№ 200
гр. гр.Несебър, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200602 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „********“ ЕООД, срещу наказателно постановление
№ 41/08.08.2023г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 128,
ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 24 вр. чл. 23 от
Закона за храните, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв.
Жалбоподателят развива подробни съображения за допуснати съществени нарушения при
издаване на НП и АУАН. Излага доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното
НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Наказващият орган - директора на ОДБХ Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.07.2023г. от служители при ОБДХ Бургас, сред които свидетелят В. К., била
извършена проверка на търговски обект – Фаст Фууд „****“, на плаж „********** в с. *****,
стопанисван от „********“ ЕООД. При проверката на място се констатирало, че в обекта се
приготвя и предлага храна на клиенти. При служебна справка проверяващите констатирали, че
обектът не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните. За констатациите от
проверката бил съставен констативен протокол от 13.07.2023г., а срещу дружеството бил съставен
АУАН № 0000118 от 13.07.2023г. за нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за
храните, касаещо обект на позиция № 20, който АУАН бил връчен на управителя на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
1
доказателства: АУАН № 0000118 от 13.07.2023г., молба-възражение от 19.07.2023г., констативен
протокол № 007363 от 13.07.2023г., показанията на св. К.. Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени основно към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на чл. 139, т. 1 от ЗХ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения
за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на
наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно
извършването на какво нарушение му се вменява. В случая на жалбоподателя е наложена санкция
по чл. 128, ал. 2 от ЗХ. Според тази норма на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1,
се налага глоба или имуществена санкция.
Тълкуването на санкционната норма води до следните изводи: 1. налице е специфичен
субект, който подлежи на наказване – „бизнес оператор“; 2. наказанието се налага за нарушение по
чл. 128, ал. 1 от ЗХ. В текста на АУАН и НП не са изложени никакви факти и обстоятелства, които
да обосноват наличието на специфично качество у жалбоподателя, а именно: „бизнес оператор“.
Определение за това понятие е дадено в чл. 9 от ЗХ, а именно: бизнес операторите произвеждат,
преработват и/или дистрибутират храна. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ „Дейност по
производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните,
която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но
може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а „Дистрибуция на храни“ е всеки
етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на
храни. Следователно за пълно описание на нарушението е било необходимо да се посочат факти и
обстоятелства, които да навеждат, че жалбоподателят е бизнес оператор. Очевидно в ЗХ се прави
разграничение между бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност, тъй като в
чл. 128, ал. 2 от ЗХ е предвидена специална санкция за бизнес операторите, която се различава от
санкцията за останалите лица, извършващи дейност по ЗХ, които отговарят по чл. 128, ал. 1 от ЗХ.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ на наказание подлежи лице, което извършва дейност, без да е
вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. Анализът на тези норми налага извод, че наказание се
налага както на бизнес операторите, така и на други лица, извършващи дейност в нарушение на
чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се е предлагала
и приготвяла храна не представлява описание на специфичното качество, което наказващият орган
е вменил на жалбоподателя – бизнес оператор. Предлагането и приготвянето на храна безспорно
попада в понятието „извършване на дейност“ по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но за наличие
на качеството „бизнес оператор“ е било необходимо да се посочат допълнителни, отличителни,
факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 9 от ЗХ вр. пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ.
2
След като такива факти и обстоятелства не са посочени в текста на АУАН и НП (респ. не са
констатирани по време на проверката), то в хода на административното производство е допуснато
непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му се вменява. В същия смисъл е
практиката на касационната инстанция – например Решение № 1340 от 18.11.2022г. по к.н.а.х.д. №
1425/2022г. по описа на Административен съд Бургас.
Освен това съставът на нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ предвижда извършване на
дейност без съответното вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 от ЗХ, докато цитираните в
текста на АУАН и НП норми (единствено общо като чл. 23 и чл. 23 от ЗХ) не насочват към
конкретния регистър, който наказващият орган е считал, че е следвало да се приложи към случая
(дали по чл. 24, ал. 1 или по чл. 24, ал. 2 от ЗХ). Некоректното посочване на нарушена норма
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за наказаното лице
следва да е напълно ясно какво нарушение му се вменява и е недопустимо то да се опитва да
изведе това чрез тълкуване на съответния нормативен акт.
При всичко изложено до тук съдът намира, че констатираните нарушения на процесуалните
правила са съществени, което е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде
отменено (арг. от чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН). На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – сумата от 500 лв.,
платено възнаграждение за адвокат. Разноските следва да се понесат от ОДБХ – Бургас – арг. от
пар. 1, т. 6 от ДР на АПК вр. чл. 12, ал. 5 от Устройствен правилник на Българската агенция по
безопасност на храните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 41/08.08.2023г. на директора на ОДБХ Бургас, с
което на „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в *******, ул.
**********, на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, за извършено
нарушение на чл. 24 вр. чл. 23 от Закона за храните, е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Областна дирекция по безопасност на храните
– Бургас, да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
*******, ул. **********, сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски –
платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3