Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр. Сливен, 05.02. 2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Сливен, в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и в
присъствието на прокурора ……….. като разгледа докладваното от съдия
Детелина Бозукова административно дело № 507 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба от И. Г. С.
*** срещу заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г., издадена от Началник Сектор
ПП към ОД на МВР Ямбол, с която й е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в
административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване,съгласно чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК. Твърди, че е предоставила управлението на превозното средство
на с. с. и не може да предвиди и да знае, че автомобилът ще бъде управляван от
друго трето лице, с отнето СУМПС. Моли съда да постанови решение, с което
отмени ЗППАМ. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващата се представлява
от у. п. – адв. С.К. ***, който поддържа жалбата и сочи, че предвидената в
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка не може да
постигне целта на закона. Изтъква, че оспорващата, като с. на
автомобила няма никаква вина за случилото се.
Ответникът по жалбата – Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ямбол, в писмено становище по делото, оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност
и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл.
168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално
допустима.
Оспорването е направено от процесуално
легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в
законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът
прие следното:
Със заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г.
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ямбол е наложил принудителна
административна мярка на И. Г. С., в качеството й на с. на МПС, изразяваща
се в „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, за срок от 6
месеца, тъй като МПС е управлявано от лицето В. А. А., след като СУМПС му е
отнет/иззет. Правното основание за издаването на заповедта, административният
орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от Закон за движение по
пътищата.
За да стигне до налагането на тази
мярка, решаващият орган е съобразил, че на 12.09.2020г., около 01.00 часа, в г.
Я., по у. „Г. Д.“ к. с б.“К.“, лицето В. А. А. е управлявал МПС, л.а. „Форд
Фиеста“, рег. № ********, с. на жалбоподателката, като извършил нарушение на
ЗДвП, тъй като управлявал автомобила като неправоспособен водач, предвид отнемане
на СУМПС и лишаването му от право да управлява МПС по административен ред. Това
нарушение било установено чрез съставен АУАН под бл. № 412045/12.09.2020 г., от
служител към РУ Ямбол. Контролните органи преценили, че деянието на водача на
МПС нарушавало разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По делото е представено СРМПС № *********/11.11.2016
г., от което е видно, че МПС с рег. № ******** е с. на И.С..
Горното дало основание за издаване на
оспорената пред настоящата инстанция заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г.
на началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ямбол, с която на
жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за
движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели
с рег. № ********.
По делото е разпитан като свидетел С.
В. А., от показанията, на който се установява, че автомобилът му е предоставен
от м. м. за извършване на т. д.; въпросният ден се почерпили с В. А. А. в дома
му в с.Б. и когато вечерта А. заспал, А., който бил с отнето СУМПС, без негово
знание е взел колата, за да отиде да си закупи цигари. На следващия ден
разбрал, че табелите на колата са свалени от полицаите.
По делото е разпитан като свидетел Р.
В. Д., от показанията на който се установява, че септември миналата година със
С. А. закарали до дома му в с. Б. лицето В. А.; решили да се почерпят, след което А. отишъл да спи, като
оставил ключовете за колата на масата; после Д. също си легнал; едва на
сутринта разбрал, че А. е ходил за цигари през нощта с колата на А., бил е
спрян за проверка от полицаи и табелите на колата са свалени.
По делото е приобщено като
доказателство пълномощно от 01.11.2016 г., с което оспорващата И.С. упълномощава
С. В. А. да стопанисва и управлява в страната и чужбина МПС „Форд Фиеста“, рег.
№ ********. По делото е приобщен и договор от 20.07.2020 г., сключен между
оспорващата и „И.„ ООД, от който е видно, че наемодателят С. отдава МПС „Форд
Фиеста“, рег. № ******** за безвъзмездно ползване на дружеството като т. а.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, като съобрази събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели, които кредитира, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По делото е приобщена заповед № 326з-1397/23.06.2017г., с която са очертани
правомощията на длъжностните лица, включително и началник на Сектор „ПП“ към
ОДМВР Ямбол да налагат ПАМ по ЗДвП. Следователно оспореният административен акт
- заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г. е издадена от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените
писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в
обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
Административният акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. При преценката на материалната
законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се
прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на
чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, законодателят не прави разлика дали
деянието е осъществено от собственика на МПС-то или от друго лице, за което са
налице същите предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че собствеността на
МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от състава на разпоредбата.
Тук не следва да се преценява наличието на знание или вина у с. на автомобила –
И.С., нито е от значение факта, че л.а. „Форд Фиеста“, рег. № ******** е
управляван от В. А. / след като е бил лишен от това право по административен
ред/, без знанието и съгласието на лицето, на което е предоставен за ползване –
С. А.
Основен момент при мярката по чл. 171,
т. 2а, б. "а" ЗДвП е да е налице управление на автомобил, а
обстоятелствата, предпоставящи налагането на мярката при това управление са:
водачът, управляващ МПС не е правоспособен, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, лишен е от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното
административно производство, а именно АУАН, както и събраните в съдебното
производство свидетелски показания, сочат точно на наличието на условията, при
които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателката С..
По делото не се спори, че на 12.09.2020г.,
около 01.00 часа, в г. Я., по у. „Г. Д.“ к. с б.“К.“, лицето В. А. А. е
управлявал МПС, л.а. „Форд Фиеста“, рег. № ********, с. на жалбоподателката. Не
се спори, че към този момент В. А. е бил неправоспособен водач, с отнето по административен ред СУМПС. При
тези данни е налице предпоставката, разписана и в самата разпоредба на чл. 171,
т. 2а, б. "а" ЗДвП - водач, „лишен от това право по административен
ред“, за наличието на която са представени категорични доказателства по делото: АУАН № 412045 от 12.09.2020г. и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000819/10.09.2020 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на 10.09.2020 г.
на В. А. А. е отнето временно СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18 месеца. Следователно,
пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по
реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения - доказано
е управление на автомобил от неправоспособен водач. Правилно мярката е наложена
на собственика на МПС-то. Той не е адресат на съставения АУАН, но това
обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът
изисква самото нарушение /управление на МПС от
водач с отнето СУМПС / да е констатирано с АУАН, което в случая е
направено. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина
на с. С., поради което без правно значение е обстоятелството дали тя лично е
предоставила управлението на с. си МПС, дали това е направено от друго лице и
дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171
от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа
обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ,
доколкото е налице яснота относно двата главни факта – собствеността на
автомобила и управлението му от водач, на който СУМПС му е отнето, респективно
адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.171 от ЗДвП е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
В случая посочените в нормата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено
е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието
свидетелството за управление е временно отнето. Субективното отношение на
собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав.
Не е налице и нарушение на целта на закона.
Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от
закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а прекратяването на
регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6 месеца.
При така изложеното по-горе, настоящият
съдебен състав приема, че не са налице основанията за незаконосъобразност на административния
акт, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г.
се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до
неговата отмяна.
Водим от горното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И. Г. С.
*** срещу заповед № 20-0813-000831 от 16.09.2020г., издадена от Началник Сектор
ПП към ОД на МВР Ямбол, с която й е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението на основание чл. 172
ал.5 изр.2 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: