РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Плевен , 03.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен Иво Радев , като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №670 по описа на
Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на
искова молба от Д.В.Д. ***, против Областна дирекция на МВР-Враца, ул „Поп
Косто Буюклийски“ №10, с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с която
претендира обезщетение за вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно
решение наказателно постановление, представляващо платено възнаграждение за
един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване
на НП. Претендира се заплащане на сума общо в размер на 1015 (хиляда и
петнадесет) лева, ведно със законната лихва, считано от 1.05.2019 год.. до
окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство
разноски. Сочи, че общият претендиран размер 1015 лева е формиран , както
следва: 500 лева, заплатени за процесуално представителство по анд 440/2018
год. и съставляващи половината от платения адвокатски хонорар, тъй като НП е
отменено само за едно от общо двете наложени наказания; 500 лева неимуществени
вреди, представляващи раздразнителност, уговорки със сина му да го придвижва в
страната, влошени отношения със съпругата му и със съседите, нерви, напрежение;
15 лева за снабдяване със заверено копие на влязлото в сила решение по анд
№440/2018 год.
В исковата молба се
твърди, че с НП от 17.09.2018 год.на Началник група към ОД на МВР-Враца са му
били наложени две групи санкции. Обжалвал НП пред съда и с влязло в сила
съдебно решение на РС-Оряхово втората група санкции е била отменена като
незаконосъобразна. По делото пред РС ангажирал адвокат, на когото заплатил сума
в размер на 1000 лева, поради което, предвид отмяната на втората група санкции,
счита, че е претърпял вреди в размер на 500 лева, представляващи половината от
платеното възнаграждение за адвоката, който го е представлявал пред съда по
обжалване на НП. Отделно от това твърди,
че е претърпял и в личен и семеен план
неимуществени вреди в размер на 500 лева, които се изразяват в повишена
раздразнителност и уговорки със сина му да го придвижва в страната, влошил е
отношенията със съпругата си и със съседите по местоживеене.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично
и се представлява от адв.С. от САК с пълномощно на л.48 от делото. Заявява, че
поддържа исковата молба единствено относно претендираните имуществени вреди в
размер на 515 лева, представляващи половината от платеното възнаграждение за
адвокат, представлявал ищеца по анд №440/2018 год.-500 лева, както и 15 лева за
снабдяване със заверен препис от влязлото в сила решение. Заявява още, че не
поддържа исковата претенция в останалата част - в размер на 500 лева,
представляваща искане за обезщетение за неимуществени вреди. По същество моли
искът в поддържаната част относно претендираните имуществени вреди в размер на
515 лева да бъде уважен, позовава се на постановеното Тълкувателно решение на ВАС. В случай на уважаване на възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
моли да се вземе предвид решение №7652/22.05.2019 год. на ВАС , съгласно което адвокатският хонорар
по чл.1 от ЗОДОВ не може да бъде по-нисък от 400 лева за една инстанция, поради
което в този случай моли съда да присъди адвокатски хонорар на ищеца в размер
на 400 лева.
Ответникът-
Областна дирекция на МВР-Враца, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Депозирал
е писмено становище с
вх.№3835/30.07.2019 год. на л.31-32 от делото, в което излага подробни
съображения за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция,
моли съда да я отхвърли . Сочи, че фактът, че в адвокатското пълномощно
собственоръчно е отбелязано плащане на адвокатския хонорар, не доказва реално
плащане на последния. На следващо място сочи, че НП не е отменено изцяло, като
е отменено в частта на наложената глоба в размер на 10 лева. Прави извод, че
търсеният адвокатски хонорар от 500 лева за отменената част от НП за глоба от
10 лева е очевидно несъизмеримо с ниския
размер на наказанието и фактическата и
правна сложност на делото, която е ниска. Твърди, че размерът на обезщетението
следва да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от ЗА-да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане. На това основание прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано като обезщетение. Прави възражение и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано по настоящото дело.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за
основателност на предявената искова претенция, относно нейния размер претендира
съда да го оцени по справедливост..
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От
приложената по анд №440/2018 год. на РС-Оряхово административнонаказателна
преписка се установява, че с Наказателно постановление №18-0309-000366/17.09.2018
год. на Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ-Оряхово, на ищеца са били наложени административни наказания
–на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 5
точки затова, че на 18.08.2018 год. в 02:00 часа в гр.Оряхово, ул „Арх.Цолов“,
до б-я „Петрол“ с посока на движение ФСМП-Оряхово към б-я“Петрол“, управлява
собствения си лек автомобил Хюндай
Аксент с рег.№ ******, като същият е спрян от
движение и не представя свидетелство за регистрация на МПС. . Недоволен от
издаденото наказателно постановление е останал Д., който го е обжалвал пред Районен
съд-Оряхово, където е образувано анд №440 по описа на съда за 2018 год. По
делото е постановено решение №7/14.03.2019
год., с което съдът е: потвърдил НП
№18-0309-000366/17.09.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на
МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, в частта му, с която на Д., на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100.00
лева / сто лева / за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и е отменил НП
№18-0309-000366/17.09.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Враца при РУ на
МВР - Оряхово, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, в частта му, с която на Д., на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00
лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Решението не е
било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд и е влязло в законна сила на 1.05.2019 год., видно
от отбелязването върху същото.
В
развилото се пред Районен съд-Оряхово съдебно производство по обжалване на
издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат К.К. от Адвокатска колегия-Враца с пълномощно на л.41 от
делото на РС, с оглед представителство и защита по анд №440/2018 год. на
РС-Оряхово. По делото са проведени три съдебни заседания- на 4.01, на 28.01 и на
13.02. 2019 год., на които жалбоподателят
е бил представляван от адв.К., видно от
отбелязването в протоколите от проведените
съдебни заседания. За осъщественото процесуално представителство по делото, на
упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление,
изразяващи се в направените в хода на анд № 440/2018 год. по
описа на РС – Оряхово разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд по настоящ адрес на ищеца.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен , поради следните
съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Враца.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение
за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на
административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд
№440/2018 год. на РС-Оряхово, че с решение №7/14.03.2019 год. частично е отменено наказателно
постановление № 18-0309-000366/17.09.2018г. на Началник група към ОД на МВР –
Враца при РУ на МВР - Оряхово, в частта му, с която на Д., на основание чл.53,
ал.1 от ЗАНН, вр.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10.00 лева / десет лева / за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се спори между страните, че съдебното решение е
влязло в законна сила на 1.05.2019 год.. Следователно, налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се
посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в
случая НП, бъде отменено изцяло или
отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009
г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г.,
според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата
по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за
жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по
исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В
хода на анд № 440/2018 г. по описа на РС - Оряхово е представен Договор за
правна защита и съдействие, който е приложен на л.41 от делото на РС, като
видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е
заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна
защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1000
лева за процесуалното представителство в производството пред РС е реално изплатена
на упълномощения адвокат. В случая се
претендира половината от платения по договора за правна помощ размер, а именно
сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, предвид частичната
отмяна на НП само за едно от общо двете наложени наказания глоба. Настоящият
състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди в
размер на 500 лева за производството пред РС-Оряхово, е частично основателна. Делото в РС, по повод на което е бил сключен
договорът за правна защита, е административнонаказателно по смисъла на
чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в
РС е приключило в три съдебни заседания.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. Стойността на глобата, наложена с НП в отменената от съда част, е 10 (десет)
лева. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, при интерес до 1000,
възнаграждението е в фиксирано в размер на 300 лв., в случая интересът е в
размер на 10 лева, то е в рамките на до 1000 лева , поради което „справедливият
и обоснован“ размер по смисъла на
мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по
т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, е именно сума в размер на 300
лева-минималното предвидено в нормата на чл.18, ал.2 от Наредбата във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 размер, като за разликата над пълния претендира размер от 500
лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът следва да присъди обезщетение в размер
на 300 лева..
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото частично незаконосъобразно наказателно постановление.
В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не
би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от
длъжностно лице от ОД на МВР-Враца и
частично отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по
образуваното във връзка с обжалването на
НП анд 440/2018 год. по описа на РС – Оряхово. В този смисъл е и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и
II колегия.
Сумата
в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №440/2018
год. на РС-Оряхово и присъдена от настоящия съд, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва. Такава лихва е претендирана от ищеца, считано
от датата на влизане в сила на решението на РС-Оряхово-1.05.2019 год. до
окончателно изплащане на сумата. Настоящият състав на съда намира, че лихва
върху присъденото обезщетение се дължи, но от датата на подаване на исковата молба в съда-12.06.2019
год. Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда
чл. 84, ал.2 от ЗЗД. При липса на изпратена
покана в по-ранен момент, с подаването на исковата молба се счита, че ответникът
е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лева да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл са решения на ВАС по административни дела
№№8399/2017, 8483/2017, 8472/2017, 6831/2017, 1857/2017, 3124/2017, 8730/2017 и
др. Претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението от датата на влизане
в сила на решението по анд №440/2018 год. на РС-Оряхово до датата на подаване на исковата молба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Отговорна
по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Враца в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на
основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.
Ищецът
в съдебно заседание е заявил, че не поддържа исковата претенция за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лева за периода от 17.09.2018 год. до 2.05.2019 год., изразяващи
се в раздразнителност, уговорки със сина му да го придвижва в страната, влошени
отношения със съпругата му и със съседите, нерви, напрежение , поради което
настоящият състав на съда не се произнася по оттеглената претенция в тази част.
Неоснователна
е претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 15 лева за
издаване на заверен препис от съдебното решение на РС –Оряхово. Направеният
разход е удостоверен с разписка на л.162 от делото на РС-Оряхово. Заверен
препис от решението е издаден и предоставен на ищеца въз основа на негова молба
на л.161 от делото на РС и разпореждане на съдията-докладчик по делото от
29.05.2019 год. в смисъл да бъде издаден такъв заверен препис по молбата. Видно
от разписката върху самата молба на л.161 от делото на РС, Д. е получил лично
заверено копие от влязлото в сила съдебно решение на РС-Оряхово. Издаването на
заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, не е задължително за
законосъобразното протичане на съдебното оспорване и исканата услуга зависи
единствено и само от волята на ищеца. Нещо повече, след влизане в сила на
съдебното решение, постановено по обжалването на наказателното постановление,
заверен препис от същото се изпраща на наказващия орган и не е необходимо и
задължително издаването на заверени преписи от същото на жалбоподателя. От
друга страна - заплащането на държавни такси не представлява безвъзмездно
намаляване на патримониума на физическото лице. Срещу тяхното заплащане, същото
е получило исканата административна услуга, която от своя страна не е пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Заплащането
на държавни такси за издаването на заверените преписи е станало след
приключването на съдебното оспорване, поради което и същото не е част от
съдебното производство по обжалването на наказателното постановление. Ето защо
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 15 лева за
издаване на заверен препис от съдебното решение на РС –Оряхово следва да се
отхвърли като неоснователна.
В настоящото
производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство в размер на 900
(деветстотин) лева. Разходът от 10 лева, представляващи държавна такса за
образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.16 от делото и следва
да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено
на л.48 от делото адвокатско пълномощно е посочена като договорено и изцяло платено в
брой възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева за защита по
административно дело №670/2019 год. на АС-Плевен. Възражението на ответника,
направено в писменото становище с вх.№3835/30.07.2019 год. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на упълномощения адвокат за
представителството по настоящото дело е основателно с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като размерът на претендираното обезщетението е 515 лева и
адвокатското възнаграждение се определя с оглед материалния интерес в размер на
300 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, развило се е в три съдебни
заседания . С оглед уважената част от иска и предвид основателността на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
представителството по настоящото дело, съдът намира, че ОД на МВР Враца дължи
заплащане на разноски в размер на 174,76 лева възнаграждение за един адвокат съразмерно
уважената част от иска.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д.
*** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №440 по описа на РС-Оряхово за 2018 год., като за разликата над присъдения
размер до пълния претендиран размер от 500 (петстотин) лева ОТХВЪРЛЯ исковата
молба като неоснователна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Враца, ул „Поп
Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д. *** законната
лихва върху присъдената главница на обезщетението от 300 лева, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-12.06.2019 год., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за присъждане на
законната лихва върху присъдената главница на обезщетението от 300 лева за
периода от датата на влизане в сила на Решение № №7/14.03.2019 год. по анд
№440/2018 год. на РС-Оряхово-1.05.2019 год. до датата на предявяване на
исковата молба по настоящото дело в съда-12.06.2019 год.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на Д.В.Д. *** за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 (петнадесет) лева,
представляващи държавна такса, заплатена от ищеца за снабдяване със заверен
препис от влязлото в сила Решение №
№7/14.03.2019 год. по анд №440/2018 год. на РС-Оряхово.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Враца, ул „Поп
Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д. *** разноски по делото в размер на 10
(десет) лева, представляващи държавна
такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Враца, ул „Поп Косто Буюклийски“ №10 да заплати на Д.В.Д.
*** разноски по делото в размер на 174,76 (сто седемдесет и четири лева и
седемдесет и шест стотинки) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от
исковата претенция, като за разликата над
присъдения размер за адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от
900 (деветстотин) лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като
неоснователно.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/