МОТИВИ
към присъда № 27/15.06.2018 г.,
постановена по НОХД № 268 / 2018 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна прокуратура – Хасково е
повдигнала и предявила обвинение против
подсъдимата Т.Г.Г., ЕГН: **********,***,
родена на *** ***, за престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в” вр. чл. 342, ал.1 от НК – за това, че на 31.08.2016 г. в
гр. Любимец, обл. Хасково, при управление на лек автомобил марка „Фиат Браво“ с
рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП) и
по непредпазливост причинила смъртта на Г. А. П.,***, настъпила на 29.09.2016
г.
В съдебно заседание, адв. Г. -
повереник на пострадалите И.Я.П., Х.Г.П. и К.Г.П. - първата като съпруга, а
последните двама деца на починалия - представя молби за конституирането им като
частни обвинители. Съдът намери направените искания за допустими и конституира пострадалите
като частни обвинители в настоящото наказателно производство.
Граждански иск по
делото не е предявен.
В хода на разпоредителното заседание
при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимата прави
искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл.
371 т. 2 от НПК. Подсъдимата заявява, че разбира обвинението и се признава за
виновна. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на
същите, а те да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът намери искането за допустимо, поради
което делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл. 371 т.
2 от НПК и след като установи, че направеното от подсъдимата самопризнание се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще го
ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт.
Окръжна прокуратура - Хасково изпраща
представител, който поддържа повдигнатото обвинение и предвид проведеното по
реда на глава ХХVІІ, при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, съкратено съдебно
следствие прокурорът иска, съдът да признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото обвинение и да й наложи наказание „лишаване от свобода„ при
условията на чл. 55 НК в размер на 1 година и 9 месеца, чието изпълнение да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години, както и на основание
чл. 343г от НК да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от 2
години.
В пледоарията си
повереникът на частните обвинители намира повдигнатото обвинение за доказано и
иска на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок от
2 години, независимо дали при условията на чл. 55 или чл. 58а от НК, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три
години.
Защитникът на подсъдимата - адв.Р., предвид
направеното самопризнание и проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, иска да й бъде наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК, като в тази насока изтъква, че
следвало да се вземат предвид формата на непредпазливост (престъпна
небрежност); събрани по делото добри характеристични данни за подсъдимата;
чистото съдебно минало; и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия П.. Отправя се искане за определяне на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено
по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимата в личната си защита се придържа към
изложеното от защитника й, а в последната си дума моли за налагане на
справедливо наказание.
Съдът, като
прецени самопризнанието на подсъдимата в съвкупност със събраните
доказателства, при условията на глава ХХVІІ, чл. 371 т. 2, чл. 373 ал. 2 и ал.
3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Т.Г. ***, живеела в гр. Л. със съпруга си - св. С. Г. и *** си син. Работела като ***. Притежавала свидетелство за
правоуправление /СУМПС/ № ****, издадено на 20.03.2009 г., не шофирала
често и била неопитна като водач. На 31.08.2016г., след 07.30 часа сутринта , тя със
съпругът си и детето им,решили да посетят
дома на майка й със семейния автомобил „Фиат Браво“ с рег. №****. Подсъдимата управлявала автомобила, а св.Г. стоял на предната дясна седалка и около 07.50 часа се движели по ул. „Иван Рилски"
в гр. Л., където подсъдимата спряла на знак „Стоп" на кръстовището
с ул. "Васил Левски", която била с предимство. В този участък ул. "Васил Левски" свързвала
центъра на града с подлез под железопътна
линия. Подсъдимата се огледала за
движещи се превозни средства по пътя с предимство, отляво в посоката на подлеза видимостта и не била ограничена
и оттам изчакала лек автомобил
„Фолксваген“ управляван от св. Х., който на кръстовището с ул. "Иван Рилски" завил наляво. Междувременно, в
обратната посока преминали други две
коли. Отдясно видимостта й към главния
път била ограничена от две паркирани на ул. "Васил Левски"
в близост до процесното кръстовище - „Сеат Толедо“ и джип
„Роувър“, собственост на св. Д.. Без
да оцени адекватно тази ограничена видимост и без да се убеди, че не съществуват и други, движещи се отдясно наляво
спрямо нея превозни средства по ул.
"Васил Левски", подсъдимата предприела пресичане на кръстовището със запазване на посоката си на движение. По същото време, по същата улица се движел пострадалият Г. П., управлявайки мотоциклет „РIAGGIO“ с рег. № *****, със скорост 32,6 км/час. Движел се
в дясна лента за
движение, в посока ж.п. подлеза и отдясно наляво спрямо автомобила на
подсъдимата.
Пострадалият не носел
каска на главата си. Видимостта
била добра, времето сухо, пътната настилка хоризонтална и асфалтова. П. отивал на работа в мелницата в гр.
Любимец, където работел като ***. Без да се огледа след освобождаване на
ограниченията във видимостта от
двата паркирани на улицата автомобила и да види мотоциклета, подсъдимата
продължила движението си напред с лекият си автомобил и „засякла“ пътя на пострадалия без никаква реакция
за аварийно спиране. Въпреки, че рязко
натиснал спирачния педал, пострадалият не успял да спре с мотоциклета и се
ударил в автомобила управляван от подсъдимата. Ударът се състоял в лентата за
движение на мотоциклета с параметри на първоначалния контакт на около 10.50 м
след ОР1 /ориентир едно/ бетонен електрически стълб, находящ
се в дясната част на кръстовището в посока подлеза - по дължина, и на около
2.40 м вляво от БЛ /базисна линия/ - десния ръб на платното за движение в
посоката на движение на пострадалия - по широчина. Ударът бил кос, при страничен сблъсък между лява предна част на мотоциклета /ляво огледало и
челен спойлер/ и странична дясна
предна част на купето на лекия автомобил в зоната на преден край на дясна
врата. В момента на удара Г. П. се намирал върху управлявания от него мотоциклет, но вследствие на удара тялото му
политнало напред по посоката му на движение. От породилите се сили на
напрежение на тялото да се задържи върху
превозното средство, били причинени кръвонасядания и охлузвания върху раменете, горните и долните
крайници а рязкото прегъване на шията
напред, довело до счупване на пети и шести шиен прешлен и травматична
дискова херния на същото ниво, както и счупване на десен израстък на трети шиен прешлен. Последвала втора фаза на
обратно отхвърляне на тялото на пострадалия назад, отделянето му от
мотоциклета и падането на асфалтовата настилка по гръб, като мотоциклетът
продължил движението си напред. Подсъдимата
не спряла веднага и на място, а след няколко метра вдясно на ул. "Иван Рилски", излизайки
от кръстовището. Съпругът й веднага се обадил на тел. 112. Междувременно, от домът си на път за работа излязъл
свидетеля Д., който придобил
непосредствени впечатления от ПТП-то и потеглил с джипа си на работа. След
получения сигнал в Спешна медицинска помощ, местопроизшествието
било посетено от медицинския фелдшер св. А. и шофьора, св. С.. Пострадалият бил транспортиран в ЦСМП Любимец и пренасочен към МБАЛ Свиленград.
По-късно на място пристигнал и
полицейският служител св. Г. и дежурният разследващ екип. На същата дата бил извършен оглед на
местопроизшествието за което е съставен протокол и фотоалбум/ л.18 -31 д.п./, а
св. Г. съставил против подсъдимата АУАН и я изпробвал техническо средство за алкохол , което не
отчело наличието на такъв. Пострадалият
бил лекуван адекватно в болничното заведение в гр.Свиленград, но тъй като се налагала операция, по инициатива на
близките на 07.09.2016 г. бил транспортиран в МБАЛ "Уни
хоспитал" - гр. Панагюрище. На 10.09.2016 г. бил опериран в това болнично
заведение, след което е останал в тежко общо
състояние, без да възстанови съзнание и самостоятелно дишане. Настъпило влошаване на състоянието му с
последващ „екзитус леталис“ / смърт/ на
29.09.2016 г.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия №
173/2016 г. е установено че, причината за смъртта
е съчетана закрита черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, довела до коматозно състояние, нарушения на дишането и
залежаване на пострадалия, на чийто фон се е развила конфлуираща пневмония на
белите дробове, подпомогнала настъпването на смъртта, довели до спиране
на дишането и сърдечната дейност. От експертизата се установява , че получените травматични увреждания на пострадалия
отговарят да са получени при ПТП-
мотоциклетна травма – пострадал мотоциклетист, с последващо падане на терена
към инкриминираната дата и се намират в пряка и непосредствена причинно
следствена връзка, с последващата му смърт.
Видно от
заключението на автотехническата експертиза, от техническа гледна точка, причина
за възникване на произшествието е липсата на реакция за аварийно спиране от страна на подсъдимата в момента, в който, за нея се е
открила възможност да възприеме
приближаващия се по пътя с предимство мотоциклет, управляван от пострадалия.
Според вещото лице, подсъдимата имала техническа възможност да предотврати произшествието, при своевременно аварийно натискане на спирачния педал в момента на
откриване на видимостта, към приближаващия мотоциклет. В момента на удара
автомобилът се движел със скорост от
15,3 км/час. и при своевременна реакция от страна на водача в
момента на откриване на видимост към мотоциклета, автомобилът би спрял на
разстояние от 5.37 м. преди мястото на удара, като опасната му зона за спиране
е била 6,24 м. За мотоциклета е посочено, че скоростта му била 32.6 км./ч.,
опасната зона - 16.08 м. и водачът
му нямал техническата възможност да
предотврати ПТП, чрез своевременно аварийно спиране.
Освен посочената експертиза, на
досъдебното производство е назначена и комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, и допълнителна такава, чиито изводи са идентични.
В обясненията си, на досъдебното
производство, подсъдимата на практика не отрича извършените от нея действия при
управлението на лекия автомобил и описва случилото се по време, място и начин.
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се,
потвърждава от събраните на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите: Г. Г., С.
Г., И.П., Х.П., К.П., Д. Д., Х. Х., Д. А., И. С., С.Д., Д. К.. Показанията на
свидетелите са конкретни, взаимосвързани, непротиворечиви и кореспондират едни с
други. Подкрепят се и от заключенията по назначените съдебно – медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 173/2016г., автотехническата
експертиза на вещото лице инж.С. П., комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. П., инж. Х. Р. и
д-р Х. Е.; допълнителната такава възложена на същите вещи лица ; приобщените по
реда на чл. 283 ал.1 от НПК писмени доказателства и предявените веществени.
Всички те в своята съвкупност, безспорно установяват приетата фактическа
обстановка и подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание, поради което
се кредитират от съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343 ал.1 б.
„в” вр. чл. 342 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинена и за
което я призна за виновна.
От обективна страна безспорно се установи, че на
инкриминираната дата и място, подсъдимата като водач на МПС нарушила правилата
за движение по чл.
20 ал. 2 от ЗДвП, вменяващи й
в задължение при избиране скоростта на
движение да се съобразява с пътната обстановка - атмосферните условия, релефа
на местността, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар,
характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. В случая, подсъдимата не е взела всички необходими мерки да
съобрази движението на управлявания от нея автомобил с конкретните условия на
видимост в реализиралата се пътно-транспортно ситуация. Тя неправилно е оценила
разположението в непосредствена близост до кръстовището на две други пътни
превозни средства (лек автомобил
марка „Сеат Толедо“ и джип „Роувър“, собственост на свидетеля С. Д.), ограничаващи видимостта й и без да вземе под внимание
появата отдясно на други участници в движението, е предприела навлизане в
кръстовището. По този начин, смятайки, че може да премине необезпокоявано през
кръстовището, се е поставила в състояние на невъзможност да отреагира при
необходимост. Неправилната оценка на ситуацията е довела и до липса на реакция
от страна на подсъдимата за предприемане на аварийно спиране, макар и да се е
движела със сравнително ниска скорост, при което е настъпил и самият удар между
двете превозни средства. Като не са съществували други обективни фактори, които
да й попречат да си изгради правилна представа за ситуацията, като възприеме
своевременно мотоциклета, спре и предотврати ПТП , освен нейното поведение като
водач в резултат на което е настъпило ПТП.
Налице е безспорно установена
причинно – следствена връзка между травматичните увреждания, настъпили в
резултат на ПТП и впоследствие смъртта на пострадалия, която въпреки предприетите медицински интервенции е била
неизбежна. Следва да се отчете обаче и , че за причиняването на травмите е
допринесла и липсата на каска, каквато пострадалият не е носел по време на
инцидента, което обстоятелство следва да се отчете на плоскостта на
съпричиняването на вредоносния резултат.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата по непредпазливост, във формата на небрежност. Тя не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, като
ПТП се дължи именно на нарушаване на задълженията й като водач по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат .
Причини за извършване на престъплението
са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за
движение по пътя, и надценяването на пътната обстановка.
Подсъдимата е родена на ***г***, ***, неосъждана, работи
като ****. Правоспособен водач на МПС. Според личната си декларация е посочила,
че има съпруг и едно дете – ****, има доходи от трудови възнаграждения. По
делото няма данни да е с негативна характеристика.
При определяне на наказанието съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, смекчаващите и
отегчаващите вината й обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете сравнително младата възраст на подсъдимата, семейното й положение (майка
на малко дете), чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите
органи, с което е допринесла за цялостното разкриване на обективната истина,
съпричиняването от страна на пострадалия поради липсата на каска при
управлението на мотоциклета. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.Предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, предвиждаща задължително определяне на
наказанието при условията на чл. 58а НК, съдът приложи нормата на чл. 58а ал. 4
от НК като намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които обуславят приложението на чл. 55 ал. 1 НК. Ето защо съдът прие, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко,
поради което определи размера на наказанието „лишаване от свобода“ под
най-ниския предел, предвиден в чл. 343 ал. 1, б. „в“ НК и наложи на подсъдимата наказанието в размер на
1 година и 3 месеца „ лишаване от свобода“. Съдът като
отчете, че подсъдимата не е осъждана и предвид размера на наложеното наказание
намери, че за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо да изтърпи
наказанието “лишаване от свобода“ ефективно и на основание чл. 66, ал. 1 НК
отложи неговото изпълнение за срок от 3 /три/ години. Освен
наказанието „лишаване от свобода”, съдът наложи на подсъдимата и кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г НК, като я лиши от право да управлява МПС за
срок от 2 /две/ години. С така наложените по вид и по размер наказания съдът
намира, че ще се постигнат изцяло целите на личната и генералната превенция по
смисъла на чл. 36 от НК.
Предвид обстоятелството, че призна подсъдимата
за виновна и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът я осъди да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково, РУП - Свиленград, сумата от
1561,27 лв., представляваща направени по делото разноски.
По отношение на веществените доказателства – 14 броя компакт дискове с
надписа „Г.П.“, съдът постанови да останат приложени по делото в срока на съхранението
му и да се унищожат с последното.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Съдия :