РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330100359 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. В. В. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 2019.68 лева по клауза за такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем № *** от 30.03.2021 г.,
сумата в размер на 2019.52 лева по клауза за такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение по същия договор и сума в размер на 180.80 лева по клауза за възнаградителна
лихва, предвидена в същия договор.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
№ *** от 30.03.2021 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора
била уговорени посочените такси по които ищецът заплатил сума в размер на 2019.68 лева
и в размер на 2019.52 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 180.80 лева. Твърди
се, че тези суми не се дължат, доколкото договорът е недействителен, сключен в
противоречие с клаузите на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10, ЗПК. Също така се излагат
доводи, че самата клауза за възнаградителна лихва и таксите са недействителни, поради
противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК и поради
противоречие на закона – чл.10а ЗПК Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Прави възражение за местна подсъдност.
Счита, че исковата молба е нередовна. Счита, че основанията, на които е заплатена сума за
неустойка и възнаградителна лихва са валидни – в това число целия договор за заем и
клаузите в него, уреждащи вземане за неустойка и лихва. Моли се за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, че между него и
ответника е сключен договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, в който е
уговорена клауза за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем
по договор за паричен заем № *** от 30.03.2021 г.в размер на 2019.68 лева, клауза за такса
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 2019.52 лева и клауза за
възнаградителна лихва в размер на 180.80 лева, както и недействителност на договора за
кредит на посочените в исковата молба основания. Ответникът следва да докаже валидно
сключен договор за паричен заем, както и че в договора за кредит е предвидено
съдържанието по чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК. Да докаже, че ищецът има средства за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
С определение от 08.04.2022 г., изменено с Протоколно определение от 04.10.2022 г.,
като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ***
от 30.03.2021 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и възнаградителна лихва, така както е посочено като
съдържание в исковата молба, както и че по посочените клаузи не е постъпвало плащане от
ищеца.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.10, ал.1 ЗПК и
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На първо място ответникът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗПК, доколкото шрифтът използван в договора е по-малък от предвидения в закона
минимум под 12 p.
В тази връзка е допусната и приета Съдебно-техническа експертиза /л.64/,
неоспорена от страните, която съдът кредитира. От същата се установява, че навсякъде
текста на договора е изписан с шрифт 10.8 pt, което е доста под минимума. Обективно и
текста на договора е трудно четим поради малкия размер на използвания шрифт, което води
до затруднение у потребителя да прочете и се запознае по ясен и недвусмислен начин с
параметрите по договора.
Предвид изложеното съдът приеме, че е налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, поради
което и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят дължи само
чистата стойност на кредита и не дължи вземанията по клауза за такса за експресно
2
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение и възнаградителна лихва.
Предвид изложеното исковете се явяват доказани и ще се уважат.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 211.56 лева – платена държавна такса /л.9/ и 150
лева – депозит за СТЕ /л.53/ или общо в размер на 361.56 лева, които, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.61 /, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за *** Д. Б. в размер на 722.02 лева. В случая е приложима
Наредбата действала към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
Съдът приема, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, изчислено на
база общия интерес. Това е така, доколкото е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на суми по един договор за заем с основание, че договорът е недействителен
изцяло. Тоест макар и исканията да са предявени като разбити отделни суми по отделни
клаузи, се търси защита на един и същия интерес, да се отрече дължимост на вземанията над
чистата стойност на кредита, поради недействителност на договора за кредит.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, обективирана в
Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в
този съдебен акт други определения на ВКС, в хипотеза на обективно съединени искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база този
сбор се определя адвокатското възнаграждение.
Съдът приема като злоупотреба с права практиката по всеки един иск за вземания,
произтичащи от едно правоотношение, като се отрича цялото правоотношение и
последицата от това е недължомост на всички вземания над заемната сума, да се претендира
отделно адвокатско възнаграждение, позовавайки се на чл. 2, ал.5 от Наредбата, доколкото
единствената обозрима цел, с която това се прави е да се увреди кредитора, което
противоречи на чл.3 ГПК.
На *** Д. Б. ще се определи допълнително адвокатско възнаграждение в размер на
250 лева за проведено едно съдебно заседание след второто, на основание чл.7, ал.9 от
Наредбата, доколкото ответникът е дал повод за отлагане на делото, като не е признал, че
шрифтът е по-малко от предвидения в закона минимум, което е наложило изготвяне на СТЕ.
Проведено е само едно съдебно заседание след второто, доколкото на тези, насрочени за
19.05.2022 г. и 11.04.2022 г. не е даден ход.
Общо адвокатско възнаграждение, което ще се присъди на адв. Б. е в размер на
972.02 лева.
По възражението на ответника, че на ищеца не би следвало да му се предоставя
безплатна правна помощ, доколкото разполага с доход за заплащане на такава, съдът
намира, че не дължи изследва на въпроса дали ищецът разполага с доходи за заплащане на
адвокат. В закона е предвидена възможност за безплатна правна услуга, страните са се
уговорили за такава, услугата е предоставена и по силата а закона се дължи възнаграждение
за нея, което в случая следва да бъде възложено на насрещната страна съобразно изхода на
делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 сумата в размер на 2019.68 лева по клауза за такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем
№ *** от 30.03.2021 г., сумата в размер на 2019.52 лева по клауза за такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение по същия договор и сума в размер на 180.80 лева по
клауза за възнаградителна лихва, поради нищожност на договора за кредит № *** от
30.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, ***, сумата в размер на 361.56 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с личен № ***,
вписан в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 972.02 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4