Р Е Ш
Е Н И Е
№ 143
гр.Кюстендил, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №130/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Община Бобов дол, ЕИК *********с
адрес гр.Бобов дол, ул.“27-ми октомври“ №2 обжалва решение №74/17.02.2020г. на
ДРС, постановено по АНД №1425/2019г., с което е потвърдено НП
№31-А-27/04.12.2019г. на директора на РИОСВ - Перник. Развиват се съображения
за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на
материалния закон – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното
решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №74/17.02.2020г. на ДРС, постановено по АНД
№1425/2019г. Със същото е потвърдено НП №31-А-27/04.12.2019г., издадено от
директора на РИОСВ - Перник. Община Бобов дол е санкционирана на основание
чл.136, ал.2, т.1 от ЗУО с административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 7000 лв. за нарушение на чл.7, ал.1 във вр.с чл.35, ал.3 и ал.5 от
ЗУО.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление като законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване
правилата на ЗАНН по съставяне и издавена на АУАН и НП, както и поради
доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви и
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, поради неустановена по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случай на нарушение
от съответния вид.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. КАС намира решението за правилно, по следните
съображения:
Производството пред ДРС е образувано
по жалба на Община Бобов дол срещу НП №31-А-27/04.12.2019г. на директора на
РИОСВ - Перник, с което общината е санкционирана в качеството й на притежател
на отпадъци за това, че на 16.05.2018г. в гр.Бобов дол е извършила предаване на
смесени битови отпадъци с код 20 03 01 за транспортиране на „Д.-М.“ ЕООД
гр.Бобов дол, което няма право да извършва тази дейност в съответствие с
изискванията на ЗУО – няма издаден регистрационен документ по реда на гл.V,
раздел ІІ от ЗУО. Нарушението е
установено въз основа на предадени от Община Бобов дол товарителница
№003982/16.05.2018г. и приемна бележка №151855/16.05.2018г. с писмо
вх.№08-00-144/23.08.2019г. За констатирано нарушение на чл.7, ал.1 от ЗУО е
съставен АУАН №27/16.10.2019г., а въз основа на констатациите в него е издадено
атакуваното НП.
Във въззивното производство са събрани
относимите писмени и гласни доказателствени средства, които са анализирани
подробно и задълбочено в съвкупност и поотделно и на база установеното от
фактическа страна са изведени правни изводи, съответстващи на закона.
Обосновано въззивния съд е приел, че
липсват допуснати съществени процесуални нарушения. И в АУАН, и в НП са
изложени съставомерните факти и обстоятелства, с оглед извършената проверка и
констатациите от нея, достатъчно ясно и безпротиворечиво е описано
административното нарушение с обективните му елементи. Дадената правна
квалификация на противоправното деяние е правилна, същото е скрепено със
съответната му санкционна норма.
Преценявайки събрания доказателствен
материал КАС намира за обосновано решението на ДРС и досежно доказаността на
нарушението от обективна и субективна страна. Преценката на писмените и
гласните доказателства, отнесена към разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗУО,
обуславя извода за безспорна установеност на неизпълнение на вмененото
задължение на юридическите лица – притежатели на отпадъци /каквато е Община
Бобов дол/ да предоставят за транспортиране отпадъци само на лица, които имат
право да извършват тези дейности в съответствие с този закон. Писмените
доказателствени средства - товарителница №003982/16.05.2018г. и приемна бележка
№151855/16.05.2018г., сочат за осъществено нарушение по цитираната норма. НП е
законосъобразно, тъй като с него е санкционирано установено по категоричен
начин административно нарушение по ЗУО. Наложената имуществена санкция е в
минимален размер.
Правилен е и извода на въззивния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Безспорно
установеното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. Действително нито в ЗАНН, нито в ЗУО са въведени
критерии за маловажност на административното нарушение въобще и в частност. В
този смисъл е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК във вр.с препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН. Същата сочи, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смегчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /нарушение/ от съответния вид. Административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на формално
извършване, поради което с факта на предаване на отпадъците за транспортиране
на юридическо лице, което няма право да извършва тази дейност в съответствие с
изискванията на закона, същото се счита за довършено. Характерът на нарушението
изключва наличието на вредни последици, поради което не може да се извършва
преценка за наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Ирелевантно за приложението
на чл.28 от ЗАНН в случая е обстоятелството, че общината не е санкционирано за
друго подобно нарушение, както и че е извършила според нея еднократно предаване
на отпадъци на това ЮЛ, тъй като задължението, въведено с разпоредбата на чл.7,
ал.1 от ЗУО има за цел да способства за спазване на изискванията относно
управлението на отпадъците, както и за постигане целите на закона за предотвратяване
или намаляване вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда при
управлението на отпадъците. Именно за това охраняваните обществени отношения
изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Като е достигнал до идентичен краен
правен резултат въззивния съд е постановил правилно и обосновано решение, което
ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните отменителни основания
по чл.348, ал.1 от НПК.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Министерство на
околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
платимо от касатора.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №74/17.02.2020г., постановено по АНД
№1425/2019г. по описа на Дупнишкия районен съд.
ОСЪЖДА Община
Бобов дол, ЕИК *********с адрес гр.Бобов дол, ул.“27-ми октомври“ №2 да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: