Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 04.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІІI-Г въззивен състав, на дванадесети април през две
хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА
НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като разгледа докладваното
от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 3143 по описа за 2016 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1001898/08.01.2016 г. на Н.Х.С. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Л.В., срещу Решение от 21.12.2015 г., постановено по гр. д № 42534/2015 г. по описа на СРС, 70-ти състав, с което са
отхвърлени предявените срещу Столичен инспекторат при Столична община искове за
признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
РД-15-СИ-774/22.06.2015 г. на директора на Столичен инспекторат; за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност младши юрисконсулт в сектор
Правно обслужване и осъждане на ответника да плати сумата от 3 000 лв. –
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода от 22.06.2015 г. до 22.12.2015 г.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат
се съображения, че на 23.05.2013 г. е изтекъл 6 месечния срок за изпитване,
уговорен със сключения между страните трудов договор от 23.11.2012 г.
Въззивникът твърди, че работодателят не е упражнил в този срок правата си по
чл. 71, ал. 1 КТ, поради което трудовият договор се е трансформирал в безсрочен
и неговото прекратяване става по друг ред. Поради това счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор
в рамките на въведените
с въззивната жалба възражения.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните,
а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата се е
намирала в трудово правоотношение с ответника на длъжност „старши инспектор“ –
представени са трудов договор № РД-15СИ-2120/23.11.2012 г. и длъжностна
характеристика, получена от служителя срещу подпис, на 26.11.2012 г. Трудовият
договор съдържа клауза със срок за изпитване 6 месеца, считано от датата на
постъпване на работа и е уговорен в полза на работодателя. Договорът не е
прекратен до изтичане на срока за изпитване, поради което на основание чл. 71,
ал. 2 КТ се счита за окончателно сключен.
Видно от допълнително
споразумение към трудов договор с № РД-15СИ-395/20.04.2015 г., страните са се
споразумели, считано от 20.04.2015 г., служителят да изпълнява длъжността
„младши юрисконсулт“ в сектор „Правно обслужване“. Определен е срок за
изпитване в размер на 6 месеца, от датата на заемане на длъжността, който е
уговорен в полза на работодателя. Представена е длъжностна характеристика
получена от служителя на 20.04.2015 г., срещу подпис.
Със заповед №
РД-15СИ-774/22.06.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено в срока за
изпитване от страна на работодателя, считано от 22.06.2015 г.
Безспорни са фактите в
настоящото производство, като спорът се заключава изцяло по приложение на
правото. Основният въпрос е дали е налице възможност при изменение на трудовото
правоотношение да бъде включена уговорка за срок за изпитване на работника/служителя,
който вече е полагал труд при работодателя на основание безсрочно трудово
правоотношение. Този въпрос е разрешен безпротиворечиво от задължителната
съдебна практика - договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа
(трудова функция), която работникът вече е изпълнявал при работодателя по
окончателен трудов договор. Ако по реда за изменение на трудовото
правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато писмено
споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка
за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия работник и
работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е
за друга длъжност. Изцяло в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 160 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о., ГК и мн.др.
Договорът със срок за
изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на
работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е
подходяща за него - чл. 70, ал. 1 от КТ. Това е законодателната идея вложена в
текста на цитираната разпоредба. Когато работникът/служителят приема да
изпълнява нова длъжност при същия работодател, логично следва възможността за
страните да уговорят срок в който да проверят дали е по силите на работника да
изпълнява нововъзложените му трудови функции.
В настоящият случай
изпълняваната до момента на изменението длъжност – „старши инспектор“ е
съвършено различна от новата длъжност – „младши юрисконсулт“, която служителят
е заел след изменение на трудовото правоотношение по реда на чл. 119 КТ. Трудовите
функции, отговорностите и необходимите изисквания и квалификация за заемане на
двете длъжности са изцяло различни. След като е изследвал събраните по делото
писмени доказателства и по-специално длъжностните характеристики представени от
работодателя, първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, който е
правилен и законосъобразен. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е
постановена по реда на ГПК – отменен и няма характер на задължителна съдебна
практика за съдилищата, но независимо от това следва да се посочи, че тези
съдебни актове се отнасят към различна хипотеза – уговаряне на срок за
изпитване по отношение на работник, който продължава да изпълнява непроменена
трудова функция при същия работодател.
Що се отнася до оплакването
за противоречие на първоинстанционното решение с Директива 1999/70/ЕО на Съвета
от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено
между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в
Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно
участие (CEEP), то същото е неуточнено и немотивирано. Въззивникът не сочи къде
намира, че е налице противоречие, като не посочва конкретни текстове и
аргументи в тази насока. За пълнота настоящата инстанция ще посочи, че
националното ни законодателство и по-специално КТ, е приведено изцяло в
съответствие с разпоредбите на посочената директива. В този смисъл мерки за
предотвратяване на злоупотребата (клауза 5) от Директивата са инкорпорирани
именно в чл. 70, ал. 1- 5 КТ, като уреждат правната същност на договора със
срок за изпитване като самостоятелен вид трудов договор и въвеждат съответните
забрани и ограничения при неговото прилагане. Настоящият съдебен състав намира,
че постановения първоинстанционен акт не противоречи на законовите разпоредби и
задължителната съдебна практика и съответства на европейското законодателство.
С оглед на горното
депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – потвърдено.
По
разноските във въззивното производство. С оглед изхода от спора разноските
направени от въззивника следва да останат за негова сметка.
Водим от горното и на
основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение от 21.12.2015 г.,
постановено по гр. д № 42534/2015 г. по описа на СРС, 70-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: Членове:
1. 2.