ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 12.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №647/2020 г.

   

 

Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на Ж.М.И. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат М.С., против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо с изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г.

Жалбоподателката заявява, че на 27.07.2020 г. получила мълчалив отказ на Изпълнителния директор да се произнесе по подадено от нея заявление, и тя в срок обжалвала същия. Сочи, че с писмо с вх.№02-260-6500/6743 от 07.07.2020 г. сезирала Изпълнителния директор с искане да се произнесе по подадено от нея заявление с УИН 26/030619/92805, като го информирала, че законоустановеният срок за произнасяне бил изтекъл на 30.06.2020 г. и в него произнасяне не било налице.

Жалбоподателката твърди, че за нея бил налице правен интерес за обжалване на мълчаливия отказ, доколкото последният засягал неблагоприятно правната ѝ сфера и ѝ се отнемала законовата възможност да осъществи защита срещу непроизнасянето на компетентния орган в съответния срок с изричен акт, в който смисъл била и постоянната съдебна практика на ВАС.

Моли обжалваният мълчалив отказ да бъде отменен като незаконосъобразен – постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона.

Излага доводи, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, се явявал материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявлението за подпомагане 26/030619/92805 за кампания 2019 г. Сочи, че съгласно чл.10б от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, произнасянето в случая следвало да бъде извършено под формата на уведомително писмо, и то в срок до 30.06.2020 г. Към момента на подаване на жалбата административният орган дължал издаването на уведомително писмо и произнасяне по подаденото от оспорващата заявление, но въпреки това незаконосъобразно отказвал да го направи. Плащане по подаденото заявление също не било налице. Заявените от жалбоподателката със заявлението 26/030619/92805 за кампания 2019 г. схеми и мерки на подпомагане, били сред посочените в чл.1, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., в която Наредба били регламентирани различните етапи на административното производство по издаване на краен акт на Разплащателната агенция за одобряване или отказ за изплащане на субсидия по изброените в нея схеми и мерки за директни плащания. Производството по финансово подпомагане по мерки и схеми на общата селскостопанска политика на ЕС било регламентирано като сложен фактически състав и това производство задължително приключвало с акт – издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления  и/или санкции. Съгласно чл.75 от Регламент №1306/2013 г. административният орган следвало да извърши окончателни плащания и да се произнесе по подадените заявления за кампания 2019 в периода 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, която в случая била 2020 г. От страна на административния орган нито било заявено твърдение, нито били ангажирани конкретни доказателства, от които да се обосновава извод за извършващи се и неприключили към момента проверки, които да съставляват пречка за извършване на плащане по смисъла на чл.75, § 2 от Регламент 1306/2013. Нещо повече, същата норма указвала, че посочените в параграф 1 плащания не се извършвали преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите следвало да осъществяват съгласно чл.74. Текстът на чл.74, §1 от Регламента подкрепял развитите мотиви, съгласно които проверките на място били последващи след административните проверки, поради което наличието на извършена вече проверка на място следвало да се приеме като довод за приключилите административни проверки.

С Определение от 01.12.2020 г. Административен съд – Хасково е оставил без разглеждане жалбата на Ж.М.И. ***, против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да се произнесе по Заявление за подпомагане с УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г. и обективиран в писмо с изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г. и е прекратил производството по делото, по съображения, че в член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета е регламентиран единствено срок за извършване на плащанията, предвидената в този Регламента крайна дата 30 юни на следващата календарна година не може да се приравни на срок за приключване на проверките, нито на такъв за произнасяне на административния орган,  изтичането ѝ не преклудира възможността за плащане и доколкото в специалната нормативна уредба на ЗПЗП липсва предвиден срок за произнасяне на компетентния орган, то липсва и формиран мълчалив отказ по подаденото от Ж.М.И. Заявление за подпомагане УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г., който да е годен предмет на съдебно оспорване.

С Определение №3931/29.03.2021 г. по адм.дело №503/2021 г. на Върховен административен съд, е отменено определението от 01.12.2020 г. по адм.дело №647/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводството.

Жалбата е разгледана в открито съдебно заседание на 10.06.2021 г., с участието на пълномощника на жалбоподателката и процесуален представител на ответника.

В съдебно заседание адв.М.С., пълномощник на жалбоподателката, изрично заявява, че поддържа жалбата като депозирана срещу мълчаливия отказ, а не срещу изричния такъв, и че се обжалва мълчалив отказ на органа да се произнесе по Заявлението за подпомагане.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощник юрк.Т.В., поддържа становището, че в случая няма мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателката Заявление за 2019 г. и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.

В срока за произнасяне на решението по делото съдът установи, че с Определение №17 от 19.02.2021 г. по адм.дело №204/2020 г. по опис на Административен съд – Велико Търново (образувано с предмет мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление за подпомагане за кампания 2018 г.) e отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.267, пар.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, по поставени четири въпроса, и по същото е образувано Дело С-160/21.

Отговорът на поставените преюдициални въпроси, и конкретно този под т.4 „Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл.75, параграф 1 от Регламент №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане?“ се явява от съществено  значение за правилното решаване на спора и по настоящото дело.

По аргумент от чл.628, във вр. с чл.633 от ГПК, приложими на основание чл.144 от АПК, в случаите, при които български съд установи, че тълкуването на общностна норма, или валидността на акт на органите на ЕС, са от значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор, той следва да отправи запитване до Съда на Европейския съюз, чието решение ще е задължително за всички национални съдилища и учреждения. Следователно преюдициалното решение на Съда на Европейския съюз по дело, което има връзка и отношение към предмета на конкретния национален спор, представлява временна процесуална пречка за развитието на висящ процес. Същата се субсумира в хипотезата на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, чието приложение в частност е обусловено от преценката за пряка относимост на поставените в преюдициалното запитване въпроси. Допустимо е фактическите състави по делото, по което е направеното запитването, и този по спряното дело, да не са напълно идентични, но е необходимо да има сходство между тях, което да налага в същия контекст прилагането на съответната общностна правна норма, тълкувана в смисъла, който ѝ предава Съда на Европейския съюз. Същото е възприето от Върховния административен съд, с Определение по хода на делото от 23.06.2021 г., постановено по адм.дело №4487/2021 г., в конкретната хипотеза във връзка с касационното обжалване на Решение по адм.дело №646/2020 год. по описа на Административен съд –Хасково, с което е отменен мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 година, т.е. по сходен на процесния по настоящото дело случай.

Съпоставката между релевантния фактически състав по настоящото административно дело и този, очертан от запитващия съд по отправеното преюдициално запитване сочи, че е налице идентитет. Поставените въпроси в преюдициалното запитване са свързани и обхващат хипотезата на търсената в настоящото производство защита, поради което съдът е длъжен да съобрази задължителното за всички национални съдилища тълкуване, което ще бъде дадено от Съда на Европейския съюз, а единствената процесуална възможност да се гарантира точно прилагане на общностното право е спиране на производството по делото.

Ето защо съдът счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело №С-160/21.

С оглед изложеното, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от публично съдебно заседание на 10.06.2021 г. за даване ход на делото по същество и

ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.дело №647/2020 г. на Административен съд – Хасково.

ПРИЛАГА по делото служебно извършените справки за образуване на Дело №С-160/21 на Съда на Европейския съюз по Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Велико Търново (България) на 10 март 2021 година.

СПИРА производството по адм.дело №647/2020 г. по описа на Административен съд  – Хасково до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-160/21.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.                                                                                              

                                                                                                            

                                                                                                                      СЪДИЯ: