Решение по дело №738/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 422
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20184400500738
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П. 05.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                    

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                                2. Мл. с. С.И.

 

         като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова  в.гр.д. №738 по описа за 2018г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 251, ал.5 от ГПК.

С Решение №1354 от 10.09.2018г., постановено по гр.дело №3093/2012г. по описа на Районен съд – П., съдът е оставил без уважение молбата на Г.П.Г. ***  за тълкуване на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на същия съд.

Със същото решение Районен съд – П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъдил Г.П.Г. ***, да заплати на Община-П., представлявана от Кмета, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като за разликата до 200 лева е оставил молбата без уважение.

  Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Г., чрез адвокат З.Т. ***. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е изложил мотиви извън постановеното от него решение, които нямат  връзка с тълкуване на диспозитива на решението. Посочва се, че неотбелязването в диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на същия съд къде е мястото на работа на Г.Г.-*** или Кметство с. К., е породило  неяснота за жалбоподателя. Излагат се съображения, че във връзка с изпълнението на горецитираното решение, Община-П. е издала Заповед №386/23.01.2014г.  за възстановяване на работа. Излагат се доводи, че  в мотивите на решението  е отразено, че мястото на работа на  Г.Г. *** и приемането  на друго означавало, че РС-П. е  променил сключения между  страните трудов договор. С въззивната жалба е направено искане за отмяна изцяло  на  първоинстанционното решение и допълване на диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П., както   и присъждане на съдебно-деловодно разноски за първа и въззивна инстанция.

        Препис от жалбата е  връчен на Община-П., като  в срока за отговор  не е депозиран  писмен отговор и не е взето становище по жалбата.

        П.ски окръжен съд, след като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания, и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е иск с правно основание чл.251 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на районния съд, постановено по реда на чл. 251 от ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а при разглеждането й по същество, като съобрази данните по делото, оплакванията на въззивника, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

         Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-П. е правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба, за пръв път,  пред въззивния съд е направено искане за допълване на диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П.. С такова искане РС-П. не е бил сезиран. РС-П. се е произнесъл по молба Вх.№19494/24.07.2018г.  за „Тълкуване на решение“, като  в заглавието и в петитума присъства само искане за „тълкуване на решение“. Сезиран с  горното искане, РС-П.  се е произнесъл по молба с правно основание чл. 251 ГПК. Не е възможно в  настоящото производство пред въззивния съд да се иска допълване на решението, защото първоинстанционният съд не е  бил сезиран с такъв спор, съответно няма произнасяне по искане  с правно основание чл. 250 ГПК по молба Вх.№ 19494/24.07.2018г. Ако жалбоподателят е считал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото му искане, е следвало  в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила да подаде молба до първоинстанционния съд за допълването му по реда на чл.250 ГПК. Тази правна възможност е използвана от  Г.Г., видно от молба от дата 27.08.2012г., подадена от Г.Г., чрез адвокат З.Т., съдържаща искане за допълване на решение в частта за обезщетение по чл. 225 КТ и законна лихва.

Молбата Вх.№ 19494/24.07.2018г.  пред РС-П. е разгледана в закрито заседание, като на осн. чл. 251, ал.4 от ГПК настоящата инстанция също прецени, че не е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

В конкретния случай, РС-П. е бил сезиран с обективно  кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ, предявени от Г.П.Г.. С Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П.  е отменена като незаконосъобразна №386/15.03.2012г. на Кмета на Община-П., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса на  качества на служителя за ефективно изпълнение на трудовите задължения е прекратено трудовото правоотношение  между ищеца Г.П.Г.  с ЕГН ********** *** и ответника Община-П., представлявана от Кмета Д.С. като работодател. Със същото решение РС-П.  е възстановил Г.П.Г.  с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност инспектор „Обществен ред“  при Община-П..

С Решение №130/12.03.2013г.  по в.гр.д. №1065/2012г. по описа на ОС-П. е потвърдено  Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П..

 С Определение №882/16.07.2013г. на ВКС по гр.д. №3586/13г. по описа на ВКС Решение №130/12.03.2013г.  по в.гр.д. №1065/2012г. по описа на ОС-П. не е допуснато до касационно обжалване.

В изпълнение на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П. и Решение №130/12.03.2013г.  по в.гр.д. №1065/2012г. по описа на ОС-П. е издадена Заповед №386/13.01.2014г. на Община-П.,  с която считано от 15.01.2014г. служителят Г.П.Г., ЕГН ********** е възстановен на длъжност „Инспектор обществен ред звено „Инспекторат“  при Община П.“.

Със Заповед №РД10-61/17.01.2014г. на Кмета на Община-П.  Г.Г. е разпределен  да изпълнява служебните си задължения  в кметство с. Горталово.

 Със Заповед №РД 10-1554/15.10.2014г. на Кмета на Община гр.П. е наложено наказание дисциплинарно уволнение на Г.Г.. Тази заповед е обжалвана от Г.Г., който е предявил  искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, като с решение №225/04.05.2015г. на П.ски окръжен съд по в.гр.д.№174/2015г. е потвърдено решение №103/26.01.2015г. по гр.д.№5441/2014г. на П.ски районен съд, с което същите са отхвърлени. С определение №1136/19.10.2015г. постановено по гр.д.№3543/2015г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване и от тази дата решението е влязло в сила.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П. е било изпълнено. Съгласно  чл.251, ал.2 ГПК тълкуване не може да се иска, след като решението  е изпълнено. Поставените от жалбоподателят въпроси, по който се иска тълкуване на решението, касаят начина на изпълнение на същото и не могат да бъдат решени в производството по тълкуване.

В съответствие с разпоредбата на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението. С постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 356 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 732/2011 г., II г. о., ГК,  в какъвто смисъл е константната съдебна практика, е посочено, че когато диспозитивът на съдебното решение е неясен, редът за отстраняването на тази неяснота е по реда на тълкуване на съдебното решение по реда на чл. 251 ГПК, като тълкуване може да се иска до момента, в който съдебното решение е изпълнено. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В настоящия случай не се установява подобна неяснота. С Решение № 769/17.01.2011 г. по гр.д. № 236/2010 г. на III г.о, ГК на ВКС,  е прието, че по пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори то да е неправилно. Посочено е, че тълкуване се налага, когато решението е двусмислено, неясно, и поражда съмнение за неговото правилно приложение, като е  цитирана константна практика на ВКС в тази насока.  

Следва да бъде отбелязано, че Трудов договор №386/22.05.2002г. е  сключен на осн. чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр.  чл. 70 КТ с тримесечен срок на изпитване в полза на работодателя, между Г.П.Г. *** (работодател). Съгласно същият Г.Г.  е приел да изпълнява в К-во К. длъжността „Инспектор“, код 00034, Стр. звено „Инспекторат“. В допълнително споразумение към трудов договор №386, сключено на 02.03.2006г. между Община П. и Г.Г. е отразено  място на работа  в Община П. от звено „Инспекторат“ на длъжност: от длъжност „инспектор ОР“, код (НКП)3454. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 04.10.2007г. между Община П. и Г.Г. е отразено  място на работа  в Община П., мероприятия „Инспекторат“ с. К., на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 28.02.2008г. между Община П. и Г.Г. е отразено  място на работа  в Община П., мероприятия „Инспекторат“, на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 30.09.2008г. между Община П. и Г.Г. е отразено  място на работа  в Община П., мероприятия „Инспекторат“ , на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. Видно от последното допълнително споразумение, в него не е посочено място на изпълнение с. К.. От длъжностната характеристика е видно, че  длъжността „инспектор“  е към общинска служба  „Инспекторат“.  Работодател е Община-П., която може да променя  мястото на работа на служителите, по законоустановения ред. Както бе изложено и по-горе, Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П., влязло в законна сила на 16.07.2013г.,  е вече изпълнено и не подлежи на тълкуване по въпросите на  жалбоподателя, че не му е ясно къде е мястото му на работа- Община П. или Кметство с. К., тъй като това са въпроси, които касаят изпълнението на решението. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че за молителя  е правноирелевантно къде е следвало да  яви  за изпълнение на служебните си задължения.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че  РС-П. е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде  потвърдено изцяло.

 

Предвид изложените съображения, П.ски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1354 от 10.09.2018г., постановено по гр.дело №3093/2012г. по описа на Районен съд – П., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя Г.П.Г. *** за тълкуване на Решение №1044 от 13.07.2012г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване на основание чл.251, ал.5 ГПК, пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                                                                             2.