Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П. 05.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
2. Мл. с. С.И.
като разгледа докладваното от мл. съдия
Иванова в.гр.д. №738 по описа за
2018г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251, ал.5 от ГПК.
С Решение №1354 от 10.09.2018г.,
постановено по гр.дело №3093/2012г. по описа на Районен съд – П., съдът е
оставил без уважение молбата на Г.П.Г. ***
за тълкуване на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа
на същия съд.
Със същото решение Районен съд – П.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъдил Г.П.Г. ***,
да заплати на Община-П., представлявана от Кмета, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева, като за разликата до 200 лева е оставил молбата без
уважение.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Г., чрез адвокат З.Т. ***. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд е изложил мотиви извън постановеното от него решение, които нямат връзка с тълкуване на диспозитива на
решението. Посочва се, че неотбелязването в диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П.,
постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на същия съд къде е мястото на работа
на Г.Г.-*** или Кметство с. К., е породило
неяснота за жалбоподателя. Излагат се съображения, че във връзка с
изпълнението на горецитираното решение, Община-П. е издала Заповед
№386/23.01.2014г. за възстановяване на
работа. Излагат се доводи, че в мотивите
на решението е отразено, че мястото на
работа на Г.Г. *** и приемането на друго означавало, че РС-П. е променил сключения между страните трудов договор. С въззивната жалба е
направено искане за отмяна изцяло
на първоинстанционното решение и
допълване на диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по
гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П., както и присъждане на съдебно-деловодно разноски за
първа и въззивна инстанция.
Препис от жалбата е връчен на Община-П., като в срока за отговор не е депозиран писмен отговор и не е взето становище по
жалбата.
П.ски окръжен
съд, след
като прецени посочените във въззивната
жалба оплаквания, и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
производството е иск с правно основание чл.251 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен
интерес от обжалване на решението на районния съд, постановено по реда на чл.
251 от ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а при разглеждането
й по същество, като съобрази данните по делото, оплакванията на въззивника,
съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно
наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-П. е правилно
и законосъобразно.
С въззивната жалба, за пръв
път, пред въззивния съд е направено
искане за допълване на диспозитива на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по
гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П.. С такова искане РС-П. не е бил сезиран.
РС-П. се е произнесъл по молба Вх.№19494/24.07.2018г. за „Тълкуване на решение“, като в заглавието и в петитума присъства само
искане за „тълкуване на решение“. Сезиран с
горното искане, РС-П. се е
произнесъл по молба с правно основание чл. 251 ГПК. Не е възможно в настоящото производство пред въззивния съд да
се иска допълване на решението, защото първоинстанционният съд не е бил сезиран с такъв спор, съответно няма
произнасяне по искане с правно основание
чл. 250 ГПК по молба Вх.№ 19494/24.07.2018г. Ако
жалбоподателят е считал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
цялото му искане, е следвало в
едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила да подаде
молба до първоинстанционния съд за допълването му по реда на чл.250 ГПК. Тази правна
възможност е използвана от Г.Г., видно
от молба от дата 27.08.2012г., подадена от Г.Г., чрез адвокат З.Т., съдържаща
искане за допълване на решение в частта за обезщетение по чл. 225 КТ и законна
лихва.
Молбата Вх.№ 19494/24.07.2018г. пред
РС-П. е разгледана в закрито заседание, като на осн. чл. 251, ал.4 от ГПК
настоящата инстанция също прецени, че не е необходимо разглеждане на делото в
открито съдебно заседание.
В конкретния случай, РС-П. е
бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ, предявени от Г.П.Г..
С Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П.,
постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П. е отменена като незаконосъобразна №386/15.03.2012г.
на Кмета на Община-П., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса
на качества на служителя за ефективно
изпълнение на трудовите задължения е прекратено трудовото правоотношение между ищеца Г.П.Г. с ЕГН ********** *** и ответника Община-П.,
представлявана от Кмета Д.С. като работодател. Със същото решение РС-П. е възстановил Г.П.Г. с ЕГН ********** *** на заеманата преди
уволнението длъжност инспектор „Обществен ред“
при Община-П..
С Решение
№130/12.03.2013г. по в.гр.д. №1065/2012г.
по описа на ОС-П. е потвърдено Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П.,
постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П..
С Определение №882/16.07.2013г. на ВКС по
гр.д. №3586/13г. по описа на ВКС Решение №130/12.03.2013г. по в.гр.д. №1065/2012г. по описа на ОС-П. не
е допуснато до касационно обжалване.
В изпълнение
на Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П.,
постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П. и Решение
№130/12.03.2013г. по в.гр.д.
№1065/2012г. по описа на ОС-П. е издадена Заповед №386/13.01.2014г. на Община-П., с която считано от 15.01.2014г. служителят Г.П.Г.,
ЕГН ********** е възстановен на длъжност „Инспектор обществен ред звено
„Инспекторат“ при Община П.“.
Със Заповед №РД10-61/17.01.2014г.
на Кмета на Община-П. Г.Г. е
разпределен да изпълнява служебните си
задължения в кметство с. Горталово.
Със
Заповед №РД 10-1554/15.10.2014г. на Кмета на Община гр.П. е наложено наказание
дисциплинарно уволнение на Г.Г.. Тази заповед е обжалвана от Г.Г., който е
предявил искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, като с решение №225/04.05.2015г. на П.ски окръжен
съд по в.гр.д.№174/2015г. е потвърдено решение №103/26.01.2015г. по гр.д.№5441/2014г.
на П.ски районен съд, с което същите са отхвърлени. С определение
№1136/19.10.2015г. постановено по гр.д.№3543/2015г. на ВКС на РБ не е допуснато
касационно обжалване и от тази дата решението е влязло в сила.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че Решение
№
1044/13.07.2012г. на РС-П., постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П.
е било изпълнено. Съгласно чл.251, ал.2 ГПК тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Поставените от жалбоподателят въпроси, по който се иска тълкуване на
решението, касаят начина на изпълнение на същото и не могат да бъдат решени в
производството по тълкуване.
В съответствие с разпоредбата на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или
двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.
Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който е постановил решението. С постановено по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 356 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 732/2011 г., II г. о., ГК, в какъвто смисъл е константната съдебна
практика, е посочено, че когато диспозитивът на
съдебното решение е неясен, редът за отстраняването на тази неяснота е по реда
на тълкуване на съдебното решение по реда на чл. 251 ГПК, като тълкуване
може да се иска до момента, в който съдебното решение е изпълнено. В
този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената
по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които
водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е
постановил. В настоящия случай не се установява подобна неяснота. С Решение № 769/17.01.2011 г. по гр.д. № 236/2010 г. на III г.о, ГК на
ВКС, е прието, че по пътя на тълкуването на
съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява
нещо различно от отразеното в решението, дори то да е неправилно. Посочено е,
че тълкуване се налага, когато решението е двусмислено, неясно, и поражда
съмнение за неговото правилно приложение, като е цитирана константна практика на ВКС в тази
насока.
Следва да бъде отбелязано,
че Трудов договор №386/22.05.2002г. е
сключен на осн. чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр.
чл. 70 КТ с тримесечен срок на изпитване в полза на работодателя, между Г.П.Г.
*** (работодател). Съгласно същият Г.Г.
е приел да изпълнява в К-во К. длъжността „Инспектор“, код 00034, Стр.
звено „Инспекторат“. В допълнително споразумение към трудов договор №386,
сключено на 02.03.2006г. между Община П. и Г.Г. е отразено място на работа в Община П. от звено „Инспекторат“ на
длъжност: от длъжност „инспектор ОР“, код (НКП)3454. В допълнително
споразумение към трудов договор, сключено на 04.10.2007г. между Община П. и Г.Г.
е отразено място на работа в Община П., мероприятия „Инспекторат“ с. К.,
на длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към
трудов договор, сключено на 28.02.2008г. между Община П. и Г.Г. е отразено място на работа в Община П., мероприятия „Инспекторат“, на
длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. В допълнително споразумение към
трудов договор, сключено на 30.09.2008г. между Община П. и Г.Г. е отразено място на работа в Община П., мероприятия „Инспекторат“ , на
длъжност „инспектор ОР“, код (НКПД)34493005. Видно от последното допълнително
споразумение, в него не е посочено място на изпълнение с. К.. От длъжностната
характеристика е видно, че длъжността
„инспектор“ е към общинска служба „Инспекторат“. Работодател е Община-П., която може да
променя мястото на работа на
служителите, по законоустановения ред. Както бе изложено и по-горе, Решение № 1044/13.07.2012г. на РС-П.,
постановено по гр.д.№3093/2012г. по описа на РС-П., влязло в законна сила на
16.07.2013г., е вече изпълнено и не подлежи на тълкуване
по въпросите на жалбоподателя, че не му
е ясно къде е мястото му на работа- Община П. или Кметство с. К., тъй като това
са въпроси, които касаят изпълнението на решението. Правилни са констатациите
на първоинстанционния съд, че за молителя
е правноирелевантно къде е следвало да
яви за изпълнение на служебните
си задължения.
Във връзка с гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че РС-П.
е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изложените съображения, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1354 от 10.09.2018г., постановено по гр.дело №3093/2012г. по
описа на Районен съд – П., с което съдът
е оставил без уважение молбата на жалбоподателя Г.П.Г. *** за тълкуване на Решение №1044 от
13.07.2012г., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване на основание чл.251, ал.5 ГПК, пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.