Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. СВЕТЛАНА А.
при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора
Мариян Александров като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.о.х.д.№ 2 939 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 20.11.2017г.,
постановена по НОХД № 9 459/2016г. по описа на СРС, НО, 135 състав, съдът е
признал за виновен подс. И.С.С. в
това, че на 16.10.2015 г. 16.10.2015 около 14.30 часа в гр. София, на ул.
„******, причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
-чрез нанасяне на удар с дръжката на пистолет в
областта на главата и нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на С.И.Ф.,
причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в Т-образна
разкъсно-контузна рана на главата теменно срединно и кръвонасядане върхово на
носа в ляво и към лявата буза, които увреждания са реализирали
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“,
-чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата
на В.М.А., причинил на същата лека телесна повреда, изразяваща се в синкаво
кръвонасядане в областта на външния край на лявата вежда и подкожен хематом в
областта на долния ръб на лявата очница към външния край на долния клепач на
лявото око, които увреждания са реализирали медико-биологичния признак „болка и
страдание”, като деянието е извършено от С. по хулигански подбуди - без да е
предизвикан се е саморазправил със С.Ф. и В.А., осъществено е на публично
място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнство на отделната личност, явяващо се престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4 и т. 12,
вр. чл. 130, ал.1 и ал. 2
от НК и на основание чл. 78а,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 ( две хиляди ) лева.
С присъдата на СРС подс. И.С.С. е признат за невиновен и оправдан по
обвинението да е извършил две престъпления.
С присъдата на СРС гражданският
иск, предявен от гражданския ищец Ф. срещу подсъдимия е уважен частично – за
сумата от 2 000 лв., като е отхвърлен до пълния му предявен размер от
5 000лв.; гражданският иск, предявен от гражданския ищец А. срещу
подсъдимия е уважен частично – за сумата от 1 000 лв., като е отхвърлен до
пълния му предявен размер от 3 000лв.
Подс. С. е осъден за заплати
сумата от 130.00лв. в полза на бюджета на съдебната власт – държавна такса
върху уважените граждански искове и 314.84 лв. – направени по делото разноски;
сумата от 800.00 лв. – направени от частните обвинители граждански ищци
разноски.
На последно място с присъдата
съдът е отнел в полза на Държавата, на осн. чл. 53, ал.1,б.“а“ от НК, веществено
доказателство - пистолет „Макаров“ 9Х18, АЕ 3297.
Недоволни от така постановената присъда са
останали подсъдимия и гражданските ищци
и частни обвинители Ф. и А..
Във въззивната жалба ( и
допълнение към нея) от защитника на подс. И.С.
– адв.И.Г. се оспорват както фактическите констатации на
първоинстанционния съд, като в тази насока показанията на двамата пострадали се
считат за недостоверни, така и правните изводи на СРС относно наличието на
хулигански подбуди и липса на приложение на института на реторсията. Оспорва се
и постановеното отнемане на вещественото доказателство – пистолет в полза на
Държавата, като се сочи, че същият е законно притежаван от подсъдимия. Прави се
искане за отмяна на присъдата в наказателно и гражданско осъдителните й части и
постановяване на нова – оправдателна – от въззивния съд, с която да бъдат
отхвърлени и предявените граждански искове.
Във въззивната жалба и
допълнението, изходяща от името на гражданския ищец и частен обвинител В.А.
и подадена чрез повереника й адв. Г.Д.
се изразява недоволство от присъдата на СРС в частта, с която е отхвърлен
гражданския й иск за сумата до пълния му предявен размер и размера на
наложеното на подс. С. наказание. Прави
се искане за изменение на присъдата, като се уважи предявения от А. граждански
иск до пълния му предявен размер, като и да се увеличи наложеното на подсъдимия
наказание.
Във въззивната жалба и
допълнението, изходяща от името на гражданския ищец и частен обвинител С.Ф.
и подадена чрез повереника му адв. З.Г.
също се изразява недоволство от присъдата на СРС в частта, с която е отхвърлен
гражданския му иск за сумата до пълния му предявен размер. Твърди се и
допуснато процесуално нарушение от СРС , изразяващо се в неназначаването на
тройна съдебно медицинска експертиза. Прави се
искане въззивният съд да измени присъдата на СРС, като увеличи
наложеното на подсъдимия наказание и увеличи присъденото на Ф. обезщетение.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. С. - адв. Г. поддържа въззивната жалба по посочените
в нея аргументи и моли за нейното уважаване.
В хода на съдебните прения
повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. - Д.
поддържа въззивната жалба, като изтъква доводи за бруталното поведение на
подсъдимия, в резултат на което доверителката му е претърпяла негативни
последици („кошмар“, „неотшумяващи последици“). Прави искане изменение на
присъдата и уважаване на гражданския иск
до пълния му предявен размер, като претендира направените в хода на въззивното производството
разноски от доверителката му.
В хода на съдебните прения
повереникът на частния обвинител и граждански ищец С.Ф. - адв. Г. поддържа въззивната жалба, като моли
за уважаване на гражданско – правната претенция на доверителя в пълния й
предявен размер. Претендира направените в хода на въззивното производството
разноски от доверителя му
Представителят
на СГП счита, че всички въззивни жалби са неоснователни и прави искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Подс.С. в
предоставената му последна дума моли да
бъде оправдан.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете за
необходимо да допусне провеждането на
съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото
е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него,
субективната страна на престъплението, личността на обвиняемия, конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Несъмнено е установено, че подс. И.С.
не е не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
На
16.10.2015 г. св.В.А. около 14:00 часа тръгнала да си подава документите за
работа като учител по изобразително изкуство в 54 СОУ в ж.к .“Надежда“. По това
време св.С.Ф. -съсед на св. А. се прибирал от работа и понеже бил професионален
шофьор и познавал добре града, св. А. го помолила да я закара до 54 СОУ.
Свидетелят Ф. се съгласил и двамата се качили в неговия лек автомобил марка „Фолксваген
Поло“ с ДК № ****** и тръгнали от бл.333 в ж.к. „Люлин“, където живеели, към ж.к. „Надежда“.
Автомобилът бил управляван от св. Ф., а св. А. седяла на предна дясна седалка,
като МЗРС движил по бул. „Сливница“. По същото време и в същата посока по бул.
„Сливница“ подс. С. управлявал л.а. „Хонда Сивик“ с ДК № ******.
Същият се престроил в платното за движение направо на кръстовището на бул. „Сливница“
и ул. „Орион“, в което се намирал и управлявания от св. Ф. лек автомобил.
Светофарът за движение направо светел с червен ( забранителен) сигнал, поради
което св.Ф. намалил скоростта на движение на МПС почти до спряло положение,
когато при престрояването си от дясна пътна лента за движение направо подс. С.
едва не ударил лекия автомобил, управляван от св. Ф., тъй като последният
реагирал своевременно и се изнесъл наляво. Св.Ф. вдигнал ръце и извикал към
подсъдимия „Какво правиш?“, но същият не чул и не реагирал по никакъв начин.
Св.А. се уплашила от случилото се и почукала по прозореца на лекия автомобил,
като казала: „Какво става?“, но подсъдимият отново не реагирал и продължил
движението си направо, след като светнал зелен сигнал на светофарната уредба.
Своето движение направо продължил и управлявания от св. Ф. лек автомобил. На
следващия светофар подс. С. се престроил за движение наляво, но когато светнал
зеления сигнал на светофарната уредба за движение направо, управлявания от подс.
С. лек автомобил тръгнал направо, пропуснал две -три коли и се озовал непосредствено пред лекия
автомобил с водач св.Ф.. Подс. С., управлявайки автомобила си пред този на св. Ф.,
започнал периодично да натиска спирачния педал и да намалява скоростта си на
движение, като по принуда същите действия със спирачната уредба на автомобила
си извършвал и св. Ф., с цел да избегне удар между двата автомобила. Преди
надлез „Надежда“, на ул. „******, подс. С. засякъл с автомобила си автомобила
на св. Ф., като преустановил движението на автомобила, а по този начин спрял и
л.а. „Фолксваген Поло“. Подс. С. слязъл от автомобила и се отправил към
автомобила на св. Ф., като последният заедно със св. А. също слезли от тяхното МПС.
Те тръгнали един към друг и когато се срещнали подс. С. попитал св.Ф. защо го
псува. На така зададения въпрос, св. Ф. отговорил, че не е псувал подсъдимия и
между тях възникнал вербален конфликт, който прераснал в размяна на удари
помежду им, като подс. С. първи нанесъл удар на св. Ф. с юмрук в областта на
лицето. Св.Ф. започнал да се защитава и също нанесъл удар на подсъдимия. Тогава
подс. С. извадил от джоба си пистолет м. „Макаров“ 9Х18, АЕ 3297 и с дръжката на същия нанесъл
удар по главата на св. Ф., в резултат на който обилно потекла кръв от
нараненото място. Наблюдавайки случващото се между двамата мъже, св.А. решила
да се намеси. Приближила се към тях и с удар избила пистолета от ръката на
подсъдимия. Пистолетът паднал на земята, като от същия изпаднал пълнителя му,
като след това подс.С. ударил с юмрук в лявата част на лицето св. А..
За инцидента
на тел. 112 подал сигнал св. П.Н., който работел в ресторанта, намиращ се на
ул. „******. След като чул шум от спирачни следи и викове на хора и след като
обслужил клиентите на бара, св. Н.излязъл навън. Отишъл на мястото на
произшествието и видял, че двама мъже се бият. Същият ги разделил и застанал
помежду им, с цел да се преустанови възникналия между тях конфликт. Очевидец на
случилото се станала и св. М.П., която работела като барман в кафенето на
автомивката, намираща се в близост. След като видяла, че от главата на св.Ф.
обилно тече кръв, намокрила с вода една кърпа и отишла да помогне, като избърше
кръвта от раната.
На мястото
на произшествието пристигнал полицейски екип от 09 РУ - СДВР - свидетелите П.К.и
Я.Г., както и екип на ЦСМП. Пострадалите лица - С.Ф. и В.А. били откарани в
УМБАЛ „Пирогов“ за оказване на медицинска помощ, а подс. С. с протокол за
доброволно предаване предал на полицейските служители законно притежавания от
него пистолет марка „Макаров“, както и разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие № 0288588.
Според
заключението на приетата по делото основна
СМЕ по писмени данни се установява, че при инцидент на 16.10.2015 г. на св. С.Ф.
са причинени следните травматични увреждания: Т-образна разкъсно-контузна рана
на главата теменно срединно, кръвонасядане върхово на носа в ляво и към лявата
буза, подкожен хематом по предната повърхност на лявото коляно. Описаните
травматични увреждания по лицето са резултат от действието на твърди, тъпи
предмети, като предвид локацията и морфологията им, отговарят да са получени по
начина, както съобщава пострадалия, а именно при нанасяне на удар с дръжката на
пистолет в теменната област на главата и нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето. По отношение на травмата на лявото коляно, същата би могла да се
получи, както при нанасяне на удар с крак - ритник, така и при падане на терена
с опора на коляното. Разкъсно-контузната рана на теменната област на главата
реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с период на възстановяване в рамките на 10-14 дни, а
останалите мекотъканни травми са причинили на пострадалия болка и страдание; на
св. В.А. при същия инцидент са причинени следните травматични увреждания:
синкаво кръвонасядане в областта на външния край на лявата вежда и подкожен
хематом в областта на долния ръб на лявата очница към външния край на долния
клепач на лявото око. Описаните травматични увреждания по лицето са резултат от
действието на твърди, тъпи предмети с ограничена равна контактуваща повърхност,
като могат да са причинени по начина, както съобщава пострадалата, а именно при
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето. Получените травматични
увреждания реализирали медико-биологичната характеристика „болка и страдание”.
От
заключението на приетата по делото допълнителна СМЕ по писмени данни се
установява, че не са налице основания за промяна на първоначалното заключение
относно нанесените телесни увреждания на св. С.И.Ф. и тяхната медико -биологична
характеристика.
Според
заключението на СМЕ по писмени данни се
установява, че при инцидент на 16.10.2015 г. на подс. И.С. са били причинени
следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око, дъговиден подкожен хематом под дясната орбита, оток, кръвонасядане и
охлузване в областта на дясната скула. Описаните травматични увреждания по
лицето са резултат от действието на твърди, тъпи предмети, като предвид
локацията и морфологията им, отговарят да са причинени по начина, както
съобщава пострадалия, а именно при нанасяне на удари със свита в юмрук ръка.
Описаните мекотъканни травми са причинили болка и страдание.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени в съответствие с правилата на формалната
логика, обективно установените по делото находки и правилен анализ на гласните
доказателствени средства с оглед на тяхната убедителност и подкрепеност от
останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на свидетелстването на С.Ф., В.А., П.Н., П.К.,
Я.П.Г. , М.Я., Д.Д., К.Н.и М.П., анализът на
писмените доказателствени средства ( протоколи за оглед с фотоалбум и за
доброволно предаване ), писмените доказателства (справка за съдимост, справка от 09 РУ-СДВР, медицински
документи) и способите за доказване - заключенията на съдебномедицинските експертизи и вещественото доказателство,
съставът на контролираната инстанция е извел законосъобразни констатации
относно всички релевантни за правилния изход на делото обстоятелства, за които
не са налице основания за промяна по реда на чл.316 от НПК от въззивния състав.
Така по делото категорично и
безпротиворечИ.са установени мястото и обстоятелствата на възникналия
първоначално вербален, а след това и физически сблъсък между С. и пострадалите,
свързан с поведението им като водачи /респ. пътник на ППС, мястото на произшествието и
участвалите там лица. За тези факти гласните доказателствени средства са
еднопосочни и всички разпитани свидетели ясно и несъмнено ги установяват. От
показанията на св. С.Ф. и В.А. се установяват причините и непосредствено
предхождащите инкриминираното събитие обстоятелства, свързани с пътуването им
до кв. “Враждебна“, поведението на подс.С. като водач на попътно движещо се ППС
и инициативата за разправата между водачите на ППС ( което обстоятелство се
установява и от разположението на МПС върху пътното платно, посочени от всички
свидетели), които не се оборват от друго събрано по делото доказателство,
напротив – подкрепят се от данните в показанията на непредубедените свидетели –
очевидци П.Н. и М.П.. Фактът на причинените на тримата участници травми и
тяхната медико
биологична характеристика е доказан от заключенията на СМЕ, като същите дават и
информация относно механизма на тяхното причиняване ( в частност на Ф.), която
напълно подкрепя изнесеното от пострадалите, че ударът в областта на главата му
е нанесен с пистолет м.“Макаров“, предмет на огледа на произшествие и
собственост на подс. С.. Защитата оспорва картината на престъплението и в
частност – поводът за конфронтацията и причинно - следствената връзка между
поведението на подсъдимия и причинения престъпен резултат, изразяващ се в
нанесените на св. Ф.и св.А. леки телесна повреда, но на това оспорване липсва
доказателствена основа – данните в показанията на двамата пострадали Ф.и А. не
се конфронтират с други събрани по делото доказателства, като заявената от св.Я.липса на възприятие от кръв по лицето на Ф.,
законосъобразно не е кредитирана от СРС предвид обективните находки по делото (
установените негови увреждания) от една страна, а от друга – установеното
противоречие между заявеното от Я., че не познава подсъдимия и данните в справката
от 09 РУ- СДВР, според която св. Я.е
посетил на 16.10.2015 г. в сградата на 09 РУ - СДВР подс. И.С. в 22:00 часа, за
да остави храна на задържаното лице, т.е. установената тенденциозност и
заинтересуваност на свидетеля Я.на страната на защитата.
Ето защо и след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателствени средства, въззивният съд сподели доказателствения извод на
първата инстанция за несъмнена установеност на повода и механизма на деянието
от страна на подс. С. и наличие на пряка причинно - следственост между неговото
поведение и причинения на пострадалите увреждащ здравето им резултат. Св. Ф.и
св.А. възпроизвеждат в показанията си една достоверна от житейска гледна точка
ескалация на конфликта между водачи на автомобили, като несъществените
противоречия в показанията им са напълно
обясними с бързо променящата се, и
динамична обстановка, изпълнена с напрежение, като вниманието на всеки от тях е
било насочено към определени фактори от конкретната ситуация, свързана с
установяване здравето и безопасността на всеки от тях. В случаи като настоящия,
когато част от свидетелите ( Н.и П.) не се намират в каквито и да било взаимоотношения с
дееца или пострадалия/ите, обективността на разказа им е завишена; качествената
характеристика на източника на интересуваща делото информация е висока, тъй
като липсват основания за тенденциозност към обвинителната или оправдателна
версии, поради което и достоверността на показанията им е вън от съмнение. Изложеното
важи с още по-голяма степен за интерпретирането на обективните находки, явяващи
се травматичните увреждания на участниците в сблъсъка, като в заключенията на
СМЕ по писмени данни и отразените там локализации на травмите на С., Ф.и А. в
горната и лицеви части на главата, т.е. категорично установява увреждащо
въздействие с ограничена площ и ясно изразена насоченост именно към тази част
от главата на пострадалите и подсъдимия, поради което съдът прие, че подс. С. чрез
удари с ръка и с дръжката на вещественото доказателство – пистолет м. „Макаров“
е причинил съставомерния увреждащ резултат на пострадалия Ф., съответно – чрез
удари с юмрук – тези на св. А., а св.Ф.- от своя страна чрез удари с юмрук увредите
на С.. Съществено за правилния изход на делото е установяването на
обстоятелството на кого от участниците е принадлежала инициативата за физическия сблъсък, съответно поведението
на кого от тях е довела до физическо измерение на конфликта. Именно за този
факт свидетелстването на А. и Ф.еднозначно сочи подс. С., като индиректно
доказателство е и установеното обстоятелство, че именно подсъдимият е
преустановил пръв движението на автомобила си, като е препречил пътя на
движение на л.а. „Фолксваген Поло“, принуждавайки и св. Ф.да спре, като по този
начин е заявил желанието и намерението си за саморазправа с другия водач на
МПС.
В тази смисъл установената
активност и първоначално проявена агресия от страна на подс. С. изключва
дефинитивно заявената от защитата „самоотбрана” със следващите от тази липса
правно значими институти на „неизбежна
отбрана” и „реторсия”.
Ето защо и след самостоятелен
анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите, включени в предмета на доказване по делото.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подс. И.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
131, ал. 1, т.4 и т. 12, вр. чл. 130, ал.1 и ал. 2 от НК, като го е
оправдал за осъществяването на две престъпления по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място подс. С. е причинил телесни повреди на повече от едно лице, което
изключва приложението на правилата за съвкупността. Деянието е едно -
осъществено е от подсъдимия чрез няколко телодвижения в изпълнение на едно или
на две последователно взети решения, като обаче общественоопасният резултат
засяга телесния интегритет на повече от едно лице- хипотеза визирана в чл.131,ал.1, т.4 от НК,
която води до по-благоприятен за дееца наказателно правен резултат от една
страна и представлява приложение на закон за еднакво наказуемо престъпление –
от друга. Причиненото на св. Ф.увреждане от подс. С. покрива признаците на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, реализирайки медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като същото е в пряка
причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия и е предизвикано от
нанесените от него удари в областта на главата - с дръжката на пистолет и
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето. Причиненото телесно увреждане на
св.. А. по своята същност съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК и реализира медико-биологичния признак „болка и страдание” , като е
в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия и е предизвикано
от нанесения от него удар с юмрук в областта на главата.
От субективна страна подс.С. е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на
деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество
да увреди здравето на всеки от пострадалите, и отражението му върху
действителността /общественоопасните последици, изразяващи се във факта на
конкретното причинено увреждане/, с което е изпълнен интелектуалния момент от
умисъла. Налице е и волевият момент – обвиняемият е искал, пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че
деецът е действал с пряк умисъл, като във волеви аспект пряко е целял
настъпването на причинената телесна повреда на всеки от пострадалите, като в
тази връзка съобразява обективно механизма на деянието- нанасянето на удари с юмрук
и с дръжка на сравнително тежък метален предмет ( пистолет) и на второ място – областта към която са
насочени ударите – лицето на двамата пострадали, които действия водят неизбежно
до причиняване на конкретния вредоносен резултат, а оттук и сочи на желание за
причиняването му.
Телесните повреди на св. Ф.и св. А. са нанесени от подсъдимия по хулигански
подбуди. Основание за този извод на съда е обстоятелството, че преди
инкриминирания случай между подсъдимия и пострадалите не са съществували
каквито и да било взаимоотношения; те са се срещнали на обществено място на
инкриминираната дата случайно и подсъдимият безпричинно /без наличие на личен
мотив за разправа/ е нанесъл удари с ръка и дръжка на носения от него пистолет на
двамата пострадали. Нарушенията на правилата за движение по пътищата от който и
да било водач на МПС не може да бъде
прието като наличие на лично основание за нарушаване на телесния интегритет на
другия водач и/или пътник, тъй като е предвиден ред за установяване на
административно нарушение и наказване на виновния нарушител, изключващ
саморазправата и предоставен на нарочни органи за контрол за спазване правилата
на ЗДвП. Гореизложените обстоятелства
водят до несъмнения извод – с нанасянето на ударите на св. Ф.и св. А. подсъдимият С. е
демонстрирал явното си неуважение към обществените порядки, като грубо
ги е нарушил. Нанасянето на удари на друго лице, без повод, представлява брутална
демонстрация против установения ред и разкрива висока степен на неуважение към
личността, а също и такава на обществена опасност на деянието и дееца и се
определя като грубо нарушение на обществения ред. Същото е извършено на
обществено място – на оживена пътна артерия , в светлата част на
денонощието и в присъствието на други участници
в движението, които обстоятелства определят публичния характер на
обективираните от подсъдимия действия, предприети срещу телесния интегритет на
св. Ф.и св. А..
Доводът на защитата за наличие на предпоставки за
приложение на институтът на реторсия е обсъден от състава на СРС и
законосъобразно не е приет за основателен съобразно указанията на ВС, ОСНК, дадени в ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., поради което преповтарянето на аргументите на
първостепенния съд се явява безпредметно .
Законосъобразна е и констатацията
на първостепенния съд за наличието на кумулативните предпоставки, предвидени в
чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването на дееца от наказателна отговорност с
налагането на наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по
чл. 131, ал. 1, т.4 и т. 12,
вр. чл. 130, ал. и ал.2 от НК: извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от
свобода до три години, деянието е извършено умишлено, подсъдимият към момента
на извършването му не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност,
липсват съставомерни причинени с деянието
имуществени вреди.
СправедлИ.и съответно на
обществената опасност на деянието, механизмът на извършването му и естеството
на нанесените телесни повреди на двамата пострадали е и определеното му
наказание – глоба в размер на 2 000 лв.,
по- близо до минималния предвиден в закона размер, съобразено с данните за
трудова ангажираност на дееца, поради което и последващото му смекчаване не се
явява обществено оправдано и обосновано. Завишаването на наказанието ( поискано
във въззивната жалба, изходяща от частния обвинител А.) също не се явява
обосновано, тъй като данни за други провообществени прояви на подсъдимия не са
събрани, поради която случилото се на
инкриминираната дата следва да бъде прието за инцидентна проява.
Гражданската отговорност на подс.
С. спрямо пострадалите Ф.и А. е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо
характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по
категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка
между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия С.. За определяне на
размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалите неимуществени
вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на
справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и
начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Настоящият съдебен състав намери, че
преценката на първоинстанционния състав и в това отношение е съобразена с
релевантните за определянето на обезщетението на всеки от пострадалите
критерии- последиците от противоправното поведение на подсъдимия по отношение
на физическото здраве на всеки от пострадалите, характерът на увредите, както и
продължителността на оздравителния процес и неминуемо свързаните с тях
негативни изживявания. Ето защо и СГС намира, че проверяваната инстанция
правилно е приела за доказана гражданскоправната претенция на пострадалия Ф.за
сумата от е 2 000лв., а на пострадалата А.
– за сумата от 1 000 лв. , като е съобразена както продължителността на
оздравителния процес и естеството на увредите. В този смисъл депозираните от поверениците на двамата граждански ищци въззивни жалби не се явяват
основателни, като размерът на присъдените обезщетения съответства на доказаните
в хода на производството от всеки от тях неимуществени вреди и на принципът на чл.52
от ЗЗД . Предвид изричното искане в тази
насока на гражданските ищци следва да им бъде присъдена и законната лихва върху съответната сума от
датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава –
чл.84,ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД/ до окончателното
заплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски, като в
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и направените от гражданските ищци
и частни обвинители Ф.и А. в хода на въззивното производство разноски в размер
на по 800лв., представляващи възнаграждение за повереник.
СРС, НО, 135 с-в с атакуваната
присъда е постановил на основание
чл. 53, ал. 1 буква „а“ от НК да се отнеме в полза на държавата вещественото
доказателство по делото- пистолет „Макаров“ 9X18, АЕ 39 3297.Това разрешение се оспорва от защитата без
ясно формулирани правни доводи, като оспорването според въззивния съд не се
явява основателно. Несъмнено установено по делото е, че пистолетът е
собственост на подсъдимия, също така е доказано, че с него ( в областта на
дръжката му) подсъдимият е нанесъл удар в областта на главата на пострадалия Ф.,
в резултат на който е настъпил съставомерния резултат, предвиден в чл. 130, ал.
1 от НК. От изложеното следва, че пистолетът ( несъмнено движима вещ) е
послужил за извършване на умишлено престъпление, с което всички кумулативно
изискуеми от разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК предпоставки за отнемане
на вещественото доказателство в полза на Държавата са налице.
При цялостната служебна проверка
на присъдата въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което
атакуваната присъда на СРС, НО, 135 с-в следва да бъде потвърдена в нейната
цялост.
Водeн от горното, Софийски
градски съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 20.11.2017г., постановена по НОХД № 9 459/2016г. по описа на Софийски районен съд, НО, 135 състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И. С.С., с установена по делото самоличност, да
заплати на гражданския ищец и частен
обвинител С.И.Ф. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляващи направени
разноски във възивното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия И. С.С., с установена по делото самоличност, да
заплати на гражданския ищец и частен
обвинител В.М.А. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляващи направени
разноски във възивното производство.