Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на първи
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Йорданова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№1593/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по постъпила с вх.№8461/17.07.2020г.
искова молба от „Милки Груп Био“ЕАД -гр.София срещу Агенция „Митници“ за
присъждане на основание чл.1 от ЗОДОВ на обезщетение в размер на 780лв. за
имуществени вреди във връзка с издаденото Наказателно постановление №396/15.05.2019г.
от Зам. директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила Решение №1986/04.11.2019г. по НАХД №2677/2019г.
по описа на РС–Варна, оставено в сила с Решение №2492/18.12.2019г. по КНАХД №3178/2019г.
по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че имуществените
вреди представляват реално направени от дружеството разходи за възнаграждение
на един адвокат във връзка с производството по обжалването на цитираното НП пред
Районен съд – Варна, за които били представени доказателства, приложени в НАХД
№2677/2019г. по описа на РС–Варна. Претендира се присъждане и направените по
настоящото производство разноски. За съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца депозира писмена молба с искане да бъде уважена като
основателна и доказана и присъдено обезщетението с лихвата, както и на
посочените в списъка разноски в общ размер 385лв.
Ответната страна Агенция „Митници“-гр.София
се представляват от юрисконсулт, който оспорва исковата молба като
неоснователна. Моли да бъде оставена без
уважение недоказана и неоснователна. Счита, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като намира, че не е доказано
настъпването на вреди, подлежащи на обезщетяване по този ред. Заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с обжалването на НП не били пряка и непосредствена
последица от отменения акт и не произтичали директно от факта на отмяната му, а
били резултат от упражненото право на защита. Моли за оставяне на иска без
уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
счита предявеният иск за основателен и доказан. Конкретният случай счита, че е класическа
хипотеза по Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС, поради което предлага
предявения иск да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът установи следното от
фактическа страна:
От зам. директора на ТД Северна морска в
Агенция „Митници“ е издадено Наказателно постановление №396 на 15.05.2019г., с
което на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 6443,87лв. за
нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Дружеството е оспорило в
срок това НП пред Районен съд-Варна с жалба, по повод на която е образувано
НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна. Делото пред тази съдебна инстанция приключило
с Решение №1986/04.11.2019г. на Районен съд – Варна, с което жалбата на „Милки
Груп Био“ ЕАД-гр.София е уважена и НП №396/15.05.2019г. от Зам. директора на ТД
„Северна морска“ в Агенция Митници е отменено като незаконосъобразно.
Срещу това решение е подадена касационна
жалба от ТД Северна морска в Агенция „Митници“, по повод на която е образувано
КНАХД №3178/2019г. по описа на Административен съд-Варна. С Решение №2492/18.12.2019г.
по КНАХД №3178/2019г. касационната жалба е отхвърлена като неоснователна, а Решение
№1986/04.11.2019г. на Районен съд – Варна е оставено в сила и Агенция Митници е
осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на 780лв., представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационната
инстанция. Решението на касационния със е окончателно, поради което е влязло в
сила в деня на постановяването му - 18.12.2019г., която е датата на влизане в
сила и на Решение №1986/04.11.2019г. на Районен съд – Варна.
По искане на ищеца по настоящото дело са
изискани за послужване цитираните по-горе дела на РС-Варна и Адм. съд-Варна. От
приложените в тях писмени доказателства се установява, че срещу НП №396 от
15.05.2019г. издадено от зам. директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници“ на 05.06.2019г. жалбата до съда от „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София е
изготвена и депозирана от адв. С.Ж. ***. Адвокатът е упълномощен от
представляващият дружеството за изготвяне и депозиране на жалбата срещу
конкретното НП и за осъществяване на процесуално представителство по делото до
окончателното му свършване пред всички инстанции. Във връзка с това е
представен сключен договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. между „Милки
Груп Био“ ЕАД- гр. София и адвокат С.Ж., в който е уговорено заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 780лв. с включено ДДС за съдебна инстанция.
В договора е предвидено възнаграждението да се плати при издаване на фактурата
от адвоката. Още с жалбата срещу НП е представено заверено за вярност с оригинала
копие на фактура №529/03.06.2019г. издадена от адв. С.Ж. за сумата от 780лв. за
адвокатско възнаграждение с ДДС за обжалването на НП. В проведеното открито
съдебно заседание по НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна е докладвано и
прието представеното от адв. С.Ж. преводно нареждане от 04.06.2019г. за изплатените
с банков превод суми по издадените от нея фактури от №515 до №570/03.06.2019г.
изброени в опис, сред които е и фактура №558/03.06.2019г. за сумата от 780лв.
По НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна е проведено едно открито съдебно
заседание на 12.09.2019г. в което е участвала адв. С.Ж. като пълномощник на
санкционираното дружество, изразила е становище по хода на делото, по
доказателствата и по съществото на спора. Представила е писмени доказателства,
вкл. преводното нареждане за заплатените й от дружеството суми по издадените от
нея фактури посочени в опис, сред които е фактурата с №558/03.06.2019г. за
сумата от 780лв. В хода по същество е изложила съображенията с които като
пълномощник на жалбоподателя поискала отмяна на отмяна на НП №396/15.05.2019г.
като неправилно и незаконосъобразно.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Предявените претенции за присъждане на
обезщетение със съответните лихви от „Милки Груп Био“ ЕАД-гр. София с исковата
молба срещу Агенция „Митници“ се явяват предявени в 5 годишния давностен срок
от отмяната на НП №396/15.05.2019г., съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК - след влизане в сила на решението за отмяната му, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес и с оглед изложеното в ТП №2/2015г. са допустими.
Разгледани по същество, исковите претенции за
обезщетение и лихви в молбата са основателни и доказани.
Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон
или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага.
Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа чл.63, ал.3
/нова/ от ЗАНН, обнародвана в ДВк, бр. 94 от 29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г., съгласно която страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Нормата е процесуална и има действие занапред – т.е. от датата на
влизането й в сила. Считано от влизане в сила на 03.12.2019г. на тези процесуални
правила, съдилищата присъждат разноски на страните, ако са направили
своевременно такива искания в производствата пред съда по оспорване на НП. Тази
правна възможност обаче се отнася само за висящите административнонаказателни
производства, по които устните състезания пред съда още не са били приключили
към датата на влизане в сила на чл.63, ал.3 /нова/ от ЗАНН, сред които не е НАХД
№2677/2019г. по описа на РС-Варна. С изрична законова разпоредба не е придадено
обратно действие на новите допълнени разпоредби на чл.63 от ЗАНН касаещи
разноските, а по НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна откритото съдебно
заседание е проведено на 12.09.2019г. и решението е постановено на 04.11.2019г.
- преди изменение и допълнението на ЗАНН и не е имало ред в този закон за
присъждане на направени от жалбоподателя разноските за тази съдебна инстанция.
Поради това такива не са претендирани от страните и не са присъждани с
постановеното по делото Решение №1986/04.11.2019г. на РС – Варна. Заради това за
обезвреда на дружеството за разходваните от него средства във връзка с
обжалването на конкретното НП пред РС-Варна е приложим исковия ред в чл.203,
ал.1 от АПК, съгласно който обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК, към който
препраща и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За да бъде реализирана тази отговорност
следва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки:
-да е налице незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или
по повод изпълнението на административна дейност;
-да е причинена на ищеца имуществена и/или
неимуществена вреда;
-вредата да е в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт, действието или бездействието.
По
аргумент от изискването за кумулативно наличие на изброените предпоставки,
липсата на която и да е от тях обосновава извода за неоснователност на
претенцията за обезвреда чрез присъждане на обезщетение по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
В случая е доказано наличието на първата
предпоставка – посочения от ищеца административен акт да е отменен по
съответния законов ред като незаконосъобразен. От писмените доказателства се
установи, че издадено на дружеството НП №396/15.05.2019г. на Зам. директора на
ТД-Северна морска в Агенция „Митници“, с което му е наложена имуществена
санкция е отменено като незаконосъобразно. Във връзка с този извод съдът
съобрази Тълкувателно постановление №2/2015г. по тълк. д. №2/2014г. на ОС на ГК
на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, в което е прието, че искът за
обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразно НП, действия или бездействия
в рамките на административното наказване е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи
на разглеждане по този ред. Издаването на НП от нормативно оправомощени
длъжностни лица е определено като упражнена от административни органи
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Независимо, че не е упоменато като административен акт, за НП е постановено, че
се издава от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, следователно е властнически акт на органите на администрацията.
Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност,
т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на
издаването на НП, както и действията по налагане на административно наказание,
при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите
предпоставки за удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления, съгласно чл.130, ал.2 от Закона за
съдебната власт, съдът съобрази решението си и с Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. по тълк. дело №2/2016г. на ВАС, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Във връзка с
горното, съдът приема за доказано с представените писмени доказателства, че от
издаването на Наказателно постановление №396/15.05.2019г. от Зам. директора на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“ за дружеството - ищец са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му пред Районен съд – Варна. Обжалването
на НП не е задължително да се осъществи чрез жалба изготвена и депозирана от
адвокат и няма изискване страните да се представляват от такъв пред съответния
районен съд. Ангажирането на адвокат е правна възможност, но след като е използвана
от санкционирания субект, както е подходил ищеца със сключването на договор с
адвокат за изготвяне и депозиране жалбата му срещу конкретното НП и с
осъществяване на процесуално представителство по делото пред РС-Варна, основателно
и доказано е твърдението в исковата молба, че наемането на адвоката е в
причинна връзка с издаденото НП №396/15.05.2019г. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е осъществила. Ангажирането на
адвокат е естествената и логична мярка, която привлеченото към отговорност лице
следва да предприеме в защита на правата и интересите си. Поради това доказано
е наличието и на останалите две предпоставките за уважаване на искането за
обезвреда - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното НП №396/15.05.2019г. и настъпилата за ищеца - юридическо
лице имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователни
са възраженията на представителя на ответника за недоказаност и неоснователност
на предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Както
бе посочено по-горе жалбата срещу НП е подписана и подадена от ангажирания с
договора за правна защита и съдействие адвокат, който е надлежно упълномощен от
представляващият дружеството с пълномощно приложено към жалбата до РС. С приложенията
към жалбата до районния съд и приети по НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна договор
за правна защита и съдействие сключен от дружеството с адв. С.Ж. е доказано, че
тя е поела задължението да обжалва НП №396/15.05.2019г. и да осъществи процесуално
представителство на дружеството пред районния съд по делото срещу
възнаграждение в размер на 780лв, заплащането на която сума от дружеството е
доказано с наличните в делото на ВРС писмени доказателства - фактура и
преводното нареждане с опис.
Във връзка с размера на претендираното
обезщетение от 780лв. следва да се вземе предвид, че договореното на
30.04.2019г. между страните адвокатско възнаграждение за обжалването на
конкретното НП пред компетентния районен съд е в размер на 780лв., която сума
видно от издадената от адвоката фактура на 03.06.2019г. по която е извършено на
03.06.2019г. плащане по банков път от ищеца представлява сбор от адвокатско възнаграждение
- 650лв. и начислени върху него ДДС в размер на 130лв. В НАРЕДБА №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от
22.01.2019г. действала към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, фактуриране и плащане на адвокатското възнаграждение в чл.18, ал.2
е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
е разписано, че възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не може да е по-малко от
300лв. В случая пред ВРС е оспорено НП за налагане на имуществена санкция в размер
на 6443,87лв., при която съгласно чл.7,
ал.2, т.3 от НАРЕДБА №1/2004г. минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие е в размер на 652,19лв. В
издадената от адвоката фактура е посочен номера, с който е регистриран по ЗДДС,
поради което правилно върху хонорара от 650лв. е начислен дължимия 20% ДДС в размер на
130лв., който съобразно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. се начислява върху
възнагражденията по нея и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Т.е. заплатената от дружеството - ищец сума от 780лв.
за предоставената му адвокатска услуга по НАХД №2677/2019г. по описа на РС-Варна
е в нормативно предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение с
дължимия за него ДДС, поради което исковата претенция следва да се уважи в целия
размер от 780лв.
Предвид изложеното основателна и доказана е
претенцията на ищеца за сумата от 780лв., която ответника да му заплати за
обезвреда за причинената му имуществена вреда в резултат от заплатеното
адвокатско възнаграждение по повод обжалването на незаконосъобразното НП, както
и направеното акцесорно искане – за присъждане на законната лихва върху сумата
от 780лв. считано от 17.07.2020г. когато е депозирана исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
При този изход от делото, своевременно
направеното искане от представителя на ищеца за присъждане на разноски във
връзка с настоящото производство следва да бъде уважено. На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответната страна Агенция „Митници“- гр.София следва да заплати на
ищеца „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София сумата в размер на 385лева, включваща заплатените
25лв.–държавна такса за образуване на делото и 360лв. – адвокатско
възнаграждение, които са посочени във списъка за разноски. Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“-гр.София да заплати
на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София с ЕИК ********* сумата от 780лв. /седемстотин
и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП №396/15.05.2019г. от
Зам. директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила Решение №1986/04.11.2019г. по НАХД №2677/2019г. по описа на РС–Варна,
оставено в сила с Решение №2492/18.12.2019г. по КНАХД №3178/2019г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на исковата молба - 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“- гр.София да заплати
на „Милки Груп Био“ ЕАД-гр.София с ЕИК ********* сумата в размер на 385лв./триста
осемдесет и пет лева/, представляваща заплатени за настоящата съдебна инстанция
разноски от 25лв. –за държавна такса и 360лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ :