РЕШЕНИЕ
Гр.Пазарджик, 23.05.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 23.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№2131/13г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.409 ГПК.
Образувано е по молба на адв.Павлов, пълномощник на ищеца Д.А. с искане да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист, издаден по делото, тъй като първообразният бил загубен. Твърди се, че по първообразния ИЛ било образувано изп.д.№1498/14г. по описа на ЧСИ Ангелова. Тъй като нямал средства за разходи по изп.производство молителят поискал то да бъде прекратено и да му бъде върнат ИЛ. По повод последвали граждански и наказателни производства между молителя-ищец и ответника по настоящото дело - С.Г. - първият търсил навсякъде ИЛ, но не го намерил. Поради това моли да му бъде издаден дубликат.
Ответникът по молбата чрез адв.Грозданова поддържа, че същата е неоснователна, тъй като искането не било подкрепено с никакви доказателства.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Молбата е неоснователна.
Според практиката на ВКС изгубването на първообраза на изпълнителния лист предполага държателят му да бъде лишен от владението му вследствие действията на трети лица или да не го е загубил, а изпълнителният лист да е в негово владение и държане, без държателят да знае точното му местоположение в обитаваните или владени от него помещения. Целта на разпоредбата на чл. 409 ГПК е да се осигури възможност за реализиране на правото на взискателя на принудително изпълнение и в случаите, в които това принудително изпълнение не може да се осъществи поради липсата на оригиналния изпълнителен лист, поради което употребеният в посочения текст термин "изгубване" следва да се тълкува по-широко: не само физическо изгубване на изпълнителния лист, но и изгубване на държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави невъзможно упражняването на правата му по този изпълнителен лист / определение №22 от 6.01.2015г. на ВКС по гр. д. №4099/2014г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, решение №71 от 4.04.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 627/2012г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева и др./.
Видно от данните по делото със заявление от 06.02.2019г. Д.А. е поискал издаване на ИЛ, като съдът е отказал поради това, че такъв вече е бил издаден на 31.07.2014г. и надлежно получен от ищеца. Последвало е ново заявление от 25.02.2019г. в същия смисъл, като съдът е указал да изложи обстоятелства за това, издаденият вече ИЛ дали е изгубен, или унищожен и какво налага издаването отново на ИЛ. Подадена е в резултат на това молбата, по повод на която се развива настоящото производство. Установява се от приложеното към нея уведомление, че по издадения и получен от А. изп. Лист е било образувано изп.д.№1498/14г. по описа на ЧСИ Ангелова, производството по което е било прекратено през 2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години / а не както се твърди в молбата - поради искане на взискателя /. Останалите приложения към молбата са неотносими към настоящото производство, отделно от това от тях не могат да се направят каквито и да са изводи във връзка с молбата за издаване на дубликат на ИЛ.
В доказателствена тежест на молителя е да установи факта на изгубване на получен от него изпълнителен лист по делото. Твърдението на молителя е отрицателно - то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него. ВКС приема, че доказването на тези факти става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създават достатъчно убеждение за сбъдването на твърдения отрицателен факт. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Така би било когато се установи, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия - както е в случая, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин - това е достатъчно да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. В случая, обаче, изп. производство е образувано, впоследствие прекратено, но не са ангажирани от молителя доказателства след прекратяването му той да е поискал и съответно да е получил обратно ИЛ. Нещо повече, от представените към отговора на молбата доказателства от адв.Грозданова и по-конкретно копие на въпросния изп.лист, е видно, че на 23.04.2019г. ЧСИ Ангелова е издала това копие и изрично е отбелязала върху него, че оригиналът е приложен към изп.д.№1216/14г. по описа на същата. Т.е. по делото не се доказа ИЛ да е загубен или унищожен, напротив, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Павлов, пълномощник на ищеца Д.А., за издаване дубликат на изпълнителен лист по гр.д.№2131/13г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: