Решение по дело №5322/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                                  Любомир Игнатов

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 5322 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20038889 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21182/2019 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав, е отхвърлил предявения от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу ЗД „Е.” АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 668,32 лв., представляваща дължимо регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение по щета № 44010211404841, образувана при ищеца във връзка с ПТП, настъпило на 23.08.2014 г. в гр. Созопол, между л.а. Тойота Авенсис”, с peг. № ******и л.а. „Сеат Ибиза”, с peг. № ******, по вина на водача на л.а. Тойота Авенсис”, с per. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство - „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, действащо чрез процесуалния си представител  адв. Б.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като недоказан предявения иск. Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и виновното поведение на водача на л.а. Тойота Авенсис”, който го е предизвикал. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба - ЗД „Е.” АД, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел за доказано, че на сочената от ищеца дата МПС, застраховано при последния по имуществена застраховка "Каско", е претърпяло ПТП, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на исковата сума. Районният съд е приел още, че по отношение на МПС „Тойота Авенсис”, с peг. № ******към датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", но по делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че именно водачът на това МПС е причинил ПТП. Поради недоказания при условията на пълно и главно доказване механизъм на ПТП и вина за настъпването от страна на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Напълно неоснователни са възраженията на въззивника за доказано противоправно поведение от страна на водача на л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ******за настъпване на процесното ПТП. Липсва съставен констативният протокол за настъпване на процесното ПТП, както и данни за ангажиране на административно-наказателна отговорност на водача на лекия автомобил, който се твърди, че е причинил процесното МПС. Доказателствата, на които се позовава въззивника, са косвени и не установяват по категоричен начин участието на л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ******в процесното ПТП. Безспорно е, че л. а. „Сеат Ибиза”, с peг. № ******, е бил ударен на 23.08.2014 г., докато е бил паркиран в гр. Созопол. Собственикът на уредения автомобил Д.Н., която е разпитана като свидетел в първоинстанционно производство, твърди, че процесното ПТП е предизвикано от водач на л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ******. Свидетелката Н.не е възприела лично и непосредствено настъпването на ПТП, а пресъздава твърдения на съсед. В удостоверение от 29.08.2014 г., издадено от ОД на МВР –Бургас, РУП Созопол, се повтаря твърдението на Д.Н., че нейният автомобил е ударен от л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ******, но както беше посочено същата не е пряк очевидец на това и няма непосредствени възприятия. Освен това в. л. по приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза уточнява единствено потенциалната възможност, механизмът на процесното ПТП да същият, както е описан от ищеца. Необосновано е въз основа на косвените данни да бъде формиран категоричен извод за участие в проценото ПТП на л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ******. Поради изложеното настоящият съдебен състав също намира за неустановени по категоричен начин на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, който правилно е отхвърлен от районния съд.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20038889 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21182/2019 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2.