Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр.Видин, 11.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
840 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против Е.В.Д. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по
чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-15832763 ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard.
Сочи се, че
на 16.05.2018 г. ответницата е активирала, предоставената й от ищеца кредитна
карта № CARD-13461869 с максимален
кредитен лимит в размер на 1000.00 лева.
Излага се,
че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Поддържа се,
че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.09.2018 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 1067.98 лева. Това принудило кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала
виновно да не изпълнява.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2768/2019 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.
При условие,
че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, в условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск, за който ищецът счита, че има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис
от същия на ответната страна.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 944.90 лева –
главница по револвиращ кредит, 123.08 лева - договорна лихва по кредита за
периода от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г., 56.92 лева – обезщетение за забава
на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 07.02.2019
г. до 11.09.2019 г. или общо дължима сума 1124.90 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски.
От ответника,
чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, както и условията по
договора за кредит.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена
и приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 2768/2019 г. по описа на РС - Видин.
В молба вх.
№ 261249/08.02.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от
страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2768/2019 г.
по описа на ВдРС, по което на 02.10.2019 г., срещу ответницата е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1869/02.10.2019 г. за сумата
в размер от 944.90 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 26.09.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 123.08 лева- възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до
07.02.2019 г., сумата от 56.92 лева - мораторна лихва за периода от 07.02.2019
г. до 11.09.2019 г. и сумата в общ размер от 75.00 лева разноски по делото
25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 2768/2019 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
При сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги CREX-15832763 с ищеца, ответницата е дал съгласието си освен
посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Master Card. Издадената кредитна карта е активирана
на 16.05.2018 г. № CARD-13461869 с максимален кредитен лимит 1000 лв. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства и др. Кредитополучателят може да извършва трансакции
/операции/ чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит. Всяка трансакция
с кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит, като договорът е безсрочен. За ползването нареволвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит,
за срока на ползване на кредитния лимит, видно от чл.14 от Условията по договора. В Приложение
към договора са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой, както и минимална
погасителна вноска. Съгласно чл.12 от Приложение кредиторът следва да издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса
на такава или по негово искане на посочения адрес. Неполучаването на
извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.
Приложено е месечно извлечение по
кредитна карта, детайли на извлечението и обратна разписка до
ответницата,удостоверяваща получаването на съответната пратка.
Към договора е приложен и
Сертификат, издаден на 21.03.2018 г. удостоверяващ, че между ответника, от една
страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за
застраховка „Защита на покупката“ и „Защита на стоката“, при упоменати застрахователни
рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като
писмени доказателства и: стандартен европейски формуляр, фактура № **********
от 21.03.2018 г. за закупената от ответника стока, по която като получател е
вписан ответника, фигурира подпис за получател, последна покана от 12.02.2019
г. до ответницата за изпълнение при
предсрочна изискуемост, която видно от върнатата разписка е връчена на
ответницата.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се
установява, че дължимите
се:- главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер, както и че ответницата
е осъществила 2 погасителни вноски /последната на 17.08.2018 г./ на обща
стойност 255.00 лв., с която сума е погасена част от главницата в размер 145.15
лв., част от договорната лихва в размер на 93.85 лв. и 16.00 лв. месечна такса
за обслужване на карта-4 м. х 4.00 лв. Вещото лице е посочило, че на 24.05.2018
г. е извършена трансакция посредством която е изтеглена сума в размер на 400.00
лв.
Исковата
претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство
ищеца следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му,
респективно, че ответника дължи сумите, за които в заповедното производство е
издадена съответната заповед за изпълнение.
Така
предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а по същество и основателен по следните съображения:
С оглед
данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за
револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален
кредитен лимит 1000 лв., която ответницата активирала на 16.05.2018 г. В договора за потребителски кредит, към който е и
Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-13461869 фигурира
подписа на ответницата, не е оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно
усвоената сума. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01.09.2018
г., като баланса на същата е минус 1067.98 лв.
При ангажираните данни се установява ,че ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК писмена
форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна
вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи
условия, поради което чл.11 ал.2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл.143 от
ЗЗП, за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между
правата и задълженията договорените клаузи не противоречат на посочените в 19
точки на чл.143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи, посочени са в договора
размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с които ответникът се е
съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор е
изправната страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването
на договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта
от ответницата. Същата е преустановила
обслужването на посочената дата - 01.09.2018 г.,
когато било последното плащане. Видно от представеното месечно извлечение по
кредитната карта балансът е минус 1067.98 лв..Съгласно чл. 17 от условия по
договора при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за това. Съгласно ТР № 8 от 2014 г. по т.д. № 8/2017г.
ОСГТК ВКС предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на присъдено нещо.
С
оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за
заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на
заема на ответницата,която обаче от своя страна
не е изпълнила поетото насрещно задължение да погаси при съответните
условия по договора всички дължими се
месечни вноски по кредита.
Доказателства
относно цялостно изпълнение на задълженията на ответницата по процесния
договор не се ангажираха, поради което и
с установеното съдът приема, че същата е неизправна страна.
Поради
гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв ще следва
да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата в размер от 944.90 лева – главница по револвиращ кредит, 123.08
лева - договорна лихва по кредита за периода от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г.,
56.92 лева – обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.09.2019
г./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед уважаването на установителните
искове, съдът не следва да се произнася по предявените като евентуални
осъдителни такива.
С оглед
изхода на делото ответницата следва да
понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно: 125.00
лв.-платена държавна такса, 308.74 лв. за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 50.00
лв., или сумата в общ размер от 483.74 лв..
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
В
случая разноските по ч.гр.д.№ 2768/2019 г. по описа на ВдРС са в
общ размер от 75.00 лв. /25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, и за която сума
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
Ответницата ще следва да заплати в полза на РС-Видин внесения от бюджета
на съда депозит за вещо лице в размер на 60.00 лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.Д. ***, ЕГН
**********, че
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните суми: 944.90 лева – главница
по револвиращ кредит, 123.08 лева - договорна лихва по кредита за периода от
01.09.2018 г. до 07.02.2019 г., 56.92 лева – обезщетение за забава на основание
чл. 76 от ЗЗД за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2768/2019 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Е.В.Д. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер от 75.00 лв., направени разноски
в заповедното производство по ч.гр.д № 2768/2019 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА Е.В.Д. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер на 483.74 лв., направени в
настоящето производство разноски за: 125.00 лв.-платена държавна такса, 308.74
лв. за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лв./.
ОСЪЖДА Е.В.Д. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Видин 60.00 лв.-депозит за вещо лице, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2768/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: