Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11618 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 30.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 23044/ 2013 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 170 състав, на основание чл.69 ЗН е допусната съдебна делба между Р.К.Ц. /ЕГН **********/ и Б.М.Ц. /ЕГН
**********/ на следните недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, ул. „*********, със застроена площ
от 112.52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, при съседи: изток- улица, запад- двор на сградата, север- Л.Г.И., и юг-
двор на сградата, заедно с мазе № 4 с площ от 11.81 кв.м., при съседи: изток- Б.А.П.,
запад- Р.Н.Ш.- Б.и Л.Т.Ш., север- коридор и стълбище, и юг- двор на сградата,
заедно с 1.141 % идеални части от общите части на сградата и 1.141 % идеални
части от отстъпеното право на строеж върху УПИ X- 580, 581 и 582 от кв.224 по
плана на гр. София, местността „Подуяне- Редута“, с площ от 1 234 кв.м., при
съседи: УПИ XI- 583, УПИ XII- 584 и УПИ XIII- 585, УПИ I- 586, УПИ III- 588,
УПИ IV- 589, УПИ VII- 590, УПИ VIII- 576, УПИ IX- 578 и ул.„*********“, и 2/ ГАРАЖ № 2, находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул.„*********“ № 34-38, със застроена площ
от 26.02 кв.м., при съседи: изток- ул.„*********“, запад- стълбище на сградата,
север- Х.Х.З.и юг- Р.Н.Ш.- Б.и Л.Ш., заедно с 1.141 % идеални части от общите
части на сградата и 1.141 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху
УПИ X- 580, 581 и 582 от кв.224 по плана на гр. София, м. „Подуяне- Редута“, с
площ от 1 234 кв.м., при съседи УПИ XI- 583, УПИ XII- 584 и УПИ XIII- 585, УПИ
I- 586, УПИ III- 588, УПИ IV- 589, УПИ VII- 590, УПИ VIII- 576, УПИ IX- 578 и
ул.„*********“, при следните квоти: 3/4 идеални части- за Р.К.Ц. /ЕГН **********/, и 1/4 идеална част- за Б.М.Ц. /ЕГН **********/. На основание чл.344, ал.2 ГПК с решението са определени привременни мерки относно ползването на процесните апартамент и
гараж, като съделителката Р.К.Ц. /ЕГН **********/ е осъдена да заплаща на съделителя Б.М.Ц. /ЕГН **********/ сумата
191.25 лв. ежемесечно- за
ползване на неговата идеална част от съсобствените недвижими имоти: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.„*********, със застроена площ
от 112.52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, ведно с принадлежащите му мазе № 4 с площ от 11.81 кв.м. и 1.141 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ X- 580,
581 и 582 от кв.224 по плана на гр. София, м.„Подуяне- Редута“, с площ от 1 234
кв.м., и гараж № 2, находящ се в гр. София, в сградата на ул.„*********“ № 34-38, със застроена площ
от 26.02 кв.м., ведно с 1.141 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ X- 580, 581 и 582 от
кв.224 по плана на гр. София, м. „Подуяне- Редута“, с площ от 1 234 кв.м.,
считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в
сила на решението за извършването на делбата по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителя Б.М.Ц., в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която делбата на описаните по- горе недвижими имоти- апартамент и гараж
в сградата на ул. „*********в
гр. София, ведно с принадлежности, е допусната при квоти: 3/4 идеални части- за Р.К.Ц., и 1/4 идеална част- за Б.М.Ц., а не при квоти: 5/8 идеални части- за Р.К.Ц., и 3/8 идеални части- за Б.М.Ц., с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение, с което квотите на
двамата съделители от допуснатите до делба имоти да бъдат определени на 5/8 идеални части- за Р.Ц., и 3/8 идеални части- за Б.Ц..
Подадена
е и частна жалба от съделителя Б.М.Ц. срещу постановеното от СРС първофазно делбено
решение- в частта му, в която са определени привременни мерки относно
ползването на делбените имоти по реда на чл.344, ал.2 ГПК, с искане да бъде
постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено определение, с което
да му бъде присъдено обезщетение за ползване в увеличен размер и за период,
чиято начална дата предхожда посочената в обжалваното определение и е съответна
на датата на получаването на покана по чл.31, ал.2 ЗС от съделителката Р.Ц..
Въззиваемата
страна Р.К.Ц. оспорва въззивната жалба и частната жалба на Б.Ц. и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваните
части, като претендира разноски за въззивното производство.
Производството е
делбено във фаза по допускане на съдебната делба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 11618/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Частната
жалба на съделителя Б.Ц. е също процесуално допустима- като подадена в срока по
чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната от съделителя Б.Ц. част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за допускане делбата на процесните
два недвижими имота при определените от първоинстанционния съд делбени квоти- чл.272 ГПК.
Установява
се въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, че
с договор за покупко- продажба на жилищен имот и гараж, сключен на 7.06.1995 г.
с Нотариален акт № 57, том LI, дело № 9959/ 1995 г. на софийски нотариус, Р.К.Ц.
закупила процесните АПАРТАМЕНТ
№ 2 на ІІІ етаж в сградата на ул.„*********“ № 34-38, вх.А в гр. София, със застроена площ
от 112.52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, заедно с мазе № 4 с площ от 11.81 кв.м. и с 1.141 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което същата е построена, съставляващо УПИ X- 580, 581 и 582 от кв.224 по плана
на гр. София, местността „Подуяне- Редута“, с площ от 1234 кв.м., и ГАРАЖ № 2 в същата сграда, със застроена площ от 26.02 кв.м., заедно с
1.141 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
описаното по- горе дворно място. Тъй като към датата на сключване на
придобивната сделка Р.К.Ц. е била в брак с М.Б.Ц., който бил сключен на
23.12.1984 г., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
СО- Район „Средец“ на 26.03.2013 г., придобиването на имотите е осъществено при
условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ помежду им- съгласно чл.19,
ал.1 и ал.3 СК- 1985 г. /отм./. При откриване наследството на М.Б.Ц. на 27.02.2012
г. /Удостоверение за наследници, изд. на 16.03.2012 г. от СО- Район „Слатина“/ установената
върху имотите СИО е прекратена и автоматично трансформирана в имуществена
общност, от която преживялата съпруга Р.Ц. притежава 1/2 идеална част на
самостоятелно основание- като част от прекратената СИО, съгласно чл.27 СК
/отм./, и 1/4 идеална част- по наследяване от Б.Ц., съгласно чл.9, ал.1 ЗН.
Останалата 1/4 идеална част е преминала по наследяване в имуществото на другия
му законен наследник- ответника Б.М.Ц. /чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН/.
Правилно
е прието в обжалваното решение, че възражението на ответника Б.Ц. за
осъществена частична трансформация на лично имущество на наследодателя М.Ц. при
придобиване на двата процесни имота е неоснователно,
вследствие на което и правилно делбените квоти на двамата съделители са
определени по правилата на чл.27 СК /отм./, чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 СК- 1985 г. /отм./, приложим в настоящия случай,
тъй като придобивната сделка е сключена на 7.06.1995 г., към която дата следва
да бъде преценено наличието или липсата на трансформация на лично имущество по
чл.20 СК /отм./, лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество,
придобито преди брака. Съгласно чл.20, ал.1 СК /отм./ вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
В
случая според фактическите твърдения на ответника /писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК/ цената на процесните имоти била заплатена с лични средства
на наследодателя М.Ц., който „имал по- високи доходи от съпругата си Р.Ц., вкл.
от търговска дейност /действал като едноличен търговец или имал участие в
търговско дружество/, и получил наследство от своя леля, която живеела в
чужбина“, поради което била осъществена частична трансформация на негово лично
имущество, вследствие на което делбата на процесните имоти следвало да бъде
допусната при квоти: 5/8 ид. части за ищцата и 3/8 ид. части за ответника.
Съвкупната
преценка на събраните във връзка с възражението за трансформация по чл.21 СК
/отм./ доказателства- писмени и гласни, не може да обоснове извод на въззивния
съд, че при придобиване на процесните имоти през м.06.1995 г. действително е
била осъществена трансформация на лично имущество на наследодателя М.Ц..
Доказателствената тежест за установяване фактическия състав на чл.21 СК- 1985
/отм./ принадлежи на ответника Б.Ц., който не е провел дължимото в процеса
пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства. Липсват безспорни и категорични доказателства както, че
наследодателят М.Б.Ц. е „имал по- високи доходи от съпругата си Р.Ц., вкл. от
търговска дейност /действал като едноличен търговец или имал участие в търговско
дружество/“, както и че е „придобил парични средства по наследство от своя леля
в чужбина“, които да са били вложени при покупката на процесните имоти през
м.06.1995 г. Дадените в тази връзка от свидетелката Кр. К./позната на М.Ц. и бившата
му съпруга Снежана от 1971 г./ показания, че М.Ц. имал леля в Америка на име Ц.П., от която той и брат му „получили в
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 11618/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
наследство милиони и то в долари“, за което
се говорело в работата им- „БДЖ- спални вагони“, освен, че се базират на
опосредени сведения с неясен източник, изобщо не съдържат точни, ясни и
категорични данни за получаването на такова наследство от наследодателя на
страните, като не са ангажирани по делото каквито и да било други
доказателства, подкрепящи тези свидетелски показания. Не им кореспондират и
дадените от ответника Ц. в о.с.з. на 16.05.2014 г. обяснения, според които:
след развода на родителите си през 1984 г. видял баща си
само един път- през 1995 г.; баща му М.Ц. имал леля
в Америка, която се казвала Ц.П. и починала през 1991- 1992 г., като ответникът
не знаел дали е пращала пари или подаръци, не знаел и баща му да е наследил
имот или превозни средства в Америка. Противно на твърдяното от ответника е и
съдържанието на писмо от 27.02.2014 г., изходящо от СГС- ФО и адресирано до него,
според което за периода 1.01.1989 г.- 31.12.2007 г. на името на М.Б.Ц. няма
регистрирана фирма.
При
това положение, при отнасяне неблагоприятните последици от непровеждане на
дължимото от ответника пълно главно доказване на производящите спорното право
факти /чл.154, ал.1 ГПК/ в негова вреда, не може да се приеме, че действително
при придобиването на процесните имоти през 1995 г. е осъществена трансформация
на лично имущество на наследодателя М.Ц., в резултат на която при наследяване
на имуществото му през 2012 г. двамата съделители- негови законни наследници,
са придобили наследствени дялове, различни от определените от СРС.
Към
настоящия момент следователно процесните два имота представляват общо
притежание- при условията на наследствена имуществена общност и обикновена
съсобственост, на двамата участващи в процеса съделители, притежаващи
посочените по- горе неравни дялове от него, и предвид допустимостта на
съдебната им делба, същата правилно е допусната от първоинстанционния съд при определените
с обжалваното решение делбени квоти.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на делбения спор
постановеното от СРС първофазно делбено решение като правилно в обжалваната
част- относно определените на двамата съделители делбени квоти от двата допуснати
до делба недвижими имота- апартамент и гараж в сградата на ул.“*********в гр.
София, следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
срещу определението за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК в
решението по чл.344, ал.1 ГПК /с което се допуска делбата/ или по- късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Регламентираните
в чл.344, ал.2 ГПК мерки относно ползването на делбения имот са привременни и се характеризират с
начален и краен момент, които са изрично посочени в закона- чл.344, ал.2 ГПК. Началният момент, от който могат да
бъдат определени, е постановяването на
решението по допускане на съдебната делба, а крайният момент, до който
могат да проявяват своето действие, е моментът на окончателното извършване на
делбата. Присъждането на обезщетение за ползване по реда на чл.344, ал.2 ГПК не
би могло да стане преди постановяване на първофазното делбено решение, тъй като
едва с него съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник- чл.344, ал.1,
изр.1 ГПК. Преди да бъдат определени квотите на съделителите е невъзможна както
преценката относно ползването на делбените имоти- съобразно или не съобразно правата
им, така и определянето на сумите, които ползващите трябва да плащат на
останалите срещу ползването. Освен изрично посочения в закона начален момент- в
решението по допускане на делбата /не по- рано/, регламентиран от законодателя е
и крайният момент на приложение на привременните мерки, като възприетият в ГПК
израз: „до окончателното извършване на делбата”, има предвид моментът на
влизане в сила на постановеното по делото второфазно решение по извършване на
съдебната делба или респ. влизането в сила на постановения в делбения процес
окончателен съдебен акт, тъй като с оглед предвидените в ГПК способи за
извършване на делбата това биха могли да бъдат: решение за изнасяне на имота на
публична продан- по чл.348 ГПК, възлагателно решение по чл.349 ГПК, решение за
разпределяне на делбени имоти- по чл.353 ГПК, протокол за теглене на жребие
след влизане в сила на решение за обявяване на разделителен протокол за делба
/чл.350 ГПК/ за окончателен- по чл.352 ГПК. Поради изложеното наведените в частната
жалба на Б.Ц. доводи за неправилно определяне началния момент на периода, за
който му е присъдено обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК, и за правните последици
на отправената от него до ищцата покана, са неоснователни, тъй като не се касае
в случая за претенция по сметките по чл.346 ГПК, а за привременни мерки, подчинени
на изрично предвидените в чл.344 ГПК правила за определянето им, които са
различни от тези, на които се основават претенциите по чл.346 ГПК вр. чл.31,
ал.2 ЗС.
По
делото не е спорно, че процесните два имота- апартамент и гараж, в тяхната цялост
фактически се ползват само от съделителката Р.Ц., като съделителят Б.Ц. е лишен
от възможността да ползва собствените си по 1/4 идеална част от тях.
При
даването на становище по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК ответникът Б.Ц. е
заявил изрично, че не желае да му бъде предоставен за ползване процесният
гараж, тъй като нямал автомобил и гараж не му бил нужен. Това изявление е потвърдено и от процесуалния
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 11618/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
му представител в о.с.з. на 14.03.2014 г. В
частната жалба също не е заявено искане от ответника Ц. за разпределяне
ползването на имотите между двамата съделители, а само искане за присъждането
на обезщетение за ползването им в увеличен размер и за период, чиято начална
дата предхожда посочената в обжалваното определение.
Във
въззивното производство е допуснато изслушването на съдебно- техническа
експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и
възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено. Съгласно
заключението на вещото лице Д. М. към м.12.2021 г. дължимото за ползването на
процесния апартамент обезщетение възлиза на 556 лв. месечно, а това за ползването
на процесния гараж- на 210 лв. месечно. Следователно припадащата се на
притежаваната от Б.Ц. 1/4 идеална част от двата делбени имота сума възлиза на 191.50 лева
/766 : 4 = 191.50 лв./, в какъвто размер
е и определеното с обжалваното решение /определение/ по реда на чл.344, ал.2 ГПК обезщетение за ползване. Налага се извод, че постановените
относно ползването на делбените имоти привременни мерки, включая присъденото на
ответника ежемесечно обезщетение за лишаването му от ползване на собствените му
по 1/4 идеална част от тях, отговарят на установената по делото фактическа и
правна обстановка, поради което и липсва основание за тяхната отмяна или
изменение от въззивния съд.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение- в частта относно привременните мерки по
чл.344, ал.2 ГПК /с характер на определение/ като правилно също следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на въззивното производство, предвид отхвърлянето на подадените от
съделителя Б.Ц. въззивна жалба и частна жалба, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК същият дължи да заплати на въззиваемата страна Р.Ц. общо сумата 3 000
лв.- разноски за въззивното производство, от които 2 600 лв.- за платено по
повод въззивната жалба адв. възнаграждение, и 400 лв.- за платено по повод
частната жалба адв. възнаграждение. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски от въззивника не
е направено, поради което и същите- като надлежно документирани /с бланкови
договори за правна защита и съдействие, съдържащи разписки за извършени от
клиента в полза на адвоката плащания на договорените възнаграждения в брой/
следва да бъдат присъдени в претендирания по делото размер.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 23044/ 2013 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 170 състав, в частта, в
която са определени делбените квоти на съделителите Р.К.Ц. /ЕГН **********/ и Б.М.Ц. /ЕГН **********/ от допуснатите до съдебна
делба недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, ул.„*********, със застроена площ
от 112.52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, при съседи: изток- улица, запад- двор на сградата, север- Л.Г.И., и
юг- двор на сградата, заедно с мазе № 4 с площ от 11.81 кв.м., при съседи:
изток- Б.А.П., запад- Р.Н.Ш.- Б.и Л.Т.Ш., север- коридор и стълбище, и юг- двор
на сградата, заедно с 1.141 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което същата е построена,
съставляващо УПИ X- 580, 581 и 582 от кв.224 по плана на гр. София, местността
„Подуяне- Редута“, с площ от 1 234 кв.м., при съседи: УПИ XI- 583, УПИ XII- 584
и УПИ XIII- 585, УПИ I- 586, УПИ III- 588, УПИ IV- 589, УПИ VII- 590, УПИ VIII-
576, УПИ IX- 578 и ул.„*********“, и 2/
ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.
София, в жилищната сграда на ул.„*********“ № 34-38, със застроена площ от 26.02 кв.м., при
съседи: изток- ул.„*********“, запад- стълбище на сградата, север- Х.Х.З.и юг- Р.Н.Ш.-
Б.и Л.Ш., заедно с 1.141 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което същата е построена, съставляващо
УПИ X- 580, 581 и 582 от кв.224 по плана на гр. София, м. „Подуяне- Редута“, с
площ от 1 234 кв.м., при съседи УПИ XI- 583, УПИ XII- 584 и УПИ XIII- 585, УПИ
I- 586, УПИ III- 588, УПИ IV- 589, УПИ VII- 590, УПИ VIII- 576, УПИ IX- 578 и
ул.„*********“, както следва:
-
3/4 идеални части- за Р.К.Ц. /ЕГН **********/, и
- 1/4 идеална
част- за Б.М.Ц. /ЕГН **********/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 23044/ 2013 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 170 състав, в частта /с
характер на определение/, в която на основание чл.344, ал.2 ГПК са определени привременни мерки относно ползването на
процесните имоти, като съделителката Р.К.Ц. /ЕГН **********/ е осъдена да заплаща на съделителя Б.М.Ц. /ЕГН **********/ сумата 191.25 лв.
ежемесечно-
за ползване на идеалните му части /по 1/4 ид. част/ от АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, ул.„*********, със застроена площ
от 112.52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, ведно с принадлежащите му мазе № 4 с площ от 11.81 кв.м. и 1.141 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ X-
580, 581 и 582 от кв.224 по плана на гр. София, м.„Подуяне- Редута“, с площ от
1 234 кв.м., и от ГАРАЖ № 2, находящ се в гр. София,
в сградата на ул.„*********“ № 34-38, със
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 11618/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
застроена площ от 26.02 кв.м., ведно с 1.141 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ X- 580, 581 и 582 от
кв.224 по плана на гр. София, м.„Подуяне- Редута“, с площ от 1 234 кв.м.,
считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в
сила на решението за извършването на делбата по делото.
ОСЪЖДА Б.М.Ц. /ЕГН **********/ да заплати Р.К.Ц. /ЕГН **********/ сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението-
в частта му относно привременните мерки в делбения процес /с характер на
определение/, не подлежи на касационно обжалване.
Настоящото
въззивно делбено решение може да се обжалва в останалата част с касационна
жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.