Мотиви към присъда по НОХД № 378/2019 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу О.Ч.М., ЕГН ********** *** по обвинение за три
престъпления, както следва:
престъпление по чл. 131а вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2,
предл. последно вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК - за това, че на 02.05.2019 г. около 21,30 ч. в частен дом, находящ
се в с.Дерманци, обл.Ловеч, ул.Ю.Г.***,
при условията на опасен рецидив, причинил тежка телесна повреда на П.Ц.Г. от
с.с, изразяваща се в проникващо нараняване в гръдна и коремна кухина, нарушена
цялост на вътрешни органи - бял и черен дроб, диафрагма и коремница, с излив на
кръв в дясна гръдна половина, хеморагичен и травматичен шок, довели до
постоянно разстройство на здравето, опасно за живота;
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 1 от
НК - за това, че на
02.05.2019 г. около 20.45 часа в с. Дерманци, обл. Ловеч, по телефона се
заканил с убийство на П.Ц.Г. от с.с, като изрекъл думите „ще те убия“, „ще те
наръчкам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както и
престъпление по чл. 144, ал.
3, пр. 1-во и 3-то, вр. ал. 1 от НК - за това, че на 02.05.2019 г. около 21.30 часа в с. Дерманци, обл.
Ловеч, обл.Ловеч, ул.Ю.Г.*** се заканил с убийство на А.А.Д. от с.с, като
държейки нож в ръка, изрекъл думите „ще ти взема главата“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и е извършено в
условията на домашно насилие.
По делото няма предявени граждански
искове.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият О.Ч.М. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът прие, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и
обяви, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянията, описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на РП Луковит поИДържа обвинението срещу подсъдимия така, както е
възведено с обвинителния акт като фактическа и правна квалификация, намирайки
го за доказано по несъмнен начин, и предлага същия да бъде признат за виновен в
извършване и на трите престъпления по обвинението. По
отношение индивидуализацията на наказанията на подсъдимия с оглед проведеното
съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371 т. 2 от НПК прокурорът предлага и за трите престъпления наказанията
да се определят в размери към максимума, предвиден в закона. Предлага за
престъплението по чл. 131а вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, пр. последно вр. чл.
29, ал. 1, б. А от НК на подсъдимия да
се наложи наказание лишаване от свобода в размер след редукцията по чл. 58а,
ал. 1 от НК на десет години, за
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК да му се наложи
наказание лишаване от свобода след редукцията в размер на четири години, за
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и 3 вр. ал. 1 от НК да му се наложи
наказание лишаване от свобода след редукцията в размер на четири години. Прокурорът
предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да се определи едно
общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на десет
години, спрямо което да се приложи чл.
24 от НК като бъде увеличено с две години, т. е. дванадесет години лишаване от свобода, което
да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване.
Защитникът на подсъдимия - адв. Н. не възразява по фактите и правната
квалификация на деянието. Счита, че предложените от прокурора наказания са
прекалено завишени. Моли наказанията на подсъдимия за трите престъпления за се
определят към средата на предвиденото в закона. Изтъква като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание. Не възразява по направеното искане за приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, но
възразява относно приложението на чл. 24 от НК.
Подсъдимият М. изказва съжаление за
постъпките си и моли за по-малко
наказание.
Съдът, като взе под внимание направените
от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание,
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и на основание
чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият О.Ч.М.
е роден на *** ***, живее в с.Ъглен, обл. Ловеч, ул.“М.“ **, български
гражданин, българин, средно образование, неженен – живее на семейни начала,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
С
присъда по НОХД № 1060/2014 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, влязла в сила на 24.09.2014
г. подсъдимият О.Ч.М. бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК. Наказанието е
изтърпяно на 09.09.2015 г.
Подсъдимият О.М. бил известен с името О.. До края на
2017г. живеел на семейни начала със св. А.А.Д., като имали и дете - М., на 4г.,
което той не бил припознал. След като се разделили св. А.Д., известна с името А.,
отишла да живее заедно с детето в дома на своя приятелка - св. П.Ц.Г.,***. В
същото жилище живеел и св. Ц.Р.Г.- баща на св. П.Г..
На 02.05.2019г. вечерта св. А.Д. и
св. П.Г. ***, на гости на свой познат. Около 20.45 часа мобилния телефон на св.
Д. звъннал, бил подсъдимият М.. Последният започнал да вика и да я обижда,
нарекъл я курва. Телефонът бил включен на високоговорител и св. Г. също чувала
разговора. Двете жени си тръгнали към дома, като по пътя, подсъдимият се
заканвал, че ще дойде при тях и ще видят какво ще стане. Св. Г. взела телефона,
предупредила подсъдимия М. да престане със заканите. Последният отговорил на
св. Г.: „ще те убия", "ще те наръчкам". Тя се уплашила от думите
му, жените бързо се прибрали в къщата. Св. Г. споделила за заканите от подсъдимия
М. на баща си, обяснила, че се страхува за живота си.
Малко по-късно същата вечер
/02.05.2019г/ подсъдимият М. се обадил на св. И.Р.И., от с. Ъглен и го помолил
да го закара с автомобил до с. Дерманци, обяснил му че иска види детето си. Св.
И.се съгласил. Двамата тръгнали. Пристигнали в с. Дерманци и св. И.паркирал
пред дома на св. Г., като подсъдимият слязъл от автомобила. Последният носел
нож в ръката си. В остъкленото предверие на къщата по това време били св. Д. и
св. Г.. Детето на св. Д., което било в къщата видяло че в двора влиза подсъдимия
и извикало, че М. е там. Като чула това св. Д. бързо избягала, защото се
уплашила. Подсъдимият влязъл в остъклението около 21.30 часа, като държал в
едната си ръка нож, изблъскал св. Г. и влязъл в къщата, където били децата на
двете жени. Св. Г. му извикала да спре, защото децата били там, като взела една
дървена пръчка /сопа/ в ръка. Подс. М. се върнал, като св. Г. замахнала с
пръчката към него. Подс. М. взел пръчката от ръката й и с нея ударил св. Г. по
главата два пъти. Тя паднала на земята, с юмрук я ударил по лявата вежда, след
което я намушкал с ножа в областта на корема, попитал я дали ще става
сводничка. Св. Ц.Д.отишъл при тях, като застанал между двамата. Подс. М. ударил
с пръчката и бащата на св. Г., след което влязъл в къщата за да търси св. Д.
като размахвал ножа в ръка и крещял, че ще й „вземе главата". Св. Д. чула
заканите на подсъдимия М., избягала и се скрила във външната тоалетна, защото
се страхувала за живота си. Подс. М. не успял да намери бившата си жена,
излязъл отвън и заедно със св. И.потеглили към с. Ъглен. Св. Г. отишла до дома
на св. Л.Н.К., служител при РУ Луковит, за да го уведоми за инцидента и да
потърси помощ от него. Последният незабавно я транспортирал до ФСМП Луковит.
Св. Г. била откарана до УМБАЛ „Г. Странски" в гр. Плевен, където
претърпяла животоспасяваща операция.
Незабавно бил извършен оглед
на местопроизшествие от разследващ полицай при РУ гр. Луковит в дома на св. Г.,
при който били иззети 1 бр. дървена пръчка, обла с дължина 88 см. и диаметър 3 см.,
проба от едно от множеството петна черевно -кафява засъхнала течност, които се
наблюдавали в двора на дома.
В хода на разследването по случая
св. Д. предала с протокол за доброволно предаване нож, за който предполагала,
че с него е извършено деянието, намерила го в раницата на сина си, на 11г., но
не бил негов /л. 130/.
Било извършено разпознаване
от св. Г., на горния нож, заедно с още три подобни такива, но тя заявила, че
ножа с който е прободена, не е сред тези предмети./л.189/.
Видно от назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалата П.Г. е причинено
проникващо нараняване в гръдна и коремна кухина, нарушена цялост на вътрешни
органи - бял и черен дроб, диафрагма и коремница, с излив на кръв в дясна
гръдна половина, довел до хеморагичен и травматичен шок. Травмата е била
постоянно опасна за живота на Г. от момента на причиняването й до спешната и
високоспециализирана медицинска помощ - оперативна интервенция, без която
фаталният изход е бил непреодолим. Нараняването може де е причинено от нож,
както се съобщава от свидетелите по делото.
Видно от заключението на вещите
лица по съдебно - психиатрично-психологична експертиза /л. 160-167/ св. П.Г. е
с наличие на разстройство в адаптацията - смесена тревожно депресивна реакция,
може правилно да възприема и запаметява фактите, които имат значение за делото,
да ги възпроизвежда и да дава правдиви и достоверни показания за тях.
Отправените й заплахи по телефона от подс. М. е възприела като реална заплаха и
е изпитала основателен страх за живота и здравето си.
Назначената в хода на досъдебното
производство съдебно - психиатрично-психологична експертиза /л.203-211/ е дала
заключение, че св. А.Д. е с наличие на разстройство в адаптацията - смесена
тревожно депресивна реакция, може правилно да възприема и запаметява фактите,
които имат значение за делото, да ги възпроизвежда и да дава правдиви и
достоверни показания за тях. Отправените й заплахи от подс М. е възприела като
реална заплаха и е изпитала основателен страх за живота и здравето си.
Изложената фактическа обстановка се
установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимия и на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, а
именно: показанията на пострадалата П.Ц.Г., пострадалата А.А.Д. /на последната
дадени пред съдия при условията на чл. 223 от НПК/, св. И.Р.И., св. Ц.Р.Г.и св.
В.И.Х./показанията на на последните двама дадени пред съдия при условията на
чл. 223 от НПК/, св. Л.Н.К., очна ставка между св. П.Г. и св. И.И., заключенията
на съдебно-медицинската експертиза, комплексните съдебно-психиатрично-психологични
експертизи, както и от приложените писмени доказателства и доказатлствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за
освидетелстване на лице, протокол за претърсване и изземване, протокол за
доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние медицинска документация и останалите
писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Подсъдимият О.Ч.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.131а вр. чл.128, ал.1, във вр. ал.2, пр.последно,
вр. чл.29, ал.1, б. А от НК, тъй като на 02.05.2019
г. около 21,30 ч. в частен дом, находящ се
в с.Дерманци, обл.Ловеч, ул.Ю.Г.***, при условията на опасен рецидив,
причинил тежка телесна повреда на П.Ц.Г. от с.с, изразяваща се в проникващо
нараняване в гръдна и коремна кухина, нарушена цялост на вътрешни органи - бял
и черен дроб, диафрагма и коремница, с излив на кръв в дясна гръдна половина,
хеморагичен и травматичен шок, довели до постоянно разстройство на здравето,
опасно за живота.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, като чрез своите действия /нанесъл удар с нож в областта на корема на
св. Г./ е въздействал на организма на пострадалата,
което е довело до нарушаване на анатомичната цялост и изменение в отделни
негови органи, тъкани и системи. От назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че в резултат на действията на подсъдимия по
отношение на пострадалата е причинено
проникващо нараняване в гръдната и коремната кухина с нарушена цялост на
вътрешни органи - бял и черен дроб, диафрагма и коремница, с излив на кръв в
дясна гръдна половина, довел до хеморагичен и травматичен шок. Тежката
гръдно-коремна травма е била постоянно опасна за живота на пострадалата от
момента на причиняването й до спешната и восокоспециализирана медицинска помощ
- оперативна интервенция в гръдната и коремна кухини, без която смъртният изход
е бил непреодолим. Поради това и
медико-биологичната квалификация на телесната повреда е постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота,
т. е. тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, предл. последно.
Престъплението, извършено от подс. О.М.
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, тъй като
той е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, а именно – след като е изтърпял наказание 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, наложено му
с присъда по НОХД № 1060/2014 г. по описа на РС - Ловеч, влязла в сила на 24.09.2014
г., за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК..
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Обвиняемият е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици и е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си.
Прекият умисъл е обективиран в действията на подсъдимия, а именно - нанасяне на
удар с нож, носен предварително от него, в жизненоважна част от тялото на
пострадалата.
Причината за извършеното престъпление
следва да се търси в незачитането от страна на обвиняемия на личната
неприкосновеност и здравето на другите.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият О.Ч.М. е осъщестил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во вр. ал.
1 от НК, тъй като на на 02.05.2019 г. около 20.45
часа в с. Дерманци, обл. Ловеч, по телефона се заканил с убийство на П.Ц.Г. от
с.с, като изрекъл думите „ще те убия“, „ще те наръчкам“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него
и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия
М. чрез думи – в телефонен разговор казал
на св. Г. "ще те убия", "ще те наръчкам". По този начин
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като заканата е била
конкретизирана с убийство. Заканата е възприета от св. Г., достигнала е до нейното съзнание и е била
годна да възбуди основателен страх от осъществяването й с оглед психичното състояние на дееца и на
фона на проявената словесна агресия към бившата му приятелка /крещял, обиждал,
заканвал се, че ще дойде при тях и ще видят какво ще им се случи/. Думите,
които е използвал подсъдимия са красноречиви, а съдържанието им - недвусмислено
и обективират явно намерение за посегателство над личността на свидетелката. От
съдебно-психиатрично-психологичната експертиза се установява, че отправената
закана по телефона не само е била
обективно годна да възбуди основателен страх за осъществяването й, но и
действително е възбудила у св. Г. основателен страх за живота и здравето й.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. М. при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и пряко
е целял настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на
отправената от него закана, целял е нейното възприемане от св. Г. като
действителна заплаха.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. О.М. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
пр. 1-во и 3-то вр. ал. 1 от НК, тъй като на 02.05.2019 г. около 21.30 часа в с. Дерманци, обл.
Ловеч, обл.Ловеч, ул.Ю.Г.*** се заканил с убийство на А.А.Д. от с.с, като
държейки нож в ръка, изрекъл думите „ще ти взема главата“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и е извършено в
условията на домашно насилие.
От обективна
страна деянието е извършено чрез
действията на подсъдимия по отправяне на закани - държейки нож в ръка и
изричайки думите по адрес на св. А.Д.
"ще ти взема главата". Тези действия на подсъдимия, съчетани с
агресивното му поведение спрямо св. Г., осъществяващо посегателство срещу телесната неприкосновеност на последната, очевидно сочи, че е налице възможност да възбуди основателен страх от
осъществяване на заканата. Нещо повече, св. Д. добре е познавала подсъдимия,
тъй като до 2017 г. е съжителствала на семейни начала с него и е знаела на
какво е способен. От заключението на съдебно-психиатрично-психологичната
експертиза се установява, че св. Д. е възприела отправените й закани от страна
на подс. М. като реална закана и е изпитала основателен страх за живота и
здравето си. Вещите лица са констатирали при св. Д. след преживяното
стресогенно събитие на 02.05.2019 г. наличие на разстройство в адаптацията -
смесена тревожно депресивна реакция. Този дистрес и емоционално разстройство с
депресивни и тревожни симптоми са довели до дезорганизация на личността й,
което е в причинно-следствена връзка с инцидента.
Деянието е извършено при условията на домашно насилие,
тъй като подсъдимият го е осъществил спрямо лице, с което е бил във фактическо
съпружеско съжителство и от което има дете.
От субективна страна подсъдимият е
осъзнавал въздействието, което заканата ще предизвика у пострадалата и именно
този страх от осъществяване на заканата е целял.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия О.М. престъпление по чл. 131а вр. чл. 128, ал. 1 вр.
ал. 2, предл. последно вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от осем до петнадесет години.
За извършеното от подсъдимия М.
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал.
1 от НК, от което е пострадала св. П.Г., законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
За
извършеното от подсъдимия М. престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во и 3-то, вр. ал. 1 от НК, от което е пострадала св. А.Д., законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подс. М. за всяко от трите
престъпления следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54
от НК, съдът съобрази степента на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства и за трите престъпления съдът отчете недобрите характеристични
данни, предходните осъждания на подсъдимия
за тежки престъпления против личността, сред които изнасилване и
убийство на 74-годишна жена и за причиняване на средна телесна повреда в
затвора на друг лишен от свобода чрез проникване с отвертка в гръдната кухина,
което го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност.
Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е изразеното от
подсъдимия съжаление за извършеното. Направеното от подсъдимия М. самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК , е съобразено от
закона във връзка с определянето на наказанието при условията на чл.
58а от НК и не може да бъде третирано
отделно, като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът определи на подсъдимия М. за
престъплението по чл. 131а вр. чл. 128, ал. 1
вр. ал. 2, предл. последно вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК наказание
от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът
съобрази сравнително високата степен на конкретното
деяние с оглед времето /късно вечерта около 21.30 ч /, мястото - в дома на пострадалата, в присъствието на деца /децата на
пострадалата и на св. Д./ и в
присъствието на възрастния баща на пострадалата.
След като по горните
съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на
подсъдимия М. наказание от дванадесет години лишаване от свобода, съобразно
императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание с
една трета и му наложи наказание от ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За извършеното от подс.
М. спрямо св. П.Г. престъпление по чл. 144,
ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 1 от НК, съдът му определи наказание от две години
лишаване от свобода, като съобрази сравнително невисоката степен на деянието с
оглед начина на отправяне на словесната закана за убийство - по телефона. На
основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с една
трета и му наложи наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За
извършеното от подсъдимия М. спрямо св. А.Д.
престъпление по чл. 144, ал.
3, пр. 1-во и 3-то, вр. ал. 1 от НК, съдът съобрази по-високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние с оглед времето, мястото и начина на извършване /чрез
думи и действия - изрекъл думите "ще ти взема главата", като
същевременно държал и нож в ръка/ и му определи наказание три години лишаване
от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с една трета и
наложи на подсъдимия наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По правилата на съвкупността на
основание чл. 23 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия от трите наказания, а именно - ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Така определеното общо най-тежко
наказание от осем месеца лишаване от свобода съдът увеличи на основание чл. 24
от НК с една година. Предпоставките за това са
налице, тъй като има три отделно наложени наказания, като всичките са от един и
същи вид. Същевременно съдът счита, че при неупражняване на правомощието си по
чл. 24 от НК определеното общо наказание само по себе си не би постигнало
целите на наказанието по чл. 36 от НК. Приложението на разпоредбата на чл. 24
от НК изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на
обществената опасност на дееца и на отделните деяния извършени от него, на броя
на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи
сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици (така Решение № 113 от 17.07.2018 г. по н. д. **73
/ 2018 г. на ВКС, III н.о.). В тази връзка съдът съобрази, че в
конкретния случай се касае за наказания по три отделно извършени престъпления,
срещу личността на две лица, при това в изключително кратък период от
време. Цялостната престъпна дейност на
подсъдимия демонстрира едно трайно незачитане на неприкосновеността на
личността и на обществените отношения,
които следва да осигурят това. Това
обстоятелство разкрива завишена степен на обществена опасност на конкретния
деец, което оправдава приложението на правилото по чл. 24 от НК.
По тези съображения
съдът намира, че следва да увеличи общото най-тежко наказание с още една
година, като се определи общото най-тежко и увеличено наказание в размер на
девет години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС така определеното и наложено общо най-тежко и увеличено наказание следва
да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 НК
съдът приспадна от така увеличеното общо най-тежко наказание девет месеца
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. е бил задържан - по ЗМВР
и по реда на чл. 64, ал. 2 и ал. 1 от НПК, считано от 02.05.2019 г., като един ден задържане да се счита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият М. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 1026,60 лева,
представляваща сторените по делото разноски в досъдебното производство.
По отношение на веществените
доказателства: кръвна проба върху марлен тампон, нож, дървена пръчка, съдът
намери, че следва да се унищожат като вещи без стойност.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: