Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 94
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20233310100166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. И., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100166 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.
49 ал. 4 и ал. 5 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 819/07.03.2023 г. от Ю. А. А. от с.ВЛ.,
обл.Разград, чрез адв.Е. К. от АК - Силистра, срещу Е. Г. А. от гр.И., като
моли съда да постанови решение, с което, да прекрати брака им поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на
ответницата. Претендира да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете ЕР. Ю. АД.,
роден на 12.07.2018 г., както и местоживеенето му да бъде определено при
него, а на ответницата да се определи режим на лични отношения с детето и
да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на сина им.
Претенцията за прекратяване на брака се заявява като резултат от
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения
между страните. Твърди се, че страните са сключили брак през 2017 г., като
са имали връзка и са живели заедно още преди това. От брака си имат родено
едно малолетно дете - ЕР. Ю. АД., роден на 12.07.2018 г. Първоначално
отношенията им били много добри. През последните месеци ищецът
забелязал отдръпване от страна на съпругата си, започнала да се държи
хладно с него и да неглижира грижите за детето. В началото на месец март
2023 г., след проведен разговор с ответницата, ищецът разбрал, че тя имала
връзка с друг мъж и искала да се разделят. Изразила съгласие упражняването
на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него,
а тя да заплаща издръжка.
Предвид изложеното счита, че брака му с ответницата за дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен, по нейна вина.
Заявява и готовност за сключване на споразумение, ако ответницата е
съгласна.
1
Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните
при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК. Заедно с този иск задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят за в бъдеще /чл.322, ал.2 от ГПК/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за депозиране на писмен отговор
ответницата не депозира такъв, не заявява становище по исковете, не прави
възражения, нито доказателствени искания.
Във връзка с така предявения иск страните са постигнали споразумение
за доброволно уреждане на спора помежду им, което депозират с вх.№
942/15.-03,.2023 г., като заявяват, че желаят да се прЕ. към производство за
развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Предвид изразеното от страните желание да се прЕ. към производство за
развод по взаимно съгласие, съдът на основание чл. 321 ал. 5 от ГПК промени
редът на съдебното производство от развод по общия ред в производство по
развод по взаимно съгласие. Съпрузите подписват споразумение по чл. 49 ал.
4 СК в писмен вид, с което уреждат отношенията помежду си, упражняването
на родителските право, режима на лични отношения и издръжката по
отношение на детето ЕР. както и въпроса с фамилното име на ответницата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
такъв с Акт № 172/20.08.2017 г. на Община И. (л. 9 от делото). Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи
фамилното име А.. От общото си съжителство страните имат родено едно
дете – ЕР. Ю. АД., роден на 12.07.2018 г., видно от представеното
удостоверение за раждане.
В съдебно заседание двамата съпрузи заявяват категоричното си
становище за прекратяване на брака и постигнатото в този смисъл сериозно и
непоколебимо взаимно тяхно съгласие.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Исковата молбата за развод следва да бъде уважена.
Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните при условията на чл. 49 ал. 5 от СК.
Съпрузите са изразили своето категорично желание за прекратяване на брака
им по този ред, с оглед на което съдът приема сериозно и непоколебимо
взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната законова
разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Постигнатото между страните споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК не
противоречи на закона и морала. С него са защитени правата и интересите и
на двамата съпрузи, както и тези на роденото от брака малолетно дете.
Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните
граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на
постигнатото между тях споразумение, което да бъде утвърдено от съда.
В производството се дължат следните такси: 40.00 лв. окончателна
държавна такса и върху присъдения размер на издръжка се дължи държавна
такса в размер на 144.00 лв. или общо дължими държавни такси в размер на
184.00 лв. Предвид изхода на делото и заявеното в споразумението на
страните, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно дължимата
2
държавна такса или по 20.00 лв. за всеки един от тях, а ответницата следва да
заплати ДТ върху присъдената издръжка.
Воден от изложените съображения, съдът


РЕШИ:


ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 172/20.08.2017 г. на Община И.,
ГРАЖДАНСКИ БРАК между Ю. А. А., ЕГН: ********** от с.ВЛ.,
обл.Разград и Е. Г. А., ЕГН: ********** от гр.И., обл.Разград по ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.
49 ал. 4 от СК, в следния смисъл:
1. Страните се съгласяват брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие.
2. Местоживеенето на роденото от брака малолетно дете ЕР. Ю. АД., роден
на 12.07.2018 г., ЕГН: ********** ще бъде при неговия баща Ю. А. А.,
ЕГН: **********.
3. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете ЕР. Ю. АД.,
роден на 12.07.2018 г., ще се упражняват от неговия баща Ю. А. А..
4. Майката Е. Г. А. може да взима и вижда детето ЕР. Ю. АД., роден на
12.07.2018 г., както следва – всяка втора и последна събота и неделя от
месеца, от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през
лятото, който период да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, както и по всяко време, когато детето пожелае.
5. Майката Е. Г. А. се съгласява и се задължава да заплаща на малолетното
си дете ЕР. Ю. АД., роден на 12.07.2018 г., ежемесечна издръжка в
размер на 200.00 (двеста) лв., платими чрез Ю. А. А. като негов баща и
законен представител, считано от 01.04.2023 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.
6. След прекратяване на брака съпругата Е. Г. А. ще възстанови
предбрачното си фамилно име М. и в бъдеще ще се именува Е. Г. М..
7. Разноските остават за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Ю. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - И. сумата от 20.00 (двадесет) лева окончателна ДТ, дължима
по производството.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - И. сумата от 20.00 (двадесет) лева, представляваща -
окончателна ДТ, дължима по производството и сумата от 144.00 (сто
четиридесет и четири) лева – дължима ДТ върху размера на присъдената
издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи наобжалване.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3