Определение по дело №21970/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26550
Дата: 28 юли 2023 г. (в сила от 28 юли 2023 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110121970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26550
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110121970 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП от Г. А. Н. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал.
1 от Договор за паричен заем № *********/03.02.2020 г., предвиждаща заплащането на
такса за „бързо разглеждане“ в размер на 227,89 лв.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили на 03.02.2020 г. процесния договор за паричен
заем за сумата от 1000 лв., които ищцата получила, като в чл. 9, ал. 1 от договора било
предвидено заплащането на такса „бързо разглеждане“ в размер на 227,89 лв., която такса
била включена към месечните погасителни вноски по договора, от която ищцата заплатила
215,62 лв. при предсрочното погасяване на кредита. Ищцата счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1
от договора е неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя да плати за услуги, които реално не са извършени, води до
допълнителна печалба за кредитора, не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146
ГПК, както и е нищожна поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и
тяхното заобикаляне - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК и поради противоречие
с добрите нрави. Моли за прогласяване нищожността на оспорената клауза. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Разпределение на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищцата по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП е да установи пълно и главно
съдържанието на оспорената клауза и че тя е уговорена в противоречие и при заобикаляне
1
на ЗПК, ЗЗП, че е неравноправна и/или че с нея се накърняват добрите нрави, съобразно
изложеното в искова молба, като указва на ищцата, че не сочи доказателства за сключването
на договорза паричен заем № *********/03.02.2020 г. Ответното дружество следва да
установи, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По доказателствата:
Искането по чл. 186 ГПК на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да й
послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените сделки между страните
и движението по тях, е неотносимо, доколкото предмет на настоящия спор е конкретен
договор за заем, а освен това ищцата е правоимащо лице, на което би могло да се предостави
исканата информация, поради което искането следва да се остави без уважение.
Искането по чл. 190 ГПК на ищцата за задължаване на ответното дружество да представи
договор за паричен заем № *********/03.02.2020 г. и погасителен план към него е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като ищцата твърди, че е страна по
посочения договор и е запозната със съдържанието му, и при така изложените фактически
твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в нейно
държане, а и в тежест на ищцата е да докаже сключването на договора за заем с посоченото
в исковата молба съдържание.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. от 09,20
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
ОСТАВЯ без уважение исканията по чл. 186 ГПК и чл. 190 ГПК на ищцата.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
2
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3