Р Е Ш Е Н И Е 

№260028                              30.09.2020 г.                               гр.Пловдив,

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

      

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КУЗМАНОВА

                ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

                                      ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА                             

                                              

в присъствието на секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА 

и прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ

като разгледа докладваното от член-съдията Семкова ВАНД №1119 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение 796/28.05.2020 г. по АНД №2026/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII н.с. обвиняемият  Б.Г.М. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.А вр. чл.343, ал.1, б.Б вр. чл.342, ал.1 НК и на осн. чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, като са му НАЛОЖЕНИ административни наказания ГЛОБА в размер на 1 000 лева и на осн. чл.78А, ал.4 вр. чл.343г ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Относно веществените доказателства е постановено лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ******** ДА СЕ ВЪРНЕ на Б.М.,  а лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ ******** - на Г.А.. В тежест на обвиняемия са възложени на осн. чл.189, ал.3 НПК разноските по делото в размер на 534 лева, платими в полза на ОДМВР-Пловдив.

Недоволен от съдебния акт е останал обв.М.,  който чрез защитника си адв.Д. е депозирал жалба срещу същия с искане за редуциране размера на наложеното му административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Обв.Б.М.  не се явява в съдебно заседание, като се представлява от упълномощения си защитник адв.Д., поддържащ въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:

Б.Г.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство категории В и М. 

На 10.02.2017 г. свид.Г.А., заедно със съпругата си свид.Н.А. и двете им дъщери свид.Н.А. и свид.Н.А., посетили магазин “Джъмбо“ в близост до гр.Пловдив. Около 19.00 часа на същата дата тръгнали да се прибират за гр.К., където живеели. Придвижвали се с л.а.“Фиат Брава“ с рег. № ********, управляван от свид.Г.А. - правоспособен водач на МПС с категории А, В, С, М и Тк. До свид.А. на предна дясна седалка пътувала свид.Н.А., на задна седалка отляво била свид.Н.А., а отдясно - свид.Н.А.. Автомобилът, управляван от свид.А., се движел по АМ “Тракия“ в южната активна пътна лента, на южното платно за движение в посока от запад на изток и със скорост от около 90 км/ч. По същото време, със скорост от около 110 км/ч обв.Б.М. управлявал л.а. “Мазда 6“ с рег. № ******** на същия път, в същата пътна лента и в същата посока зад МПС-то на свид.Г.А.. В колата, управлявана от обв.М., на предна дясна седалка, пътувала съпругата му свид. Д.М.. Зад тях на същия път, в същата пътна лента и в същата посока на около 30 метра зад МПС-то на обв.М.,  свид.П.П. управлявал л.а. “Ланчия Либра“ с рег. № ***, със скорост близка до скоростта на л.а.“Мазда 6“. Обв. М. възприел движещия се пред него л.а.“Фиат Брава“ със закъснение, но реагирал и задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, при което свид. П. реагирал на стоп-светлините на л.а. “Мазда 6“ и отклонил управляваното от него МПС наляво. Въпреки това последвал препълзяващ удар между  л.а.“Мазда 6“ и движещия се зад него л.а.“Ланчия Либра“. Ударът настъпил в задната лява част на л.а.“Мазда 6“ и в предната дясна част на л.а.“Ланчия Либра“. С отклонена траектория наляво л.а.“Ланчия Либра“ достигнал южната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, в която последвал втори удар за него – в предната част, след което се установил на място. Лекият автомобил “Мазда 6“ продължил по пътната си лента със задействана спирачна система, като така достигнал л.а.“Фиат Брава“. Последвал нов втори удар за л.а.“Мазда 6“ – в предната му част и в задната част на л.а.“Фиат Брава“. След удара л.а.“Фиат Брава“ бил отклонен наляво и достигнал южната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, в която последвал втори за него удар – в предната му част, след което се установил на място. Обв.М. успял да спре колата си, при което същата се завъртяля и застанала напряко на движението. След това обв.М. и съпругата му излезли от автомобила си, като свид.М. излязла извън пътното платно, а обв.М. видял, че в това време свид.П. избутвал автомобила си към аварийната лента. Обвиняемият включил фенерчето на мобилния си телефон и с него започнал да подава знаци на движещите се по магистралата автомобили, като някои от тях спрели. В това време свид.П. се обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП. След това обв.М. и свид.П. отишли до автомобила на свид.А., като се опитали да отворят вратите му. Успели да отворят предна дясна врата, а след това се опитали да отворят и задна врата от страната на свид.Н.А., но не успели. Междувременно пристигнал противопожарен екип, който успял да извади пътуващите в л.а. “Фиат Брава“. Свид.Н.А. вследствие на пътнотранспортното произшествие била с контузен десен крак, от което изпитвала силни болки. Последната била откарана с линейка в болнично заведение заедно с баща си и майка си. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители при Сектор “Пътна полиция“ ОДМВР - Пловдив, като свид.П. Д. тествал обв.М. и свид.П. за употреба на алкохол, като пробите им били отрицателни. На местопроизшествието бил извършен оглед от дежурна оперативно - следствена група към РУ Труд при ОДМВР - Пловдив, при който като веществени доказателства били иззети л.а.“Фиат Брава“ и л.а.“Мазда 6“.

             От заключението по назначената в хода на досъдебното производство СМЕ по писмени данни се установява, че на свид.Н.А. е било причинено: контузия на главата с малки вътречерепни кръвоизливи, раздробено отворено счупване на тялото на дясната бедрена кост в средната трета и счупване на долното рамо на срамната кост в дясно. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени  при станало ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Счупването на бедрената кост причинява трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за около 8-9 месеца; счупването на срамната кост – причинява трайно затрудняване движението на долен десен крайник за 1,5-2 месеца. Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

             Съгласно експертното становище по изготвената в досъдебното производство АТЕ, обв.М. е имал техническа възможност в изследваната пътна ситуация да предотврати настъпването на произшествието, ако бе своевременно възприел движещия се пред него л.а. “Фиат Брава“ и бе променил по безопасен начин скоростта и/или траекторията на автомобила така, че да не настъпи удар с л.а. “Фиат Брава“. Обв.М. е управлявал автомобила си по начин, който не е бил безопасен, защото не е възприел и реагирал своевременно на движещия се пред него л.а.“Фиат Брава“.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно и категорично установена от събраните по делото:

I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: характеристична справка, справка за съдимост, справка за нарушител/водач,  протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, копия на медицинска документация на Н.А., копия на медицинска документация на Н.А., констативни протоколи за ПТП с пострадали лица, заверено копие на свидетелство за регистрация Част І, заверено копие на комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на л.а.“Мазда 6“, заверено копие на свидетелство за управление на МПС и на лична карта на Б.  М., заверено копие на свидетелство за регистрация Част ІІ, заверено копие на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на л.а. „Ланчия Либра“, заверено копие на свидетелство за управление на МПС и на лична карта на П.П., копия на медицинска  документация на Г.А. и копия на медицинска документация на Н.А.;

II заключения по СМЕ по писмени даннии и по АТЕ, които коректно са възприети като обективно и компетентно изготвени;

III веществени доказателства: л.а. „Мазда 6“ с рег.№ ********* и л.а. „Фиат Брава“ с рег.№ ********;

IV гласни доказателствени средства – изцяло от  обясненията на обв.М. и показанията на свидетелите Н.А., Н.А., Н.А., Г.А., П.П., Д.М. и П. Д., които показания като обективни, логични, последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи опора в писмените доказателствени материали по делото съвсем правилно са кредитирани. Тези, изхождащи от родствениците на пострадалата и на обвиняемия, не следва да бъдат поставяни под съмнение, доколкото не са налични източници на информация, поставящи ги под съмнение.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че основна причина за настъпване на ПТП-то е управление на лекия автомобил от страна на обв.М. по начин, който не е бил безопасен, защото не е възприел и реагирал своевременно на движещия се пред него л.а.“Фиат Брава“. Това неправомерно поведение, представляващо нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 ЗДвП, безспорно съставлява едно недопустимо бездействие на водача поради субективни външни и вътрешни фактори, водещи до разсейване на вниманието, липса на концентрация върху управлението на МПС-то  и неадекватни действия с приборите на последното. В този смисъл вярна е констатацията, че несъмнено деецът е осъществил обективните съставомерни признаци, доколкото при управление на горепосоченото МПС не е контролирал непрекъснато същото, с което виновно е нарушил правилото за движение, установено в разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като именно в резултат на това нарушение на правилата за движение е настъпил и престъпният  резултат – телеснато увреждане на Н.А..

Доказателствената съвкупност не сочи на инкриминираната дата ОБВ.М. да се е движил с несъобразена скорост при незачитане на факторите, описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, и в този смисъл настъпването на общественоопасните последици не се намира в причинна връзка и с нарушение на това правило за поведение при движение по пътищата на страната. Не е нарушена и нормата на чл.23, ал.1 ЗдвП. Приетите за безспорно установени факти касателно разположението и движението непосредствено преди произшествието на самите автомобили не налага извод, че е реализирана развитата в чл.23, ал.1 ЗдвП пътна хипотеза.

Процесното посегателство обвиняемият е реализирал по непредпазливост поради самонадеяност като форма на вина,  предвиждайки вероятното настъпване на общественоопасните последици от деянието, но уверен, че ще предотврати осъществяването им. Субективната му увереност се основава на конкретни обстоятелства, свързани с личността му, а именно шофьор със значителен опит и неголям брой нарушения на пътните правила, както и такива, характеризиращи конкретните условия на време, място и обстановка, при които е осъществено престъплението, а именно добри атмосферни условия въпреки намалената видимост по смисъла на т.55 ДР на ЗДвП, суха пътна настилка, която е асфалтова и без неравности, респ.наклони.

Непосредствено след настъпване на ПТП-то обвиняемият е помогнал на пострадалата, като заедно със свид.П. са отишли до лекия автомобил на свид.А., опитвайки се да отворят вратите му, успешно справяйки се с предната такава и неуспявайки да отворят и задната врата от страната на пострадалата, в който момент пристигнал и противопожарен екип, извадил пътуващите от лекия автомобил. Явно, че поведението му обективно е било насочено към спасяване живота на свид.А., а и той е съзнавал именно това. Оставането му на място до идване на медицинския екип и на полицейските органи не се обхваща от въпросната хипотеза, още повече че последното е негово задължение, установено в ЗДвП. Ето защо и коректна се явява квалификацията на извършеното по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.А НК.

Гореизложеното обосновава извод, че с поведението си на инкриминираната дата, обв.М. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението против транспорта по чл.343а, ал.1, б.А вр. чл.343, ал.1, б.Б вр. чл.342, ал.1 НК, тъй като при управление на МПС е нарушил правилото за движение, установено в чл.20, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е настъпил съставомерният резултат, свеждащ се до причиняване на средна телесна повреда на Н.А..

След като при управление на МПС-ТО деецът не е нарушил правилата за движение, визирани в нормите на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП, то е следвало да бъде признат за  НЕВИНЕН в това по непредпазливост да е причинил престъпния резултат и вследствие на нарушаване на тези правила за движение и на осн. чл.304 НПК да бъде оправдан по повдигнатото в този смисъл обвинение. Доколкото това не е напарвено с първоинстанционното решение, в тази му част се налага същото да бъде изменено в отбелязания смисъл.

Коректна е преценката на първостепенния съд, че налични в конкретния случай са били предпоставките за освобождаване на обв.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78А, ал.1 НК. При определяне размера на последното, коректно са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства: направеното самопризнание и оказаното съдействие в хода на разследването, чистото му съдебно минало (доколкото същият не е въобще осъждан, а за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на осъждане единствено за престъпление от общ характер), добрите му характеристични данни предвид семейния му и социален статус, липсата на данни относно противоправни прояви,  характеризиращи го като лице с ниска степен на обществена опасност, както и изказаното съжаление. Правилно не са отчетените отегчаващи такива. Ето защо напълно обосновано контролираната съдебна инстанция след като е освободила обвиняемия от наказателна отговорност, му е наложила административно наказание ГЛОБА в минимален размер от 1000 лева. Същото напълно съответства на степента на обществена опасност на обвиняемия, явявайки необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, както и за реализиране на генералната превенция.

В разпоредбата на чл.78А, ал.4 НК налагането на административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена дейност”, каквато в настоящия случай е управлението на МПС, е предвидено като алтернативна възможност за кумулативното му налагане. Изключително ниската интензивност, с която обв.М. е нарушил и то едно правило за движение, както и обстоятелството, че същият е примерен водач на МПС – сравнително рядко санкциониран за нарушаване на ЗДвП за дългия му стаж като шофьор, обосновават извод, че налагането и на административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС е явно несправедливо и не съответства на тежестта на извършеното транспортно престъпление. Причинените  две травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда, не променя този извод. Ето защо незаконосъобразно първоинстанционният съд му е наложил и това  административно  наказание макар и в минимален размер, което налага изменението на решението и в тази му част в насока отмяна на наложената допълнителна санкция.

Предвид признаване на обв.М. за виновен по повдигнатото му обвинение, законосъобразно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са възложени разноските по делото, които, като направени в хода на досъдебното производство, следва да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР - Пловдив.

Веществените доказателства по делото не са нито предмет, нито средство на извършване на умишлено посегателство, а на непредпазливо такова, поради което правилно е постановено връщането им.

В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са причина за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В частта, неподлежащата на изменение, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения и на осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК Пловдивският окръжен съд:

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение 796/28.05.2020 г. по АНД №2026/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII н.с., като ПРИЗНАВА обвиняемия Б.Г.М. за НЕВИНЕН в това и вследствие на нарушаване правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП да е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Н.Г. А., поради което на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото в този смисъл обвинение, както и ОТМЕНЯ същото В ЧАСТТА относно наложеното административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС да срок от ТРИ МЕСЕЦА

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: