Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ И.
при секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
в.гр.дело № 9037 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 09.01.2019
г., постановено по гр.дело № 56352/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37 състав,
е признато за установено по предявените съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.86 ЗЗД, че В.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на кредитора „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с
адрес: *** Б, сумата от 1333,22 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия, от която 18 лв.за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.11.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 80,03 лв. за периода
от 30.11.2015 г. до 02.11.2016 г., като е отхвърлен иска за главница над сумата
от 1333,22 лв. до пълния предявен размер от 1333,24 лв., както и е отхвърлен
иска по чл.86 ЗЗД за лихва над сумата от 80,03 лв. до пълния предявен размер от
83,46 лв. за периода от 30.11.2015 г. до 02.11.2016 г., като неоснователни. С
решението на съда е осъдена В.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** Б, сумата в общ размер от 726,86 лв.-
разноски в заповедното и исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от В.Д.И., с която се обжалва постановеното
решение на СРС в частта, с която
са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни
и процесуалноправни норми на закона, по
съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли
настоящата въззивна инстанция да отмени
решението на СРС в частта, в която исковете са уважени,
и да постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата страна- ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"- ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.М.Шуплинкова
в писмена молба депозирана по делото, моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендира
присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице-помагач – „Т.С.”-ЕООД, гр.София,
не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявените от ищеца срещу ответницата
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на установителните искове са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия,
както и че същия е изпаднал
в забава, тъй като задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия е срочно.
Въззивният състав споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции,
за които исковете са уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. В
обжалваното съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата
са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка
със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата инстанция. В случая ответницата не е оспорила нито
едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в
ГПК процесуален ред. Не е оспорила заключенията на вещите лица по приетите
съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала
доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от
ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните факти и
обстоятелства по делото.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият въззивен състав намира,
че при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главница
и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени
в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, в обжалваната част, включително и в частта на разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По отношение на разноските за възивното
производство:
При този изход на спора
на въззивника-ответник не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата
страна- ищец за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
е направена своевременно същата
се явява неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени
процесуални действия от процесуален
представител на въззиваемата
страна-ищец – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин представител
не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения
въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 56352/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 37 състав, в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Т.С.”-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.