РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
417
гр. Пловдив, 25 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди
и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ
адм.. дело № 3341/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 27а от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по жалба на А.Р.Ч. ЕГН **********,***,
чрез процесуалния й представител адв. А. против Заповед №
ЗД/Д-РВ-225/16.12.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане гр. Пловдив, с която е настанено временно детето Т.М. А. Ч., в семейството на М.К.К.
и П.И.К..
Жалбоподателката
излага подробни доводи за това, че оспорения административен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по оспорването – Директора на
Дирекция „Социално подпомагане гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител
ю-т Т., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Подробни съображения са изложени в депозирано писмено становище. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересоването
страни М.К.К. и П.И.К. оспорват жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата е допустима.
Жалбата е неоснователна
поради следното:
На 28.10.2019г.
жалбоподателката Ч. е родила дъщерята си Т.М.Ч.. Непосредствено след раждането е
постъпил сигнал за майка с рисково поведение, която е на метадонова терапия, но
след като приятелят на жалбоподателката - И. К. е декларирал, че е ще подпомага
майката в грижите за детето административният орган не е предприел мярка за
закрила по чл. 26 от ЗЗД.
От изписването
детето и до този момент детето е живяло в апартамента на М. и П. К..
На 07.08.2020г. в
Отдел закрила на детето при ДСП Пловдив е бил подаден устен сигнал от М. К.
/л.99/, че тя полага грижи за детето Т.М.А.
Ч., като майката на детето не полага грижи за него.
На 11.08.2020г. М.
К. и П.К. са подали заявления и декларации детето да бъде настанено в
семейството им/л. 92-95/.
На следващия ден
/12.08.2020г./ майката на жалбоподателката -
К.Б. е подала заявление и декларация детето да бъде настанено в
семейството й.
Екип на
социалните работници са извършили множество срещи с детето с майката, бабата и прабабата по майчина линия, както и
с припознаващата са за баба по бащина
линия.
Изготвен бил
социален Доклад от специализирана оценка на случай в ЦСРИДРГ,
Пловдив от 14.12.2020г/л.38-46/ и Заключителен доклад за предоставяне на
услуги в ЦСРИДРГ, Пловдив/л.50-53/.
Административният
орган е изискал информация от Районен съд – Пловдив за образуваните наказателни
дела на жалбоподателката, на И. К. и К.Б., като в получената справка е
отразено, че спрямо жалбоподателката е била образувано едно дело с наложено
наказание пробация, И. К. има множество дела и присъди, а спрямо майката на
жалбоподателката има образувани няколко дела за шофиране в нетрезво състояние,
както и дело по искане на РП за задължително настаняване и лечение.
С Писмо с вх.№ СЛ/Д-РВ/1175-013/25.11.2020г. /л.57/ Управителят на Център за психично
здраве Пловдив е уведомил административния орган, че
жалбоподателката в периода от 19.10.2020г. до 09.11.2010г. е била хоспитализирана
еднократно с диагноза: психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, вредна употреба.
С
Писмо вх.№ СП/Д-РВ/1175-005/24.09.2020г. /л.74/Управителят на Център за психично
здраве Пловдив е информирал, социалните работници, че майката на
жалбоподателката е с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост.
В социален доклад
от 16.12.2020г. /л.33-35/ екипът е изложил констатациите и съображенията си относно потребностите
на детето, капацитетът на родителите факторите и средата и семейството, като е
препоръчал детето да бъде настанено в семейство К..
Със Заповед №
ЗД/Д-РВ-225/16.12.2020г. Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане гр. Пловдив е наредил да бъде настанено временно
детето Т.М. А. Ч., в семейството на М.К.К. и П.И.К..
В съдебно заседание бе разпитана свидетелката Ж. Б. – баба на
жалбодателката, която заяви, че семейство К. са се отнасяли лошо към внучката й,
като са въпрепятствали достъпа до бебето, поради което тя е изпадала в нервна
криза. Свидетелката потвърди, че семейството й притежава достатъчно доходи,
както и условия детето да се отглежда в нейното семейство.
В съдебно заседание жалбоподателката заяви, че иска да се грижи за детето и
то да живее в нейното семейство. Тя посочи, че е на метадонова програма чрез
която намалява наркозависимостта й, както и, че си търси работа.
Предвид горното съдът намира за установено следното:
При извършена проверка за законосъобразност на обжалвания административен
акт съдът намира същия за издаден от компететен орган, като не са налице
нарушения на процесуалните правила.
Според жалбоподателката тя не е полагала трайно грижи за детето не по нейна
вина, а за това че семейство К. са я изгонили от жилището им.
На следващо място се сочи че тя и семейството и имат възможност и желание
да отглеждат детето.
Излага се и твърдението, че семейство К. де юре не са от семейството на
детето, тъй като И. К. не е припознал детето за свое.
Не се спори по делото, че жалбоподателката е наркозависима, като е на
метадонова програма от 16.10.2017г.
В периода на лечението, обаче тя е приела наркотични вещества
непосредствено след раждането на детето. След употреба на наркотични/психоактивни вещества жалбоподателката
е била хоспитализирана за периода 19.10.2020г. до 09.11.2020г.
Майката на жалбоподателката - К.Б. също е зависима, видно от писмо вх.№ СП/Д-РВ/1175-005/24.09.2020г. Видно от представената
справка от ПРС тя е осъждана за употреба на алкохол, агрессия и хулигански
прояви, като е било инициирано производство за
принудителното й , като делото е прекратено на
основание чл.159, ал.4 от Закона за здравето.
Съдът кредитира доводът на ответната страна, че жалбоподателката А.Ч. никога не е
полагала сама грижи за детето, няма лични доходи и трудови навици, извършва
кражби във връзка със зависимостите си.
В случая действително жалбоподателката, както и
роднините й и не могат да осигурят безопасна и сигурна среда на детето.
Както се посочи по-горе, според жалбоподателката административният орган
незакосоъбразно е настанил детето в сем. К., тъй като след като И. К. не е припознал детето, то не е налице
роднинска връзка между детето и сем. К..
Съдът не кредитира този довод, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 27,
ал.1 от ЗЗД детето може да бъде настанено както в семейство на роднини, така и
в семейство на близки или в приемно семейство.
Не е спорно по делото, че семейство К. полагат грижи за детето, имат доходи, те не страдат от зависимости, няма данни за извършени от тях правонарушения. Г-жа К. се е пенсионирала, за да може да се грижи за детето.
Предвид горното съдът намира жалбата за неоснователна.
На ответната страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.Р.Ч. ЕГН **********,***, чрез процесуалния й представител
адв. А. против Заповед № ЗД/Д-РВ-225/16.12.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане гр. Пловдив, с която е настанено временно детето Т.М. А. Ч., в семейството на М.К.К. и П.И.К..
ОСЪЖДА на А.Р.Ч. ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пловдив сумата в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: