РЕШЕНИЕ
№ 1331
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120106185 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ...., със седалище гр. ..., против П. Д. Б., с настоящ адрес в
гр. ..., с която претендира приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № .../20.11.2013
год., изменен с допълнително споразумение от 01.06.2020 год.: 887,90 лева –
главница, 34,58 лева – възнаградителна лихва за периода 20.02.2020-
15.05.2023 год., 16,75 лева – наказателна лихва за просрочие за периода 20.02.-
12.03.2020 год., 311,63 лева – наказателна лихва за просрочие за периода
14.05.2020-15.05.2023 год., и 25 лева – банкови такси за периода 20.11.2020-
15.05.2023 год., които вземания са предмет на Заповед № 2113/21.07.2023 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
изд. по ч. гр. д. № 4247/2023 год. на БсРС.
В петитума на исковата молба липсва претенция на ищеца за
установяване дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от
25.05.2023 год. до окончателното й изплащане, поради което съдът намира, че
не е сезиран с това акцесорно вземане.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
20.09.2018 год. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
...... год., по силата на който банката-ищец е предоставила на
кредитополучателя П. Б. потребителски кредит в размер на 5270 лева, за
1
пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор .... год.; съгласно
чл. 2, ал. 2, освен таксите, посочени в чл. 5 от договора за кредит,
кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка по чл. 2, ал. 1
от договора за потребителски кредит, съгласно общите условия и тарифата на
банката; съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на
издължаване променлива лихва в размер на сбора на референтен лихвен
процент (РЛП) ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, за
съответния период на начисляване на лихвата плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 2.05 %; към момента на сключване на договора РЛП
ПРАЙМ е в размер на 5.95 %; за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката променлива
лихва в размер на сбора на референтен лихвен процент ПРАЙМ плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 8.05 %; съгласно чл. 3, ал. 4 от
договора, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 14.45 %, а
общата сума, дължима от кредитополучателя, е 8225,12 лева, изчислена към
момента на сключване на договора; погасителните вноски за издължаване на
кредита се заплащат на съответната падежна дата, посочена в погасителния
план; кредитополучателят заплаща на банката следните такси: такса за
отпускане на кредит в размер на 1.5 % еднократно върху размера на кредита,
ежемесечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит, в размер на 2,50 лева; крайният срок за погасяване на
кредита е 20.11.2020 год.; погасяването следва да се извърши на анюитетни
месечни вноски, посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния
план, неразделна част от договора; при просрочие и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето
на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава; при
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,
банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем; с допълнително споразумение от 01.06.2020 год. страните
констатирали размера на непогасените падежирали вноски, а банката се
задължава да извърши частично намаляване на 30 % от общия дълг, формиран
от непогасените падежирали вноски в размер на 255,18 лева, ако длъжникът
погаси останалата част от констатирания дълг в размер на 595,45 лева, при ред
и условия, уговорени в споразумението; кредитът е падежирал на 20.11.2020
год.; към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените
вноски по кредита са: 11 вноски за главница, считано от 20.01.2020 год., и 10
непогасени вноски за лихва, считано от 20.02.2020 год.; по подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 4247/2023 год. на БсРС, издадени са
Заповед № 2113/21.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и Изпълнителен лист №
1748/21.07.2023 год.; с Определение № 4688/05.08.2024 год. по ч. гр. д. №
4247/2023 год. на БсРС заявителят е уведомен, че заповедта за изпълнение е
2
връчена на длъжника П. Б. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК; към момента на
подаване на исковата молба липсват данни за плащания в периода след
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски по заповедното и по исковото производства.
Съдът намира исковете за допустими, правното им основание е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 430-432, ТЗ, чл. 11 и сл., ЗПК, чл. 84 и чл. 86,
ал. 1, ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът, чрез
представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковете; изложил е следните фактически и правни твърдения:
ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен
договор, че е изправна страна, че е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и забавата на ответника; не са ангажирани
доказателства за движението по отпуснатия кредит, не са налице безспорни
доказателства за размера на непогасената от ответницата сума, която ищецът
твърди, че му се дължи; не става ясно какви суми са били погасени и какъв е
остатъкът от задължението; неоснователни са и акцесорните претенции за
мораторни лихви и претенцията за разноски; налице е основание за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, поради
противоречие с изискванията на ЗПК относно неговото минимално
необходимо съдържание; посоченият ГПР е определен единствено като
абсолютна процентна стойност – 14.45 %, без взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин и
посочване на конкретната методика, съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК; в решение по дело С42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на ГПР в
договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
тъй като позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение;
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, а следва да се отнася и
до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посоченият като
сума годишен процент на разходите; на основание чл. 22, ЗПК, процесният
договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, а в тази хипотеза потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ответникът не е представил доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
3
По делото не се спори, че на 20.11.2013 год. в гр. Бургас между
банката-ищец и ответника-кредитополучател П. Б. е бил сключен писмен
договор за потребителски кредит, за сумата от 5270 лева, за рефинансиране
(пълно предсрочно погасяване) на задълженията й по договор за кредит от
31.01.2007 год.; с дължима променлива договорна лихва по чл. 3, ал. 1 и 2 от
договора, различаваща се за първата година от срока на издължаване на
кредита и за периода след нея, която лихва представлява сбор от референтния
лихвен процент ПРАЙМ на банката и договорната надбавка от 2.05 % (за
посочената първа година). Срокът за ползване на кредита е определен до
20.11.2020 год., съгласно приложения към договора погасителен план.
Договорът за кредит от 20.11.2013 год. е бил изменен с допълнително
споразумение от 01.06.2020 год., с погасителен план към него; контрахентите
са приели, че общият дължим остатък от вземанията по договора възлизат на
850,63 лева, а при заплащане на 595,45 лева от сборния остатък банката ще
извърши частично, 30 %-тно, намаление на дълга.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за кредит, тъй като е
предал уговорената сума; позовава се на настъпила изискуемост на
вземанията поради изтичане срока на действие на договора.
За заплащане на процесните суми – главница, договорна и наказателна
лихви и банкови такси, е подадено заявление по чл. 417, ГПК, което е изцяло
уважено със Заповед № 2113/21.07.2023 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. №
4247/2023 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице
е установило, че договорената главница на кредита от 5270 лева е постъпил
по банковата сметка на длъжника П. Б. на 20.11.2013 год.; посочени са
размерите на дължимите остатъчни суми; установени са извършените от
ответника през периода 21.12.2013-23.07.2020 год. частични плащания по
договора – със сума в общ размер от 6629,92 лева.
С определение рег. № 2624/07.05.2025 год. съдът е обявил на страните,
че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит,
произтичаща от спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
4
иска за главница за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане на главно
и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен в
писмена форма договор между страните, отговарящ на императивните
изисквания на чл. 10 и чл. 11, ЗПК, с определен предмет и основание;
надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението; настъпила
изискуемост на вземанията поради изтичане срока на договора; ликвидност на
паричните задължения на длъжника (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и
чл. 11 и сл., ЗПК). Данните по делото мотивират съда да приеме, че не е
доказано наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит.
Според императива на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно, ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за лихвения процент на
ден от целия период на действие на договора. Ясното посочване на тези данни
са необходими, за да е налице реална възможност за потребителя да извърши
собствена преценка за евентуално упражняване правото си на отказ от
договора. Този отказ зависи от заплащането на договорната лихва за периода
на ползването на кредита, съгласно чл. 29, ал. 4, изр. първо, ЗПК. В
представения по делото договор от 20.11.2013 год. и в погасителния план към
него такава информация за лихвения процент на ден не се съдържа – нито за
точния, конкретен размер към момента, от който възниква задължението за
заплащането й, нито за всеки един ден от останалия период на действието му
(при евентуалното изменение на РЛП ПРАЙМ). В чл. 3, ал. 1 и 2 от договора е
посочена методологията за опреД.е на договорната лихва, като са предвидени
условности, които пречат на потребителя, като икономически по-слаба страна,
да направи собствено изчисление по см. на чл. 29, ал. 4, изр. второ, ЗПК.
Според чл. 3, ал. 1, „през първата година от срока на издължаване на кредита“,
изчислението се извършва на базата на референтния лихвен процент ПРАЙМ,
който към момента на сключване на договора е в размер от 5.95 %, увеличен с
надбавката от 2.05 %. Според погасителния план, срокът за издължаване на
кредита е определен през периода 20.12.2013-20.11.2020 год. В чл. 3, ал. 3 на
договора, обаче, страните са посочила, че дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита, от заверяване на сметката на
кредитополучателя, т. е. от 20.11.2013 год. – според заключението на вещото
лице. Съдът приема, че тези две уговорки – по ал. 1 и ал. 3, създават неяснота
за потребителя както относно началната дата, от която дължи договорната
лихва, така и относно размера на лихвата, поради което и тази икономически
5
по-слаба страна в правоотношението не може да извърши собствена преценка
за общия размер на дължимата договорна лихва за всеки ден от целият период
на дължимостта й.
Според ал. 2 на чл. 3 от договора, за всяка следваща година до крайния
срок за издължаване ответникът дължи референтния лихвен процент ПРАЙМ,
увеличен с надбавката от 8.050 %. Нито договорът, нито погасителният план
към него съдържат данни какъв е бил размерът на референтния лихвен
процент през всеки един ден от остатъчния срок на договора, поради което
съдът намира, че за потребителя е била въведена изначална невъзможност да
направи собствено изчисление по чл. 29, ал. 4, изр. второ, ЗПК.
Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно, ЗПК мотивира
съда да приеме, че договорът за кредит от 20.11.2013 год. не отговаря на
императивно изискване на закона, поради което съглашението е
недействително – чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза длъжникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него – чл. 23,
ЗПК. В разглеждания казус чистата стойност на кредита представлява
главницата от 5270 лева. Съдът кредитира приетото заключение по
счетоводната експертиза, неоспорено от страните, с което е установена сумата,
платена по договора от кредитополучателя П. Б. – общо 6629,92 лева. Тази
сума надвишава размер на дължимата по договора главница, поради което
главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се
съобразява с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК, обективирана в
Решение № 59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС,
докладчик съдия К..Н...
По отношение другите искове – за договорна лихва, наказателна лихва
за забава и за банкови такси, липсва валидно възникнала между страните
облигационна връзка по чл. 11, ЗПК, поради което тези искове също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователността на исковете налага оставяне без уважение на
молбата на ищеца за присъждане на деловодните разноски, направени в
заповедното производство и в настоящия исков процес (т. 10в от 4/2013-2013
на СОГТК на ВКС, чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
6
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, чл. 430-432, ТЗ, чл. 11 и сл., ЗПК, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ...., против П.
Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски
кредит № ..... год., изменен с допълнително споразумение от 01.06.2020 год.:
887,90 лева – главница, 34,58 лева – възнаградителна лихва за периода
20.02.2020-15.05.2023 год., 16,75 лева – наказателна лихва за просрочие за
периода 20.02.-12.03.2020 год., 311,63 лева – наказателна лихва за просрочие
за периода 14.05.2020-15.05.2023 год., и 25 лева – банкови такси за периода
20.11.2020-15.05.2023 год., които вземания са предмет на Заповед №
2113/21.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4247/2023 год. на БсРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Юробанк България“
АД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., за осъждане на ответника да П. Д. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ..., му заплати деловодните разноски,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 4247/2023 год. на БсРС и
по гр. д. № 6185/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7