МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 340 ПО ОПИСА ЗА 2019 г.
Подсъдимият А - Й З. е предаден на съд с обвинителен акт на Шуменската
окръжна прокуратура с обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК за това че на 17.08.2017 г.,
около 23:40 ч., на главен път І–7 – гр. Силистра – гр.Шумен, в близост до
км.59+657,7, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил (влекач)
марка ,,***“, с рег.№ *** и прикачено
към него полуремарке марка „KRONE”, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – не изпълнил
задълженията си по: - чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като се е движил в тъмната част на
денонощието със скорост от 70 км./ч., която е по – висока от тази, с която би
могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на
автомобила, а именно – 58,36 км./ч.;по чл.77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и
при необходимост да спре“,вследствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на Ф. Х.А., с ЕГН: **********,***, починал на 07.10.2017 г. в МБАЛ –
гр. Шумен.
Делото се разглежда за втори път от
първоинстанционният съд, след като с решение № 175 от 03.10.2019 г. на ВКС ,
второ наказателно отделение, постановената по НОХД № 56/2019 г. присъда е
отменена, делото възобновено и върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС
– Шумен, по искане на главния прокурор на РБ за допуснато нарушение на
материалния закон.
В разпоредително заседание подсъдимият
и неговият защитник правят искане делото да се разгледа по реда на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, както е протекло производството и
при първоначалното разглеждане на делото. Подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. След като установи, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението, така
както е предявено с обвинителния акт. С оглед на това, че липсват отегчаващи
вината обстоятелства, предлага наказанието да бъде определено към минимума
предвиден в закана, като на основание чл. 58а от НК бъде редуцирано с 1/3. Предлага
изпълнението да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години,
защото и така ще бъдат постигнати целите на наказанието. Въпреки, че намира за
твърде спорно дали е налице посоченото нарушение на материалния закон в
решението на ВКС, пледира наказанието по чл. 343г от НК – лишаване от право да
управлява МПС, да надвишава по размер основното наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.К.
от АК – Русе моли наказанието лишаване от свобода да бъде определено под законовия минимум,
защото за подсъдимия са налице изключително и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Счита, че наказание от една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК, е справедливо. Изтъква, че З.
е професионален шофьор и единствения начин да формира доходи е управлението на
товарен автомобил, поради което моли лишаването от право да управлява МПС да не
надвишава шест месеца.
В защитната си реч подсъдимия изразява
съгласие с казаното от своя защитник и съжаление за случилото се. В последната
си дума моли да не му се отнема правото да управлява автомобил или това да важи
само за територията на България.
Позовавайки се на направеното
самопризнание и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А.З., румънски гражданин, бил правоспособен водач на МПС. Притежавал свидетелство за управление на МПС,
издадено в Румъния, за категориите „АМ“, „В1“, „В“, „С1“, „С“, „ВЕ“, „С1Е“ и
„СЕ“. Работел като шофьор на товарен автомобил в „******“ – Басков, окръг Арджеш, Румъния.
На 17.08.2017 г. З. управлявал товарен автомобил
(влекач) марка „***“, с рег.№ ***, и прикачено към него полуремарке марка
„KRONE“, с рег.№ ***, като извършвал курс от гр. Галац, Румъния, до гр. Бурса,
Република Турция. Около 21:00 ч. същия ден, той влязъл с управлявания от него
товарен автомобил на територията на Република България, през ГКПП - Силистра,
след което продължил по гл. път І-7 (гр. Силистра – гр. Шумен). Времето било
ясно, видимостта нормална за нощно кормуване, пътното платно сухо, без
неравности. Движил се на дълги светлини. Около 23:40 ч. на 17.08.2017 г., при
приближаване до отбивка на км. 59+657,7 от гл. път І-7, преди с. Браничево,
обл. Шумен, превключил на къси светлини, тъй като му престояло разминаване с насрещно
движещ се автомобил, който също превключил на къси светлини, но го заслепил.
Въпреки това, подсъдимият не намалил установената преди това скорост от 70
км./ч. В този момент той възприел пешеходец, който се движел в лентата му за
движение, като незабавно предприел спасителна маневра за отклонение посоката на
движение на ляво. На около 9 метра след отклонението от посоката си на
движение, товарният автомобил управляван от подсъдимия ударил с предната дясна
част на кабината (десен фар и спойлер) пешеходеца в лявата му странична част,
като последният бил отхвърлен към дясната част на платното, където паднал и се
претърколил в дясната канавка. Около 23:50 ч. на място пристигнали полицейски
служители от РУ – гр. Каолиново, които се намирали в близост до мястото на
произшествието. Те установили самоличността на пострадалия пешеходец – Ф. Х.А.,
с ЕГН: **********,***, който бил в безсъзнание.
Полицейските служители уведомили за настъпилото пътно-транспортно
произшествие оперативно-дежурната част в РУ – гр. Каолиново. На място бил
изпратен екип на ЦСМП, който откарал пострадалия за лечение в МБАЛ – гр. Шумен.
Подсъдимият бил тестван от полицейските служители за наличие на алкохол с техническо
средство "Алкотест Дрегер 7510 ", с фабричен № ARDN – 0039, проба
№ 920, взета в 23:58 ч. на 17.08.2017 г., като уредът отчел 0 промила алкохол в
издишания въздух.
На 07.10.2017 г., въпреки проведеното лечение, Ф.
Х.А. ***.
Според заключението по изготвената в хода на
досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, ударът станал с предната дясна част на кабината на
товарния автомобил (десен фар и десен спойлер). Мястото на удара било на 52,2
метра след ориентир 1 ( Ор.1, отбивка вдясно от пътя, съвпадаща с километър
59+657,7) по дължина на платното, в посока гр. Шумен, и по ширина - на 1,45
метра в ляво от десния край на платното. Местоположението на композицията в момента
на възприемане на пострадалия е било на 55,66 метра преди мястото на удара, а
пострадалият е бил върху платното за движение на 1,45 метра в ляво от десния
край на платното (на 52,2 метра след Ор. 1). Скоростта на движение на товарен
автомобил (влекач) „***“, с рег.№ с рег.№ ***, с полуремарке марка „KRONE“, с рег.№ ***, в
момента на удара и непосредствено преди настъпване на ПТП била 70 км./ч. Опасната зона за спиране на
товарния автомобил, при определената скорост от 70 км./ ч., е 76,9 метра.
Осветената зона от пътното платно пред управляваната товарна композиция при
движение през тъмната част на денонощието на включени къси светлини до 30 метра
обхваща цялото платно за движение (ширина 7 метра), а в дясната лента за
движение видимостта е около 60 метра. На дълги светлини видимостта е по цялото
пътно платно на разстояние 150 метра пред автомобила. Максималната скорост, с
която трябва да се движи композицията при движението си през тъмната част на
денонощието, за да има техническата възможност да преустанови движението си при
внезапно възникнала опасност върху платното за движение, попадаща в обхвата на
осветената зона на късите светлини е 58,36 км./ч., а на дългите светлини е
107,53 км./ч. Според експертизата, причините за станалото автопроизшествие са
комплексни. От една страна, нощем при движение на къси светлини водачът на
товарния автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца като силует на
платното за движение на около 60 метра. В случая, опасната зона за спиране в
конкретната ситуация при движение с подбраната скорост от 70 км./ч. е била 76,9
метра и водачът не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез
спиране. От друга страна съгласно изискванията за безопасност на движението,
като причина за станалото произшествие е поведението и на пешеходеца, който в
момента на удара се е намирал неправомерно на 1,45 метра в ляво от десния край
на платното за движение. Водачът на товарния автомобил при движение на къси
светлини не е следвало да управлява със скорост над 16,21 м./ сек. (58,36
км./ч.), а при движение на дълги светлини – не повече от 29,87 м./сек. (107,53
км./ч.). Пострадалият пешеходец е следвало в конкретните условия да не излиза
на платното за движение или да се движи по банкета, каквато възможност е
съществувала. Експертизата приема, че водачът на товарната композиция е имал
обективната възможност да предотврати удара при условия, че при възприемане на
насрещно движещ се автомобил незабавно е намалил скоростта до безопасна такава,
осигуряваща спиране в рамките на осветената зона, а именно 58,36 км./ ч. При
условие, че товарният автомобил се е движел на къси светлини и пешеходецът е
бил със светлоотразителна жилетка, водачът на автомобила би могъл да го
възприеме от не по-малко от 150-160 метра и би успял да предотврати удара чрез
спиране или отклонение посоката на движение. В случая настъпването на ПТП не се
дължи на внезапно възникнала повреда в управляваната товарна композиция и
пред водача А - Й.З. не е възникнала
обективна невъзможност за предотвратяване на ПТП.
Видно от заключенията по назначената съдебно-
химическа експертиза, в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Ф.
Х.А., се установява наличие на етилов алкохол в количество 1,02 промила.
От заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза се установява следното:
От медицинската документация и данните от огледа
и аутопсията на трупа на Ф. Х.А. ***, се установява: Към датата на приемането му
в МБАЛ – гр. Шумен (18.08.17 г.): - закрита черепномозъчна травма: Оток в лявата
част на лицето. Оток на езика. Оток на меките тъкани. Остър субдурален хематом слепоочно-теменно
вдясно. Компресия и дислокация на вентрикуларната система вляво. Хеморагично контузионно
огнище в ляво париетално. Субарахноидна хеморагия. Костен дефект вляво темпорално;
- Охлузни наранявания в двете лакътни области; - Многофрагментна фрактура на мандибулата.
Фрактура на носните кости; - Счупвания на четвърто и пето ребро вляво – по задната
мишнична линия. Към датата на аутопсията (08.10.2017 г.): закрита черепномозъчна
травма: Кръвонасядания на меките черепни обвивки в областта на горния полюс на
дясното ухо, задушно в дясно, задно теменно срединно и в ляво, петнисто. Следи
от субдурален хематом в двете средни и двете задни черепни ямки. Състояние след
две трепанации на черепа челно теменно в ляво и челно слепоочно теменно в
дясно. Следи от субарахноидален кръвоизлив. Контузия на мозъка в левия челен
дял; - Състояние след счупване на носа. Състояние след счупване на долната
челюст вдясно – между брадичката и хоризонталния клон – многофрагментно; -
Счупвания на четвърто и пето ребро вляво – по задната мишнична линия в стадий
на зарастване; - Стара трепанация на черепа в лявата слепоочна област; -
Двустранна абсцедиращо-конфлуираща бронхопневмония; - Ерозивен гастрит. Експертизата
приема, че непосредствената причина за смъртта на Ф. Х. М. се дължи на
двустранната конфлуиращо-абсцедираща бронхопневмония, развила се като
усложнение на получената при ПТП закрита черепномозъчна травма.
Описаната фактическа обстановка се установява от
протокол за оглед на местопроизшествие заедно с фотоалбум, от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от изготвените експертизи.
Съдът прие, че с деянието подсъдимият е
осъществил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал. 1 от НК. Като водач на МПС нарушил правилата за движение, конкретно чл. 77 от Закона
за движение по пътищата, задължаващ го при заслепяване да намали скоростта и
при необходимост да спре. В случая общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДП е
неприложима наред със специалната разпоредба от закона, поради което, съдът
оправда подсъдимия по първоначалното обвинение. Деянието е извършено по
непредпазливост, под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието, съдът намери, че
за подсъдимия няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Налице са
многобройни смекчаващи такива, а именно: подсъдимият е млад човек, има чисто съдебно
минало, работи като професионален шофьор, не е допускал нарушения на правилата
за движение, искрено съжалява за случилото се. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът прие и поведението на пострадалия, който се движил по
пътното платно, в тъмната част на денонощието, извън населено място и след
употреба на алкохол и с това допринесъл за настъпване на общественоопасните
последици. Дългия период от време изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата, също е
смекчаващо обстоятелство, съобразно практиката на ВКС, тъй като подсъдимият
няма вина за това. Съдът прие, че са налице предпоставките по чл. 55 от НК и
определи наказанието лишаване от свобода под най- ниския предел , а именно –
шест месеца. Прие, че спрямо този подсъдим целите на наказанието могат да се
постигнат без да се налага това наказание да се изтърпява ефективно и на
основание чл. 66 от НК го отложи с тригодишен изпитателен срок. На основание
чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от осем месеца. Този срок съобрази с изброените вече смекчаващи
вината обстоятелства и че управлението на МПС е начинът, по който подсъдимият
реализира доходите си.
По отношение на веществените доказателства,
съдът постанови да бъдат пазени до приключване на наказателното производство,
след което да бъдат унищожени.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата
си.
Председател: