Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.Кюстендил, 03.05.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан
Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 77 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Регионална
инспекция по околната среда и водите – София, представлявана от директора инж.
Ирена Петкова, чрез пълномощника юрк М.Д.,
обжалва решение № 6 от 10.01.2022г. на Районен съд – Дупница по АНД № 1197/2021г., с което е отменено
Наказателно постановление № 266/29.10.2021г. Релевира се касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се обосновава с доводи за доказаност на процесното административно нарушение. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване
на НП.
Ответникът – „Т.– Б.д.“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител юрк Е Д,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита
оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 266/29.10.2021г., издадено
от директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощен да
изпълнява правомощията на
директор на РИОСВ – София, с
което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС на „Т Б. д. ЕАД е наложена имуществена санкция в
размер на 110 000,00лв.
От приетите по делото доказателства
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че „Т Б. д.“ ЕАД има издадено
Комплексно разрешително № 45-Н4/09.04.2019г.
от Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на горивна
инсталация за производство на електрическа енергия и на инсталация за
производство на водород, като съгласно условие 9.6.1.1.1 от КР, следва да извършва
собствени непрекъснати измервания /СНИ/ съгласно Таблица 9.6.1, Глава осма от
Наредба № 4 от 5.04.2013г. , Глава шеста
от Наредба № 6 от 26.03.1999г. и Инструкция № 1 от 2003г. , а обобщената
информация за резултатите от мониторинга да се представя като част от ГДОС. С
писмо с вх. № 445/802.03.2021г. по регистъра на РИОСВ, дружеството е
представило доклад от проведени през 2020 година СНИ на емисиите на вредни вещества, изпускани
в атмосферния въздух от дейността на енергийни котли № 1 и № 2 и от анализа на получената информация, инспекцията установява, че „Т.- Б.д.“ ЕАД не е изпълнило
чл.40 от Инструкция № 1 от 03.07.2003г. за изискванията
към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на
резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, а
именно: за 2020год. е превишило разрешените до 120
часа годишно периоди, свързани с неработещо
пречиствателно съоръжение – сероочистваща инсталация /СИО1/, тъй като ЕК №№ 1 и
2 са работили 144 часа без СОИ1. Установените
данни са обективирани в Протокол № 1-ЕК-1-2-ГД/2020 от 09.03.2021г. на РИОСВ – София за оценка на
годишните резултати от извършени СНИ.
Горните
факти за работата на ЕК №№ 1 и 2 през
2020г. общо 144 часа без сероочистваща
инсталация /СОИ1/, са квалифицирани като нарушение на дружеството на чл.123в, т.2 от ЗООС,
изразяващо се в неизпълнение на условие 9.6.1.1.1 от издаденото КР №
45-Н4/2019г., а именно в неспазване на изискванията на чл.40 от Инструкция №
1/2003г., съгласно които не се допуска в рамките на календарната година, общата
продължителност на периодите, свързани с неработещи пречиствателни съоръжения
да превишава 120 часа.
Въз основа на обстоятелствата по Протокол №
1-ЕК-1-2-ГД/2020 от 09.03.2021г. на
РИОСВ – София, е съставен АУАН № 105/02.06.2021г. и е издадено оспореното НП, с което АНО е
приел, че на 01.01.2021г. на площадката
на Т. Б. д, находяща се в с. Г. с., дружеството като оператор на горивна
инсталация не е изпълнило условията на т.9.6.1.1.1 от издаденото КР като не е
спазило чл.40 от Инструкция № 1/2003г., което съставлява неизпълнение на
изискванията на чл.123в, т.2 от ЗООС.
В производството пред районния съд е прието копие от КР и са разпитани
длъжностните лица при АНО, които са
извърши проверката и които с показанията си
потвърждават констатациите в АУАН.
При събраните доказателства, съдът е приел от правна страна компетентност
на актосъставителя и наказващия орган и редовност на АУАН и НП, но недоказаност
на нарушението. Сочи се, че деянието е несъставомерно поради това, че не са
изпълнени кумулативните предпоставки предвидени в разпоредбата чл.40 от
Инструкция № 1/2003г., с която разпоредба според предявеното обвинение АНО
обосновава констатациите си за неизпълнение на условие 9.6.1.1.1 от КР, доколкото
липсват данни и доказателства за
превишаване на нормите на допустимите емисии, вследствие общата продължителност от 144 часа годишно, при допустима
продължителност от 120 часа годишно, на
периодите на неработещи пречиствателни съоръжения. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В предЕте на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е
правилно, поради което касационната
инстанция го оставя в сила. Съображенията за това са следните:
Правните изводи на районния съд са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е
събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени
средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Не се установява релевираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователно касаторът счита, че релевираното деяние е доказано. В рамките на
проведеното съдебно производство, в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14
от НПК по
препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.168 от ЗООС и въз основа на годни
доказателствени средства, съдът е установил обективната истина по спора. Несъставомерността
на нарушението и неговата недоказаност са правилно констатирани с оглед на
редовно събраните доказателства в процеса. Обратно на поддържаната от касатора теза, от писмените и гласни доказателствени
средства не се установяват елементите от
обективната страна на деянието, в който смисъл са решаващите правни изводи за
отмяна на НП на въззивната инстанция. Деянието е под формата на бездействие
във връзка с изискванията по чл.123в,
т.2 от ЗООС, който предвижда задължение за оператора на инсталация да изпълнява
условията в комплексното разрешително. В случая, видно от предявеното обвинение, релевантното неизпълнение е на условие 9.6.1.1.1 от издаденото на „Т.– Б.д.“ ЕАД, КР за
извършване на собствени непрекъснати измервания. Видно е също, че неизпълнението на горното условие от КР, АНО
свързва с неспазване на изискванията на чл.40 от Инструкция № 1/2003г.,
според която разпоредба не се допуска в рамките на
календарната година, общата продължителност на периодите, свързани с неработещи
пречиствателни съоръжения да превишава 120 часа, а в случая от представения от дружеството доклад за 2020г., е
установено, че ЕК №№ 1 и 2 са работили 144 часа без сероочистваща инсталация
/СОИ1/, т.е. има превишение на допустимите 120 часа съгласно чл.40 от
Инструкция № 1/2003г.
От
сравнителния анализ на фактите и
доказателства по делото, както и на предявеното обвинение, се установява несъставомерност
на бездействието на дружеството като
оператор на горивна инсталация за производство на
електрическа енергия във връзка с процесното условие от КР. Както се посочи, последното предвижда извършване
на собствени непрекъснати измервания съгласно таблица 9.6.1, т.е. мониторинг
на две от изпускащите устройства.
Действително, според условието на КР извършването на собствени непрекъснати
измервания е и съгласно Инструкция № 1/2003г., но разпоредбата на чл.40 от
същата, с неспазването на която АНО свързва неизпълнението на процесното
условие от КР, е изцяло неотносима към обективната страна на процесното
нарушение по чл.164, ал.1 вр. с чл.123в, т.2 от ЗООС. Превишението на допустимата обща
продължителност от 120 часа в рамките на една календарна година на периодите на неработещи пречиствателни
съоръжения, въведена с чл.40 от Инструкция № 1/2003г. не съставлява бездействие
във връзка с условието за извършване на СНИ, както е приел АНО с издаденото
НП. По арг от чл.43 от Инструкция №
1/2003г., въз основа на резултатите
от проведени СНИ и при констатирани
превишения на нормите на допустимите емисии, на собствениците или ползватЕте се налагат
санкции по реда на специална наредба, както се сочи в оспореното съдебно
решение. От изложеното следва, че
неспазването на правилата на чл.40 от
Инструкция № 1/2003г. неправилно е квалифицирано като неизпълнение на
посоченото условие от КР. Не е осъществено релевираното административно нарушение
и издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил районния съд е постановил обоснован и правилен
съдебен акт, който касационната инстанция ще остави в сила.
Предвид изхода по делото и претенцията на пълномощника
на ответника, съдът присъжда в полза на „Т.– Б.д.“ ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв., платими от касатора.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/10.01.2022г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 1197/2021г.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – гр. София с адрес гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 136, ет.10 да заплати на „Т.–
Б.д.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски в размер на 80,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не може
да се обжалва.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.