Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
Гр. Перник, 27.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА, като разгледа гр. д. № 6267/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена
от Н.Й.А., ЕГН ********** ***, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от Вяра Церовска – кмет.
Ищцата твърди, че на 01.10.2012
г. отивайки на работа вървяла по тротоара на ул. Стара планина. Същият бил
покрит от листа от дърветата. Затова не видяла дупка, намираща се в участък на
тротоара. Стъпила в нея и усетила изтръпване на крака. Изпитала силна болка и
не можела да се движи. Опитала се да стане, но не успяла. Хора намиращи се
наоколо я изправили. Посетила спешния център на МБАЛ “Рахаила Анеглова”, където
след извършена ренгенова снимка се установило, че е счупена V – та метатарзална
кост на десния крак и и била поставена лонгета. Едва след спадане на оттока и
бил поставен гипс, който бил свален след 45 дни.
Сочи, че в резултат на
увреждането е търпяла силни болки и страдания. Не е могла да се обслужва
самостоятелно и е ползвала чужда помощ. Не била в състояние да извършва
елементарни дейности, свързани с битовото и обслужване, както и такива свързани
с пазаруване, плащане на сметки и т. н., което налагало помощта на близките и.
Поради затрудненото придвижване били ограничени и социалните и контакти. Тъй
като нормалното протичане на ежедневието и било нарушено, изпитвала емоционален
и психически дискомфорт.
Ищцата счита, че по силата на
ЗМСМА ремонтът и поддръжката на тротоарите е задължение на общината, негов
собственик.
Искането и към съда е да осъди
ответника да и заплати сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди в резултата на претърпяна от нея злополука,
настъпила на 01.10.2012 г. на необезопасен и неподдържан тротоар в гр. Перник,
ул. Стара планина № 79, ведно със лихва
от датата на увреждането – 01.10.2012 г. до окончателното плащане.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия
състав обосноваващ отговорността на ответника за причинените на ищцата
неимуществени вреди. Счита, че претендирания размер на обезщетение е завишен и
не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Сочи,
че претърпените от ищеца неимуществени вреди са били обезщетени от застрахователя
на работодателя му чрез заплащане на застрахователно обезщетение. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител – адв. В., поддържа иска. Моли съда да го
уважи изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва иска. Моли съда да
го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени
процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи, че ответникът е възложител на работа, свързана с поддръжка
на пътя и прилежащия му тротоар, в годно за ползване по предназначение
състояние, като в резултат на неизпълнението на тази работа противоправно са му
били причинени неимуществени вреди.
От разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, чл.
30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. Б от ППЗП следва, че ответникът – община
Перник, като собственик на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите към
тях, има задължение да ремонтира и поддържа тротоарите извън пътните платна в
урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП поддържането на
пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Съгласно
§ 1, т. 13 от ДР на ЗП ремонтът на пътищата е дейност по възстановяването или
подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Вменяването на тези
задължения на ответника му придава качеството възложител на работа за
осъществяване на посочените дейности.
От приложените писмени
доказателства, приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице М.М. и показанията на свидетелите М.Г.и Е.Т.,
се установява, че на 01.10.2012 г. ищцата е вървяла по тротоар на ул., в гр.
Перник. Тротоарът е бил покрит с паднали от дърветата листа, което препятствало
видимостта за целостта му. Поради това десният и крак внезапно пропаднал в
намираща се на тротоара дупка, образувана от липсваща настилка. Ищцата изпитала
силна болка и паднала на земята. С помощта на двете свидетелки била вдигната и
закарана в МБАЛ “Рахаила Ангелова”. След проведена ренгенография се установило
счупване, без дислокация на основата на V – та метатарзална кост. Кракът бил
имобилизиран чрез поставянето на гипс, под формата на ботуш за период от 45
дни. Както от гласните доказателства, така и от съдебно – медицинската
експертиза се установява, че при самата злополука, ищцата е изпитала силна
болка. Появил се е оток и хематом. След поставянето на гипса болковият синдром
постепенно е намалявал. След свалянето на гипса е последвало постепенно
натоварване на крайника с рехабилитация, при което също първоначално е усещана
болка. Възстановителният период е продължил общо 140 дни. Към настоящият момент
походката и движенията напълно са възстановени. Възможно е да се усеща болка
при натоварване и промяна на времето, което не води до функционален дефицит.
От показанията на свидетелите
се установява, че през възстановителния период ищцата не е можела да извършва
елементарни битови дейности. Подпомагана е от друго лице при ежедневното си
обслужване. Изпитвала е болка.
Предвид изложеното съдът намира
за доказано, че в резултат на неизпълнение на възложената от ответника работа
по поддръжка и ремонт на тротоара, ищцата е претърпяла неимуществени вреди. На
основание чл. 49, във вр. с чл. 52 от ЗЗД същите следва да бъдат обезщетение
чрез присъждане на обезщетение в справедлив размер.
За определяне на последния съдът
съобрази видът, характерът, интензитетът, продължителността на причинените
неимуществени вреди и обстоятелствата при които са реализирани. Ищцата е
изпитала силна болка и страдание при настъпване на злополуката.
Възстановителният процес е продължил сравнително дълъг период от време – почти четири
месеца, през който ежедневието на пострадалата е било значително променено. В
продължение на 45 дни не е могла да се обслужва самостоятелно. Имала е нужда от
помощ за извършване на елементарни битови и хигиенни дейности в дома си.
Обективно невъзможно и е било да излиза навън и да води обичайния си начин на
живот. През целия възстановителен период е била нетрудоспособна и не е ходила
на работа. Изпитвала е и болки като силата и интензитетът им постепенно е
намалявал. Към настоящия момент те се появяват при промяна на времето и
физическо натоварване. Предвид изложеното съдът намира, че за репариране
претърпените от ищцата неимуществени вреди е необходимо да и бъде присъдено
обезщетение в размер на 8000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за намаляването му със заплатеното на ищцата застрахователно
обезщетение, тъй като от представеното писмо от 23.02.3018 г. на ЗАД “Асет
Иншурънс” АД се установява, че такова не е изплащано.
С оглед изложеното предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от
нея разноски в общ размер от 1053.50 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Община Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. Перник, пл. “Свети
Иван Рилски” № 1А, представлявана от кмета Вяра Церовска да заплати на Н.Й.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 8000 лв.
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на злополука, настъпила на 01.10.2012 г. на необезопасен и неподдържан
тротоар в гр. Перник, ул. Стара планина № 79, ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Община Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. Перник, пл.
“Свети Иван Рилски” № 1А, представлявана от кмета Вяра Церовска да заплати на Н.Й.А.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 1053.50 лв. /хиляда петдесет и три лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.