№ 1457
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000094, издадено
от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В. И. Д.
е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената преписка, процесното НП е връчено на дата 09.06.2022г. Върху
жалбата е поставен датен печат на ОДМВР-Пловдив, с дата 23.06.2022г.
което е индиция, че към тази дата жалбата е била подадена и преклузивния
14-дневен срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН е
спазен.
1
ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА НП.
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на
10.03.2022г., около 12:00 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Златю Бояджиев“ № 2,
жалбоподателят спира управлявания от него лек автомобил „Хюндай –
Соната“ с рег. № ******* в зоната на пътен знак В27.
Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не
отговаря и на най-елементарните изисквания за съдържание по смисъла
на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
2
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха
препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има
възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП
надлежно са посочени всички съставомерни факти.
В процесния случай посочените изисквания не са достигнати и в най-
минимална степен, доколкото в АУАН и НП липсва каквото и да било
посочване на съставомерната форма на изпълнителното деяние.
С АУАН и НП на дееца е вменено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, поради
3
несъобразяване с предписанията на ПЗ В-27.
Според чл. 47 ППЗДВП значението на ПЗ В-27 е „Забранени са
престоят и паркирането“
От посочената норма е видно, че несъобразяването със знака може
да се изрази в две алтернативни форми на изпълнителното деяние:
„престой“ или „паркиране“
В същия смисъл е и приложимата санкционна норма на чл. 183, ал.2, т.1
ЗДвП според която: „се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно“.
Съгласно легалните дефиниции дадени в чл. 93 ЗДВП:
(1) „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.“
(2) „Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение.“
Видно от дадените легални дефиниции, употребеното в АУАН и НП
понятия „спира“ не може еднозначно да се отнесе към нито една от двете
алтернативни форми на изпълнителното деяние.
Този начин на описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП:
-от една страна прави абсолютно неясна волята на наказващия
орган за коя от алтернативните форми на изпълнителното деяние е
наказал дееца,
-а от друга съществено накърнява правото на защита на наказания
да разбере какви са фактическите и правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение.
Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на
съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път
от съда на етап съдебно следствие каква е действителната форма на
изпълнителното деяния, извършено от наказания субект.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
4
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в
случая надлежната форма на изпълнителното деяние/ единственото
правомощие на съда е да отмени НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице.
В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят
както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е
неприложим.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
5
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0438-000094, издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В. И. Д. е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6