Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. К. А., подадена чрез пълномощник, против Решение № 19 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 951/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-002899/30.05.2023 г., издадено от Началник Група в ОДМВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, в частта, с която на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В касационната жалба се твърди, че А. не е напуснала виновно мястото на произшествието, а тъй като се е страхувала от саморазправа от страна на пострадалото лице. Посочва, че свидетелските показания, дадени от м. й, напълно кореспондирали с всички останали доказателства по делото и следвало да бъдат изцяло кредитирани. В мотивите на решението на първоинстанционния съд било описано, че жалбоподателката не е уведомила компетентните органи на МВР, вместо нея това направил св. С.. Счита, че административната отговорност не е била ангажирана за това дали и кой е уведомил органите на МВР, а единствено за това, че не е останала на мястото на произшествието и не е изчакала пристигането на компетентните органи на МВР. Твърди, че по делото и по административната преписка не се събрали доказателства, че свидетелят С. е бил пострадал. Моли съда решението на Районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, както и потвърденото с него наказателно постановление. Моли за присъждане разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Р. от ***, който поддържа жалбата и изразява становище по същество.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 05.01.2023 г. около 13:30 часа, М. А. управлявала лек автомобил с рег. № [рег. номер], в [населено място] по у. „Б.“, като в близост до у. „М. Д.“ при движение на заден ход блъснала преминаващия в това време, заедно със семейството си пешеходец св. В. Б. С.. Управляваният от жалбоподателката автомобил засегнал крака на пешеходеца и той се развикал срещу нея, почукал на прозореца на автомобила, за да й поиска сметка за случилото се. А. се уплашила и вместо да остане на местопроизшествието го напуснала, без да сигнализирала компетентните органи. Свидетелят С. сигнализирал полицията за случилото се, като се обадил на Спешен телефон 112. На място пристигнал полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, който установил на място пострадалия, като му били снети обяснения. На място пристигнали жалбоподателката и м. й св. К. А.. Полицейските служители проверили документите на водача на леката кола и изслушали двете страни относно настъпилото ПТП.

За извършеното нарушение, на М. А. на 05.01.2023 г. бил съставен АУАН № GA791228, за нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Със съставянето на АУАН й бил иззет Контролен талон № *******. АУАН бил връчен на А. на 05.01.2023 г. На 11.01.2023 г. от А. било депозирано писмено възражение до Началника на РУ-Сливен, в което жалбоподателката изразила несъгласие с така съставения й АУАН като посочила, че причина за напускането на местопроизшествието е агресивното поведение на пострадалия, което я е изплашило.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено НП № 23-0804-002899 от 30.05.2023 г., с което на М. А. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са й наложени глоба в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Наказателното постановление е получено лично на 28.06.2023 г.

С жалбата до Районен съд – Сливен посоченото НП е било обжалвано само в частта, с която на М. А. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За да потвърди НП в обжалваната част, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП от санкционираното лице. Направил извод, че: НП съдържа всички минимално изискуеми реквизити; вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Приел е, че наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение, доколкото административнонаказващият орган го е определил към минималния размер.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касационният жалбоподател А. е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, когато при произшествието са пострадали хора, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Според санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева.

От показанията на изслушаните по делото пред Районния съд свидетели се установява, че касационният жалбоподател А. е била наясно, че в следствие на извършената от нея маневра, свидетелят С. е бил наранен, което създава за нея задължение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, а именно - да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. По делото не се спори, че А. е напуснала мястото на произшествието преди идването на компетентните органи. С нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП законодателят не прави разграничение на формата на вина с оглед санкциониране на лицето. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. С ал. 2 на същата изрично е посочено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто процесният не е, поради което възражението на касационния жалбоподател за липсата на вина при извършване на деянието е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за начина, по който е описано нарушението. Действително в АУАН и НП, освен посочването, че водачът не остава на място, е описано също, че не уведомява компетентните органи. Това пояснение не е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, водещо до неяснота относно деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Както в АУАН, така и в НП, е подробно описано в какво се изразява допуснатото от М. А. нарушение, като същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Предвид подробното описание на нарушението, касационният жалбоподател А. е имала възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност и да осъществи защитата си в пълен обем, както е и сторила, инициирайки развилото се съдебно производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, касационният жалбоподател А. е осъществила състава на административното нарушение, за което е привлечена към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 951/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.