Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на девети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Цветомира Баева, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№115
по описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 120 от 01.11.2019 г. постановено по гр.д.№206 по описа за
Въззивна жалба против постановеното решение е постъпила от Ц.П.Р.,
ЕГН **********, И.С.Р.,
ЕГН ********** и В.С.Р., ЕГН *********,с адрес за връчване на тримата: гр. С.,
ж.к.К.С., № ***, вх. Д, ет. 11, ап.*** и А.И.Р., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез процесуален представител Р.М.М.-***, с адрес на кантората: гр. Л., ул.
Възраждане № 63, който е и съдебен адресат за четиримата въззиници,
с която считат
постановеното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и го обжалва изцяло. Сочат,
че в първоинстанционното производство в качеството на ищци са доказали, че са
придобили процесните имоти по давност, фактите от които произтича правото им на
собственост. Провели са пълно и главно доказване и са установили
обстоятелствата относими към твърдяното от тях право – неговото възникване и
основание, а ответниците е следвало да докажат възраженията си, което не са
сторили.
От събраните по делото доказателства е установено, че са
придобили правото на собственост в резултат на продължилото от 09.05.2005 г. до
09.05.2015 г. непрекъснато, явно, безспорно владение за себе си върху процесните
три недвижими имота, находящи се в землището на с.Ъ., обл.Ловеч.
По делото безспорно е установено, че от 09.05.2005 г. между първата от ищците -
от една страна, като купувач и Й.П.Д., ЕГН ********** *** - от друга страна,
като продавач има сключен в писмена форма предварителен договор за продажба по
чл.19 от ЗЗД на процесните три недвижими имота, негово лично имущество. За тези
недвижими имоти подавачът има издадени на негово име Решения на ОС Земеделие - Л.
по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за първия имот и по чл. 27 от ППЗСПЗЗ - за всеки от
останалите два имота, като за трите имота има издадени отделни скици, на които
документи Законът е предал силата на нотариални актове за съответния имот. В
предварителния договор на страните са налице всички параметри за такава сделка,
включително договорената продажна цена в размер на 1 500.00 лева, която
продавачът е получил напълно и в брой от купувачката при сключване на договора.
В този договор продавачът изрично е изразил
воля, че предава на купувачката владението на процесните три имота и
купувачката е приела владението им и не само го е приела, но и обективирала намерението си, че владее тези имоти за себе
си, като само тя е получавала следващите се тях арендни
плащания.
Въззивниците твърдят, че от 09.05.2005 г.
до 09.05.2015 г. непрекъснато, явно и безспорно са установили несъмнено владение
за себе си върху процесните три недвижими имота, което се доказа от приетите по
делото писмени и гласни доказателства, съгласно разпределената им
доказателствена тежест.
Сочат, че
първоинстанционният съд се е позовал на неотносима съдебна практика и
по-конкретно Решение 45 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№6619/2013 г., II г.о., както и TP №1/2012
на ОСГК на ВКС, доколкото се разглеждат хипотези, при които владението възниква
с откриване на наследството и е между съсобственици, и евентуалното им
отстраняване, докато в процесния случай факта на владението е възникнало преди
смъртта на Й.П.Д.. В случая Ц.Р. и съпругът й, а след смъртта му и неговите
деца са установили владението върху процесните имоти и по никакъв начин то не е
оспорвано или прекъсвано от ответниците, каквито действия е следвало да се
осъществят от тях, ако са имали претенции по отношение на имотите, предмет на
предварителния договор. В жалбата се излага още, че във времето от 09.05.2005
г. до 09.05.2015 г., а и до момента не са налице предпоставките по чл.116 от ЗЗД за прекъсване на давността, през този период за процесните имоти не е траял
съдебен процес, който да е причина давността да спре да тече по чл.115 б.”ж” от ЗЗД. Намерението им, че владеят имотите за себе си е обективирано с приемане на
владението и последващите им действия по ползването и плодоползването
им, включително с воденето на настоящия иск, за който те имат правен интерес при
продължилото и непрекъснато от десет години владение, като са придобили
собствеността върху процесните имоти по реда на чл. 79 от ЗС.
Въззивниците твърдят, че едва в средата на
месец юни
Молят съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
него постанови ново, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че четиримата ищци са придобили правото на собственост в резултат
на продължилото от 09.05.2005 г. до 09.05.2015 г. непрекъснато, явно, безспорно
владение за себе си върху процесните недвижими имота, находящи се в землището
на с.Ъ., обл. Ловеч.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивниците
се представляват от адв.Р.М., който поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемите
П.И.И., П.К.И. и М.И.К. редовно призовани не се явяват, вместо
тях адв.С.Х., оспорват въззивната жалба.
Въззиваемите
Т. П. А. и Ц.А.И. редовно призовани не се явяват, не се представляват.
Въззивната
жалба е процесуално допустима подадена от лица имащи правен интерес, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При
извършената от съда на основание чл.269 от ГПК служебна проверка настоящия състав приема, че решението е
валидно и допустимо.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
Районен
съд – Л. е сезиран с положителен установителен иск да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на
следните недвижими имоти: 1.Лозе от 0,512 дка, четвърта категория, в местността
„Над кантона”, съставляващо имот № 175046, в съществуващи реални граници, по
картата на с.Ъ., обл.Ловеч, за възстановена
собственост в стари реални граници; 2Нива от 10,013 дка, четвърта категория, в
местността „С.Д.”, съставляваща имот № 017001 по плана за земеразделяне на с.Ъ.,
обл.Ловеч и .Нива от 14,900 дка, трета категория, в
местността „Л.”, съставляваща имот 213003 по плана за земеразделяне на с.Ъ., обл.Ловеч.
Ищците са твърдели, че първата от тях - Ц.П.Р., по време на брака си със Станиш
И.Р., починал на 12.09.2010 г., е сключила предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти на
09.05.2005 г. с наследодателя на ответниците Й.П.Д., като при сключването на
договора ищцата заплатила на продавача уговорената продажна цена за трите имота
в общ размер на 1 500.00 лева, като владението върху имотите й било
предадено от продавача в деня на сключване на договора. Незабавно ищцата Ц.Р. уведомила
арендатора на имотите за сключения договор и от тогава получавала рентите за
тези имоти. Продавачът починал на 13.06.2005 г. и след смъртта му, ищцата Ц.Р.
уведомила всички негови наследници за договора и никой от тях не й възразил. От
сключването на предварителния договор на 09.05.2005 г. ищцата Ц.П.Р. съвместно със съпруга си Станиш И.Р. владеели за себе си процесните имоти, а след смъртта
на последния на 12.09.2010 г., тя с
останалите трима ищци, като наследници на Станиш
И.Р., продължили неговото владение. Ищците считат, че на основание чл. 79 от ЗС
са придобили правото на собственост върху имотите предмет на предварителния
договор по силата на давностно владение, продължило за времето от 09.05.2005 г.
до 09.05.2015 г., през който период са владеели имотите безспорно, явно,
несъмнено и непрекъснато за себе си. Твърдят, че през април
След
отстраняване на процесуалните нарушения допуснати при подаване отговор на
исковата молба, ответниците Т.П.А. и Ц.А.И. не са взели становище по
основателността на иска и не се явяват в съдебно заседание. Ответниците
П.И.И., М.И.К. и П.К.И., чрез адв.С.Х. *** оспорват иска, като неоснователен.
Оспорват истинността на представения Предварителен договор за продажба на
недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 09.05.2005 г. досежно автентичността на
подписа на продавача Й.П.Д.. По съществото на спора молят иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират и за направените
разноски.
Пред първоинстанционният съд са
събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка дават основание на въззивния съд да приеме за установена
следната фактическа обстановка:
Към исковата молба е
приложено сверено копие на Договор за продажба на недвижими имоти по чл. 19 от ЗЗД от 09.05.2005 г., сключен между Й.П.Д., като продавач и ищцата Ц.П.Р., като
купувач, с предмет продажбата на процесните три земеделски имота за сумата от 1 500.00
лева, която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача
при подписването на договора, като поема задължението да прехвърли собствеността
върху имотите по нотариален ред щом купувачът пожелае. В раздел ІІІ-ти от
договора се сочи, че владението върху недвижимите имоти се предава на купувача
от момента на сключване на договора.
От удостоверение за
наследници с изх. № 01-147 от 19.04.2016 г., издадено от Кметство с. Ъ. се
установява, че ищцата Ц.П.Р. и ответниците Т.П.А., П.К.И., П.И.И., М.И.К. и Ц.А.И.
са наследници по закон на Й.П.Д., починал на 13.06.2005 г., който не е имал деца.
След неговата смърт е оставил за свои наследници преживяла съпруга Ц.Ц.Д.,
починала на 25.03.2006 г. и оставила за единствен наследник ищцата Ц. П.Р. /племенница/, и ответниците, които са
низходящи на двете му сестри - Н.П.С., починала на 24.09.2005 г. и Ц.П.Ц.,
починала на 15.07.2001 година.
От декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД се
установява, че Ц.П.Р. към датата на сключване на предварителния договор за
продажба на процесните недвижими имоти е била в брак със Станиш
И.Р.. От удостоверение за наследници с изх.№УГ01-2680 от 21.04.2016 г. издадено
от Столична община, Район К.С. е видно, че ищците Ц.П.Р., А.С.И., И.С.Р. и В.С.П.
са наследници по закон на Станиш И.Р., починал на
12.09.2011 година.
С Решение № 12 от
06.15.1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Л. е възстановено
правото на собственост на Й.П.Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху земеделски имот, находящ се в землището на с. Ъ., ЕКАТТЕ 85010,
община Л. - Лозе от 0.512 дка, четвърта категория, в м. „Над кантона“,
съставляващо имот № 175046 по картата на землището, при граници /съседи/: имоти
№ 175047, № 175009, № 175010, № 175045 и
№ 000201.
С Решение № 14 от
06.05.1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Л. е възстановено
правото на собственост на Й.П.Д. върху следните земеделски имоти, находящи се в
землището на с. Ъ., ЕКАТТЕ 85010, община Л., а именно: Нива от 10.013 дка,
четвърта категория, в м. „С.Д.“, съставляваща имот № 017001 по плана за земеразделяне, при
граници/съседи/: имоти № 000016, № 017009 и № 017002 и Нива от 14.900 дка, трета категория, в м. „Л.“,
съставляваща имот № 213003 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/:
имоти № 213002,, № 300012, № 213004, № 213016, № 213017 и № 213018.
За имотите са
представени удостоверения за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК и скици: №
К03239, № К03240 и № К03241, издадени на 25.04.2016 г. от Общинска служба по
земеделие – Л., от които се установява актуалният статут на имотите.
С Договор за аренда
на земеделска земя сключен на 14.10.2004 г. между ЕТ „П. – Ц. П.“, БУЛСТАТ *********, като
арендатор и Й.П.Д., като арендодател е отдал под
аренда за срок от 10 години /2004 г. –
По реда на чл.192 от ГПК от арендатора „ЕТ „П. – Ц. П.“ са изискани да се представят в оригинал
ведомости за платена аренда на земеделска земя по договор сключен на 14.10.2004
г. с арендотаделя Й.П.Д. за целия срок на договора от
10 години. От третото лице е постъпила молбата, към която са приложени в
оригинал ведомости за платена рента за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г. и
2013/2014 г., като е посочено, че за останалите години ведомостите не се пазят.
В тях срещу името на Й.П.Д. за
отдадената под аренда земеделска земя, общо за 24.910 дка е положен подпис за
плащане.
Срокът на договора
за аренда е изтекъл октомври
От показанията на свидетелите доведени
от ищците се установява следното:
Свидетелката Росица А. е познавала Й.П.Д.,
който често е идвал в имот съседен на техния. Говори, че Ц. и починалия й
съпруг са единствените хора, които са идвали в дома на бай Й. и знае, че къщата
е прехвърлена на нея и никой от останалите наследници не е оспорвал, но в
същото време заявява, че тя не е имала представа нито за неговите, нито за тези
на съпругата му роднински връзки. Въпреки, че Й. е живеел „...не много далече и
не много близко до нас, през един дол отсреща...”, твърди, че не е видяла някой
друг от роднините да посещава дома му. Заявява, че съпругът й е получавал
рентата, като последните няколко години Ц. си е взимала рента, като
допълнително на поставен въпрос отговаря, че до преди 4-5 години съпругът й и
получавал парите и казва, че не може да
бъде точна парите от рентата дали на ръка са предавани или са изпращани по
пощата. Тя не е присъствала когато Цецка е идвала и мъжът й и е предавал парите
или ги е изпращал. За лозето казва, че съпругът й до преди една-две години е
ходил да го обикаля и наглежда, но сочи, че в тази местност никой не поддържа
лозя, може би защото там се краде и лозята са изоставени и не се ползват.
Свидетелят
А. А. заявява, че с Й.П.Д. са били съседи и много пъти са разговаряли помежду
си. Знае трита имота и лично на него Й. му е казвал, че тези имоти ги е дал на Ц. П.Р., което знаели и останалите комшии. Не е
чувал някой от другите наследници да оспорва собствеността им. Известно му е
било, че имотите са дадени под аренда. Твърди, че той е получавал арендата
първите няколко години, като не уточнява за кои стопански години, а после Ц. си
е идвала и получавала рентата в пари. Той е ходил с нея при Китка, която е
раздавала рентата и е видял, че във ведомостите фигурира нейното име. Допълнително
свидетелят пояснява, че Ц. е получавала пари и по двете партиди - тази на нейно име и по партидата на Й.. Относно лозето казва, че то се е работило докато е бил жив Й.,
но от десетина години е запуснато и не се работи. За последните години
свидетелят не знае дали Ц. получава рентата, защото тя си идва постоянно, не е
наясно дали е подписвала аренден договор и дали взима
рента.
Свидетелят
Д.П.П. познава от дете Й.П.Д., който е
бил приятел с баща му и дядо му. Познава само племенницата му „Ц.”. Знае двете
ниви в м.”С.Д.” и в м.”Л.”. Занимавал се е със земеделие и затова е питал Й.
дали ще му продаде тези земеделски земи, но той му отговорил, че къщата и
имотите ги е прехвърлил на „Ц.”, защото тя щяла да го гледа. Казал му, че ги е прехвърлил
срещу гледане. Свидетелят говори за времето 2003 –
Свидетелката
Китка Николова Д., която работи във фирмата на аредатора
ЕТ „П. – Ц. П.” като агроном, знае за договора за аренда. Познавала е Й.П.Д.,
знае и Ц.П.Р.. Твърди, че след смъртта на Й. само Ц. се е интересувала от рентата. Тя й
представила някакво завещание, че той, вуйчо й и е завещал земята. Ц. е получавала
рента и от нейна земя – лично или чрез Тачо /А./ без пълномощно, след обаждане
по телефона. Уточнява, че единствения документ, който е оформян е ведомостта и
срещу подпис се получава рентата. Останала е с впечатление че тя е собственик,
тъй като от никой друг не е имало искания. Когато е изтекъл срока на арендния
договор, същият не е подновен, тъй като се е разбрало, че има и други
собственици.
По
делото е назначена съдебно-графическа експертиза, която е дала категорично
заключение, че положения подпис за продавач в Договор за продажба на недвижим
имот по чл.19 от ЗЗД от 09.05.2005 г. е изписан от лицето Й.П.Д., при което
авторството на подписа е установен или оспорения писмен документ е автентичен.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищците
са твърдели, че датата на сключване на предварителния договор – 09.05.2005 г. е
началния момент на давностно владение с неговия обективен и субективен признак,
а именно – упражняване на фактическата власт върху процесните имоти с намерение
за своене.
Ответниците са възразявали, че дори и да се приеме тази дата за
начален момент на владението, то ищците не са доказали факта на продължилото в
срока по чл.79 от ЗС владение като фактическо състояние и при прилагане на
презумпцията по чл.69 от ЗС, както и правилото на чл.83 от ЗС.
Безспорен
факт по делото е, че за имоти: Нива от 10.013 дка, четвърта категория, в м. „С.Д.“, съставляваща
имот № 017001 и Нива от 14.900 дка,
трета категория, в м. „Л.“, съставляваща имот № 213003 – общо 24.910 дка на
14.10.2004 г. е сключен Договор за аренда на земеделска земя между ЕТ „П. – Ц. П.“, като арендатор и Й.П.Д.,
като арендодател за срок от 10 години /2004 г. –
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата чрез св.А. А. е
вземала рентата в пари за земеделски имоти, но без да са категорични за кои
стопански години е това и в какво качество Ц.Р. е получавала рентата. Св.А.
знае, че имотите са дадени на Ц.; Св.П., че Й. е прехвърлил имотите на Ц.,
защото тя ще го гледа; Св.Д. говори, че е давала рентата на Ц., защото тя й е представила
някакво завещание. Съществува и противоречие в свидетелските показания кой, за
кои години е получавал рентата - в показанията си А. казва, че до преди 4-5
години съпругът й е получавал рентата, а през последните години лично Ц.Р. е
получавала рентата, но видно от
приложените в оригинал ведомости за последните стопански
Освен
това следва да се посочи, че договорът за аренда е сключен от наследодателя Й.П.Д..
След неговата смърт ищцата Ц.Р. не е поискала да бъде заместена като страна по
договора, както и да уведоми арендатора за настъпилата промяна. Получаването на
рента по сключения договор от наследодателя не е основание за придобиването на
имота по давност. Всеки от съсобствениците може да иска от получилия арендното плащане припадащите им се съобразно квотите им в
съсобствеността части. Дори и при сключен от страна на Ц.Р. договор за аренда не се касае за разпореждане
с недвижим имот, а единствено това съставлява действие на управление.
Настоящия
състав споделя и довода на първоинстанционния съд, че владението е с начална дата - тази на
сключване на предварителния договор – 09.05.2005 г., но след
За
осъществяване на фактическия състав на твърдения оригинерен
придобивен способ ищците е следвало да установят, че
в период по-дълъг от 10 години са се намирали във владение на недвижимите имоти
без противопоставянето от страна на останалите наследници – ответниците, като
са демонстрирали по отношение на тях поведение на пълноправни собственици /animus/, т.е. поведение,
което безсъмнено сочи, че упражняват собственическите си правомощия в пълен
обем, че владеят единствено за себе си. В случая ищците не са доказали, че са
манифестирали по отношение на ответниците намерение за своене. От събраните
гласни доказателства се установява, че ищцата Ц.Р. за неустановени периоди от
време единствено се е интересувала от получаване на арендното
плащане за процесните имоти. Само доколкото ищците са установили по отношение
на ответниците наличните елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС,
при условията на пълно и главно доказване в хода на процеса, претенцията им
може да бъде уважена. Дори да се приеме, че владението върху спорните имоти е
предадено на ищцата Ц.Р. и съпругът й със сключването на предварителния договор
на 09.05.2005 г., по делото не е установено да са своили
и владели имотите по начина и с характеристиките изисквани от закона.
При
изложените съображения настоящия състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния
съд, че оригинерния придобивен
способ на придобивната давност не се е осъществил в полза на ищците. Изложените
във въззивната жалба възражения срещу постановеното решение се явяват
неоснователни, поради което същите не следва да бъдат уважени, а обжалваното
решение потвърдено.
При
този изход на делото въззивниците следва да бъде
осъдени да заплатят на въззиваемите П.И.И., П.К.И. и М.И.К. направените разноски
за настоящата инстанция в размер на 450.00 лева представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 120 от 01.11.2019 г. постановено по гр.д.№206 по описа за
ОСЪЖДА Ц.П.Р., ЕГН **********, И.С.Р.,
ЕГН **********, В.С.П., ЕГН **********,*** и А.С.И., ЕГН ********** ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на П.К.И., ЕГН ********** ***, П.И.И.,
ЕГН ********** *** и М.И.К., ЕГН ********** *** направените за въззивна
инстанция разноски в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.