№ 34868
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110132658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. И. Д. срещу „фирма“ ЕАД и
„фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 17.06.2023г. сключили с ответника „фирма“ ЕАД договор
за потребителски кредит № ***, по силата на който получил сумата от 4526,56лв., от
които 4000лв. размера на кредита и 526,56лв. размера на застрахователна премия.
Срокът на кредита бил за 24 месеца при фиксиран лихвен процент от 29,73% и ГПР от
34,14%. В чл. 4, ал. 1 било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и
одобряване на кредита, в случай че ищецът предостави обезпечение по кредита, като в
чл. 4, ал. 2 е предвидена санкция при неизпълнение –договорът няма да породи
действие. Във връзка с това, на 17.06.2023г. ищецът сключен с ответника „фирма“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, в който било посочено, че „фирма“
ЕАД се задължава да предостави сумата по договора за кредит след предоставяне на
обезпечение на задълженията под формата на поръчителство, като поръчителят се
задължава да отговаря солидарно пред кредитора. За поемането на това задължения
ищецът дължал възнаграждение от 3927,11лв., дължимо за целия период на договора.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и
възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително
условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои
разходи го формират. Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави, доколкото
се използвала материалната затрудненост на потребителите. Евентуално поддържа, че
клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит и чл. 12 от раздел III и чл. 4 от
раздел IV от общите условия са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави и са
неравноправни. Тяхната основа цел била да доведат до неоснователно обогатяване за
кредитора. Същите били и уговорени във вреда на потребителя и водили до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като се явява
лишен от основание, доколкото самият договор за кредит е нищожен. Счита, че
1
същият се явява нищожен и като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига
до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на
отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между ищеца и „фирма“ ЕАД договор за
кредит е нищожен, а евентуално са нищожни клаузите на чл. 4 от договора и чл. 12 от
раздел 3 и чл. 4 от раздел 4 от общите условия към договора, както и че сключеният
между ищеца и „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.
Ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Признава, че между тях е сключен договор за предоставяне
на поръчителство, като твърди, че е изпълнил задълженията си по него и е станал
поръчител на кредитодателя. Изтъква, че предоставянето на обезпечението е
единствено възможност, а не задължение, като възнаграждението за него не следва да
бъде включвано в ГПР, тъй като не е задължително условие за отпускане на кредита.
Посочва, че този договор се сключва след договора за кредит и кредитодателят няма
как да знае какво ще бъде възнаграждението по него, за да го включи в ГПР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът „фирма“ ЕАД е подал отговор на исковата молба извън
законоустановения срок. Признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с посоченото съдържание, но отрича същият да е нищожен.
Посочва, че кредитополучателят няма задължение да предоставя обезпечение, а това
било само негово право. Оспорва в ГПР да е трябвало да се включи възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не попада в обхвата на
разходите по кредита.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
На 15.08.2024г. (извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК) ответникът „фирма“ ЕАД е
депозирал и насрещна искова молба, с която предявява насрещни искове спрямо
ищеца.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Съдът намира, че предявените насрещни искове не следва да бъдат приемани за
съвместно разглеждане в настоящото производство. Причината е, че насрещната
искова молба е депозирана извън срока. Съгласно чл. 211, ал. 1 ГПК, в срока за
отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода
си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане
прихващане с него. В случая препис от исковата молба е връчен на ответника на
12.07.2024г., като едномесечният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК изтича в края на работния
ден на 12.08.2024г. Насрещната искова молба е подадена на 15.08.2024г., тоест извън
този срок, поради което искането се явява неоснователно.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3
ЗЗД и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона и на добрите нрави, а по евентуалните
искове – наличието на посочените клаузи, които се намират в противоречие с
2
императивни норми на закона, имат неравноправен характер и противоречат на
добрите нрави. По иска срещу втория ответник, ищецът следва да докаже сключване
на договора за предоставяне на обезпечение, който противоречи на императивни
норми на закона и на добрите нрави, както и да обори презумпцията по чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД за наличие на основание на договора.
В тежест на ответниците е да докажат валидно обвързващи ищеца договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне, както и фактите, от които произтичат
възраженията им.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в производството,
че между тях са сключени посочените договори с описаното съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, които
изискват специални знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца задачи, както и на служебно
поставени такива.
Искането по чл. 190 ГПК е неоснователно, доколкото не е конкретизирано, а и
договорите с приложенията са представени от страните по делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство предявените от
ответника „фирма“ ЕАД насрещни искове с насрещна искова молба от 15.08.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2024г.
от 09:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи, както и на следните въпроси: Извършените
от ищеца плащания в чия полза са постъпвали? Има ли извършени плащания в
полза на „фирма“ ЕООД, както и преводи между двете дружества, свързани с
процесните договори?
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 450лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването. Вещото лице да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за съдебното заседание СЛЕД представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговорите на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4