№ 143
гр. Русе, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520100154 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от М. И. А., в която твърди, че с ответникът Е. С.
О. са родители на малолетното дете Е.Е.С., род. на 19.01.2009г. и бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с решение по гр.д.№***/2013г. по описа на
РС – Русе. Със съдебното решение родителските права по отношение на
детето били предоставени на майката, а на ответника бил определен режим на
лични контакти и издръжка, която да заплаща за детето. През 2017г.
молителката сключила брак с втория си съпруг - М.А.. Заедно с него, със сина
си и майка си живеем в къща в с. *** , ***. Имотът бил собственост на детето.
Твърди се, че ответникът поддържал редки контакти с детето си, не участвал
в грижите за него и възпитанието му и всяко искане за увеличаване на
издръжката му водела до прояви на агресивно поведение от страна на
ответника, отправял към молителката и новия й съпруг всевъзможни обиди и
закани. Многократно се заканвал, че ще ги пребие, а под въздействието на
алкохол, с който често злоупотребявал, се заканвал, че ще ги заколи. С
течение на времето ставал все по-агресивен. От сина си, а и от самия О.
молителката чувала, че употребява и наркотични вещества. През миналата
година той нападнал съпруга й, виждайки го случайно в гр. Русе и му нанесъл
1
удари, за което имало подаден сигнал в Първо РУП - гр. Русе. По всяко време
на денонощието ответникът звънял на мобилния й телефон в неадекватно
състояние. Щом тя се опитвала да му обясни, че не желая да бъде безпокоена
късно вечер, той започва да я псува, наричал я „боклук”, „курва“ и „парцал”.
Отправял обиди и към съпруга й. Често се налагало да изключва телефона си
през нощта, защото ответникът я безпокоял и в късните часове на
денонощието. Това негово поведение продължавало повече от две години. В
края на м. октомври 2023 година той помолил за среща, на която се извинил
за поведението си както на нея, така и на съпруга й. Твърдял, че се е
променил, че ще спре алкохола и наркотиците. Известно време след това се
държал нормално и не ги безпокоял.
Малко преди Коледните празници обаче отново започнал да се обажда
в късните часове на денонощието в неадекватно състояние, псувал и обиждал.
Крещял, че трябва да си уредят сметките, наричал молителката „боклук“,
„курва“, „парцал“. На 02.01.2024г. започнал да звъни упорито на мобилния й
номер около 21.00 часа. Тя не му отговорила на обажданията, тъй като била
убедена, че отново е пиян или дрогиран. Малко по-късно той дошъл пред
къщата им и започна да обикаля около нея, като същевременно звънял на
телефона й, без тя да му отговаря.
На 04.01.2024г. около 17.30 часа ответникът отново започнал да звъни
на телефона на молителката, а след това да й изпраща съобщения с обиди и
заплахи – „мършоляк“, „не ме карай да те взема пред сина ми“. През това
време тя била в къщата заедно със съпруга си в стая разположена до улицата,
а синът и майка й били в задната част на къщата. Молителката след като
прочела съобщенията се обадила на ответника и включила телефона си на
високоговорител. Ответникът говорел несвързано, бил неадекватен, наричал я
„мърша“, „боклук“, заплашил ги с „ще ви еба и двамата с мъжа ти, ще ви
заколя и ще ви изхвърля“. Тя се разтреперила и му затворила. Последвало
ново обаждане от негова страна два часа по-късно, в 19.28часа. Крещейки й
казал „излез бе, долен боклук, излез мършо, аз съм пред вас, ей сега ще дойда
и ще видиш какво ще стане“. Молителката и съпругът й се уплашили, поради
което от неговия телефон подали сигнал за случващото се на тел. 112. През
това време ответникът продължавал да псува и обижда, блъскал по
прозорците и входната врата, която в един момент просто изкъртил и влязъл в
къщата. Преминал с обувки през леглото им и нападнал съпругът й ,
2
крещейки „ела бе боклук, ще те заколя“, след което му нанесъл няколко удара
с юмрук в главата и го хвърлил върху дивана. Започнал да го затиска и да
крещи, че ще го заколи. През това време дошъл и синът на молителката,
който започнал да дърпа баща си и да го моли да спре. Е. подгонил сина си
казвайки му да изчезва. Молителката и съпругът й успели да изтикат
ответника от къщата, но той отново се върнал и нападнал синът си стискайки
го за врата и се опитал да го изведе на улицата, наричал го лайно.
Молителката посегнала да избута ответника, но той я сграбчил с две ръце,
стиснал я силно и започнал да я псува. В един момент тя успяла да се
отскубне от него, но той й ударил шамар през лицето, от който залитнала.
През това време майка й също била дошла и станала свидетел на случващото
се. Съпругът и синът на молителката се развикали и тръгнали да гонят
ответника. Последният си тръгнал, а малко по-късно дошъл полицейски екип,
на който било обяснено какво се е случило. Единият от полицаите се свързал
по телефона с ответника, който пред полицаите продължавал да обижда и
заплашва. Всички присъстващи били убедени, че той е под въздействието на
алкохол или наркотични вещества и е способен на всичко в това състояние.
Описаните действия на Е. О. силно притеснявали молителката, тя
изпитвала страх да излезе на улицата и да остане в дома си. Ответникът бил
изключително агресивен и способен да реализира заканите си.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да доближава
жилището й, находящо се в с. ***, ул. ****, местата й за социални контакти
и отдих за срок от 18 месеца, както и да му бъде забранено да осъществява
контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца. Да бъде задължен
ответникът да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, се моли с
решението по чл. 15, ал. 1 от същия закон да му бъде наложена глоба в
предвидените от закона размери. Претендира се присъждане и на направените
по делото разноски.
Преди проведеното съдебно заседание ответникът не е депозирал
отговор на постъпилата молба. В съдебно заседание се явява лично, признава
3
изцяло изложената в молбата фактическа обстановка, потвърждава, че е
извършил описаните действия и е изрекъл посочените обиди и закани.
Съжалява за стореното, твърди, че е имал това поведение под влияние на
алкохол и твърди, че случилото се няма да се повтори, че разбира
последствията от стореното и е готов да ги понесе.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
С оглед заявеното от ответника становище в проведеното съдебно
заседание с негово участие, съдът приема за доказана описаната в молбата
фактическа обстановка, че действително на 04.01.2024г. ответникът е
отправял множество обиди и закани по отношение на молителката и съпругът
й, нахлул е в домът им и започнал напълно непредизвикано физическа
саморазправа с тях, в резултат на което им е причинени освен физически
наранявания, силен стрес и притеснения за възможността да реализира
заканите си.
С оглед признатата от ответника фактическа обстановка, подкрепена
от представеното по делото СМУ установяващо вида и механизма на телесни
увреждания по молителката, съдът е приел, спорът за изяснен от фактическа
страна и без разпит на присъствалите на случая свидетели очевидци.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са бивши съпрузи и имат общо дете, т.е
молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.1 и т.3 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява
процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени подробни твърдения за осъществени актове на домашно насилие от
4
страна на ответника по отношение на молителката, които се отличават с
изключителна дързост и цинизъм. Съдът приемайки за доказани тези негови
действия намира, че подходящи за защита на пострадалото лице в конкретния
случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за максимално
предвидения 18 месечен срок.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е подходящо
налагането на мярката по чл. 5, ал.1 т.6 ЗЗДН – задължаване на извършителя
на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева. От установеното по делото може да се приеме,
че осъществените от ответника актове на домашно насилие са в резултат не
на неговото обичайно поведение, а такова, повлияно от алкохол или други
опиати, които не са установени конкретно. Зависимостта към определени
вещества на ответника, невъзможността да контролира поведението след
употребата им е форма на заболяване, което подлежи на лечение
(включително и принудително ако не бъдат предприети доброволно действия
от негова страна) и включването му в програми за справяне с гнева и
агресията не би могло да изиграе ползотворно действие без предприемане на
действия за лечение на зависимостта.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на М. И. А. ЕГН**********
с адрес село ***, обл. Русенска, ****, е осъществено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН от Е. С. О. ЕГН ********** с адрес село ***, обл.
Русенска, ****.
ЗАДЪЛЖАВА Е. С. О. ЕГН********** да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. И. А. ЕГН**********.
5
ЗАБРАНЯВА на Е. С. О. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра М. И. А. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения
по-горе адрес, местоработата, местата й за социални контакти и отдих за срок
от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на Е. С. О. ЕГН********** да осъществява контакт с М.
И. А. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, Е. С. О. ЕГН**********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на Е. С. О. ЕГН ********** с
адрес село ***, обл. Русенска, **** ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА Е. С. О. ЕГН ********** с адрес село ***, обл. Русенска,
**** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на
25лв.
ОСЪЖДА Е. С. О. ЕГН ********** с адрес село ***, обл. Русенска, ****
да заплати на М. И. А. ЕГН********** с адрес село ***, обл. Русенска, ****
сумата 600лв. разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните и на РУ – Две могили при
ОД МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6