ПРОТОКОЛ
№ 39
гр. Смолян , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
Секретар:Софка М. Димитрова
Прокурор:Недко Симов
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205400600073 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура Смолян, редовно призована, се явява
прокурор зам. окръжен прокурор Н. С. .
Подсъдимият П. К. Т. , редовно призован, не се явява, явява се
защитникът му а. Р. Ч. .
СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл.274 и 275 от НПК.
Отводи не постъпиха.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че няма процесуални пречки по хода на
делото. Да се даде ход на делото. Не са посочени уважителни причини за
неявяване.
АДВ.ЧЕПИШЕВ - Също считам, че няма процесуални пречки по хода
на делото. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
1
ДОКЛАДВА се протестът на Районна прокуратура Девин, с който се
иска отмяна на присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам изцяло така подадения протест. Няма да
соча други доказателства. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна.
Предлагам да се приключи съдебното дирене и дадете ход на съдебните
прения.
АДВ.Ч. – Също нямам други доказателствени искания. Да приключи
съдебното следствие.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ – Както посочих по-горе, поддържам изцяло подадения
протест. Считам, че е същият е основателен, предлагам да го уважите, да
отмените присъдата и постановите друга, с която да признаете подсъдимия за
виновен в извършване на деянието, както е повдигнато в обвинителния акт.
Имам предвид следните съображения: В производството пред
първоинстанционния съд, при провеждане на съдебното следствие, са
събрани гласни доказателствени средства, непосредствено от съда и са
приобщени по надлежния ред - гласни доказателствени средства, свидетелски
показания от досъдебното производство/ДП/, както и други доказателства,
които са събрани в хода на ДП. Още тук искам да обърна внимание, че при
обсъждането на обективните и субективните признаци на деянието, както и
вината на дееца, следва да се разглеждат единствено и само доказателствата,
които са приобщени по надлежен ред. В съдебното производство, в
съдебното следствие, т.е. тези доказателства, които съдът, чрез способите на
НПК е проверил и приобщил към доказателствената съвкупност. Имам
предвид, че в хода на съдебното дирене, непосредствено пред съда са
разпитани само част от свидетелите, сред които и бащата на П.и П., както и
сина на П.Т., К.. Извън тези свидетели, които непосредствено са разпитани
пред съда и чието показания следва да се ценят като доказателства по делото,
по реда на чл.281, в хода на съдебното дирене са приобщени, на основание
чл.281, ал.1, т.3 от НПК показанията на свидетеля П.Т., дадени пред съдия на
ДП, както и показанията на свидетеля К. Т., дадени пред съдия отново. Малка
поправка по-горе, всъщност синът на извършителя е разпитан в съдебното
следствие, непосредствено, К.П.Т., който е син на П.К.Т., а последният -
собственик на автомобила, всъщност не е разпитан непосредствено от съда,
в хода на съдебното дирене, а са приобщени показанията му, дадени пред
съдия. В този смисъл, всички други показания на този свидетел на ДП, които
не са приобщени от съда естествено не следва да бъдат обсъждани, тъй като
2
те не са приобщени по надлежния ред. В този смисъл, показанията на Х.Т.,
който е разпитан непосредствено пред съда, следва да бъдат ценени само
показанията му, които той е дал в съдебното дирене и тези от ДП, всъщност
следва да не бъдат обсъждани, тъй като не е имало правно основание и те не
са приобщавани към доказателствената съвкупност в хода на съдебното
дирене. Изрично правя тези уточнения, за да мога да обоснова в крайна
сметка и становището за поддържането на протеста. Всъщност, от обективна
страна не се спори, че подсъдимият П.Т. е взел автомобила, който е
собственост на неговия брат П., да го ползва. Не се спори, че няма и съгласие
за това. Какво сочи в показанията си свидетелите Х.Т. – баща на П. К. Т. и
П.К.Т. и съответно К.П.Т., какво сочи в показанията си, вече неговите
приобщени по чл.281,ал.1, т.3 от НПК, дадени пред съдия на ДП. Тези двама
свидетели, техните показания са от съществено значение, тъй като именно те
биха могли и те са възприели тези елементи от обективна страна, които
формират състава на престъплението. Имало ли е дадено съгласие, от страна
на собственика, поискал ли е такова съгласие П. Т. и било ли му е дадено.
Х.Т., баща на извършителя и на собственика от друга страна, е дал
разяснения в показанията си, че такова съгласие категорично не е било
дадено от никого. П. Т. на своя глава, без да има такова съгласие, съзнавайки
много добре, че няма такова съгласие, въпреки това, той е взел автомобила,
ползвал го е и след това го е върнал. Отношенията между братята, както и
отношенията между извършителя на деянието П.Т.с неговите родители
включително, не са добри, доколкото става ясно от показанията на
свидетелите. Изрично се уточнява в показанията на Х.Т., пак казвам, дадени
непосредствено пред съда, в хода на съдебното дирене, че в деня, в който П.Т.
е взел автомобила, той е потърсил своята майка З., която изрично му е казала
да не пипа автомобила. Така е записано в показанията на Х.Т.. Това той го е
разбрал лично от съпругата си, тъй като тя е инвалид, тя не е и разпитвана в
хода на съдебното следствие. Той казал, че това тя ще го потвърди, и това тя
му го е казала. По същото време, в къщата, където се намира гаража, в който
е била паркирана колата, е бил К.Т., който е син на собственика на
автомобила - П.Т.. Неговият чичо П.– извършителят, и него не е потърсил, и
от него не е искал съгласие, вероятно съзнавайки, че няма да го получи,
вероятно и защото предварително е знаел, че брат му, собственика на колата,
не е бил съгласен той да ползва автомобила, а управлението на автомобила е
било предоставено, и ползването на автомобила било предоставено от
собственика П.на сина си К.и на неговия баща Х. Т.. И пак се връщам на
показанията на този последен свидетел, на Х.Т., на стр.3 от протокол от
съдебно заседание, на което е разпитан. Той казва по повод питането на П.
към майката З., отговорът на майката е бил да не взема колата. “Тогава майка
му каза, че той е питал майка си З., тя му е казала да не взема колата“. Това са
буквално показанията на Х.Т.. Той казва:“ не би трябвало да го прави, защото
колата не е негова“, и описва други обстоятелства, във връзка с разминаване в
показанията на свидетелите на ДП. По-горе обаче уточних, че показанията,
които той е коментирал в своите показания непосредствено пред съдебния
състав, в хода на съдебното дирене, обсъжда доказателства, които не са
3
приобщени по надлежен ред, така че аз ще ги игнорирам в тази част
показанията, защото в крайна сметка ние нямаме право да ги обсъждаме.
Дали какво е казал той пред органите на ДП, говоря за свидетеля К., в
крайна сметка те не са приобщени по надлежен ред и не би следвало да се
коментират. И както посочих по-рано, от обективна страна, тези
доказателства не са оспорени, а и фактите са не оспорени, че П.е взел
автомобила, без да има съгласие и мислейки си, според съдебния състав на
първоинстанционния съд, че евентуално никой няма да сигнализира органите
на реда, когато разберат, че именно той е взел автомобила.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК,
единствено въз основа на обстоятелството, че е налице роднинска връзка
между собственика на автомобила и извършителя на деянието, че те са братя.
Естествено посочил е чистото съдебно минало на извършителя на деянието,
т.е. характеристичните данни, в тази му част са се ограничили само и
единствено до съдебното му минало. Аз считам, че тук съдът не е изпълнил в
цялост задължението да обсъди характеристиките на дееца, с оглед
поведението му като водач, тъй като престъплението, за което е повдигнато
обвинение е престъпление по транспорта и касае противозаконно отнемане на
МПС. Никак не са без значение какви са характеристичните данни на водача
П. Т., а видно от справката, която е приложена от КАТ, той никак не е
дисциплиниран водач. Напротив, вижда се, че има съставени 5 НП за
нарушение на ЗДвП. Това го характеризира, като водач с висок риск. Водач,
който не спазва правилата за движение по пътищата и в крайна сметка,
характеристичните му данни не са такива, каквито ги преценил
първоинстанционния съд. Именно това ми дава основание да приема, че
съдът е бил длъжен да бъде по-критичен към тези негови характеристични
данни и да приеме, че не е налице основание по чл.9, л.2 от НК.
Позоваването единствено и само на роднинската връзка не може да бъде
основание за прилагане на чл.9, ал.2, а там съдът е длъжен бил да направи в
цялостен анализ на обществената опасност на деянието и дееца, включително
и тези характеристични данни, като водач, отчитайки че се касае за
престъпление по транспорта. Не споря, че съдебното минало е чисто, но това
не е единствения критерий Пак казвам, при наличие на толкова много
нарушения на ЗДвП, с влезнали в сила НП, доказани по надлежен ред. По
отношение на роднинските връзки, това би могло да има значение, ако
действително се касаеше за едни безпроблемни роднински отношения, за
една братска връзка, която се крепи на взаимно уважение, почитане и т.н. Да,
за българското общество, това са традиционни отношения, бих казал, а за
родопския край още повече. Обаче, във всеки един конкретен случай тези
отношения подлежат на внимателна преценка. В конкретният случай обаче
това е изключение. Изключение от тези нормални братски взаимоотношения,
когато единият брат би могъл да ползва вещ на другия брат, без
предварително да се уговаря с него, но знаейки много добре, че той няма
нищо против. Такъв не е случая, който разглеждаме обаче. Тук се касае за
много по-различни отношения между двамата братя, включително между
извършителя и неговите родители и това следва да бъде ценено и да бъде
4
разграничено от едни нормални роднински взаимоотношения, които са
послужели на първоинстанционния съд, че това обуславя прилагането на
чл.9, ал.2 от НК. Напротив, в резултат на влошените взаимоотношения между
братята изрично собственикът на автомобила - П.Т. е бил предоставил
автомобила си за ползване от баща му и от неговия син К.Т., но не и на брат
си П. Т.. Като доказателство за това, че не е имало такова съгласие е
подаването сигнал до органите на МВР, въпреки знанието, че точно П. е взел
автомобила. Ако бяха верни разсъжденията на съда, за добрите роднински
взаимоотношения между братята, което би могло да доведе до приложението
на чл.9, ал.2, то тогава след като е разбрал, че автомобилът е взет от неговия
брат П., П. не би поискал от сина си К. да подаде сигнал, за това, че
автомобилът е взет неправомерно. Напротив, той е поискал точно това да
направи, защото тоз е знаел много добре, че такова съгласие не е давано. Бих
се съгласил да се приложи чл.9, ал.2, ако по един или друг начин макар, че не
е уредено писмено, не е много ясно, какво е точно правното основание, какви
правомощия е предоставил собственикът П.Т. собствения си автомобил на
своя баща Х.Т. и при наличие на съгласие от страна на бащата Х.Т., дори и
на майката З., поискано от другия брат П.да приемем, че са се формирали
някакви субективни представи в съзнанието на извършителя П.Т., че той
въпреки директно от собственика няма съгласие, те пак опосредено някак си е
получил съгласие от други лица, които са близки и те имат право да ползват
автомобила. Но не, и в този случай абсолютно категорично свидетелят Х. Т.
заявява, че никакво съгласие не е получил, точно обратното, било казано на
П. да не взема автомобила, защото неговият брат не е съгласен с това. При
това положение, абсолютно категорични са доказателствата, че в представите
на извършителя П.Т. има формирано ясно и категорично несъгласие от страна
на собственика, не е имало дадено съгласие от страна на ползвателите и
въпреки това той го е взел автомобила и го е ползвал. С това съзнание, а
именно, че липсва каквото и да е било съгласие и при съзнаване, че брат му
по принцип няма с него добри отношения и не се предполага, че не трябва да
се иска такова съгласие. С оглед на всичко това, и пак като обръщам
внимание, че не всички показания на свидетелите, които са събрани на ДП са
приобщени по надлежен ред в хода на съдебното следствие следва да се
анализират единствено и само тези, които са приобщени по надлежен ред,
прочетени по реда на чл.281 и съответно непосредствено събрани от съда, в
хода на съдебното дирене. Изводът до който достигаме – липса на
предпоставки за приложение на чл.9, ал.2, с оглед на това, че съдът не е
обсъдил изцяло характеристичните данни на дееца и е подценил
обществената опасност на дееца, при което е приложил чл.9, ал.2. Надценил
е последиците от роднинската връзка, не е дооценил специфичните
взаимоотношения между братята и в крайна сметка извел погрешни правни
изводи, нарушавайки процесуалните правила за изграждане на вътрешните си
убеждения, като едни доказателства е игнорирал, а други доказателства, имам
предвид, че е игнорирал поведението на водача и НП, които са му наложени и
съответно неправилно е оценил роднинските взаимоотношения, като
предпоставка за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
5
С оглед на горното, предлагам да уважите протеста и да отмените
първоинстанционната присъда, като постановите друга, като признаете за
виновен по първоначално повдигнатото обвинение и наложите наказание,
както е поискал районния прокурор в Д..
АДВ.ЧЕПИШЕВ – Считам, че протестът е неоснователен, не са
допуснати съществени процесуални нарушения и моля да се остави в сила
присъдата на ДРС, като правилна и законосъобразна.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 10.25 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6