Решение по дело №2040/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../            .05.2017г., гр.Варна

В  ИМЕТО НА НАРОДА

           

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана ХРИСТОВА

            ЧЛЕНОВЕ:   Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                   Пламен ТАНЕВ – мл.с.

при участието на секретаря Г. Славова,

като разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,

в. гр. дело №2040/2016., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на В. Н. С. срещу решение №3063/26.07.2016г. постановено по гр. д. №5514/14 г. по описа на ВРС, в частта, с която са оставени без уважение претенциите му по сметки, като не е уважено искането му за присъждани на сумите за исканите подобрения, извършени в процесния имот. Счита, че съдът неправилно и необосновано се е произнесъл и по молбата му за поставянето в дял на недвижимия имот по см. на чл. 349, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлил същата и е постановил изнасянето на имота на публична продан. В този смисъл счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материално-правните норми и процесуални правила. Излага, че при произнасянето си, съдът не е съобразил, че процесният недвижим имот е единствения му жилищен имот. В същото време, твърди, че съдът не му е дал необходимите указания относно доказването на този факт, още повече, че след справка в имотния регистър, без какъвто и да е проблем съдът и сам е могъл да изследва това обстоятелство. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че не може да се установи дали подобренията са извършени в посоченото от ответника време 2012-2013г. или апартаментът е бил в този вид към момента, в който двете страни са започнали заедно да го обитават. Твърди, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на водените от него свидетели, а се е доверил на показанията на водения от насрещната страна такъв. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, в частта, с която е отхвърлена молбата му за подобренията извършени в имота и в частта, в която е отхвърлена молбата ми по чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане в дял.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник оспорва въззивната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Излага, че след като страните нямат родени от брака деца, то изнасянето на имота на публична продан е единственият правилен и законосъобразен начин, по който следва да се извърши делбата. Счита решението за правилно и в останалата му част. Излага, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ремонт в жилището след фактическата раздяла на страните не е правен. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.       Настоящото производство е въззивно поради което, съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е за делба във фазата на извършването.

С  влязло в законна сила Решение №1636/07.10.2015г.,  постановено по в. гр.дело №1689/2015г. по описа на ВРС /недопуснато до касационно обжалване/, съдът е допуснал делба на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № 10135.2557.90.1.7 с площ 91,55 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, ул. „Брегалница” № 6, ет.4, ап.7, ведно с прилежащата изба № 6 с площ от 10,67 кв.м., както и 5,5854 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата, при квоти: ½ ид.част за З.С.Я., ЕГН ********** и ½ ид.част за В.Н.С., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1 ГПК във вр. чл.34 ЗС.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба, проведено на 13.04.2016г. е приета за съвместно разглеждане претенция на  В.С. за осъждане на ответницата да му заплати подобренията извършени в период 2012г.-2013г. на стойност 10841,20 лева или за ½ ид.ч.-5420,60 лева, както и претенцията му по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на имота в негов дял.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 02.06.2016г., се установява, че  процесният имот, представляващ ап. №7 с площ 91.55кв.м. не е реално поделяем, а пазарната му стойност е 133000,00 лева.

В о.с.з., проведено на 14.07.2016г. са разпитани водените от страните свидетели.

Св. М. Е. Й. /племенница на ответника/ си спомня, че страните фактически са се разделили през 2006 г., но ремонтът е правен по-късно - след 2011 г., защото апартаментът вече бил много  амортизиран. Вуйчото на свидетелката –В. правил ремонта през 2012-2013 г., в по-топлия сезон, всичко било изкъртено и наново поставено. През 2012 г. бил  направен ремонт на терасата към улицата, към детската спалня, било сложено остъкляване, алуминиева дограма- бял цвят и плочки- мръсно бяло. Банята с тоалетната била изцяло ремонтирана, като бил сменен фаянса. Моноблокът бил сменен, старото казанче било бяло и пак бяло било поставено. Бойлерът бил сменен. В кухненския тракт подът бил изкъртен и били сложени нови плочки – зелени. Новите плочки са по-мънички -грапави, горе-долу 10 на 20 см. Цялата площ била сменена. Цялата ел. инсталация също била сменена тъй като имало някакви проблеми и се наложило да бъде сменена цялата. Били сложени и нови осветителни тела- зелени с плафониери по три; три осветителни тела с по 3 крушки. Климатикът  бил сменен с нов- марка „Хитачи”. Според свидетелката в голямата спалня има нов ламинат- пак зелен, а в малката спалня също нов ламинат с леко синкав оттенък.

Свидетелката К. П. А., която е живяла в процесното жилище в периода от 2006 до 2015 г. заедно с ответника си спомня, че при нанасянето ѝ през 2006 г. жилището било обзаведено, но малко позанемарено. Излага, че в периода 2012-2013 г. заедно с В. правили ремонт, който им отнел доста време: много неща правили и то не наведнъж, а на етапи: есента на 2012 г. и есента на 2013 г. Инсталацията била изгоряла, затова подменили бушоните,  таблото и осветителните тела. Купили нов климатик „Хитачи” -втора ръка. Сменен бил бойлерът в банята с тоалетна –новият също бил бял. Ламинатите в двете спални бил сменен-новият бил горе-долу пак същия цвят- синьо- зеленикави нюанси. В голямата спалня бил по-различно зелено, в малката пак било синьо. Теракотата в кухнята и коридора бил малко зеленикав, новите плочки в бокса и хола били 30 на 30 см. Пребоядисали стените в хола – така станали малко по-тъмно оранжево, в спалнята също боядисали – пак в зеленикави и синкави оттенъци. Дограмата на остъклената тераса към малката спалня била сменена с нова- пак бяла на цвят. В банята бил сменени моноблока, шкафчето, душ батерията, но свидетелката не си спомня марки и модели. Теракотата и фаянсът също били сменени -пак синьо-бяло, размери не се сеща. За ремонта били  викани майстори, а Владо им плащал. Според свидетелката сега плочките в тоалетната са с бяла фуга със сини плочки, и в банята има някаква разлика в плочките.Тя като се нанесла всичко било захабено, белите фуги- били пожълтели. Сменили всичко, тъй като имало нужда от освежаване. Като правили  ремонта махнали плочките в коридора. Климатикът се повредил, нямало смисъл да му правят ремонт, затова купили нов.

Свидетелката Д. П. С. излага, че е ходила многократно в апартамента докато З.Я. и В.С. били семейство. Разводът приключил 2011 г., но две години преди това те  живеели разделени, като в процесното жилище живеел ответникът. Знае, че жилището е купено около 2000 г. За последен път свидетелката е влизала в апартамента през  месец март 2009 г. и тогава той бил в същото състояние, което помни от 2002-2003 г.- същата цветова гама, мебели, фаянс, теракота.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 07.07.2016г. се установява, че на място са извършени посочените от ответника ремонтни дейности. Стойността на алуминиевата дограма и монтажа е на стойност 701.06лв; стойността на теракота и фаянса, и монтажа по терасите възлиза общо на 319.66 лв.; цената на дейностите и материалите, вложени в ремонта на двата санитарни възела, в.т.ч. свалянето, поставянето и стойността на самите плочки, поставени на пода и стените, замазка, смяна на моноблок и бойлер възлиза на 1 414.74 лв.; смяната на ел. инсталацията и новите осветителни тела- в.т.ч. труд и материали възлиза на 1 154.28 лв.; боядисването на стените и тавана в коридора, двете спални и дневната, в т. ч. труд и материали е на стойност 918.93 лв.; поставянето на ламиниран паркет в двете спални, в т.ч. труд и материали, е на стойност 1574.79 лв.; стойността на гранитогреса и труда за неговото поставяне в кухнята и дневната възлизат на 943.28 лв.; стойността на демонтажа, монтажа и самият климатик възлиза на 500.00 лв. Според вещото лице общата стойност на така извършените в апартамента подобрения е 9 086.19 лв., като след тяхното извършване стойността на имота се е увеличила със 7 080 лв. В о.с.з. вещото лице излага, че по отношение на фаянса и теракота няма как да се установи кога са поставени тъй като изтриваемостта на този вид материал е с години, но по вида, в който го намерила, в.л. смята, че е новопоставен. Ламинатът, който е в двете спални, е син и зелен, не дава индикация да е изтрит и стар.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Според разпоредбата на чл. 349, ал.1 от ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, и бившият съпруг, на когото е представено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, няма собствено жилище, по негово искане съдът може да го постави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Т.е. законодателят урежда възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане и изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата ако: 1) жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2) на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 3) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Действащият чл. 349, ал. 2 ГПК, идентичен на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ не допуска каквато и да е преценка извън законовите изисквания като основание за предпочитание на единия съпруг. Ако и двамата бивши съпрузи отговарят на условията на закона, то претенцията на нито един от тях не може да бъде уважена поради липса на законова база за преценка на конкуриращите основания. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан. В този смисъл са разясненията, съдържащи се в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК

По настоящото дело е безспорно, че процесният апартамент е придобит по време на вече прекратения брак между страните, т.е. той  е жилище, което е било СИО, прекратена с развод.

Между страните липсва спор, че от брака няма родени деца. Следователно, липсва една от кумулативно необходимите предпоставки за възлагане на имота на един от двамата съделители, поради което се явява безпредмветно изследването на следващата предпоставка –наличието или липсата на друго жилище.

След като страните нямат родени от брака непълнолетни деца, то възможността за възлагане на апартамента по чл. 349, ал.1 от ГПК, е неприложима. Поради липсата на една от кумулативно необходимите материални предпоставки за възлагане на имота на ответника, то процесният недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан на осн. чл. 348 ГПК, при първоначална цена- пазарната му стойност, която съобразно заключението на СТЕ е в размер на 133 000 лв.

            За да се произнесе по претенцията по сметки, по чл. 346 ГПК, съставът при ВОС съобрази следното:

            В първото по делото заседание, приведено  след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ответникът В.С. е предявил срещу Зл. Я. претенция за заплащане на сумата от 5420.60лв., претендирана като половината от извършените в имота от него подобрения в периода 2012-2013г. на обща стойност 10 841,20 лв., като с допълнителни молби е уточнил претенцията по видове дейности, стойност на материали и труд.

Предвид показанията на св. М. Й. и К. А., които преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът счита за установено, че именно ответникът е направил ремонт на жилището в периода 2012-21013г., изразяващ се в поставяне на дограмата на едната тераса, поставяне на теракота и фаянс на двете тераси, и в двата санитарни възела; смяна на моноблок и бойлер в банята; смяната на ел. инсталацията и поставяне на нови  осветителни тела; боядисването на стените и тавана в коридора, двете спални и дневната; поставяне на ламиниран паркет в двете спални и гранитогрес в кухнята и дневната; монтаж на климатик.

Съдът кредитира показанията на двете посочени свидетелки тъй като те са посещавали апартамента и имат непосредствени впечатление от неговото състояние преди и след извършването на ремонта. Изложеното от тях кореспондира на изложеното в.л. В. в о.с.з, че фаянсът и теракотата изглаждат, че са  новопоставени, а ламинатът, който е в двете спални, е син и зелен, и не дава индикация да е изтрит и стар.

От друга страна впечатленията на св. Д. П. са за периода 2002г., като последно е ходила в апартамента през 2009г., т.е. те от време, предхождащо извършения от ответника ремонт през 2012-2013г. Показанията ѝ за състоянието на апартамента в период преди ремонта кореспондират на изложеното от другите две свидетелки. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди, че е променял цветовата гама на помещенията, в т.ч. цвета на стените, пода и теракота, нито че е сменял мебелировката. Твърденията му, който съдът приема за установени с оглед показанията на свидетелките, са досежно осъществено пребоядисване на помещенията, подмяна на настилките /в т.ч. ламинат, фаянс и теракота/, подмяна на ел. инсталация и алуминиева дограма на единия балкон.

Според приетото в Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен, разбира се, в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. В последния случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и 74 ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.

Както е прието в съдебната практика, включително в решения, постановени на осн. Чл. 290 ГПК/ Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., ГК/, задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е бил длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.

Доколкото В.С. е останал да живее в съсобствения имот след прекратяване на СИО, съдът намира, че той е извършила посочените ремонтни дейности в качеството си на владелец на своята част и държател на частта на другата съсобственичка, поради което отношенията помежду им следва да се уредят по реда на чл. 61 ЗЗД. Тъй Като не се установи ищцата Я. да е знаела, съответно да е изразила съгласие за това, то извършеното следва да се съобрази с правилата на водене на чужда работа без пълномощие, т.е. претенцията следва да се квалифицира като такава по чл.61, ал.2 ЗЗД. Тъй като съсобственикът е действал и в свой интерес, то другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот / в този см. решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. д. № 570 от 1985 г. на ВС, Второ г. о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, Първо г. о., решение № 339 от 10.10.2011г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о./.

Съобразно критериите, установени в ППВС 6/1974г. и цитираната съдебна практика, за да бъдат определени като подобрения, ремонтните дейности, чрез вложените труд, средства и материали, следва да са довели до увеличаване стойността на имота, като направеното следва и да е трайно прикрепено.

Видно от СТЕ, на в.л. Е. В., неоспорено от страните, и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, общата стойност на така извършените в апартамента подобрения е 9 086.19 лв., а след тяхното извършване стойността на имота се е увеличила  със 7 080 лв.

С оглед изложените по-горе изводи, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника ½ част от увеличената стойност -7 080 лв, която се явява по-малката измежду двете суми.

Следователно, за сумата от  3540 лв. искът е основателен и следва да бъде уважен, съответно-отхвърлен за разликата до претендираните 5 420.60 лв. като неоснователен, тъй като не са налице основания за присъждане на половината от стойността на направените подобрения. .

По изложените съображения и предвид частично несъвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е постановено изнасянето на имота на публична продан, съответно –отменено в частта, с която е отхвърлен искът на С. за заплащане на сумата от 3540.00 лв.

  С оглед изхода на правния спор, въззивникът има право да му бъдат присъдени разноски, но предвид липсата на искане в този смисъл, както и на доказателства за направени такива, съдът не му присъжда разноски.

Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №3063/26.07.2016г., постановено по гр. дело №5514/2014г., по описа на ВРС, 7-ми състав В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНА  като неоснователна претенцията по чл.346 ГПК на ответника В.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ищцата З.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата над 1880.60 лв. до 5 420.60 лв., претендирани като платени от ответника ремонти и подобрения извършени в период 2012-2013г., на основание чл.74, ал.1 ЗС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да ЗАПЛАТИ на В.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3540.00 /три хиляди петстотин и четиридесет/ лв., представляваща ½ част от сумата 7 080, с която се е увеличила стойността на апартамент с идентификатор № 10135.2557.90.1.7 с площ 91,55 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, ул. „Брегалница” № 6, ет.4, ап.7 в резултат на извършените от ответника ремонти и подобрения в периода 2012-2013г., на основание чл.74, ал.1 вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №3063/26.07.2016г., постановено по гр. дело №5514/2014г., по описа на ВРС, 7-ми състав в останалата му част.

ОСЪЖДА З.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 141.60 /сто четиридесет и един лв. и 60 ст./лв. представляваща дължимата такса по претенцията по сметки, на осн. чл.9 от Тарифата за държавните такси.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: