№ 8919
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20231110164889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „В..“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против А. Г.
С. за вземания в размер на 1400,00 лева главница по Договор за кредит № ../24.01.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, 47,17 лева
договорна лихва за периода 24.01.2023 г. до 23.02.2023 г., 222,40 такса за допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит и 40 лева,
разходи за събиране на просрочени задължения.
Длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за
кредит е приложим действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/, в частност и
разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.Посочените клаузите са
в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя.
По отношение на сумата за експресно разглеждане е налице противоречие с чл. чл.10а, ал.2
ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Не е ясно на какво основание се претендират такси за уведомление, като е налице
обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи – чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК. Уговорената допълнителна такса е свързана изцяло със забавата на
длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си
представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането,
като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът
намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
1
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния
резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание.
Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава
върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от
своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава
значително неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от горното софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №3../27.11.2023 г. на „В..“ ЕООД против А. Г. С. в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземане за такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане в размер на 222,40 лева и
40 лева за разходи за събиране на просрочени задължения по договор за кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2