№ 20375
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110170822 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу К. И. М. с
ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1768,65
лева (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 65 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, аб.№ ***** за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 255,58 лева (двеста петдесет
и пет лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 21.07.2023 г., 34,99 лева (тридесет и четири лева и 99
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,15 лева
(седем лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2020 г. до 21.07.2023 г., като вземанията са предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 50975/23 г. по описа на СРС, 174 състав.
1
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка
с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
Ответникът признава иска. Сочи, че между страните е сключено
извънсъдебно споразумение.
Ищецът потвърждава сключването на извънсъдебно споразумение и
прилага препис от същото. Признава факта, че ответникът е заплатил сумата в
размер на 262,84 лв. по споразумението.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се
установява, че между ищцовото дружество и ответниците е налице
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, по силата на
което ***** е доставила топлинна енергия в посочения период на посочената
стойност, част от която е заплатена от ответниците в хода на процеса.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в *****, аб.
№ *****, до който ищцовото дружество е доставяло през исковия период
топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност и цена, както
и, че е извършвана услуга за дялово разпределение през исковия период на
претендираната стойност, като цената не е била заплатена преди
производството.
Страните не спорят и се установява от представеното по делото
споразумение, че са сключили извънсъдебно споразумение за заплащане на
2
сумата в размер на 65,71 лв. месечно до 16.06.2027 г. Ищецът признава в
открито съдебно заседание фактът, че ответницата е заплатила сумата в
размер на 262,84 лв., като неизплатена претендира сумата в общ размер на
2102,78 лв.
При така установените факти съдът намира искът за основателен, като
същият следва да се уважи до сумата в размер на 2102,78 лв., а за горницата да
се отхвърли поради плащане в хода на процеса.
Ответникът е направил искане с оглед сключеното извънсъдебно
споразумение и коректното изпълнение на същото до приключване на
съдебното дирене, както и нейното материално положения – пенсия от 600 лв.
съдът да разсрочи изпълнението в размер на 65,71 лв. месечно до
окончателното му изплащане. При постановяване на решението съдът може
да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние
на страната или на други обстоятелства, съгласно чл. 241 от ГПК. Съгласно ТР
№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11 г., съдът, разгледал и уважил иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за
отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане. За да се
разсрочи плащането е необходимо да се установят икономически затруднения
или друг релевантен факт. Ответницата е направила искане за разсрочване на
изпълнението на задължението, което е процесуално допустимо. С оглед на
заявеното обстоятелство, че страните са сключили извънсъдебно
споразумение за изплащане на процесните задължение на части, както и
декларацията за имущественото състояние на ответницата, която тя е
попълнила под страх от наказателна отговорност, съдът намира, че следва, на
основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, да разсрочи изпълнението на признатите
като дължими и присъдени с решението суми, като същите се изплащат в
размер на по 65,71 лв. месечно до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Съобразно изхода на спора ответницата дължи на ищеца сумата в размер
на 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер за заповедното производство и 50 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото
производство.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНИВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. И. М. с ЕГН: ********** дължи на *****, ЕИК *****
сумата в общ размер на 2102,78 лв., от които сумата в размер на 1768,65 лева
(хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 65 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, аб.№ ***** за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 216,59 лева (двеста и шестнадесет лева и
59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
21.07.2023 г., 34,99 лева (тридесет и четири лева и 99 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., като вземанията са
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 50975/23 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу К. И. М. с ЕГН:
********** установителен иск за признаване за установено, че ответницата
дължи на *****, ЕИК ***** за сумата в размер на 262,84 лв., представляваща
лихви за забава, като платени в хода на процеса.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за главници, лихви и
разноски, като ПОСТАНОВЯВА К. И. М. с ЕГН: ********** да заплаща на
*****, ЕИК ***** сума в размер на 65,71 лв. месечно до 16.06.2027 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК К. И. М. с
ЕГН: ********** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК К. И. М. с
ЕГН: ********** да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач –
*****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5