Р Е Ш Е Н И Е № 202
гр.Габрово, 25.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №235 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото "Енерго -про продажби" АД против Решение №156/30.04.2019г. по гр.д.№15/2019г. на РС Габрово, с което е прието за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 2571,62лв., по констативен протокол №1801146/15.06.2018г., за периода от 16.06.2017г. до 15.06.2018г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че законосъобразността на корекционната процедура кореспондира със съдебната практика, която допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп в следствие на който СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. От представения по делото Констативен протокол и останалите събрани поделото доказателства се установявало че е налице нерегламентиран достъп до схемата на електромера. Районният съд бил обосновал обжалваното решение с това, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, като приел, че към момента на проверката и корекцията на сметката липсва нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, което не може да бъде заменено по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Твърди се, че съдът не бил съобразил задължението на клиента да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементи те на СТИ и т.н. Целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. Абоната е потребявал енергия не без основание, а въз основа на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди на жалбоподателя направените пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - ищец по делото в депозирания по делото отговор оспорва подадената въззивна жалба я оспорва, като неоснователна и моли съда да присъди направените в настоящото производство разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответника-жалбоподател да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2571,62лв., по констативен протокол №1801146/15.06.2018г., за периода от 16.06.2017г. до 15.06.2018г. за обект, находящ се в гр.Габрово, ул.***№6, ап.6, с кл.номер *** и абонатен номер ***.
С обжалваното Решение Решение №156/30.04.2019г. по гр.д.№15/2019г. на РС Габрово предявеният иск е уважен изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
Ищецът
е потребител на ел.енергия за битови нужди. На 15.06.2018г., в обект, находящ се в
гр.Габрово, ул.***№6, ап.6 е извършена проверка с конкретни констатации,
вследствие на която е извършена корекция на сметката на ищеца, отразена в
представената по делото фактура.
При извършената на 15.06.2018г. проверка в
обекта на ищеца, в гр.Габрово, ул.***№6, ап.6,
обективирана в констативен протокол, служители на „Енерго - Про Мрежи” АД отсъствието на
ищеца-клиент са установили, че СТИ не измарва точно, като въз основа на констатираното неточното
измерване/ неизмерване е направено преизчисляване на количеството потребена
електрическа енергия.
Първоинстанционният съд приел, че към момента на извършване на проверката и коригиране на сметката на потребителя липсва приложим материален закон, чрез който да се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Корекционната процедура е въведена със Закона за енергетиката – чл.83, ал.1, т.6. Този текст изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, както и правила за измерване на ел.енергия, които да регламентират принципите, начините и местата за измерване. Такива правила са били създадени, но разпоредбите на чл.1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.), като подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение - 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 27.09.2018г. Същевременно в действащите ОУ на дружествата – ответници липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, по предложение на енергийните предприятия. Предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ към момента на проверката (а и до момента) не са налице правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените към момента на издаване на фактурата разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48- чл.51).
Въззивният съд намира следното :
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 16.06.2017г. до 15.06.2018г., както както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифа 4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, а именно:
- при липса на СТИ (чл.48, ал.1, прел. първо ПИКЕЕ);
- когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.48, ал.1, прел. второ ПИКЕЕ);
- при установена промяна в схемата на свързване (чл.48, ал.2 ПИКЕЕ),
- при повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл.49 ПИКЕЕ) или
- при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия (чл.50 ПИКЕЕ).
От установените по делото обстоятелства следва извода, че не е налице нито една от горепосочените хипотези на чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ, тъй като в процесния обект е било монтирано СТИ, същото е отговаряло на изискванията за точност при измерването на електроенергията и не са установени механични дефекти и неизправности на самия електромер, неговите схеми на свързване или тарифния му превключвател.
Разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ предвижда корекционна процедура, приложима при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, дължащо се на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Процедурата не е приложима в настоящия случай, доколкото по делото не е установено реалното потребление на отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия. Въпреки че от експертното заключение се установява, че процесното количество ел.енергия може да премине през измервателната система на електромера, не може да бъде обоснован категоричен извод, че отчетените в скритите регистри 15746,5кВтч са действително потребени от абоната в процесния период, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за показателите на тези регистри към момента на първоначалния монтаж на електромера, както и доколкото не може да бъде уточнен точният период, в който е осъществено натрупването на потребяваната енергия в неактивирания за търговски отчет регистър. Подобен извод не може да бъде изведен и от показателите в сумарния регистър, тъй като по делото липсват данни за тях, към момента на поставянето на измервателния уред в обекта на потребление. Следователно ответното дружество не е провело пълно доказване на разпределените в негова тежест факти, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Следва да се отбележи и че невъзможността без специален софтуер, какъвто притежават единствено производителя на СТИ и електроснабдителното дружество, да се установи, че по тарифен регистър 3 е отчетена консумация е нарушение на чл.32, ал.2 от НАРЕДБА No6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, приета от ДКЕВР, съгласно който съответният мрежови оператор осигурява на клиента възможност за проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите устройства, като по този начин потребителя се поставя в неравноправно положение.
Същевременно в действащите ОУ на ответното дружество липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48- чл. 51/.
Енергоразпределителното дружество може да реализира правата си в следствие на неправомерното присъединяване към мрежата по друг път, но не и по реда на чл.48 ПИКЕЕ.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищеца му дължи сумата от 2571,62лв., претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 16.06.2017г. до 15.06.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция. Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Поради неуважаване на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват разноски по делото, като същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото и ответник по въззивната жалба сумата от 410лв. - разноски във въвззивната инстанция. Съдът намира възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата възнаграждение за основателно. Предявения иск е с цена на иска 2571,62лв. и съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение в този случай е в размер на 410лв. Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Освен това следва да се отбележи и че процесуалния представител на ответника по жалбата не е извършил каквито и да било действия при изпълнение на сключения договор за правна помощ, които да наведат на нужда от присъждане на по-високо възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №156/30.04.2019г. по гр.д.№15/2019г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9009, бул.Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс-Г да заплати на Б.Р.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 410лв.(четиристотин и десет лева) - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :