Р Е
Ш Е Н
И Е
№1378
гр. Варна, 16.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав,
в публично заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело
№ 17947/2018 г. по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на
Т.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която първоначално против И.Р.Г., ЕГН **********
и Р.Й.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: *** чифлик, е предявен иск с правно
основание чл.233, ал.1 пр.1 ЗЗД за предаване държането на нает недвижим имот,
находящ се в с. г., общ. д.ч., обл. Варна, представляващ ...., кв.74, по плана
на селото, с площ от 670 кв.м, ведно с построената в същия имот къща, при
граници: имот № .......и от две страни – улици. Претендират се сторените
разноски по делото.
На
17.01.2019 г., в хода на производството по делото, настъпва смъртта на
ответника И.Р.Г. и по искане на ищцата, като ответници по делото са
конституирани неговите наследници по закон – низходящите му Р.И.Р., ЕГН **********
и Д.И.Т., ЕГН **********.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищеца права.
Ищцата е
собственик на недвижимия имот, описан в исковата молба, въз основа договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен през 2007 г. с продавачите Р.И.Р. и д.
д. Р.. Към датата на продажбата, в имота живеят Р.Р. и
неговите родители - И.Р.Г., и Р.Й.Р.. Между ищцата и първоначалните ответници е постигнато съгласие за неопределен, но кратък
период от време, И.Г. и Р.Р. да продължат да живеят в
имота, срещу заплащане на месечен наем. Наемното правоотношение между страните
продължава до 2016 г., когато плащането на наемната цена е преустановено. Проведени
са разговори с цел възобновяване на плащанията, но след като изпълнение не
последва, ищцата уведомява ответниците, че счита наемното им правоотношение за
прекратено, като кани И.Г. и Р.Р. да освободят имота,
и да ѝ го предадат. Отговор на това искане няма, поради което с покана от
03.10.2018 г. ищцата отново кани ответниците, с писмо, с обратна разписка, с
което настоява за освобождаване на имота ѝ в едноседмичен срок и отправя
искане в случай на неизпълнение, да ѝ бъде заплащано месечно обезщетение
в размер на 500 лева.
В срока
по чл.131 ГПК ответниците не представят отговор на исковата молба. В съдебно
заседание заявяват, че не оспорват правото на собственост на ищцата. Д.И.Т. заявява, че не оспорва
иска, както и че не живее в имота и няма претенции.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от представен по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №151, том IV, д.№827/2007 г. на В.П. – нотариус рег. №205 на НК,
вписан под вх. рег. № 40825/21.12.2007 г., на 21.12.2007 г., в гр. Варна е
сключен договор, по силата, на който д. д. Р. и Р.И.Р. продават на Т.П.И.
собствения си недвижим имот, находящ се в с. г., общ. д.ч., обл. Варна,
представляващ ...., кв.74, по плана на селото, с площ от 670 кв.м, ведно с
построената в същия имот къща, при граници: имот № .......и от две страни –
улици, за сумата от 3078,70 лева.
С покана от 02.10.2018 г.,
изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД до И.Р.Г. и Р.Й.Р., ищцата Т.И. кани
ползващите собствения ѝ имота лица да го освободят в седмодневен срок от
съобщаването, като при неизпълнение, същите следва да ѝ заплащат месечно
обезщетение в размер на 500 лева за ползването на имота. Поканата е адресирана
до двете лица, но в известието за доставяне е посочено името на Р.Р., като в графа за получател единствено е положен подпис,
без изписване имена на получател. Връчването е извършено на 03.10.2018 г.
По делото е представено извлечение
от банкова сметка ***, от което се установява, че през периода от 01.01.2012 г.
до 20.11.2018 г., ответниците са извършили шест банкови превода на суми, три от
които в размер на 300 лева, една в размер на 296 лева и две в размер на 280
лева.
По искане на ищцата са събрани
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, а именно на нейния син И.В. И..
От показанията на свидетеля се установява, че през 2007 г. неговата майка е
закупила процесния имот, като към датата на сключване на договора, в имота са
живеели ответникът Р.Р. и неговите родители. След
придобиване на имота от Т.И., в същия останали да живеят И.Г. и Р.Р. срещу заплащане на месечен наем за ползването на имота. Последното
задължение било изпълнявано, като били извършвани плащания както по банков път,
така и в брой. Свидетелят многократно лично е разговарял с ответниците за
освобождаване на имота, но такова не последвало. Наемната цена не била
заплащана от около две години. В процесния имот живеела ответницата Р.Р., като Р.Р. я посещавал
ежедневно. Свидетелят не познава ответницата Д.И.Т. и не му е известно тя да
живее в имота.
Съдът цени показанията на
свидетеля при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, като намира същите за
последователни, логични, и непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
В проведено по делото съдебно
заседание ответникът Р.Р. заявява, че не оспорва, че
ищцата е собственик на имота, че на същата е заплащана сума в размер на 300
лева месечно за ползването на имота, както и че през 2015 г. плащанията са
преустановени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск е
необходимо ищецът да установи кумулативно наличие на следните предпоставки: възникнало
между страните по делото наемно правоотношение, по което ищецът да е
предоставил за временно възмездно ползване собствена вещ; това наемно
правоотношение да е било прекратено, в т.ч. чрез едностранно волеизявление от
страна на ищеца – наемодател, поради виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника и последният да държи имота без правно
основание, като не предава същия на собственика му.
Страните не спорят, а и въз
основа на събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца от
една страна като наемодател и от друга страна - И.Г. и Р.Р.
като наематели е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа
устен договор за наем, по което ищцата е предоставила за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот в с. г., срещу задължението на наемателите
да заплащат наемна цена. Процесният договор е сключен без определен срок,
поради което за него е приложима разпоредбата на чл.238 ЗЗД. Ответниците не
оспорват получаването на поканата за освобождаване на наетия имот, изпратена им
на 02.10.2018 г., както и че не са предали държането на същия в определения им
срок. Установено е по безспорен начин, че в полза на наемодателя не е заплащана
дължимата месечна наемна цена, както и обстоятелството, че ответниците са били
канени да предадат държането върху процесната вещ. Дори да се приеме, че
договорът за наем не е бил прекратен с изтичане на седмодневния срок по поканата
от 02.10.2018 г., то връчването на препис от исковата молба на ответната страна
има характер на предизвестие по чл.238 ЗЗД и в този случай, с изтичане на
едномесечния срок по този текст, в хода на настоящото производство са настъпили
предпоставките за връщане на наетата вещ, съгласно чл.233, ал.1 ЗЗД.
След прекратяване на договора за
наем, ответниците Р.Й.Р. и Р.И.Р. продължават да ползват имота без правно
основание, като отказват освобождаването му и предаването му на ищцата. В
процесния случай е ирелевантно обстоятелството, че ответникът Р. не е страна по
договора и не живее в имота, тъй като по делото бе установено, че последният
ежедневно посещава същия и упражнява фактическа власт върху него. При горните
доводи, съдът намира, че ответниците Р.Й.Р. и Р.И.Р. държат имота без правно
основание, доколкото договорът за наем е прекратен, като същите дължат връщане
на държането на наетия имот, на неговия собственик.
Искът подлежи на отхвърляне по
отношение на ответника Д.Й.Т., доколкото в хода на съдебното производство бе
установено, че същата не е страна по наемния договор, не живее в процесния имот
и не упражнява фактическа власт върху него.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищцата се следват сторените разноски по делото в общ размер на 688,78 лева, от
които – 88,78 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да предат на Т.П.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, държането на недвижим имот, находящ се в с. г., общ. д.ч., обл.
Варна, представляващ ...., кв.74, по плана на селото, с площ от 670 кв.м, ведно
с построената в същия имот къща, при граници: имот № .......и от две страни –
улици, на основание чл.233,
ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.233,
ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да предаде на ищеца държането на недвижим имот, находящ се в с. г.,
общ. д.ч., обл. Варна, представляващ ...., кв.74, по плана на селото, с площ от
670 кв.м, ведно с построената в същия имот къща, при граници: имот № .......и
от две страни – улици, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Т.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 688,78 лева.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: