Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 1334 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 502066/05.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 85066/2017г. по описа на СРС, 78ми състав, е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове, че К.А.К.
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 915.14 лева – стойност на
потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2014г. – април 2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и заплащане, и сумата от
118.90 лева – обезщетение за забава върху главницата от 915.14 лева за периода
15.09.2015г. – 26.05.2017г., като исковете са отхвърлени за разликата над
915.14 лева до пълния предявен размер от 961.44 лева – цена за ползване на
топлоенергия и за разликата над сума в размер от 118.90 лева до пълния предявен
размер от 124.92 лева – лихва за забава върху главницата.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от К.А.К. е
депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу нея искове. В жалбата се поддържа,
че радиаторите в имота на ответницата са демонтирани, а заедно с тях е
демонтирана и лира в банята, като се посочва, че това обстоятелство е
установено и от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза. Твърди се, че начислените суми като цена за отделената топлинна
енергия от сградна инсталация и от общите части на сградата са нереални и
неверни. Въззивницата изрично заявява, че имотът е собственост на двама, като
тя в качеството си на съсобственик не използва цялото жилище. Предвид това
възразява, че топлофикационното дружество начислява дължимите суми по формула,
в която като база за изчисляване се взема пълния отопляем обем на имота. С
оглед изложеното въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от „Т.С.“ ЕАД и от третото лице помагач –
„Т.С.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 78ми състав, решение за
валидно, допустимо, но отчасти
неправилно. Аргументите на съда, с оглед изложените от въззивника доводи, в
тази насока са следните:
За
да се установи дали въззивницата се намира в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД,
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, съгласно която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Следователно за да се установи дали въззивницата е потребител
на топлинна енергия е от значение единствено установяването на двете
кумулативно дадени от законодателния предпоставки – въззивницата да е
собственик на процесния имот и този имот да се намира в сграда, присъединена
към абонатна станция.
Между страните
няма спор, че през периода м.05.2014г. – м.04.2016г. сградата, в която се
намира апартамент № 23, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, вх.А, е била
присъединена към абонатна станция. Същевременно от въззивницата във въззивната
жалба, а и в подадения отговор на исковата молба, е посочено, че притежава
право на собственост върху топлоснабдения имот в съсобственост с друго лице, за
доказването на което обстоятелство по делото е представен договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
24.01.1985г. От него се установява, че К.Ц.К.и К.А.К. са закупили апартамент №
23, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, вх.А. С оглед на това за безспорно
между страните по делото първоинстанционния е отделил, че К.К. притежава
½ от процесния имот. Така направеното признание на неизгоден факт и
представеното писмено доказателство преценени от съда в тяхната съвкупност
установява, че К.А.К. има качеството потребител на топлинна енергия за доставяне
на топлинна енергия на процесното жилище. Същевременно не са ангажирани
достатъчно доказателства от страна на „Т.С.“ ЕАД, че ответницата през исковия
период е била собственик на целия топлоснабден имот или че отговоря за
задълженията и на другия съсобственик К.Ц.К.солидарно с него.
Именно като потребител
на топлинна енергия ответницата е обвързана и с действащите за период м.05.2014г.
– м.04.2016г. Общи условия на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР). Следователно
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са
влезли в сила. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че между страните
по делото са били налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Досежно
въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното
количество и качество, въззивният съд намира следното:
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От представените
по делото от третото лице помагач документи за главен отчет за аб.№ 255467, за
апартамент № 23, находящ се в гр.София, ж.к. „Бели брези“ бл. 8, вх. 1, за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и 01.05.2015г. – 30.04.2016г., които са
частни документи, с положени от името на ответницата К.К. подписи, неоспорен от
нея, удостоверяващи неизгодни за нея обстоятелства и с оглед нормата на чл. 175
от ГПК се ползват с доказателствена стойност, по категоричен начин се
установява, че са осъществявани реални доставки на топлинна енергия.
Пред Софийски
районен съд е изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
която въззивният състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК. Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че
ирелевантно за кредитирането на изготвеното и прието по делото заключение по
съдебно-техническа експертиза е дали вещото лице е посетило имота или не,
доколкото констатациите на същото се отнасят за минал период и при посещението
си на място в имота, експертът не би могъл да установи през 2018г. какво е било
количеството доставена топлинна енергия през 2014-2016г. и какви СТИ е имало
поставени в имота тогава.
От заключението
по съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период според
главните отчети и изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение
в имота на ответницата К. всички радиатори са демонтирани, поради което
абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имота. Вещото
лице е констатирало обаче, че абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати пропорционално на пълния отопляем обем на имотите им по проект,
като отопляемият обем по проект на процесния топлоснабден имот съобразен при
изчисляването на стойността на сградната инсталация е 161 куб.м. и имено въз
основа на него са изчислени начислените на ответницата суми за сградна
инсталация съобразно правилата на Наредба 0№16-334/06.04.2007г. Експертът е
посочил, че в стълбището на сградата, в която се намира жилището на К.К., са
изключени радиаторите и за тях топлинна енергия не се начислява. Съгласно
заключението по съдебно-техническата експертиза от отчетеното количество
топлинна енергия са били приспаднати технологичните разходи, които са за сметка
на доставчика на топлинна енергия, а за разпределение между абонатите е дадено
само чистото количество топлинна енергия. На абоната през исковия период според
констатацията на вещото лице е начислявана и топлинна енергия за БГВ отчетена
по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота, като за отчитането им
потребителя е осигурил достъп.
В действителност
въз основа на приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза може да се достигне до извода, че радиаторите в имота са демонтирани,
но това не освобождава ответницата К. от задължението
да заплаща топлинната енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, доколкото съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Следователно единственият случай, в който
клиент прекъснал топлоснабдяването към отоплителните тела в апартамента си не
дължи заплащането на топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване е прекъснато от
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но
това е възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за
енергетиката само когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане
за прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на
топлоснабдяването на цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни
твърдения. Предвид това, ответницата дължи заплащането на доставената до имота
им топлинната енергия.
Въззивният
състав, за да определи размерът на дължимата сума за потребена топлинна енергия
от ответницата през исковия период, съобрази следното:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни
вноски и две изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период,
а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Следователно размерът на дължимата сума
за реално потребената през процесния период топлинна енергия представлява сбор
от начислените по фактурите за процесния период месечни задължения и сумата от
изравнителните сметки, която може да бъде положително число, когато е сума за
доплащане или отрицателно число, когато е сума за възстановяване.
От приетото по
делото заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи,
които настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК, доколкото същите
са изготвени въз основа на представените по делото документи, се установява, че
фактурираните ежемесечно от „Т.С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за абонатен
номер 255467 за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. са в размер на 981.27 лева, от които за сградна
инсталация за целия исков период в размер на 333.75 лева, за отопление на имота
– 0.00 лева, а за топла вода – 647.52 лева.
В така посочената сума не са включени, видно от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, стари задължения и извършени
корекции, както и стойности по фактурите за извършване на услугата дялово
разпределени.
В заключенията
си вещите лица посочва още, че стойността на изравнителните сметки за периода
м.05.2014г. до м.04.2016г. е общо 66.13
лева за възстановяване на потребителите. Следователно стойността на реално
доставената и използвана през исковия период топлинна е 915.14 лева (разлика между 981.27 лева и 66.13 лева). Същевременно,
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, е констатирало, че от
ответницата не са постъпили плащания на суми за топлинна енергия за исковия
период.
В
отговора на исковата молба въззивницата е релевирала възражение за погасяване
по давност на сумите начислени от ищеца през исковия период. По отношение на
което настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията
дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в”
от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 12.03.2014г., действащи през исковия
период от м.05.2014г. – м.04.2016г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия
размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, когато
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по
отношение на които се прилагат общите условия, влезли в сила през 12.03.2014г.,
давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от
деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец май 2014г.
давностният срок започва да тече от 01.06.2014г., и следователно изтича на
01.06.2017г. Ето защо в конкретния случай погасено по давност се явява
единствено вземането за доставена топлинна енергия за м.05.2014г., равняващо се
на 33.31 лева, съгласно посоченото в заключението по съдебно-техническата
експертиза относно стойността на фактурата за м.05.2014г., тъй като заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било подадено от „Т.С.“
ЕАД на 08.06.2017г., , а съгласно
чл. 116 от ЗЗД с предявяването на иск давността се прекъсва. За сумите дължими
за доставена топлинна енергия през период от м.06.2014г. до м.04.2016г., не са
погасени по давност или дължима е сума в общ размер от 881.83 лева (разлика между сумата 915.14 лева и погасената по
давност сума от 33.31 лева).
Предвид това,
погасена по давност се явява и част от претенцията на ищеца за мораторна лихва
в размер на 5.74 лева, определен по
реда на чл. 162 от ГПК.
Доколкото по делото е установена дължимостта на главното вземане в размер
на 881.83 лева, като липсват изложени доводи от страна на въззивниците във
връзка с задължението за обезщетение за забава, въззивният съд приема, че
акцесорната претенция за дължимост на мораторна лихва върху непогасените по
давност вземания на ищеца се явява установена за периода от 15.09.2014 г. до
26.05.2017 г. Размерът на дължимата лихва следва да бъде
определен по реда на чл. 162 ГПК на 110.41
лева.
За да се
установи, какъв е размерът на дължимата от ответницата сума, следва да се
съобрази, че същата притежава само ½ от процесния апаратмент
притежаваните от тях квоти от правото на собствеността върху процесния имот.
Съобразявайки това, настоящият състав намира, че дължимите от К.К. сума за
потребена топлинна енергия за исковия период се равнява на 440.92 лева за всеки от тях, а стойността на дължимите суми за
обезщетение за забава върху главницата от всеки от тях се равнява на по 55.21 лева.
Предвид несъответствието в изводите на Софийски градски съд с тези на
Софийски районен съд, обжалваното решението следва да бъде отменено в частта, с
която по отношение на ответницата е признато за установено, че дължи на
ищцовото дружество сума в размер над 440.92
лева до
пълния уважен размер от 915.14 лева, т.е за сумата от 474.22 лева, и в частта в
която е уважен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 55.21 лева до пълния уважен размер от 118.90
лева, т.е за сумата от 63.69 лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено
и в частта, в която К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер над 219.21 лева до присъдената сума от 456.88 лева – разноски за
исковото производство (т.е. за сумата от 237.67 лева и за сумата над 34.25 лева до присъдения размер от 71.38 лева
– разноски в заповедното производство (т.е. за сумата от 37.13 лева).
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни. Въпреки
това въззивницата не е направила изрично искане за присъждането на сторените от
нея пред Софийски градски съд разноски, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
От името на „Т.С.“
ЕАД по делото е направено искане за присъждане на разноски с представена молба
с вх. № 70571/30.05.2019г., която е постъпила в съда едва в 11.08 часа, т.е
след края на устните състезания по делото, доколкото от протокола за
проведеното на 30.05.2019г. съдебно заседание се установява, че то е приключило
в 9.55 часа. Ето защо в полза на въззиваемото дружество също не следва да бъдат
присъждани разноски за въззивното производство.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 502066/05.10.2018г., постановено по гр.д. №
85066/2017г. по описа на СРС, 78ми състав, в частта, в
която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че К.А.К., с ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
149 от ЗЕ сума в размер над 440.92 лева до
пълния уважен размер от 915.14 лева, т.е за сумата от 474.22 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. до имот с абонатен №255467, ведно със
законната лихва върху главниците от 08.06.2017г. до изплащането на сумата, и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 55.21 лева до пълния уважен размер от
118.90 лева, т.е за сумата от 63.69 лева, представляваща стойността на лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 26.05.2017 г. върху
главницата за топлинна енергия, като и в частта, в която че К.А.К., с ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер над 219.21 лева до присъдената сума от 456.88 лева, т.е. за сумата от
237.67 лева - разноски за исковото
производство и за сумата над 34.25 лева
до присъдения размер от 71.38 лева, т.е. за сумата от 37.13 лева – разноски в
заповедното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
срещу К.А.К., с ЕГН **********,***, искове за признаване за установено, че К.А.К.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ сума в размер над 440.92 лева до пълния уважен размер от 915.14 лева, т.е за сумата
от 474.22 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. до имот апартамент № 23,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен №255467, ведно със законната
лихва върху главниците от 08.06.2017г.
до изплащането на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 55.21 лева до пълния уважен размер от 118.90 лева, т.е за сумата от
63.69 лева, представляваща стойността на лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 26.05.2017 г. върху главницата за топлинна енергия.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502066/05.10.2018г., постановено по гр.д. №
85066/2017г. по описа на СРС, 78ми състав, в останалата му обжалвана част.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.