Решение по дело №9/2019 на Окръжен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е №16

град Шумен, 29.01.2019 г.

 

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                            Председател: М. Маринов

                                                                               Членове: 1. А. Карагьозян                                                                                                                 2. Р. Хаджииванова       

 

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 9 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Делото е образувано по депозирана жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, действаща чрез юриск. Д.Г.– Х., срещу постановление от 25.10.2018 г. за прекратяване на изп.д.№ 8138/2018 г. по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС. Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително дело счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че от страна на Агенцията били образувани изп.д.№ 845/2012 г. и изп.д.№ 342/2013 г. на ЧСИ с длъжници „Ремо 98”АД и „Инкотар”АД и ипотекарен длъжник „Ремо” АД. При ЧСИ било образувано изп.д.№ 686/2011г. със същите страни, прехвърлено при ЧСИ под № 1316/2014 г.. Трите дела на ЧСИ /№ 845/2012 г.; № 342/2013 г. и № 1316/2014 г./, поради изгубена правоспособност били изпратени служебно на ЧСИ , като Агенцията не била уведомена кое от тези изпълнителни дела в кой номер било преобразувано.

На следващо място излагат, че с издадена в полза на ипотекарния длъжник обезпечителна заповед от 15.05.2015 г. било спряно изпълнението по изп.д.№ 845/2012 г. на ЧСИ , само в частта, касаеща извършваните изпълнителни действия спрямо имотите, върху които е наложена законна ипотека в полза на АПСПК. При това положение Агенцията не разполагала с възможност да иска извършването на изпълнителни действия по спряното дело. Към настоящия момент основанието за спиране не било отпаднало. Сочи, че прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не намира приложение при спряно дело и не е налице бездействие на кредитора в 2-годишния срок. Предвид изложеното молят съдът да отмени постановлението за прекратяване. В случая, че съдът счете, че не са налице предпоставките за прекратяване на по чл.433, ал.1, т.8 ГПК моли, доколкото спирането е само по отношение на ипотекарния длъжник „Ремо”АД изпълнителното дело да бъде прекратено само по отношение на длъжниците „Ремо 98”АД и „Инкотар”АД, но не и по отношение на ипотекарния длъжник „Ремо” АД. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Длъжниците по изпълнителното дело „Инкотар” АД гр. С., „Ремо – 98” АД и ипотекарния длъжник „Ремо” АД са депозирали писмен отговор на жалбата, в който вземат становище за нейната неоснователност.  

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното действие.

Жалбата е депозирана в срок.

Приложеното изп. дело № 2018*0408138 по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС /с предишен № 2013*0400342 на ЧСИ /, е образувано по молба от 15.05.2013г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. С., срещу солидарните длъжници „Ремо 98” АД-гр. Ш.и „Инкотар” АД- гр. С., с приложени към молбата два изпълнителни листа: първият от 24.03.2008 г. по гр.д.№ 942/2007 г. на САС, съгласно който длъжниците следва да заплатят солидарно на АПСПК сумата 28720,58лв. дължима вноска от цена на Пакет № 1 от капитала на „Ремо” ЕАД-гр. Ш., по силата на договор за приватизация № Р250-473/13.08.1998 г., ведно със законната лихва считано от 30.03.2003 г. до окончателното й изплащане; както и „Ремо 98” АД да заплати на АПСПК сумата 119553,17лв., неустойка поради забавено плащане на вноска  от цена по Пакет № 1 от капитала на „Ремо” ЕАД-гр. Ш., за периода 13.08.2000 г. до 25.04.2003 г. ведно със законната лихва считано от 24.06.2003 г. до окончателното изплащане на сумата.

По втория изпълнителен лист от 01.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 61051/2011 г. на СРС „Ремо 98” АД-гр. Ш.и „Инкотар”АД-гр. С., следва да заплатят солидарно на АПСПК-гр. С. сумата от 66933,25лв. осма разсрочена годишна вноска с падеж 31.12.2006 г. от цената по договор за приватизационна продажба на 75% от капитала на „Ремо” ЕАД.-гр. Ш. от 13.08.1998 г., ведно с увеличението по чл.25, ал.3, т.3 ЗППДОП/отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до окончателното плащане и сумата 1338,67 лв. разноски по заповедното производство. Този изпълнителен лист е частично обезсилен с определение от 11.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 61051/2011 г. на СРС, относно вземането над сумата 3425,39 лв, относно разноските над 68,51лв. и относно юрисконсултското възнаграждение над 57,28лв..

 С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към всички недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжника. Видно от приложената по делото молба, в полза на АПСПК на 14.03.2013 г. е вписана законна ипотека за обезпечаване вземанията на Държавата, произтичащи от неизпълнение на сключения 13.08.1998 г. между Министъра на земеделието горите и аграрната реформа и „Ремо 98”-гр. Ш. и „Инкотар”ООД-гр. С. като купувачи, договор за приватизационна продажба на 42500 поименни акции представляващи 75% от капитала на „Ремо” ЕАД-гр. Ш./понастоящем ”Ремо”АД/, върху ПИ с идентификатор 8351.670.55 и 13 сгради, които попадат върху имота, подробно описани по делото. Върху същите имоти е вписана и възбрана по изпълнителното дело на 16.04.2013 г..

С молба вх.№ 4835/18.07.2014 г. и молба вх.№ 7637/06.10.2014 г. /с идентично съдържание/ взискателят е поискал от ЧСИ , извършване на опис и публична продан по отношение на възбранените по изп.д.№ 342/2013 г. и по изп.д.№ 845/2012 г. недвижими имоти. С молба от 03.11.2014 г. взискателят е уточнил остатъка от задължението на длъжниците по изп.дела № 342/2013, № 1316/14 и изп.д.№ 845/2012 г. и моли изготвяне на актуална оценка. С молба от 06.02.2015 г. е поискал определяне на юрисконсулско възнаграждение по изп.д.№ 342/2013 г.; № 845/2012 г. и по № 1316/2014 г. Видно от приложените по делото доказателства по молбата на взискателя не са били предприети никакви изпълнителни действия от съдебния изпълнител.  /Установява се по делото, че след отвод на ЧСИ образуваното изп.д.№ 686/2011 г. е препратено на ЧСИ и образувано под № 1316/2014 г./

Последваща молба, с която се иска насочване на изпълнението върху имотите, собственост на ипотекарния длъжник по делото „Ремо” АД, а също и върху имотите на солидарните длъжници „Инкотар” АД гр. С. и „Ремо 98” АД гр. Ш., е депозирана с вх.рег.№ 6404/09.10.2017 г. до ЧСИ , а на 03.08.2018 г. пред ЧСИ .

По делото е приложено удостоверение изх.№ 3181/25.02.2015 г., издадено от ЧСИ , където подробно е посочено по кои изпълнителни листи и за какви вземания се водят образуваните три изпълнителни дела - № 845/2012; 1316/2014 г. и 342/2013 г. От посоченото удостоверение се установява, че изп.д.№ 845/12 г. е образувано по изп.л. от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 4047/2008 г. на СРС; изпълнителен лист от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 942/2007 г. на САС и изпълнителен лист от 29.02.2008 г. по гр.д.№ 4070/2008 г. на СРС.  

Видно е от приложена от ЧСИ  обезпечителна заповед от 15.05.2015 г., издадена съгласно определение от 14.05.2015 г. по гр.д. № 5770/2015 г. на СГС, че се допуска обезпечение на иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.170 ЗЗД на „Ремо” АД, против АПСПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д.№ 2012*0400845 на ЧСИ , в частта, касаеща извършените изпълнителни действия, спрямо които е наложена законна ипотека в полза на ответника.  Няма данни по делото, настоящото изп .д. № 342/2013 г./изп. дело № 2018*0408138/ да е присъединено към изп.д.№ 845/2012 г., или обратното.

             На 25.10.2018 г. ЧСИ  е постановил спиране на изпълнителните действия по настоящото дело насочени срещу имотите на „Ремо” АД, за които има наложена законна ипотека в полза на АПСПК по изп.д.№ 2018*0408138, въз основа на представена обезпечителна заповед от 12.10.2018 г. по гр.д.№ 5770/2015 г. на СГС. С постановление от  същата дата 25.10.2018г./идх.№7972/29.10.2018г./ ЧСИ е прекратил  изп.д.№ 2018*0408138. ЧСИ се е мотивирал, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжниците, поради което е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. ЧСИ е изложил още, че обезпечителната заповед от 15.05.2015 г. се отнася конкретно до изп.д.№ 845/2012 г., понастоящем изп.д.№ 2018*0406457. Настоящото изп.д. № 2018*0408138 /преди изп.д.№ 342/2013 г./ не е присъединено към изп д. № 2018*0406457 /преди изп.д.№ 845/2012 г./. Освен това заповедта за спиране от 15.05.2015 г. не касае цялото изпълнително дело, а само онези изпълнителни действия, които са насочени срещу имотите на „Ремо” АД, за които е учредена законна ипотека в полза на АПСПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключени на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – в този см. задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В случая с молба вх.№ 7637/06.10.2014 г. взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху възбранените по делото имоти, като се извърши опис и публична продан на същите, както и на описаните вече имоти на длъжниците. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело опис не е извършен и не е насрочена нито е извършена публична подан. Изпълнителното производство е било висящо, но след посочената дата – 06.10.2014 г. нито взискателят, нито съдебният изпълнител са предприели изпълнителни действия повече от две години. /следващата молба, с която се иска насочване на изпълнението е от 09.10.2017 г./ Без значение е, че по вина на съдебния изпълнител не са извършени исканите изпълнителни действия, тъй като бездействието на същия не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. /В този см. Решение №451/29.03.2016 г. по гр.д.№2306/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.   

Съобразно правилата на изчисляване на сроковете по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 06.10.2016 г. и поради бездействието на взискателя изпълнителното производство е прекратено от тази дата. Изпълнителният процес е прекратен по силата на закона, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно, а не конститутивно действие, за прогласяване на настъпването на визираното в чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Следва да се посочи още, че допуснатото обезпечение по гр.д.№ 5770/2015 г. на СГС, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 845/2012 г., не се отразява на изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК  по настоящото изп.д.№ 8138/2018 г. /с предишен № 342/2013 г./, доколкото липсват данни това изпълнително дело да е присъединено към настоящото. Не отговаря също така на доказателствата по делото твърдението на взискателя, че не му е известно кое изпълнително дело в кое е преобразувано, тъй като противното се установява от приложените от самия взискател молби по делото.

С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 19542/13.11.2018 г. от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. С., действаща чрез юриск. Д.Г.– Х., срещу постановление от 25.10.2018 г. за прекратяване на изп.д.№ 8138/2018 г. по описа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ШОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                                                    

                                                                                               2.