Решение по дело №280/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 38
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20193210200280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                24.02.2020  г.              гр.Балчик

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,

в публично съдебно заседание

на  двадесет и девети януари ,през две хиляди и двадесета година,  

в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                    2.

при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Даниела Игнатова  НАХД280  по описа за 2019 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        

         Производството е образувано по жалба на „Е.” ЕАД,ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Църква , община Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,срещу Наказателно Постановление №008-001384/259 от 09.08.2019г.на   Директора  на  Дирекция” Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00/две хиляди /лева,на осн.чл.416,ал.5,във вр.с чл.414,ал.1 от КТ,за нарушение по  чл.128,т.2 от КТ.

Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Наказващият орган не бил взел предвид при определяне на наказанието тежкото икономическо положение на дружеството,а именно забавените плащания от страна на контрагентите по договори  ,довело да забавяне в плащанията за заплати на работниците. Навеждат се доводи че е издадено едно предписание и поради това на дружеството е следвало да бъде наложено едно единствено наказание. За конкретното лице е посочено че не е било на работа,нямало нито един отработен ден и за това е било и освободено.В условията на евентуалност да се намали размера на санкцията.

Редовно призовано,дружеството-жалбоподател не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна,редовно призована  се представлява в с.з. от  ю.к.Н..

Процесуалният представител на Въззиваемата страна,твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.

Твърди,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.Пледира за присъждане на юр.к.възнаграждение.

         По делото,като свидетели са разпитани Т.А.-актосъставител.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

На 05.03.2019г. била извършена проверка от Св.А. на мина „Оброчище”,находяща се в с.Църква,общ.Балчик и стопанисвана от „Е.” ЕАД. Била връчена призовка на инж.И.И.-мениджър находки за явяване на 11.03.2019г. в 09,00часа на управителя или упълномощено от него лице в ДИТ-Добрич където да бъдат предоставени документи удостоверяващи извършено плащане на трудово възнаграждение на работещите за месец януари 2019г.

Очевидно на посочената в призовката дата и час ,представител на дружеството не се е явил и не са били представени доказателства за изплащане на възнагражденията за месец януари 2019г.

Това дало основание на св.А. да приеме,че неизплащането на възнаграждението на Б.Т.М. за м.януари 2019г.съставлява административно нарушение,за което дружеството следва да бъде санкционирано,като бъде съставен АУАН .

Тези констатации ,св.А. удостоверил в протокол от извършена проверка №ПР1908476/27.03.2019г.,връчен посредством известие за доставяне на 09.04.2019г.,ведно  покана с изх.№19018718/27.03.2019г. до изпълнителния директор на „Е.” ЕАД ,с която дружеството било поканено да се яви в тридневен срок от получаване на процесната призовка,  чрез управител или упълномощено от него длъжностно лице в ДИТ-Добрич за съставяне на АУАН за нарушение по чл.128,т.2 от КТ.

Видно от съставеният на 27.05.2019г. АУАН от св.А. ,е че управителя или упълномощено от него лице не са се явили в ДИТ-Добрич за съставяне на АУАН,поради което и последният бил съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН,за нарушение по чл.128,т.2 от КТ.

По делото не е установено кога и как е бил връчен АУАН,т.к.от страна на ДИТ-Добрич не се представиха надлежни доказателства.Очевидно и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по него, защото такива не са налични в кориците на делото.

Въз основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия орган издава настоящото наказателното постановление.  

         При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от обратната пощенска разписка за връчване е връчено на 12.09.2019г.Жалбата е подадена в деловодството на въззиваемата страна с вх.№19101036/24.09.2019г.,с п.клеймо от 19.09.2019г.

Поради това съдът приема,че         жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

         Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.

         Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

         При анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че жалбата е основателна .

Разпитан в с.з.св.А. потвърждава констатациите по АУАН,като съдът изцяло кредитира показанията му т.к. същите се подкрепят от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства.Същият в с.з. заяви ,че не му е известно дали от страна на дружеството има изплащане на възнаграждението за м.януари 2019г.

         Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН гласи:” Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ”

         Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН,регламентираща кое действие или бездействие представлява административно нарушение ,предвижда,че административно нарушение е  това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

         Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН гласи:” Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.”

Разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН гласи:” Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.”

         От анализа на горепосочените норми ,настоящия съдебен състав достига до извода,че за всяко констатирано административно нарушение следва да се наложи отделно индивидуализирано административно наказание.

Анализът на нормите сочи, че вмененото нарушение се свързва с индивидуализиране на нарушение при всеки отделен случай.

От това следва извода,че правилно наказващият орган е наложил за всеки един от работниците,на който не е било изплатено трудово възнаграждение за месец януари 2019г.отделно наказание,издавайки отделно НП въз основа на отделен АУАН,съставен за всеки един от тях,в случая за Б.Т.М. с ЕГН********** ,назначен на длъжност „работник лампистерна ”.

Неизплащането на трудово възнаграждение на всеки един от работниците в дружеството за месец януари 2019г. се характеризира със свои самостоятелни обективни елементи,съставлява едно отделно административно нарушение  ,за което следва да бъде налагано отделно административно наказание,т.к. всеки един от работниците в дружеството има самостоятелни от другите трудови права,вкл. и правото да получи трудово възнаграждение за труда си за съответния месец.

Правилно наказващият орган,изхождайки от правилото на чл.18 от ЗАНН е издал и процесното НП.

Тук съдът следва да посочи,че от компетентността на наказващият орган е да прецени дали за всички работещи в дружеството лица ли следва да издаде НП или за някой от тях и съдът не може да контролира това,т.к.няма такива правомощия,т.к.така издаденото НП не противоречи на разпоредбите на чл.18 от ЗАНН.

По този начин административно-наказващият орган е правилно е приложил един основен принцип на административно-наказателния процес – за законноустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма.

Затова съдът намира, че в случая е налице отделно нарушение за всеки един от работниците, посочени във всяко едно от  наказателните постановления.

Следователно при издаване на настоящото НП ,наказващият орган в съответствие с разпоредбите на чл.57 ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,за всяко едно от нарушенията е наложил отделно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Нарушението на законовата норма, в случая ,се състои в бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на дружеството-жалбоподател да изплати заплатите за месец януари 2019г.,най-късно до 15-то число на следващият месец,  на всеки един от своите работници,т.к.по отношение на всеки един от тях се сключва отделен трудов договор който поражда права и задължения за всеки един от тях,респ.правото да получи възнаграждение за всеки конкретен месец.Предвид това,съдът счита,че така издаденото НП е законосъобразно.

Възнаграждението на лицето Б.Т.М. с ЕГН********** за м.януари 2019г. не е изплатено.Мотивите за това от страна на Т. д. посочени в ел.писмо изпратено до ДИТ-Добрич за това че същият не се е явил на работа, а възнаграждение се изплащало за всеки отработен действително ден се явяват несъстоятелни и недоказани.След като липсват надлежни доказателства за това че лицето не е било на работа ,то съдът приема,че е следвало да му бъде начислено и изплатено възнаграждение.

Независимо от това,съдът счита    че следва да измени НП ,досежно размера на наложената санкция,    т.к.същата приема за завишена и несъобразена с икономическото състояние на дружеството.

Служебно известен факт на съда/по повод други дела с дружеството/,че последното към този момент е било във финансови и икономически затруднения,които са довели до забавяне на плащанията, поради несвоевременно плащане от страна на купувачи и не са следствие от виновно поведение на дружеството,което разбира се не го освобождава от задължението да изплаща трудовото възнаграждение на работещите.

Според съда,справедливото и правилно прилагане на закона е да се наложи минималното предвидено  КТ наказание ,още повече че в НП липсват мотиви на наказващият орган как е определил този размер на наказанието, който съдът  приема за справедлив и съответен на тежестта на нарушението и причините които са довели до извършването му

Поради изложеното по-горе съдът,ще измени НП .

От юр.к.Н. се претендират разноски за юр.к. Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.

Искането е основателно с оглед изхода на делото,следва да се присъди юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата разпоредба  на чл.63,ал.5 от  ЗАНН.съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на МС по предложение на НБПП.

В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.

Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .

         Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно Постановление №08-001384/259 от 09.08.2019г.на Директора  на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „Е.” ЕАД,ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Църква ,община Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр.чл.414 ал.1 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00/две хиляди/лева,за нарушение на чл.128,т.2 от КТ,като на осн.чл.415в,ал.1 от КТ,ПОСТАНОВЯВА „Имуществена санкция” в размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева!

ОСЪЖДА „Е.” ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Църква, община Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,на осн.чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр.с чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,да заплати на ДИТ-Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,и по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс .      

 

   

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: