№ 62
гр. гр. Радомир, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100598 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на
такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., на стойност 2424,84 лева.
Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице
облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през
процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви
доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи
условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между
страните. Ответницата била абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите
условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата не
изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 06.04.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на
ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник
за следните суми: главница в размер на 2524,84 лева за ползвана, но незаплатена от
ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., ведно с
1
мораторна лихва за забава в размер на 258,83 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 2524,84 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 258,83 лева, начислена за периода от
09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
твърди, че не е в договорни отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия
за процесния имот. Наред с това, сочи, че ищцовото дружество не е спазило законовите си
задължения, касаещи публикуването на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Поддържа, че в рамките на проведеното заповедно производство ищецът не е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за суми за услугата дялово
разпределение, поради което и не може да претендира същите в настоящото исково
производство.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, редовно призовано,
чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
Ответницата М.Р., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 06.04.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата М.Р. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, изпратено по
подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
2
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П.,
ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., е открита партида на името на М. М. Р., с абонатен номер ..
По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том
XXII, дело № 5461/1997г. на нотариус М. М., с район на действие – района на ПРС, от който
се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. .,
е собственост на Р.А.Г., като М. М. Р. и А.Г.Р. са си запазили правото да ползват
недвижимия имот, докато са живи.
Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., че А.Г.Р.
е починал на 13.11.2006 г.
От представените по делото писмо с изх. № . г. от община П., Дирекция „Местни
приходи и такси“, както и декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установява, че процесният
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., е деклариран от Катя
Кирилова Георгиева, в качеството си на съсобственик, като в графата „Ползватели“ е
отразено, че върху имота е учредено вещно право на ползване в полза на М. М. Р..
По делото са представени и протокол № 00765/15.02.2017 г. за монтаж на средство за
измерване, свидетелство за проверка на средство за измерване № 00086/11.02.2017 г., от
което се установява, че топломерът, монтиран в процесния апартамент, съответства на
одобрения тип, както и електронна извадка в табличен вид на начисленията по компоненти
за процесния период и процесния недвижим имот, електронна извадка в табличен вид на
изравнителните сметки за процесния период и процесния недвижим имот и електронна
извадка в табличен вид за начисленията в абонатната станция.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-
икономическа експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми
за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало
платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот, възлиза на 2524,84 лева, като лихвата за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. е в размер на 258,83 лева.
Според вещото лице, сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период, са въведени в счетоводството на ищеца, което е водено
редовно.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-
техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия
за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2524,84 лева, като
3
начислената сума е в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията за гр. П.. От заключението се установява, че топломерът в сградата е
преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2020 г., като за
процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от
„Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата за дялово
разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 27.11.2000 г. Посочено е, че за
процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична
общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените
от „Топлофикация – П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за
процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период
няма подадени от ответницата възражения срещу изравнителните сметки.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответницата М.Р. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“, като титуляр на вещното право на ползване
на процесния топлоснабдяван имот, което е видно от представения по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 100, том XXII, дело № 5461/1997г. на нотариус М. М., с
район на действие – района на ПРС. Правилото е, че собственикът на толофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота
топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на
всичките три правомощия от сложното вещно право на собственост - право да владее, да
4
ползва и да се разпорежда с вещта. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по
отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се подкрепя от употребата
на съюза „или“ - т. е. отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако
липсва фигурата на „ползвател“. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и
на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се
ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това според настоящия
съдебен състав, само ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ в хипотезата, при която
съществува учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в
качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение
на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.
Правно ирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота.
Изложеното се извлича по безспорен начин и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според
която „ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително
данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване на правото на ползуване“, т. е. законът ангажира
отговорността на ползвателя поради притежаването на вещното право на ползване, без да се
интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не.
Отговорността на собственика на топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента
на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за
собствеността. В изложения смисъл са и решение № 11/29.01.2013 г., по гр. д. № 1319/2012
г. по описа на ВКС; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
решение от 17.02.2012 г. по в. гр. д. № 1034/2011 г. по описа на Окръжен съд – П. и решение
№ 278/19.10.2017 г. по в. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Окръжен съд – П..
В този смисъл и след като констатира, че ответницата е титуляр на вещното право на
ползване на процесния топлоснабдяван имот (съдът констатира, че другият вещен ползвател
– А.Г.Р., е починал през 2006 г. и правото на ползване се е погасило със смъртта му – чл. 59,
ал. 1 ЗС), съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
С оглед констатацията, направена от съда в проведеното на 17.11.2021 г. открито
съдебно заседание, а именно, че Общите условия са публикувани в един централен и един
местен всекидневник, се налага изводът, че топлоснабдителното дружество е спазило
изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата съдебно - техническа експертиза, което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
5
задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 2524,84
лева и е в съответствие с действащите за процесния период цени на топлоенергията за гр. П..
Въз основа заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в
топлоснабдения имот е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната
инсталация (СИ), като в имота е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ)
за периода въз основа на монтиран уред за измерване на топла вода (водомер), както и за
отдадена топлинна енергия от отоплителните тела, монтирани в пет от помещенията на
жилището. Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответницата
топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество
правилно е начислило дължимите суми. ФДР осъществява дейността по измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано
изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период.
Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При
определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния
период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните
разходи в същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях
топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната собственост като
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния период
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата - етажна собственост, следва
да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата - етажна собственост.
За имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално
на отопляемия обем, като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем
за сградата - етажна собственост за отчетните отоплителни периоди, е в съответствие с
нормативната база.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова
е одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
6
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са
съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Ответницата не установява да се е
възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните – в 30-дневен срок след получаването на изравнителните сметки (чл. 29,
ал. 1 от ОУ), нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.
6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на мотивирано
оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по допуснатата съдебно - икономическа експертиза, което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 24, находящ се в гр.
П., ул. „Н.Ц.“, бл. 36, вх. „Б“, е в размер на 2524,84 лева.
На следващо място, когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът
изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1
ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва (чл. 34, ал. 6 от ОУ). През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая, ответницата имат
задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-
дневния срок, поради което същата е в забава. Лихвата за забава върху главницата за
процесния период, изчислена от вещото лице, е 258,83 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по противопоставеното в отговора на
исковата молба възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност. На
основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, в случая е приложима кратката 3-годишна погасителна давност. Заявлението на
ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, което
стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 06.04.2021 г., следователно
погасителната давност обхваща всички ликвидни и изискуеми преди 06.04.2018 г. такива, т.
е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл
преди тази дата. В случая обаче претенцията на ищцовото дружество е за период от време
след 06.04.2018 г., което налага извод за неоснователност на възражението.
По изложените съображения съдът намира, че исковете са изцяло основателни и
7
доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
600,99 лева, от които 150,99 лева – внесена държавна такса, 300,00 лева - внесен депозит за
вещи лица и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство, което съдът определя съобразно ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Р., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” сумата от 2524,84 лева (две хиляди
петстотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Н.Ц.”, бл. .,вх. ., ап. ., за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 258,83 лева
(двеста петдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), начислена за периода от
09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА М. М. Р., с ЕГН: **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република” сумата от 600,99 лева (шестстотин лева и деветдесет и девет
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8