№ 1171
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502197 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 79606/19.09.2025г. подадена от М. Г. Б., чрез
процесуалния си представител срещу решение № 3202/05.09.2025г. постановено по гр.д.№
5673/2025г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателката
срещу Община Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението,
извършено със заповед № 0668/04.03.2025г. издадена от кмета на Община Варна; да бъде
възстановена на предишната работа, а именно – Главен експерт „Земеделие, поддържане и
планиране“ в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“ при Община Варна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа поради
незаконното уволнение в общ размер от 13152 лева за периода от 05.03.2025г. до 05.09.2025г.
/за не повече от шест месеца от уволнението/, ведно със законната лихва върху
претендирания размер на обезщетението, считано от 05.03.2025г. до окончателното
изплащане на задължението и жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на Община Варна
сумата 100 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски
/юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Въззивникът – М. Г. Б., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
1
твърдения за постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както
и при непълнота на доказателствата. Счита, че съдът незаконосъобразно е потвърдил
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата позовавайки се само на
формалните изисквания на закона, без да е изследвал фактически извършваната от ищцата
работа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Община Варна. Заявеното становище е за неоснователност на жалбата
и наведените с нея възражения, както и за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Счита, че правилно съдът е приел, че пряко изпълняваните от ищцата трудови
функции са ирелевантни за преценка на предпоставките на чл.107а, ал.1 от КТ. Посочва, че
по делото е установено по безспорен начин, че ищцата е била вписана в търговския регистър
като управител на „Гео Бай“ ООД, което е несъвместимо със заеманата от нея длъжност на
лице работещо по трудово правоотношение в общинската администрация. На това
основание излага, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.8, вр.чл.107а, ал.1, т.2 от КТ. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание във въззивната инстанция въззивникът не изпраща представител,
а въззиваемата страна поддържа заявената позиция за неоснователност на въззивната жалба.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при уважаването й.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с предявени от М. Г. Б. срещу Община Варна обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението й, извършено със заповед №
0668/04.03.2025г., издадена от кмета на Община Варна; да бъде възстановена на предишно
заеманата длъжнист – Главен експерт „Земеделие, поддържане и планиране“ в отдел
„Земеделие“ на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при
Община Варна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по
реда на чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в общ
размер от 13152 лева за периода 05.03.2025г. – 05.09.2025г. /за не повече от шест месеца от
уволнението/, ведно със законната лихва върху претендирания размер на обезщетението,
считано от предявване на исковаете в съда - 05.03.2025г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищцата М. Б. - С. твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответника – Община Варна възникнало по силата на трудов договор от 01.12.2006г. за
длъжността младши експерт „поддръжка на планове“ в Дирекция „Общинска собственост“,
2
отдел „Земеделие“, с изпитателен срок от шест месеца. През 2019 г. била преназначена на
длъжността главен експерт „Земеразделяне, поддържане и планиране“ в същия отдел
„Земеделие“ при Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ с
трудови функции свързани с осъществяване на дейности, свързани със собствеността и
ползването на земеделските земи, селищни образувания и територии, включени в
строителните граници на гр. Варна като територии по &4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че
според длъжностната й характеристика не изпълнява ръководни функции, а експертни,
свързани с даване на мнение към стоящите над нея при решаване на съответните задачи.
Излага също, че баща й Г.Б., жител на с. Николаевка е бил собственик на еднолично
търговско дружество със седалище в същото село – „Гео Бай“ ЕООД и e развивал търговска
дейност нямаща нищо общо със земеделските земи по &4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като през
2023г. той се разболял сериозно се наложило да прехвърли на ищцата половината от
дяловете на дружеството в следствие на което тя е станала съуправител в същото. Твърди, че
не е затаявала това обстоятелство, а още в първото тримесечие на 2024г. е подала пред
работодателя декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ, в което го е декларирала.
Излага, че на 01.04.2024г. е подала заявление-молба до органа на управление на търговското
дружество да се свика извънредно общо събрание и да бъде освободена от отговорност, като
пак от този момент се е оттеглила от работата в дружеството. Получила отговор, че искането
й ще се разгледа на общо събрание след приключване на стопанската 2023/2024г., като
решението ще бъде взето след извършен анализ на финансовите резултати. Посочва, че след
ползване на отпуск, се върнала на работа на 05.03.2025г., когато й била връчена заповед на
кмета № 0668/04.03.2025г., с която трудовото и правоотношение било прекратено, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. 3 КТ. Оспорва прекратяването
като незаконно, поради това, че не попада в кръга на лицата, заемащи длъжности от
категорията на посочените в закона, както и поради това, че не е налице несъвместимост по
смисъла на чл. 107, ал. 1 КТ. Предявява искове за признаване на уволнението й за
незаконосъобразно и за отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението й
длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за периода от
05.03.2025г. до 05.09.2025г., но за не повече от шест месеца от уволнението, ведно със
законната лихва върху претендирания размер на обезщетението, считано от 05.03.2025г. до
окончателното изплащане на задължението, като уточнява, че брутното и месечно
възнаграждение преди уволнението е в размер на 2192 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Варна,
чрез процесуалния му представител, с който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията на ищеца за възникване на
трудовото правоотношение на ищцата по силата на трудовия договор от 01.12.2006г. и
изменението му с допълнителното споразумение от 24.04.2012г., с което считано от
01.05.2012г. ищцата е заела длъжността Главен експерт „Земеразделяне, поддържане и
планиране“, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, отдел
„Земеделие“. Излага, че същото е било прекратено със заповед № 0668/04.03.2025г., считано
3
от 06.03.2025 поради несъвместимост, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1,
т. 2, пр.3 от КТ. Излага, че при извършена служебна проверка в Търговския регистър е
установено, че ищцата е вписана като управител на търговско дружество „Гео Бай“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Николаевка, община Суворово
считано от 24.05.2023г. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал.1, т.2 от КТ не може
да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е
управител в търговско дружество и доколкото ищцата заема това качество, е налице
законово основание за прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл.330, ал.2,
т.8 от КТ, без предизвестие. Посочва, че към момента на възникване на несъвместимостта,
ищцата не е изпълнила задължението си по чл.126, т.12 от КТ да уведоми работодателя за
това. Излага, че вписването на ищцата като управител на „Гео Бай“ ООД е заличено на
13.03.2025г., след прекратяване на трудовия договор, поради което уволненението е
законосъобразно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищцата М. Г. Б. е била в трудово правоотношение с
Община Варна по силата на трудов договор № 00175/01.12.2006г., който е изменен с
допълнително споразумение № 00352/24.04.2012г., въз основа на което считано от
01.05.2012г. е заела длъжността Главен експерт „Земеразделяне, поддържане и планиране“,
Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, отдел „Земеделие“
при Община Варна. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността, същата е част от
общинската администрация и е пряко подчинена на началника на отдел „Земеделие“ и
директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 0668/04.03.2025г. на кмета на
общината, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, предл.3 от КТ.
Заповедта е връчена на ищцата на 05.03.2025г.
Няма спор и по въпроса, че през 2023г. ищцата е станала съуправител в търговско
дружество „Гео Бай“ ООД, което обстоятелство се установява и от справка в Търговския
регистър. Видно от справка изготвена на 04.03.2025г., М. Г. Б. – С. е вписана като съдружник
и управител на „Гео Бай“ ООД на 24.05.2023г.
С молба от 01.04.2024г. ищцата е сезирала управителния съвет на „Гео Бай“ ООД с
искане да бъдат прекратени правата й да участва в управлението на дружеството съгласно
чл.27, ал.1, т.5 от дружествения договор, като бъде взето решение за освобождаването й от
отговорност като управител.
Не се оспорва от ответника и размера на последното получено от ищцата друтно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец в размер на 2192 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
в следствие на уволнението за периода от 05.03.2025г. до 05.09.2025г. в размер на 13152
лева, ведно със законната лихва върху него считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и т.3 от КТ за процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ
исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало въз основа на заповед №
0668/04.03.2025г., връчена на служителя на 05.03.2025г. Исковата молба е подадена в съда на
02.05.2025г., което означава, че исковете са предявени в срок и съдът дължи формиране на
изводи досежно тяхната основателност.
Уволнението на ищцата е станало на основание чл.330, ал.2, т.8 от КТ, според който
работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник и
служител, по отношение на който е налице несъвместимост в случаите по чл.107а, ал.1 от
КТ. Нормата на чл.330, ал.2, т.8 от КТ е императивна и тя съдържа прекратително за трудово
- правната връзка основание, което работодателят е длъжен да зачете, т.е работодателят има
задължение да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.107а, ал.1 от
КТ.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.8, вр.чл.107а, ал.1 от КТ изисква несъвместимостта да е налице към датата на
уволнението, като е без значение дали е съществувала и при възникване на трудовото
правоотношение или след това. Фактът на несъвместимостта е обективен и няма значение
дали уволненият знае за него. При наличие на някоя от формите на несъвместимост по
чл.107а, ал.1 от КТ със съответното лице не може да бъде сключван писмен договор, а ако
такъв вече съществува, то той следва да се прекрати на основание чл.330, ал.2, т.8 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, не може да бъде сключван трудов
договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец,
неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски
пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или
синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.
В случая прекратяването е поради факта на вписването на ищцата като управител на
търговско дружество „Гео Бай“ ООД.
В цитираната норма законодателят е използвал общото понятие за държавна
администрация, но следва да се има предвид, че тя включва както административните
структури на централната, така и на териториалната администрация на изпълнителната
власт, т. е и общинската администрация съгласно чл.36 от Закона за администрацията. В
5
този смисъл Определение № 556/08.02.2024г. по гр.д.№ 2517/2023г. по описа на ВКС.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че не е заемала ръководна длъжност при
ответника, доколкото цитираната разпоредба на чл.107а, ал.1 от КТ не прави отграничение
измежду служителите в държавната администрация в зависимост от функциите, които са
имали по длъжностна характеристика. Разписаните основания за несъвместимост касаят
всички служители в държавната администрация, следователно и ищцата.
Както правилно е посочил районния съд, посочената разпоредба е въведена в
обществен, публично правен интерес като цели да се избегне възможността да се оказва
нерегламентирано въздействие върху служители работещи по трудово правоотношение в
държавната или общинската администрация от лица, с които тези служители са в
частноправни отношения в качеството им на членове на орган на управление в търговско
дружество или кооперация.
В случая към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата – 04.03.2025г., а и към датата на пораждане на действието й –
06.03.2025г. – денят следващ датата на връчването й на служителя, тя е била управител на
„Гео Бай“ ООД, ЕИК *********, следователно попада в приложното поле на чл.107а, ал.1,
т.2 от КТ и спрямо нея е приложимо прекратителното основание на чл.330, ал.2, т.8 от КТ.
Без значение е какъв е бил предметът на дейност на търговското дружеството, какви точно
са били функциите и на управител в него, нито тези в изпълнение на длъжността Главен
експерт „Земеделие, поддържане и планиране“ в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“, доколкото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение поради наличие на несъвместимост, е формалното й участие в
управителния орган на дружеството. Ирелевантно за крайния изход на спора е също дали
ищцата е уведомила работодателя за обстоятелствата по чл.126, т.12 от КТ, а именно за
наличието на несъвместимост с изпълняваната работа, доколкото неизпълнението на това
задължение би било самостоятелно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на служителя по чл.330, ал.2, т.7 от КТ, но не рефлектива върху
законосъобразността на уволнението по чл.330, ал.2, т.8 от КТ.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав достига до извод за неоснователност
на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна поради незаконосъобразност на уволнението на
ищцата М. Г. Б. извършено със Заповед № 0668/04.03.2025г. на кмета на Община Варна, на
основание чл.330, ал.2, т.8 от КТ. Горното води до неоснователност и на обусловените от
него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заематана преди
уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция основателно се явява искането
на въззиваемата страна Община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
6
размер на 360 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3202/05.09.2025г. постановено по гр.д.№
5673/2025г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.“, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Варна, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 12.11.2025г., на основание ал. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7