МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 195 от 19.11.2013г.
по НЧХД № 851/2013г. по описа на КРС
Срещу подсъдимия Х.Т.Х. с частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК -
за това, че на 12.07.2013г. в с.Рани лист, общ.Кърджали, в съучастие като
извършител с И. *** и Г.Х. ***, причинил
на А.Ф.Д. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срещу подсъдимия И.Х.Х. с
частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 12.07.2013г. в
с.Рани лист, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Х. *** и Г.Х. ***, причинил на А.Ф.Д. *** лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срещу подсъдимия Г.Х.Т. с частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че
на 12.07.2013г. в с.Рани лист, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Х. *** и И. ***, причинил
на А.Ф.Д. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В настоящото наказателно
производство съдът прие за съвместно разглеждане солидарно
предявения от пострадалия против
подсъдимите граждански иск за сумата от 3000 лв. за причинени от престъпление неимуществени вреди,
ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят се явява лично и с повереник,
който поддържа внесената тъжба. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Претендира същите да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на тъжителя и
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, което било извършено на
12.07.2013г. в с.Рани лист. От събраните по делото доказателства безспорно се
установило, че на посочената дата и място тъжителя бил нападнат от тримата
подсъдими. В резултат на нанесения побой получил телесни увреждания, които били
подробно описани в издаденото съдебно-медицинско удостоверение. Затова моли
тъжбата да бъде уважена, претендира и за направените по делото разноски.
Подсъдимия Х.Т.Х. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава
обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В последна дума твърди, че не
е виновен. Назначеният служебен защитник на подсъдимия Х.Х.
пледира същият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му частно
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК. Изтъква, че този подсъдим бил провокиран от тъжителя, който му
нанесъл побой. Х.Х. се защитавал от тъжителя А.Д.,
който влязъл в двора му и го нападнал, т.е. действал при условията на неизбежна
отбрана.
Подсъдимият И.Х.Х. не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения за случилото се
на инкриминираната дата. В последна дума твърди, че е невинен.
Подсъдимия Г.Х.Т. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава
обяснения за извършеното на инкриминираната дата. В последна дума моли да бъде
оправдан, тъй като не бил виновен.
Съдът като обсъди всички
доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимия Х.Т.Х. е роден
на ***г***., български
гражданин, с основно образование, женен, пенсионер по болест, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Х.Х. е роден
на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимия Г.Х.Т. е роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите Г.Х.Т. и И.Х.Х. са синове на подсъдимия Х.Т.Х. и към
инкриминираната дата 12.07.2013г. живеели в с.Рани лист, общ.Кърджали, в съседство с тъжителя А.Ф.Д.. В този
период подсъдимите не били в добри отношения с тъжителя, тъй като последният
бил лишен от право да управлява МПС, като смятал, че причина за това станал Х.Т.Х..
Около 21.00 часа на 12.07.2013г. подсъдимия Х.Х.
седял в двора на дома си и чул А.Д. да
разговаря на улицата с роднина, който искал от него да го закара с автомобил до
автогарата в гр.Кърджали. По време на разговора тъжителят споменал на своя
близък, че е лишен от правоуправление заради подсъдимия Х., когото посочил, тъй
като го видял пред дома му. Х.Х. чул, че тъжителя се
заканил по негов адрес и влязъл вкъщи, където се оплакал на подсъдимия Г.Т..
Последният от своя страна излязъл на улицата и поискал сметка на А.Д. за
казаните по адрес на баща му думи. Между двамата възникнал словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа, при която Г.Т. нанесъл няколко удара с юмруци и ритници
по лицето и тялото на Д.. В същото време към дома си се
прибирал и третия подсъдим-И.Х.. Виждайки случващото се, той се присъединил към
брат си Г.Т. и също нанесъл удар с ритник по крака на пострадалия А.Д..
Конфликта продължил в двора на къщата на подсъдимите, където те влезли заедно с
тъжителя. Там дееца Г.Т. отново удрял с юмруци пострадалия, удрял го където
свари, по цялото тяло. Х.Х. също взел участие като с намерен
наблизо метален предмет нанесъл няколко удара на А.Д., вследствие на което той
паднал на земята. Междувременно на
мястото на инцидента дошъл св.Н.Ш., който заварил пострадалия Д. в двора на
подсъдимите, свит на земята и целия в кръв, с разкъсани дрехи. Св.Ш. помогнал
на тъжителя и го изкарал на улицата, където изчакали пристигането на линейка. След
около 15 минути пострадалия А.Д. бил
транспортиран до Спешно отделение в гр.Кърджали за оказване на медицинска
помощ. Малко по-късно същата вечер на местопроизшествието в с.Рани лист
пристигнали сигнализирани за инцидента полицейски служители, единият от които
бил св.И.И.. Той и колегите му извършили проверка на
място, при която установили, че от страна на тримата подсъдими бил нанесен
побой над тъжителя. На 12.07.2013г. в 22.30 часа Г. Т. и И.Х. били
задържани по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. По отношение на дееца Х.Х. не било постановено задържане, поради това, че здравословното
му състояние не позволявало.
На 13.07.2013г. тъжителя А.Ф.Д. бил прегледан от съдебен
лекар, видно от съдебно-медицинско удостоверение № 147/2013г. В същото са
описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: В областта на
дясната скула било установено розово-червено охлузване на кожата с размери 2/1
см., разположено на нивото на околната здрава кожа. В областта на долния ъгъл
на лявата лопатка било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане
с размери 2/2,5 см. По предно-страничната повърхност
на дясната ребрена дъга било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 4/2,5 см. По задната повърхност на
дясното рамо било установено ивицовидно охлузване на
кожата с хоризонтално разположение и размери 8/0,3 см., покрито от
розово-жълтеникава корица, разположена на нивото на околната здрава кожа.
Задно-външната повърхност на дясната мишница била кръвонаседната,
със синкаво-мораво-червен цвят, на площ 22/9 см. По задната повърхност на дясната
предмишница, в средната й трета била установена рана
с неправилно цепковидна форма и размери 1/0,3 см., с
неравни охлузени ръбове. Меките тъкани около раната били значително оточни. По задно-външната повърхност на лявата предмишница, в горната й трета било установено косо
разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с по-бледа централна част и размери 8/1,5 см.
По предната повърхност на лявата подбедрица, в
горната й трета се установило хоризонтално разположено ивицовидно
синкаво-мораво-червено кръвонасядане с по-бледа
централна част и размери 7/1,5 см. Във вътрешния му край била установена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 1 см. Меките
тъкани в тази област били оточни. По външната
повърхност на лявото бедро, в горната му трета било установено косо разположено
ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане
с по-бледа централна част и размери 10/1,5 см. Видно от заключението
в съдебно-медицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - разкъсно-контузни
рани, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на
лицето, гръдния кош и крайниците, са получени при действието на твърд
тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали
така, както съобщавал освидетелстваният. Разкъсно-контузните рани са причинили на пострадалия разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са довели до болка и страдание.
Срещу
тримата подсъдими бил съставен и Акт за констатиране на дребно хулиганство по
повод извършеното от тях деяние на 12.07.2013г. в с.Рани лист. Този акт бил
предмет на разглеждане от Районен съд-Кърджали по НАХД № 763/2013г., по което с
Решение № 30 от 15.07.2013г. подсъдимите Х.Т.Х., И.Х.Х. и Г.Х.Т. били
признати за виновни в извършване на дребно хулиганство по чл.1 от УБДХ, а
именно в това, че на 12.07.2013г. около 21.00 часа в с.Рани лист са извършили
непристойни действия, изразяващи се в отправяне на удари с ръце и крака в
областта на тялото и лицето на А.Ф.Д., с които действия нарушили обществения
ред и предизвикали възмущението на гражданите. За това нарушение всеки от
тримата подсъдими понесъл административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно
установена след анализ на гласните доказателства
- показания на свидетелите Н.Ш., Н.Е., И.И., както и
обяснения на подсъдимите. Показанията
на посочените свидетели са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което съдът ги възприема изцяло. Настоящата
инстанция кредитира и обясненията на тримата подсъдими, които макар и да не се признават за виновни по повдигнатото
обвинение, описват подробно кога, къде и при какви
обстоятелства са нанасяли удари на пострадалия. Обясненията
на подсъдимите се подкрепят
от останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът приема,
че в настоящия случай същите, освен средство за реализиране
право на защита,
са и годно доказателствено средство за фактите, които
установяват. Изложените фактически
положения се установяват още и от писмените доказателства
- СМУ № 147/2013г.; Акт за констатиране на дребно
хулиганство, съставен от свидетеля И.И. срещу
подсъдимите във връзка с процесното деяние; Докладна
записка от 12.07.2013г., изготвена от служители на РУП-Кърджали; Заповед за
задържане на лице с рег.№ 253 от 12.07.2013г.; Заповед за задържане на лице с
рег.№ 254 от 12.07.2013г.; Карта за медицинско освидетелстване на лице,
пребиваващо в помещение за задържане амб.№ 10250 от
12.07.2013г.; Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане амб.№ 10262 от 12.07.2013г.; материали по НАХД 763/2013г.
по описа на РС-Кърджали; справки за съдимост и характеристични справки на
подсъдимите.
От правна страна съдът приема следното:
Подсъдимия Х.Т.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 12.07.2013г. в с.Рани лист, общ.Кърджали,
в
съучастие като извършител с И. *** и Г.Х. ***, е причинил
на А.Ф.Д. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Подсъдимият И.Х.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 12.07.2013г. в с.Рани лист, общ.Кърджали,
в
съучастие като извършител с Х. *** и Г.Х. ***, е причинил на
А.Ф.Д. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
Подсъдимия Г.Х.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, като на 12.07.2013г.
в с.Рани лист, общ.Кърджали, в съучастие
като извършител с Х. *** и И. ***, е причинил на
А.Ф.Д. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
От обективна страна с действията си на 12.07.2013г.,
насочени срещу телесната неприкосновеност на тъжителя А.Д., тримата подсъдими
са му причинили /Г.Т. и И.Х., удряйки го с юмруци и ритници, а Х.Х. с нанасянето на удари с метален предмет/ разкъсно-контузни рани, оток, кръвонасядания
и охлузвания на кожата на лицето, гръдния кош и крайниците. Разкъсно-контузните
рани са травматични увреждания, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Престъплението е извършено от подсъдимите в
съучастие под формата на съизвършителство по чл.20,
ал.2 от НК. Това е така, защото всеки от подсъдимите е участвал в
изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като е съзнавал,
че другият подсъдим осъществява елементи на същото престъпление.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. И тримата подсъдими са съзнавали неговият общественоопасен
характер, че това, което извършват е противоправно и
наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
му последици, като всеки от тях е знаел, че и другият подсъдим действа, за да
се постигне целеният общ престъпен резултат. Умисълът на подсъдимите за
осъществяване на престъплението се обективира чрез
техните действия, като същите напълно съзнателно са ги насочвали пряко към
телесния интегритет на пострадалия, съзнавайки резултата, до който ще доведат.
Съдът на
приема наведените доводи
за наличието на неизбежна отбрана
и причиняването
на телесните увреждания на тъжителя от
подсъдимия Х.Х. именно в хипотезата
на чл.12, ал.1 от НК.
Доказателствата по делото в случая не сочат за наличие на неизбежна отбрана.
Това е така, защото не се установи тъжителя да е нападнал Х.Х..
Напротив нападението е започнато от Г.Х., към когото после се присъединили и
останалите подсъдими и с действията си тримата заедно му причинили увреждане на
здравето, дефинирано като лека телесна повреда.
По наказанието:
Относно подсъдимия Х.Т.Х. - за престъплението по
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до 2 години или „пробация”. Подсъдимия Х.Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. От извършеното престъпление,
което е умишлено, няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват. Предвид това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия и му наложи
административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид обществената
опасност на деянието - типична
за извършеното престъпление; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца, здравословното му състояние и положителната характеристика, с която се ползва по местоживеене. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени. Ето защо, с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия административно наказание
в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева.
Относно подсъдимият И.Х.Х. - за престъплението по чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до 2 години или „пробация”. Подсъдимия И.Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното
престъпление, което е умишлено, няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват. Предвид това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност
подсъдимия и му наложи
административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид обществената
опасност на деянието - типична
за извършеното престъпление; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало, младата
възраст на дееца, положителната
характеристика, с която се ползва
по местоживеене. Отегчаващи
отговорността обстоятелства
не бяха установени. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, като съобрази и имотното състояние на подсъдимия, който е
безработен, съдът му наложи административно
наказание в размер към минималния,
установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева.
Относно подсъдимият Г.Х.Т. - за
престъплението по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до 2 години или „пробация”. Подсъдимия Г.Т. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното
престъпление, което е умишлено, няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват. Предвид това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът
освободи от наказателна отговорност
подсъдимия и му наложи
административно наказание „глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид обществената
опасност на деянието - типична
за извършеното престъпление; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало, младата
възраст на дееца, положителната
характеристика, с която се ползва
по местоживеене. Отегчаващи
отговорността обстоятелства
не бяха установени. Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, като съобрази и имотното състояние на подсъдимия, който е
безработен, съдът му наложи административно
наказание в размер към минималния,
установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева.
По гражданският иск:
Съдът намира
солидарно предявения от пострадалия против
подсъдимите Х.Т.Х., И.Х.Х. и Г.Х.Т., граждански иск за причинени неимуществени
вреди от престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за основателен. Установената
по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди,
за които обезщетението се определя
според критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази
връзка съдът отчете характера
и степента на причинените увреждания, които в случая са повече от едно, недълготрайното състояние на травмите, обстоятелството, че все
пак уврежданията не са създали опасност за живота на тъжителя. Като съобрази всичко това и практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди, настоящата инстанция прие, че обезщетение в размер на 1 000 лв. се
явява справедливо за преживените от пострадалия болки и страдания. Затова подсъдимите Х.Т.Х., И.Х.Х. и Г.Х.Т. бяха
осъдени да заплатят солидарно на А.Ф.Д. сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от 12.07.2013г. до окончателното й изплащане.
Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3 000 лв.
бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода
на делото, съдът осъди подсъдимите Х.Т.Х., И.Х.Х. и Г.Х.Т. да заплатят
солидарно на А.Ф.Д. и сумата от 330 лв., представляваща направени по делото
разноски, както и по сметка на Районен съд гр.Кърджали сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: