№ 3447
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110100663 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК от О. Т. Б.,ЕГН
**********,и Д. В. Б.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С,против
„К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от Ю Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че всеки от ищците не дължи парични суми,както следва –
главница от 14197,21 лева,законна лихва от 14062,25 лева за периода
16.01.2014 г. до 04.09.2023 г.,както и неолихвяема сума от 1141,50 лева чрез
способите на принудително изпълнение,поради изтекла погасителна давност.
Ищците сочат,че за паричните суми,чиято дължимост оспорват са
издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,а въз
основа на издадения изпълнителен лист са образувани изпълнителни
производства,по които обаче не са предприемани изпълнителни действия.
Предвид липсата на предприети изпълнителни действия вземанията се явяват
погасени по давност и не подлежат на изпълнение чрез способите на
принудително изпълнение. Ищците молят съда да постанови решение,с което
да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор ответното дружество изразява
становище за недопустимост на исковете,а ако бъдат счетени за допустими –
за тяхната неоснователност. Сочи се,че вземанията могат да бъдат оспорени
само въз основа на обстоятелства,настъпили след издаване на заповедта за
изпълнение. Твърди се,че вземанията не са погасени по давност,защото
приложимата давност е петгодишна,а по изпълнителните дела регулярно са
реализирани изпълнителни действия. Ответникът моли съда да постанови
решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за цесия от 27.03.2020 г.,сключен между „Ю Б“АД
и „С Г Г“ЕАД като от приложението към договора се установява,че са
прехвърлени и вземания спрямо О. Т. Б..
Видно от заповед за изпълнение,издадена на 17.01.2014 г. по
ч.гражд.дело № 199/2014 г. по описа на РС П,О. Т. Б. и Д. В. Б. са осъдени да
заплатят на „Ю Б“АД сумите от 9871,02 евро главница по договор за
потребителски кредит от 25.01.2008 г.,1055,92 евро договорна лихва за
периода 02.12.2012 г. до 15.01.2014 г.,ведно със законната лихва от 16.01.2014
г. до окончателното изплащане на вземането,432,72 лева държавна такса и
799,63 лева адвокатски хонорар. С определение от 05.02.2014 г. заповедта за
изпълнение е допълнена като е възприето,че паричните суми са дължими от
длъжниците при условията на солидарност.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
25.01.2008 г.,сключен между „Ю“АД,като ипотекарен кредитор,и О. Т. Б. и Д.
В. Б.,като ипотекарни длъжници,съгласно който за обезпечаване на
задължение по договор за кредит в размер на 9000 евро ипотекарните
длъжници учредяват ипотека върху недвижим имот апартамент в гр.П.
По делото е приет договор за потребителски кредит № 32974/25.01.2008
г.,сключен между „Ю“АД,като кредитор,и О. Т. Б. и Д. В. Б.,като
заемополучатели,за заемна парична сума 9000 евро,от които 7310 евро за
рефинансиране на задължения по други два договора и 1690 евро за текущи
нужди.
По делото е прието споразумение от 13.08.2015 г.,постигнато между „Ю
Б“АД,от една страна,и О. Т. Б. и Д. В. Б.,от друга страна,съгласно което
страните постигат съгласие относно размера на дължими парични суми по два
договора за кредит – 32974 и 20990 като за срока на действие на
споразумението банката приема да спре изпълнителните действия по
образуваното изпълнително дело.
Установява се,че изп.дело № 234/2015 г. по описа на ЧСИ Н В е
образувано по молба от „Ю Б“АД от 29.06.2015 г. като молбата съдържа
искане за налагане възбрана върху недвижим имот,запор върху дружествени
дялове,на 08.07.2015 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение,на
15.07.2015 г. с писмена молба Д. В. Б. заявява,че ще изплаща сумите на по 400
лева месечни вноски,на 27.07.2015 г. „Ю Б“АД моли насроченият опис на
недвижим имот да бъде отложен,с молба от 13.12.2017 г. „Ю Б“АД моли
съдебния изпълнител да наложи запор върху трудово възнаграждение,а с
молба от м.07.2018 г. е формулирано искане изпълнението да бъде насочено
спрямо ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот,на 02.08.2018 г. е
съставен протокол за опис на недвижими имущества,с постановление от
17.09.2018 г. е прекратено изпълнителното производство.
Видно от приложеното изп.дело № 198/2019 г. по описа на ЧСИ Н
В,същото е образувано по молба от „Ю Б“АД от 06.02.2019 г. като са
възложени на частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ,на 02.05.2019 г.
са изпратени запорни съобщения до банкови институции,на 09.05.2019 г. е
2
вписана възбрана върху недвижим имот,с молба от 15.05.2019 г. „Т П“АД е
поискало да бъде конституирано като присъединен взискател,на 10.05.2019 г.
„ЦКБ“АД уведомява,че е наложен запор върху банкова сметка на името на Д.
В. Б.,на 10.05.2019 г. е наложен запор върху МПС,собственост на О. Т. Б.,на
28.05.2019 г. е съставен протокол за определяне на начална цена за провеждане
на публична продан,на 18.11.2020 г. е подадена молба за конституиране като
взискател на „К“АД на основание сключен договор за цесия с „Ю Б“АД.
Установява се,че по молба от 16.08.2023 г. е образувано изпълнително
дело по молба от „К“ЕАД,на 04.09.2023 г. е изпратено запорно съобщение до
работодател,както и до банкови институции,наложен е и запор върху
автомобил ****,на 18.09.2023 г. е изпратено искане за вписане на възбрана,на
25.10.2023 г. е съставен протокол за опис на недвижими имущества,с молба от
03.11.2023 г. „Т П“АД е поискала конституиране като присъединен
взискател,на 31.10.2023 г. е съставен протокол за предявяване на оценка,а на
08.11.2023 г. протокол за определяне на начална цена,както и е насрочена
публична продан,на 05.12.2023 г. „К“ЕАД претендира налагането на
обезпечителна мярка запор върху трудово възнаграждение на длъжника Б.,на
21.12.2023 г. работодателят се задължава да реализира удръжки в размер на по
375 лева месечно,на 21.12.2023 г. е изпратено запорно съобщение до
„И“АД,на 10.01.2024 г. е съставен протокол за нестанала публична продан,на
18.01.2024 г. е формулирано от взискателя ново искане за реализиране на
публична продан,с молба от 21.06.2024 г. „К“АД моли за спиране на
насрочена продан и за разпределение на постъпили парични суми от наложен
запор,на 18.09.2024 г. е реализирано разпределение на парична сума в размер
от 5008,59 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищците,че не дължат паричната сума,за която е
издаден изпълнителен лист,за която се сочи,че не е заплатена,съдът приема,че
исковата претенция се явява допустима като при съобразяване на
обстоятелството,че ищците по настоящото производство са осъдени при
условията на солидарност,че дължат парични суми,всеки от ищците има
правен интерес да оспори дължимостта на всяка от паричните суми –
поотделно за главница,договорна лихва,лихва за забава и др.,респективно да
поиска да бъде установено дали паричните суми,за които е издаден
изпълнителен лист,подлежат на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено провеждането на доказване,че разполага с вземането – на
соченото основание и в претендирания размер. Това означава,че
доказателствената тежест е разместена и ответникът носи доказателствена
тежест да докаже,че е налице вземане,което е възникнало на съответно
основание и съществува в съответния размер. В настоящия случай от
събраните в хода на производството доказателства се установява,че банкова
институция се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед за
3
изпълнение по чл.417 от ГПК като не се твърди да е подавано възражение
срещу заповедта за изпълнение,т.е. не се е развило исково производство по
установителен иск.Софийският районен съд,анализирайки събраните по
делото доказателства,приема,че предявените от ищцата Б. и ищеца Б. искове
са недоказани по основание и предявените при активно субективно
съединяване отрицателни установителни искове подлежат на отхвърляне. С
оглед това,че възражение срещу заповедта за изпълнение не е постъпило,както
и при съобразяване разпоредбата на чл.424 от ГПК съдът намира,че
вземането,за което е издаден изпълнителен лист, може да бъде оспорено само
въз основа на новонастъпили обстоятелства. Законът регламентира срок за
подаване на възражение съгласно чл.414 от ГПК като ако страната длъжник
оспорва дължимостта на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение
страната длъжник следва да подаде възражение,а ако не го стори – с
изтичането на срока за подаване на възражение се преклудират всички
доводи,които е било възможно да бъдат релевирани относно вземането.
Предвид това,че възражение срещу заповедта за изпълнение не е
подавано,заповедта за изпълнение се е стабилизирала и вземането може да
бъде оспорвано само въз основа на новонастъпили след издаване на
изпълнителния лист обстоятелства. Както беше посочено,разпоредбата на
чл.424 от ГПК предвижда,че всички доводи,с които длъжникът е разполагал се
преклудират с изтичането на срока за депозиране на възражение,а оспорването
на вземането е допустимо само въз основа на нови писмени доказателства или
на новооткрити обстоятелства. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата
на чл.439,ал.2 от ГПК,която предвижда,че искът на длъжника,с който се
оспорва дължимостта на паричната сума може да се основава само на
настъпили обстоятелства след съответното производство,по което е издадено
изпълнителното основание. Софийският районен съд,отчитайки позоваването
от страна на ищците на погасителна давност за период,последващ издаването
на изпълнителния лист,намира,че отрицателните установителни искове като
неоснователни подлежат на отхвърляне. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако кредиторът бездейства в определен период от време. Законът не
регламентира каква е приложимата погасителна давност за вземания,за които
е издадена заповед за изпълнение и не е подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение,с което същата се явява стабилизирана,но в
установената съдебна практика се възприема,че приложимата погасителна
давност за вземания по неоспорени заповеди за изпълнение е петгодишната
давност. Съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД приложимата погасителна давност за
вземания по влезли в сила съдебни решения е петгодишната давност.
Софийският районен съд намира,че и за вземанията,за които е издадена
заповед за изпълнение,която не е оспорена от длъжника,приложимата давност
следва да бъде петгодишната давност. За да счете,че е приложима
петгодишната давност,съдът взе предвид,че правните последици и на
заповедта за изпълнение,по която е изтекъл срокът за възражение,и на
влязлото в сила съдебно решение са идентични – страните са длъжни да се
съобразяват със съдебния акт,а възможностите за оспорване са основани
единствено на нови доказателства или на новооткрити обстоятелства – в този
смисъл са разпоредбите на чл.424 от ГПК и на чл.303,т.1 от ГПК. Аргумент в
подкрепа на разбирането,че приложимата давност за вземанията по
4
неоспорени заповеди за изпълнение е петгодишната давност е и същественото
различие между уредбата на издаването на изпълнителния лист по чл.237 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,тъй като при действието на ГПК ( отм.) предявяването на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането,за което е издаден
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не е ограничено със
срок,докато при действащия ГПК заповедта за изпълнение може да бъде
оспорена единствено при съобразяване предвидените съгласно чл.424 от ГПК
предпоставки. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
преценката дали отрицателният установителен иск е доказан по основание е
дали има период,последващ издаването на изпълнителния лист,по-дълъг от
пет години,без да са предприемани изпълнителни действия. С приетото
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.,постановено по тълк.дело № 2/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС е възприето,че по време на изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко изпълнително действие или с всяко
действие,изграждащо изпълнителния способ,а според приетото Тълкувателно
решение от 28.03.2023 г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по
изпълнителните дела давност не е текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на
приемане на тълкувателното решение. В настоящия случай отчитайки
наличието на три изпълнителни дела,както и периодичността на реализиране
на изпълнителни действия,респективно исканията за извършване на
изпълнителни действия, съдът счита,че липсва петгодишен период,в рамките
на който да не са предприемани изпълнителни действия,съответно исковете
подлежат на отхвърляне. В рамките на изпълнителния процес давността се
прекъсва с всяко изпълнително действие,но се счита,че е прекъсната,считано
от искането за изпълнителното действие. След постановяване на
тълкувателното решение е обективирана и съдебна практика на ВКС,а именно
решение № 37/24.02.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1747/2020 г. и
решение № 3/04.02.2022 г.,постановено по гражд.дело № 1722/2021 г.,според
които перемпцията и давността са различни правни институти и извършени
действия по принудително изпълнение,респективно искания за извършване на
изпълнителни действия прекъсват давността като перемпцията е без значение
за давността. При това положение и с оглед това,че не се установява да е
допуснато от кредитора бездействие за период,по-дълъг от пет години,съдът
приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на активно субективно
съединяване искове с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от О. Т. Б.,ЕГН **********,и Д. В. Б.,ЕГН **********,и двамата с адрес
гр.С,против „К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Ю Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че всеки от ищците не дължи парични
суми,както следва – главница от 14197,21 лева,законна лихва от 14062,25 лева
за периода 16.01.2014 г. до 04.09.2023 г.,както и неолихвяема сума от 1141,50
5
лева чрез способите на принудително изпълнение,поради изтекла погасителна
давност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6