М О
Т И В И
към
присъда по НОХД №318/2018 година
по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Н.Г.П., роден
на *** ***,с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление
по чл.269, ал.1 от НК, за това, че на 02.03.2017г. в землището на с.В., Община
Ботевград, област Софийска, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Сузуки”, модел „Витара”, с peг. № ***, употребил сила, с цел да принуди
органи на властта - М.Л.М. /назначен на длъжност „старши лесничей“ в
Северозападно държавно предприятие - териториално поделение Държавно ловно
стопанство „***” при Регионална дирекция по горите“ - гр. София/; Г.А.А. и Д.В. К. /и двамата назначени на длъжност главен
специалист „Горски инспектор“ в Регионална дирекция по горите - гр.София,
дирекция „Специализирана администрация“ отдел „Контрол по горите, лова и
любителския риболов“/ да пропуснат нещо по служба, а именно да осъществят
правомощията си по чл.197, т. 3 от Закона за горите: „…Служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности,
за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите… имат право да
спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски
продукти, за проверка на техния произход…“, като с управлявания от него
автомобил блъснал в предната лява част служебен автомобил на Северозападното
държавно предприятие - марка „Тойота”, модел „Хайлукс“, с peг. № ***, в който
се намирали М., А. и К., след което избягал от мястото и за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК , за това, че на 02.03.2017 г. в землището на с. В., Община
Ботевград, област Софийска, при управление на лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Витара“, с peг. № ***, чрез нанасяне на удар с управлявания от него
автомобил, противозаконно повредил чужда движима вещ - товарен автомобил марка
„Тойота”, модел „Хайлукс”, с peг. № *** на стойност 21 000. 00 /двадесет и
един хиляди/ лева, собственост на „***“ ЕООД - клон П., с ЕИК ***,
представлявано от Ц.Т.Ц. ***, като нанесъл на автомобила следните щети: счупена
предна броня на автомобила на стойност 73.80/седемдесет и три лева и осемдесет
стотинки/ лева; счупен преден ляв калник на автомобила на стойност 71.00/седемдесет
и един/ лева; счупен преден ляв фар на стойност 117.38 /сто и седемнадесет лева
и тридесет и осем стотинки/ лева; счупена предна решетка на стойност 40.98
/четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева и счупен радиатор/климатик
на стойност 142.37 /сто четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/
лева - всичко щети на обща стойност 445.53 /четиристотин четиридесет и пет лева
и петдесет и три стотинки/ лева.
В съдебно заседание
представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа изцяло обвинението
така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия и моли да бъде признат за
виновен за извършени престъпления по чл.269, ал.1 от НК и по чл.216,
ал.1 от НК, за които е предаден на съд. Прокурорът изтъква,че от събраният в хода на наказателното производство и
съдебно следствие доказателствен материал безспорно се доказва, че подсъдимия е
извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения от държавното
обвинение, при фактическата обстановка подробно описана в обвинителния акт,
предвид на което няма да я преповтаря. Прокурорът счита,че от показанията на свидетелите Ц.Н., М.М., Г.А., Д. К., Л.Л., М.П. и Ц.Ц. се доказва по безспорен начин извършването на
престъпленията, за които подсъдимия е предаден на съд и отбелязва,че тези
показания като гласни доказателствени средства представляват непосредствени, логични и непротиворечиви,
поради което счита, че съда следва да ги кредитира изцяло при постановяване на
своя съдебен акт, тъй като са пълни и кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, няма противоречия в изнесените факти и допринасят за пълно
и цялостно изясняване на предмета по делото. Относно показанията на св.Ива Захариева прокурорът отбелязва, че
предвид факта, че тя живее на съпружески начала с подсъдимия тя е
заинтересована от изхода на наказателното производство, респективно показанията
и не следва да се кредитират при постановяване на присъдата от съда,а относно
показанията на свидетелите Калин Иванов и Н. Дойчев счита, че
същите не следва да бъдат кредитирани в наказателното производство при
постановяване на присъдата, по следните аргументи: двамата свидетели навеждат
доводи за осъществяване на инцидент с участието на подсъдимия на датата, за която държавното обвинение
твърди, че е извършил престъпленията, за които е предаден на съд и тези
показания са абсолютно повърхности и неточни относно лицата участващи в
съответния инцидент, времето и денонощието, когато се е развил инцидента,а също
автомобилът е различен от управлявания от подсъдимия, лицата управлявали
процесната „Тойота“, които твърдят, че са я управлявали, като счита, че тези
показания са изолирани от останалия доказателствен материал и не кореспондират
със събраните в наказателното производство доказателства и не следва да се
кредитират. Прокурорът е на становище, че изцяло следва да бъде кредитирана
оценителната експертиза, изготвена в рамките на наказателното
производство, а относно автотехническата и съдебно-графическа техническа експертизи,
изготвени в рамките на съдебното следствие счита, че не следва да бъдат
кредитирани,тъй като са изготвени на база на изследване на процесния автомобил
близо две години след датата на извършване на престъплението по наказателното производство,
автомобилът е изследван във вид и по време доста отдалечено от времето, на
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия, след като е бил приобщен като веществено доказателство по друго
наказателно производство, различно от настоящето. Прокурорът изтъква, че заключенията на тези
две експертизи не следва да бъдат кредитирани при постановяване на присъдата.Прокурорът
моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия за
виновен в извършването на престъпления по чл.216 и чл.269 от НК, така както са
му предявени с обвинителния акт, като му бъдат
наложени наказания при превес на отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства, каквито са отежненото му съдебно минало, тъй като е осъждан
многократно за престъпления от общ характер, включително множество престъпления
против реда и управлението и против личността на държавни органи, имащи
контролни правораздавателни функции, лошите му характеристични данни, които
заедно с отежненото му съдебно минало го характеризират като личност с висока
обществена опасност, със склонност да нарушава законовите норми и приетите
правила за поведение, непризнаващ установения ред и правомощията на държавните
органи, ангажирани с контролна и правораздавателна дейност. Прокурорът моли
съда да постанови на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ към максималния размер, предвиден в санкционната част на чл.216 и
чл.269 от НК, а именно не по-малко от 3 години „лишаване от свобода“ за всяко
едно от двете престъпления, които на основание чл.23 от НК да бъдат обединени и
да се постанови да изтърпи едно общо най-тежко наказание, ефективно при
съответен „строг“ режим с оглед разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС,както и да се присъдят
разноските в тежест на
подсъдимия. В отговор на пледоарията на защитника на подсъдимия адвокат Ж.,прокурорът
отправя реплика като заявява,че счита,
че съдебно авто-техническата експертиза не трябва да бъде кредитирана от съда,
тъй като това не е единственото доказателство което доказва виновността на
подсъдимия и едва ли не съществува аплик от страна на
служителите и всички свидетелства срещу него счита за несъстоятелни. Прокурорът
изтъква,че в хода на наказателното производство безспорно е установено,че джипа
управляван от подсъдимия е бил подсилен допълнително със стоманени части и по
процесният товарен автомобил „Тойота“ са счупени основни пластмасови части и
счита за абсолютно възможно с такъв удар да се причини такава щета по
автомобила и да бъдат повредени и
счупени пластмасови части по него без по автомобила, управляван от подсъдимия
да останат и причинени такива щети. Прокурорът отбелязва,че предвид това и с
оглед показанията на свидетелите, които пряко и непосредствено са възприели
тези обстоятелства счита, че обвинението е напълно доказано и за двете
престъпения.
Защитникът на подсъдимия Н.Г.П. – адвокат И.Ж. в съдебно заседание излага съображения, че в хода на проведеното съдебно
следствие не се установява по категоричен начин, извършването на
престъпленията, подробно описани в обвинителния акт срещу подзащитния му за
извършени престъпления по чл.216 и чл.269 от НК и при анализа на доказателствения материал не
би следвало да се кредитират показанията на свидетелите М., А., К., тъй като са
противоречиви едно на друго,противоречията са съществени относно описаното от
всеки един от тях деяние, извършено от подзащитния му.
Адвокат Ж. отбелязва,че св. М. твърди, че не е имал време да подаде сигнал на П.
да спре,а свидетелят А. твърди, че след подаден сигнал автомобила на доверителя
му не е спрял, а свидетеля К. твърди, че колегата му М. е спрял автомобила и е
пристъпил към него. Адвокат Ж. отбелязва,че отделно показанията на тези трима
свидетели си противоречат и в останалата им част, а именно относно това как е
протекъл по нататък инцидента, за който те твърдят, като свидетеля А. твърди,
че са проследили автомобила на доверителя му до дома му където живее,а свидетеля
М. казва, че са тръгнали към с.В. и там са се срещнали с колегите им.Адвокат Ж.
счита,че противоречия има и относно мястото, където е настъпил удара между
техния и автомобила на подзащитния му,като св.А.
твърди, че автомобила е ударен в дясната част, а свидетеля М. в лявата. Относно
това дали някой от тези трима свидетели по време на инцидента, за който
твърдят, са били снабдени с огнестрелно
оръжие и са произвели изстрели към автомобила на П. с патрони,адвокат Ж.
счита,че отново има противоречие в
показанията, като двама свидетели твърдят, че не си спомнят дали са имали
оръжие, а свидетеля А. твърди, че е имал помпа, както и колегата му К., т.е.
помпа в случая е огнестрелно оръжие, дългоцевна пушка. Адвокат Ж. заявява,че по
изложените съображения показанията на тези свидетели са противоречиви и моли да
не бъдат кредитирани,а по отношение
показанията на свидетелите Л. Л. и М.П. -
полицейски служители, които са посетили дома на подзащитния му непосредствено
след получаване на сигнала счита,че същите са последователни и обективни. Адвокат
Ж. изтъква,че в показанията си св.Л. казва, че по автомобила не е имало никакви
следи от удар,както и че не е посетил мястото, където е настъпил процесния удар
между двата автомобила,а св. М.П. казва, че по автомобила на подзащитния му е
нямало никакви следи от удар,докато по джипа на
служителите на РДГ е имало силен удар отпред с доста видими следи и
деформации. Адвокат Ж. заявява,че относно показанията на свидетелите Дойчев и
Иванов също ги намира за обективни, последователни и непротиворечащи,като това
са хора, които във въпросния ден на 02.03. са били на помпената станция, когато
покрай тях е минал подзащитния му с неговия автомобил, автомобила „Тойота“ на
служителите на РДГ. Адвокат Ж. моли да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката Ива Захариева, която въпреки, че живее на семейни начала с
подзащитния му дава доста обективни и достоверни показния за случилото се пред
дома им на 02.03., относно поведението на служителите на РДГ, начина по който са
били облечени, както и относно непосредствените възприятия на поведение и думи
на полицейския служител Л., което се потвърждава от неговите показания.Относно
приложената съдебно-техническа експертиза адвокат Ж. счита,че същата е
подробна, обективна, действително огледа
на процесния автомобил е извършен известен период след настъпване на
произшествието, за което горските
служители твърдят, че е извършено от подзащитния му и за което му е
повдигнато обвинение, но ако своевременно са събирали доказателства не само в
обвинителната теза, а и в защитна на подсъдимия, което е предпоставка за
провеждане на обективно разследване. Адвокат Ж. е на становище,че процесният
автомобил е следвало да се изземе още в нощта на инцидента и полицейските
служители Л. и П. са изпратени в дома на П., запазили са местопроизшествието,
но въпреки това оглед не е направен и не е иззет като веществено доказателство.
Адвокат Ж. пояснява,че втомобилът е иззет като веществено доказателство по
друго наказателно производство. Адвокат Ж. набляга на факта,че водени от
желанието да се изясни цялата фактическа обстановка по делото и поради
причината, че това е бил единствения начин да се съберат доказателства в защита
на подзащитния му, не са предприели действия за връщане на автомобила в
един дълъг период от време, за да бъде
извършена експертизата по делото и счита, че е относимо в случая
обстоятелството, че автомобила е върнат на 05.06.2018г. с постановление на
наблюдаващия прокурор на досъдебното производство, по което е иззет като
веществено доказателство, но е върнат
само с постановление и приемо-предавателен протокол от разследващия
полицай, като фактическото предаване на автомобила във владението на бащата на
подзащитния му било затруднено и препятствано от служители на РДГ-София, които
въпреки наличието на това постановление отказали връщане на автомобила по
неясни за тях причини и по този повод не счита, че трябва да се приема, че
автомобила е оставен на влиянието на атмосферните условия и извършения оглед от
вещото лице на автомобила не фиксира състоянието му, каквото е било към момента
на твърдяните извършени от него
престъпления. Адвокат Ж. твърди,че подзащитният му не е имал никакво владение и
възможност да отремонтира въпросния автомобил или да заличи следи от ПТП-то
върху него. Адвокат Ж. изтъква,че съдебно
автотехническата експертиза е категорична, че съобразно установените значителни
проблеми на „Тойота Хайлукс“ биха реализирали значителни деформации и счупване
на автомобила „Сузуки Витара“, но такива деформации и счупвания по лек
автомобил „Сузуки Витара“ не са констатирани от огледа на вещото лице и от
непосредствения оглед от страна на полицейските служители, реагирали на
сигнала, подаден от подзащитния му на 02.03.2018г. Адвокат Ж. е на становище,че
съдебно-автотехническата експертиза е основното
доказателствено средство, относно това, че такова съприкосновение, което
твърдят служителите на РДГ и ТД „ДЛС-***“ не е настъпило, защото ако е било настъпило,
лекия автомобил „Сузуки“ нямало да е само с ожулена боя на страничното огледало
за обратно виждане, а е щял да има счупвания и деформации на значителен брой
детайли, съобразно счупванията на „Тойотата“. Относно балистичната експертиза,
с искането на която имали намерение да докажат евентуално, на какво се дължи
повредата по предното панорамно стъкло,адвокат Ж. счита същата за абсолютно
непротиворечива и вещото лице дало заключение и твърдяло, че е извършен един
вид изследване и установило, че няма барутни частици. Адвокат Ж. отбелязва,че в
експертизата е казано, че друг вид изследване, както и относно обстоятелството,
че този автомобил се съхранявал в разсадник на ГС- Елин Пелин, в гориста
местност, сред дървета и не може да се изследва, а именно удар по това стъкло с
дърво и счита експертизата за абсолютно некомпетентна и моли да не се кредитира,в
предвид и на факта, че явилите се експерти, които казали, че единствено отговор
на поисканите от тях въпроси, биха се дали с евентуална експериментална
стрелба, а не с начини и методи на изследване при изготвяне на
съдебно-балистичната експертиза. По тези съображения адвокат Ж. счита,
обвинението на БРП за недоказано и моли да бъде постановена присъда, с която да
бъде признат подзащитния му за невиновен и по двете повдигнати обвинения,
подробно описани в обвинителния акт срещу него. На репликата на прокурора
адвокат Ж. отправя дуплика,а именно,че за подсилването на лекия
автомобил вещото лице е представило
снимка, от която се вижда, че няма такова подсилване, а тази конструкция, за
която твърди обвинението представлява броня от предната регистрационна табела,
която по никакъв начин не предпазва страничните части на автомобила и предната част и не е съгласен, че автомобила
е оборудван с някакви детайли, които биха го предпазили от деформации и
счупване, за което вещото лице твърди,
че биха били значителни при огледа на автомобила.
Подсъдимият Н.Г.П. в
съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения за
извършени престъпления по по чл.269,ал.1 от НК и по чл.216 ,ал.1 от
НК, дава обяснения по делото като излага
своя версия за станалото и в последната
си дума моли да
бъде признат за невиновен.
Съдът след като прецени
събраните на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
Към месец март
2017 г. св. М.Л.М. работел на длъжност
„старши лесничей“ в Северозападно държавно предприятие – Териториално поделение
Държавно ловно стопанство „***“ към Регионална дирекция по горите /РДГ/ - София,а за същия период от време всеки от свидетелите Г.А.А. и Д.В. К. заемал
длъжност главен специалист „горски инспектор“ в РДГ - София, дирекция
„Специализирана администрация“ отдел „Контрол по горите, лова и любителския
риболов“.
В
посочения период от време св.Ц.Н.Н. работел на
длъжност „горски надзирател“ в Северозападно държавно предприятие –
Териториално поделение Държавно ловно стопанство „***“ към Регионална дирекция
по горите /РДГ/ - София.
Съгласно Закона за горите като
служители по горите свидетелите М.М., Г.А., Д. К. и Ц.Н.
имали правомощия,отразени подробно в закона,включително и това, визирано в чл.
197, т. 3 от ЗГ, а именно : „… Служителите в Изпълнителната агенция по
горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите … имат право да спират превозните средства,
които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния
произход ...“.
На 02.03.2017г. свидетелите М.М., Г.А., Д. К. и Ц.Н. били изпратени да работят в землището на с. В., Община Ботевград, област
Софийска, тъй като в РДГ - София имало подадени множество сигнали за системни
нарушения по Закона за горите в този район. Служителите по горите били облечени
със светлоотразителни жилетки с надпис „ИАГ“ /“Изпълнителна агенция по
горите“/ и се придвижвали със служебен товарен автомобил
марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. № ***,
собственост на „***“ ЕООД - клон П., с ЕИК ***, представлявано от св. Ц.Т.Ц..
На същия автомобил имало поставени лепенки с надпис „Северозападно държавно
предприятие“ - ТП „ДЛС - ***“.
Същия ден - 02.03.2017г.
около 17.00 часа служителите по горите св.М.М., св.Г.А.,св.Д.
К. и св.Ц.Н. все още се намирали в землището на с. В., област Софийска,като св.Ц.Н.
бил разстановен да работи в горската територия,
находяща се в местността „Осеница“ в
землището на селото, за да наблюдава за движение на лица и моторни превозни
средства,а в това време свидетелите М.М., Г.А. и Д. К. се намирали на пътя под посочената
местност в землището на с. В., Община Ботевград, област Софийска със служебния
им автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.№ ***. Служителите по горите се
уговорили ако св. Ц.Н. забележи лица и моторни превозни средства , слизащи от
горската територия към землището на селото, да подаде сигнал за това /по
телефона/ на св.М.М., за да може той и свидетелите А.
и К. да предприемат съответните действия по извършване на проверка на тези лица
и МПС по реда на чл.197, т.3 от Закона
за горите. Около
18.30 часа на 02.03.2017г. св.Ц.Н.
забелязал лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № СО 7723 АХ,
управляван от подсъдимия Н.Г.П., който се движел към пътя, разположен под
местността в землището на с.В., Община Ботевград, област Софийска и видял, че
автомобила, управляван от подсъдимия П. е натоварен с дърва за огрев, разкроени
на секции по 30 см. и по този повод се обадил по телефона на св.М.М. и го уведомил за слизащия към пътя в землището на селото
автомобил „Сузуки Витара“, управляван от подсъдимия П.. На св.М.М. подсъдимия Н.П. бил добре известен по повод изпълнение
на служебните му задължения, тъй като последният бил системен нарушител на
Закона за горите и поради тази причина св. М. съобщил на свидетелите А. и К.,
че към с.В. слиза моторно превозно средство, което може да превозва незаконно
добити дърва и на което трябва да се извърши проверка по чл.197, т. 3 от Закона
за горите. В същото време свидетелите М., А. и К. се намирали в центъра на с.В.
и веднага се качили в служебния им автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. № *** и се отправили към пътя, разположен
под горската територия под местността „Осеница“ в землището на с. В., Община
Ботевград, област Софийска,за да изчакат придвижващия се към селото с лекия
автомобил подсъдим.При пристигането им там св.М.М.,
който управлявал служебния автомобил, спрял същия на пътя по начин, недопускащ
преминаването на друго моторно превозно средство по него. Почти веднага след
това от към местността „Осеница“ се задал лекия автомобил марка „Сузуки“ модел
„Витара“ с рег. № СО 7723 АХ, управляван от подсъдимия Н.Г.П. и като видял
спрелия на пътя служебен автомобил на служителите по горите, спрял на известно
разстояние преди него. След като видели реакцията на подсъдимия свидетелите М.,
А. и К. слезли от автомобила „Тойота Хайлукс“ и тръгнали в посока към лекия
автомобил „Сузуки Витара“, с намерението да му извършат проверка по чл.197, т.
3 от Закона за горите,но в същия момент подсъдимия Н.П. привел в движение
управлявания от него автомобил и започнал да се движи на заден ход. Поради тази
причина свидетелите М., А. и К. се върнали обратно при служебния им автомобил и
се качили в него, като св.М. веднага потеглил с него към автомобила, управляван
от подсъдимия П.. В този момент последният направил рязка маневра напред и в
дясно с управлявания от него автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. №
СО 7723 АХ като ударил с него предната лява част на товарния автомобил марка
„Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.№ ***,вследствие на което на автомобила били причинени следните щети:
счупена предна броня на автомобила;
счупен преден ляв калник; счупен преден
ляв фар; счупена предна решетка и счупен
радиатор/климатик. След това подсъдимия Н.Г.П. заобиколил служебния автомобил на служителите по горите и преминавайки през
разположените до пътя храсти, бързо избягал от мястото,като по този начин с
действията си попречил на свидетелите М.М., Д. К. и Г.А. да изпълнят правомощията си по чл.197,т.3 от
Закона за горите. Св. М.М. се опитал да последва с
управлявания от него служебен автомобил автомобила, управляван от подсъдимия П., но не успял да го догони.
За случилото се служители по
горите сигнализирали РУ – Ботевград,
като на мястото били изпратени полицейски
служители в състав на дежурния автопатрул към районното управление - св.Л.П.Л.
и св.М.Х.П. и при пристигането им в землището на с.В., област Софийска същите провели
разговор със свидетелите М., К. и А.,които им обяснили какво се е случило и ги
помолили да им окажат съдействие за издирването на подсъдимия Н.П.. Свидетелите
Л. и П. познавали подсъдимия и знаели по повод на служебно изпълнение на
задълженията им къде живее същия,и заедно със
служителите по горите се насочили към дома му, находящ се в с.В., Община
Ботевград, област Софийска, ул.“Бузлуджа“ № 129. При пристигането им там
полицейските служители и служителите по горите намерили паркиран на адреса лекия
автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № СО 7723 АХ,който бил заключен
и без товар в него и по предната му част имало следи от удар, сред които ясно
се отличавала боя, идентична с тази, с
която бил боядисан товарния автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.№ ***.
Полицейските служители и служителите по горите, не установили на адреса подсъдимия
Н.Г.П..
От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза,приета в съдебно заседание и неоспорена от страните се
установява,че стойността на повредения служебен товарен автомобил марка
„Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. № *** възлиза на 21 000.00 /двадесет и
един хиляди/лева, а стойността на причинените от подсъдимия Н.П. щети са, както
следва: счупена предна броня на
автомобила на стойност 73.80 /седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева;
счупен преден ляв калник на автомобила на стойност 71.00 /седемдесет и един/
лева; счупен преден ляв фар на стойност
117.38 /сто и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева; счупена предна решетка на стойност 40.98 /четиридесет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева и счупен радиатор/климатик на стойност 142.37 /сто четиридесет и
два лева и тридесет и седем стотинки/ лева - всичко щети на обща стойност 445.53
/четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ лева.
От заключението на вещото лице Т.А.Г. по
назначената и извършена съдебно-автотехническа
експертиза,се установява,че при изследване на следите по двата процесни автомобила вследствие на конкретния удар помежду
им,величината на уврежданията е за отделните автомобили и от автотехническа гледна точка не биха се получили всичките
установени по разследването повреди по процесния т.а.“Тойота“,при наличие на повредите на процесния л.а.“Сузуки“ и може да
се приеме,че само отчасти установените щети по т.а.“Тойота“,кореспондират с
наличните съвсем леки следи от ПТП-то по лявата част на л.а.“Сузуки“ на височина 105 см.,както и съобразно установените
значителни повреди по процесния т.а „Тойота“ биха
причинени и реализирани по-значителни деформации и даже счупване на детайли по процесния л.а.“Сузуки“.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената и извършена съдебно-балистична експертиза, е видно,че счупването на
панорамното стъкло на лек автомобил марка „Сузуки“
модел „Витара“ с ДК №СО 7773 АХ е станало при среща
на стъклото на автомобила с твърдо тяло от растителен произход и деформацията
по предния ляв калник на лек автомобил марка „Сузуки“
модел „Витара“ с ДК №СО 7773 АХ е получена при среща
на твърдо тяло с неустановен произход с деформирания външен участък на калника
и същите не могат да се получат от изстрел с гумен куршум.
По назначената повторна комплексна
съдебно-балистична и физико-химична експертиза с вещи лица А.А. и М.М. е представено експертно
становище,от което е видно,че за да
отговорят и да дадат обосновано заключение, дори и тези напуквания получени от
изстрела от гладкоцевно оръжие само по направен оглед
няма как да стане,а следва да се проведе експериментална стрелба по детайлите
на автомобила или други, които имат подобни характеристики, панорамно стъкло и
калник и от получените експериментални резултати дали ще се счупи или напука
или няма да му стане нищо биха могли да дадат становище и заключение по
поставените въпроси. Вещите лица отбелязват, че автомобила не е бил защитен от
атмосферните условия, поради което допълнителните капсулни
микрочастици при изстрел има вероятност да са унищожени към настоящия момент. По
делото не е проведен указания експеримент.
От приложена справка относно
извършените от подсъдимия П. нарушения на Закона за горите, е видно, че същият
е системен нарушител по този закон, има множество съставени актове за
констатирани административни нарушения и наказателни постановления; че проявява
системно неподчинение на служителите по горите при опит същите да му извършат
проверки и е имало множество предишни случаи на противозаконно пречене от
негова страна на такива служители да изпълнят задълженията си по Закона за
горите.
От приложена справка за
съдимост № 724/09.07.2020г. на БРС на подсъдимия Н.Г. П., се установява, че същият е осъждан
многократно за извършени от него престъпления от общ характер, включително и за
такива изразяващи се в противозаконно пречене на органи на властта да изпълнят
задълженията си по служба.
Въз основа на изложените фактически
обстоятелства от правна страна съдът приема,че с действията си подсъдимия Н.Г. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. чл.269, ал.1 от НК и състава на престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК,за които следва
да се ангажира предвидената от закона наказателна отговорност.
От обективна страна са осъществени всички
обективни признаци на състава на престъплението по чл.269,ал.1 от НК от
подсъдимия Н.Г.П.,а именно : на 02.03.2017г. в землището на с. В., Община
Ботевград, област Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Сузуки”, модел „Витара” рег. № СО 7723 АХ, употребил сила, с
цел да принуди органи на властта - М.Л.М. /назначен на длъжност „старши
лесничей“ в
Северозападно държавно предприятие – териториално поделение Държавно ловно
стопанство „***” при Регионална дирекция по горите“ - гр. София/; Г.А.А. и Д.В. К. /и двамата назначени на длъжност главен специалист „горски инстектор“ в
Регионална дирекция по горите - гр. София, дирекция „Специализирана
администрация“ отдел „Контрол по горите, лова и любителския риболов“/ да
пропуснат нещо по служба, а именно да
осъществят правомощията си по чл.197,т.
3 от Закона за горите: „… Служителите в Изпълнителната агенция по
горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите ... имат право да спират
превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за
проверка на техния произход...“, като с управлявания от него автомобил блъснал в предната лява част служебен
автомобил на Северозападното държавно предприятие - марка „Тойота”, модел
„Хайлукс” с рег. № ***, в който се намирали М., А. и К., след което избягал от
мястото.Изложената фактическа
обстановка се доказва от показанията
на свидетелите Ц.Н.Н.,М.Л.М., Г.А.А. , Д.В. К.,Л.П.Л.,М.Х.П. и Ц.Т.Ц.,които съдът възприема
като обстоятелствени, еднопосочни,взаимно допълващи се,без основни и съществени
противоречия при излагане на фактите. В показанията си св.Ц.Н.Н.
установява,че работи в ТП ДЛС „***“ като горски надзирател и бил на работа на
02.03.2017г. на горския път и около 18.30 часа видял Н.П. да идва с джип „Сузуки Витара“, направен под формата
на пикап, в който имало натоварена дървесина,след
което подал сигнал на колегата си М.М..Св.Н.
твърди,че бил сам в гората,а Н. бил с джип „Сузуки Витара“, направен под формата на пикап
,като той се намирал на 10 м. от него и му направило впечатление,че отзад в джипа имало натоварени дърва от
дървесен вид зимен дъб около 1 кубик,които нямали марка ,което било видимо от
разстоянието, на което бил. Св.Н.
твърди,че Н. се движел,но на него
не му е подавал сигнал да спре, само го
видял и уведомил колегата си М.М.. Свидетелят
заявява,че служебният автомобил го е шофирал М.М. и
вечерта като тръгнал надолу и видял служебния автомобил,който бил ударен отпред
и му били счупени броня, фар, предна решетка, единия фар го нямало и разбрал от
колегите си,че така нанесените вреди ги
е причинил Н.П. като е блъснал автомобила. В показанията си св. М.Л.М. установява,че работи като ст.
лесничей в ДЛС „***“ и към датата на деянието и сега и на 02.03.2017г. си
спомня, че били на съвместно дежурство с колеги от РДГ, във връзка с зачестили
нарушения по ЗГ и на този ден бил позиционирал колегата си Н. в м. „Осеница“ на горски път,като около 18.30ч. той му подал
сигнал, че от гористата местност минава джип „Сузуки Витара“ с рег.№ СО 7723 АХ, управляван от Н.П., натоварен с
дърва за огрев. Св.М. установява също,че от центъра на с.В.,където бил с
колегите си К. и А., се отправили към
м.„Осеница“ и на пречиствателната станция спряли въпросния джип. Св.М. уточнява,че слязъл от
служебния автомобил и след като и колегите слезли Н.П. тръгнал с джипа
назад,при което те се качили обратно в джипа и тогава той тръгнал към тях и
ударил служебния автомобил в предната лява част,при което счупил фар, решетка,
радиатор, бронята, калника бил извит настрани,след което ги заобиколил
и тръгнал към селото. Свидетелят разказва,че подал сигнал на тел.112 и съобщил,
че другия участник е напуснал ПТП и тръгнали към с.В. да се срещнат с колегите.
От полицията дошли служители, които са
свидетели по делото. Свидетелят заявява,че пътувайки към селото видяли по пътя,че има разпилени дърва за огрев от въпросния
джип, след което отишли на адреса, където живее П. и там бил паркиран джипа в
близост до дома му.. Св.М. установява,че имало ясни следи от бяла боя в
предната лява част, а в товарния обсег на джипа нямало дърва. Св.М.
отбелязва,че автомобила им има
отличителни табели, но светлинни лампи няма,а в този ден носел униформено облекло
и нямало време да подадат сигнал на лицето да спре, защото като ги видял,и че
не е сам тръгнал назад. Св.М. заявява,че има служебно оръжие - пистолет „Макаров“,който носел със себе си в този ден, а колегите му
също били със служебно оръжие – пушки и с униформено облекло, тъмно на цвят, с
шапки,които са част от униформите, които са тъмно сини, към черно. Свидетелят
заявява,че не е забелязал да е стрелян и не е чул изстрел. Св.М. установява,че
по автомобила на подсъдимия имало бяла боя,но нямало деформация,а повредите по
автомобила им били преден ляв фар счупен, климатичен радиатор, счупена предна
броня, преден ляв калник огънат и счупена решетка. В показанията си св.Г.А.А. установява,че към 02.03.2017г. работел като горски
инспектор към ИАГ-София и били командировани с колегата си К. на територията на
с.В. и съвместно със служители на ДЛС „***“ извършвали проверки в района на
селото и около 18.00 часа на колегата му се обадили, че от гората към селото
слиза автомобил натоварен с дърва. Свидетелят пояснява,че били със служебния
автомобил на ДЛС „***“, марка „Тойота“ и на мястото забелязали автомобила и
след подаден сигнал със стоп-палка автомобила спрял,като колегата му М. слязъл
и тръгнал към него, а той с колегата К. също слязъл и като ги видял, че слизат
и те, той тръгнал назад с цел да избяга, след което с една маневра ударил
служебния автомобил в предната дясна част, след това ги заобиколил
и тръгнал в посока селото. Св. А.
установява,че се обадили на тел.112 за съдействие от полицията и
проследили автомобила до дома, в който живее лицето и там установили, че
автомобила бил спрян в близост до къщата където живее, като полицаите го
потърсили, но излязла жена, която казала, че го няма в къщи. Св.А. поддържа,че
съставили констативен протокол за случилото се и отишли в полицията за
доклад.Свидетелят установява,че по автомобила били нанесени вреди - фара бил
счупен, калника, преден капак. Свидетелят потвърждава,че автомобила им имал
отличителни белези на Агенцията по горите с лепенки, като той бил с униформа.
Свидетелят потвърждава,че по време на работа носят оръжие и той имал оръжие в
себе си, пистолет „Макаров“,а също и помпа, която я
носел,както и колегата му бил с
помпа,като помпите са с гумени куршуми, а пистолетите със стоп патрони и
халосни,но никой от тях не е произвел изстрел. Св.Д.В.К.
установява,че към 02.03.2017г работил на длъжност горски инспектор-главен
специалист в РДГ София и с колегата си А.
били командировани на територията на ДЛС „***“ и заедно и с колегата си М.М. извършвали обходи из района на с.В. като предварително
си били поставили постове в района.Св.К. разказва,че получили информация, че от
м„Осеница“, в землището на с.В. до пречиствателната
станция, към селото приближава джип и те
се позиционирали на пречиствателната станция и когато наближил джипа срещу тях видяли, че е „Сузуки Витара“, тъмен на цвят, времето било по здрач и водача като
ги видял и че пътя бил тесен спрял, тъй като нямало как да ги заобиколи. Св. К. твърди,че колегата му М. слязъл, тъй като
познавал лицето, което управлявало джипа и се приближил към него и в този момент слезли и те с колегата си А. и като ги видял, тръгнал с
джипа назад, след което те се качили в джипа и тъй като преценил, че не може да
избяга назад, с дясна маневра ги ударил в предната лява част на автомобила. Св.К.
установява,че колегата му М. подал сигнал на тел.112 за ПТП и тръгнали по него
след джипа,но не го настигнали и видели по пътя разпилени от него дърва,с които
бил натоварен джипа и които определя като дъбови /зимен дъб/, нарязан на колела
на 30 см. Свидетелят потвърждава,че в селото се срещнали със служителите от РУ
Ботевград и заедно посетили адреса на издирваното лице и на място видели джипа ,в който нямало дърва,а по него личали
следи от бяла боя от джипа им по
предната част по бронята,но нямало други деформации. Свидетелят
заявява,че автомобилът бил на ДЛС „***“ и имал лепенки с логото,като бил с
униформено облекло, тъмно на цвят, към черно на което пише РДГ София или ИАГ.
Свидетелят установява,че по време на дежурство носят оръжие,като той заявява,че
не е носил оръжие,тъй като сменяли
разрешителните,а за колегата си Г.А. предполага,че е бил със служебния си
пистолет.Свидетелят потвърждава,че по автомобила им повредите били счупена
броня и провиснал фар. От показанията на св.Л.П.Л., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ-Ботевград и св.М.Х.П.,на длъжност
командир на отделение за охрана на обществения ред в РУ Ботевград се
установява,че към 02.03.2017г. били застъпвали на работа,когато ги изпратили в
с.В. за инцидент с автомобил на ДЛС „***“ и за съдействие на горските служители.Свидетелите
установяват,че на място ги чакали горските служители с техния автомобил и им
обяснили, че друг автомобил, който са се опитали да спрат с незаконни дърва ги
е блъснал,като казали и името на водача на автомобила. Свидетелите твърдят,че
отишли на място у Н.П., където забелязали,че автомобила е паркиран отстрани в
една глуха уличка, но него го нямало. Свидетелите установили,че по автомобила
след удара нямало следи,а също в автомобила нямало дърва. Свидетелите
заявяват,че не си спомнят дали
служителите на ДЛС и РДГ са имали оръжие
в тях,но били с униформа на горски служители. В показанията си св.Ц.Т.Ц. установява,че на
02.03.2017г. поради зачестилите набези и кражби от Държавна горска територия,
колегите, които са му подчинени, М.М. и Н., заедно с
двама колеги от РДГ са на планувано дежурство по охрана на гората и дивеча, в
землището на с.В.,като Н. е изпратен пеш да огледа района, докато М. и колегите
от РДГ са в района на населеното място с.В. и към 18.30ч. Н. забелязва джип „Сузуки Витара“, натоварен с дърва, който спуска от м.„Осеница“ към с.В.,като
по телефона съобщава на колегата си и заедно тримата колеги от РДГ и техния
служител отиват в района на пречиствателната станция и там се опитват да спрат
джипа за проверка и се оказва,че лицето управлявало джипа е познато лице Н.П.,който тръгва и връща
джипа назад, отдалечава се достатъчно далеч от техния автомобил, при което
колегите му се качват в служебния автомобил, а той потегля срещу тях и удря
автомобила, като успява да се промъкне и минава покрай тях.Свидетелят установява също,че колегите му подават сигнал
до тел.112 и след това с представители
на РУ Ботевград извършват проверка в дома на лицето,но не го откриват, но по джипа ясно е имало следи от бялата боя на
техния автомобил. Свидетелят твърди,че пораженията по автомобила им са големи и при удара отпред има счупени брони, фарове, калници
изкривени капаци, но те като държавно предприятие им правят пълно каско и не знае точната сума на щетата. Св. Ц. твърди,че
колегите му били смесен отряд от ДЛС „***“ и РДГ и по време на тези съвместни
наряди служителите по охраната и техните служители при изпълнение на служебните
им задължения имат право да носят
оръжие, палки и т.н., с които да спират и пояснява,че като оръжие пушките са
само късоцевни и
като ръководител на М. и Н. не знае как са били организирани, тъй като
района за който отговаря е 390 км. и не може да бъде всеки ден, във всяко едно
населено място а също не може да каже как са били оборудвани тези служители на
РДГ.Съдът възприема като достоверни показанията на тези свидетели,въпреки
констатирани различия относно това дали подсъдимия е спрян със стоп-палка от
св.М. и дали св.М.,св.А. и св.К. са имали оръжие, какво е било и използвали ли
са го да стрелят срещу подсъдимия,като тези противоречия в показанията са
несъществени и не разколебават извода,че безспорно се установява,че подсъдимия Н.П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, като на посочената дата - 02.03.2017 г. и място - в землището
на с.В., Община Ботевград, област Софийска,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Витара” рег. № СО
7723 АХ , е употребил сила спрямо М.Л.М.
, на длъжност „старши лесничей“ в Северозападно държавно предприятие –
териториално поделение Държавно ловно стопанство „***” при Регионална дирекция
по горите“ - гр. София/; Г.А.А. и Д.В. К. ,и двамата
назначени на длъжност главен специалист
„горски инстектор“ в Регионална дирекция по горите - гр. София, дирекция
„Специализирана администрация“ отдел „Контрол по горите, лова и любителския
риболов“/, като с управлявания от него автомобил блъснал в предната лява част служебен
автомобил на Северозападното държавно предприятие - марка „Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № ***, в който се намирали М., А. и К., след което избягал от мястото. Обстоятелството дали на подсъдимия е показана от св.М.
стоп-палка за да спре/което
свидетеля отрича,тъй като не е имало време за това/ не е от съществено значение,тъй като служебния автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № *** е бил позициониран пряко на пътя за
да спре движещия се към с.В. лек автомобил марка „Сузуки”,
модел „Витара” рег. № СО 7723 АХ,собственост на
подсъдимия П. и при излизането от служебния автомобил на свидетелите М.,А. и К.
за подсъдимия е станало ясно,че същите искат да го спрат и проверят за
незаконен добив на дърва и за да избегне проверката е направил маневра на заден
ход,след което е предприел движение напред и с управлявания от него
автомобил блъснал в предната лява част
служебен автомобил на Северозападното държавно предприятие - марка „Тойота”,
модел „Хайлукс” с рег. № ***, в който се намирали М.,
А. и К., след което избягал от мястото.
Посочените служители по горите
заемат съответни длъжности в Регионална дирекция по горите - гр. София и СЗДП
ТП - Държавно ловно стопанство „***“, които представляват подразделения на
Изпълнителна агенция по горите,която от своя страна е специализирана структура
към Министерство на земеделието, храните и горите, което е част от
изпълнителната власт на Република България. Служители по горите се явяват органи на властта по смисъла на
чл. 93, т. 2 НК – в качеството на служители в изпълнителната власт, те се
явяват органи на държавната власт по смисъла на закона.
От показанията на св.Ива
Николаева Захариева,живееща на семейни начала с подсъдимия,се установява,че на 02.03.2017 г. си била в къщи
и вечерта след здрачаване посетили дома
и двама полицаи, един горски служител М.М. и други
двама с маски и пушки, които не може да познае и я попитали къде е Н. и тя им
казала, че не знае къде е. Свидетелката установява,че била бременна в 6-ти
месец и тези с маските започнали да се държат арогантно и да и викат да каже
къде е и тя им казала, че го няма в къщи.Св.Захариева твърди,че се изплашила
като ги видяла с пушките пред тях и тръгнала да си влиза навътре,а видяла,че
отишли към джипа и чула как полицая Л.Л., който го познава,
да се обръща към горските и да казва, че няма как да има с този джип ПТП, тъй
като няма никакви щети по него и това не е възможно и след 2-3 минути
се качили в автомобилите и си тръгнали.Свидетелката твърди,че след
няколко часа Н. се появил в къщи и бил
видимо уплашен и тя го попитала какво е станало и той и казал, че се е
прибирал, тъй като е ходил да храни конете и тогава са стреляли по него,а също
казал, че е видял човек с маска и са стреляли по него, той се е изплашил и е
избягал с джипа,след това го е оставил пред тях и се е скрил в гората. Съдът не възприема показанията на св.Ива
Захариева,тъй като са в противоречие с останалите свидетелски показания ,от
които не се установява горските служители да са били с маски и пушки при
посещението в дома и и с оглед на обстоятелството,че е близка с подсъдимия/живее
на семейни начала с него/ и е заинтересована от изхода на делото,като цели да
го оневини.Св. Калин Г.
Иванов установява,че в същия след обяд
отивал при Н. Дойчев на пречиствателната станцията да пият кафе и кока-кола и
видял, че Н. карал джипа с две бали сено и му вдигнал ръка и след две - три
минути чул два-три изстрела и излязъл да види какво става и видял, че той кара
отпред, а друга кола „Тойота“ тръгва по него. Свидетелят заявява,че когато
видял тази „Тойота“ да кара след джипа на Н. нямало нищо счупено по нея,а също
и джипа на Н. бил здрав и по него нямало нищо. Свидетелят установява,че това
станало на 02.03.2017г., но точно дата не я знае. В показанията си св. Н.Г.
Дойчев също установява,че работи на пречиствателната станция в м.„Осеница“ и си спомня за случай, че в началото на март бил
на пречиствателната станция и в късният следобяд
дошъл Калин да го види какво прави и били отвън и пушели по цигара и Н. минал с
джипа и карал две бали,свирнал им с клаксона и тръгнал надолу и след няколко минути
се чули около 2-3 гърмежа,при което с Калин тръгнали надолу да видят какво
става и в това време Н. връщал с джипа назад, а една „Тойота“ карала по
него,при което Н. ги заобиколил на широкото пред станицията и двата автомобила тръгнали надолу. Свидетелят
твърди,че по двата автомобила нямало никакви повреди. Свидетелят си спомня,че е
станало около 02 март. Съдът не кредитира показанията на св.Калин Г. Иванов и св.
Н.Г. Дойчев,тъй като са в противоречие с останалите гласни доказателства,явяват
се изолирани и установяват превратно фактическата обстановка.
В обясненията си подсъдимия Н.Г.П.
заявява,че по случая може да каже, че тогава ходил при
конете и возел бали със сено, при което като се прибирал от пречиствателната
станция в посока надолу към селото, било
здрач, срещнал фарове срещу него,
тъй като се било стъмнило и бил осветен и не видял колата каква е и по едно
време след секунди видял, че от колата слизат двама маскирани с качулки, черни
дрехи и се насочват срещу него,като един
от тях носел пушка помпа и започнал да стреля три-четири пъти в джипа му.
Подсъдимият твърди,че се уплашил и дал на заден ход да кара,но те го следили с
джипа.Подсъдимият твърди също,че стигнал до едно широко място и с дясна маневра заобиколил
джипа и се отправил към селото към дома си,оставил джипа пред дома си и тъй
като бил много стресиран отишъл към гората над тях и се скрил. Подсъдимият
заявява,че не знаел за какво става на въпрос и че са горски служители, като те не
са го спирали по нормалния ред с палка,а просто намалил, защото наближил техния
превоз. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия Н.П.,тъй като не се
подкрепят и са в противоречие със показанията на св.Ц.Н.,св.М.М.,св.Г.А., св.Д. К.,св.Л.Л.,св.М.П.
и св.Ц.Ц.,които съдът кредитира и подсъдимия чрез тях
цели да изгради защитна версия,която да го оневини.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице Т.А.Г. по назначената и извършена съдебно-автотехническа
експертиза, която установява,че при изследване на следите по двата процесни автомобила вследствие на конкретния удар помежду
им,величината на уврежданията е за отделните автомобили и от автотехническа гледна точка не биха се получили всичките
установени по разследването повреди по процесния
т.а.“Тойота“,при наличие на повредите на процесния
л.а.“Сузуки“ и може да се приеме,че само отчасти
установените щети по т.а.“Тойота“,кореспондират с наличните съвсем леки следи
от ПТП-то по лявата част на л.а.“Сузуки“ на височина
105 см.,както и съобразно установените значителни повреди по процесния т.а „Тойота“ биха причинени и реализирани
по-значителни деформации и даже счупване на детайли по процесния
л.а.“Сузуки“,тъй като експертизата е направена на 27.08.2018г. след един значително дълъг
период от извършване на деянието и при променени обстоятелства,след връщането и
ползването на процесния лек автомобил и не би могла
вярно да отрази фактическото положение към датата на деянието.
Съдът не възприема заключението на
вещото лице по назначената и извършена съдебно-балистична експертиза,от която е
видно,че счупването на панорамното стъкло на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с ДК №СО
7773 АХ е станало при среща на стъклото на автомобила с твърдо тяло от
растителен произход и деформацията по предния ляв калник на лек автомобил марка
„Сузуки“ модел „Витара“ с
ДК №СО 7773 АХ е получена при среща на твърдо тяло с неустановен произход с
деформирания външен участък на калника и същите не могат да се получат от
изстрел с гумен куршум,тъй като не е запазено фактическото положение към датата
на деянието,автомобила е бил подложен на атмосферно влияние и експертизата е
извършена след дълъг период от време..
По назначената повторна комплексна
съдебно-балистична и физико-химична експертиза с вещи лица А.А. и М.М. е представено експертно
становище,от което е видно,че за да
отговорят и да дадат обосновано заключение, дори и тези напуквания получени от
изстрела от гладкоцевно оръжие само по направен оглед
няма как да стане,а следва да се проведе експериментална стрелба по детайлите
на автомобила или други, които имат подобни характеристики, панорамно стъкло и
калник и от получените експериментални резултати дали ще се счупи или напука
или няма да му стане нищо биха могли да дадат становище и заключение по
поставените въпроси. Вещите лица отбелязват, че автомобила не е бил защитен от
атмосферните условия, поради което допълнителните капсулни
микрочастици при изстрел има вероятност да са унищожени към настоящия момент. По
делото не е проведен следствен експеримент.
От субективна страна
подсъдимия Н.Г.П. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11,ал.2 НК, като е съзнавал всички елементи от обективната страна
на състава, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици, като е искал и целял
настъпването им.Подсъдимият е съзнавал , че действията са му насочени спрямо
органи на властта и употребява сила срещу тях, както и че тези действия са
противозаконни и независимо от това ги е извършил. Подсъдимия Н.П. е действал и
със специфичната цел да принуди тези органи на властта да пропуснат нещо по служба, а именно да осъществят правомощията си по чл. 197, т. 3 от Закона за горите.
От обективна
страна са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по
чл.216,ал.1 НК от подсъдимия Н.Г.П.,а именно : на 02.03.2017 г. в землището на
с. В., Община Ботевград, област Софийска, при управление на лек автомобил марка
„Сузуки“ модел „Витара“ с рег.№ СО 7723 АХ, чрез
нанасяне на удар с управлявания от него автомобил, противозаконно повредил чужда движима вещ -
товарен автомобил марка „Тойота”, модел
„Хайлукс” с рег. № *** на стойност 21 000.00 /двадесет и един хиляди/ лева, собственост на „***“ ЕООД - клон П.,с ЕИК ***,
представлявано от Ц.Т.Ц. ***, като нанесъл на автомобила следните щети:
счупена предна броня на автомобила на
стойност 73.80 /седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/лева; счупен преден
ляв калник на автомобила на стойност 71.00 /седемдесет и един/ лева;
счупен преден ляв фар на стойност 117.38
/сто и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/лева; счупена предна решетка на стойност 40.98 /четиридесет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева и счупен радиатор/климатик на стойност 142.37 /сто четиридесет и
два лева и тридесет и седем стотинки/лева - всичко щети на обща стойност 445.53
/четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/лева. Изложената фактическа обстановка се доказва
от показанията на свидетелите
Ц.Н.Н.,М.Л.М.,
Г.А.А. , Д.В. К.,Л.П.Л.,М.Х.П. и Ц.Т.Ц.,които съдът
възприема като обстоятелствени, еднопосочни,взаимно
допълващи се,без основни и съществени противоречия при излагане на фактите. От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните се
установява,че стойността на повредения служебен товарен автомобил марка
„Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег.№ *** възлиза на 21 000.00
/двадесет и един хиляди/лева, а стойността на причинените от подсъдимия Н.П.
щети са, както следва: счупена предна
броня на автомобила на стойност 73.80 /седемдесет и три лева и осемдесет
стотинки/ лева; счупен преден ляв калник на автомобила на стойност 71.00
/седемдесет и един/ лева; счупен преден
ляв фар на стойност 117.38 /сто и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/
лева; счупена предна решетка на стойност
40.98 /четиридесет лева и деветдесет и
осем стотинки/ лева и счупен радиатор/климатик на
стойност 142.37 /сто четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева -
всичко щети на обща стойност 445.53 /четиристотин четиридесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/ лева.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице Т.А.Г. по назначената и извършена съдебно-автотехническа
експертиза, която установява,че при изследване на следите по двата процесни автомобила вследствие на конкретния удар помежду
им,величината на уврежданията е за отделните автомобили и от автотехническа гледна точка не биха се получили всичките
установени по разследването повреди по процесния
т.а.“Тойота“,при наличие на повредите на процесния
л.а.“Сузуки“ и може да се приеме,че само отчасти
установените щети по т.а.“Тойота“,кореспондират с наличните съвсем леки следи
от ПТП-то по лявата част на л.а.“Сузуки“ на височина
105 см.,както и съобразно установените значителни повреди по процесния т.а „Тойота“ биха причинени и реализирани
по-значителни деформации и даже счупване на детайли по процесния
л.а.“Сузуки“,тъй като експертизата е направена на 27.08.2018г. след един значително дълъг
период от извършване на деянието и при променени обстоятелства,след връщането и
ползването на процесния лек автомобил.
Безспорно е установено,че
подсъдимият Н.П. е осъществил престъплението по чл.216,ал.1 от НК, като на
посочената дата -02.03.2017 г. и място - в землището на с. В., Община Ботевград, област Софийска, при
управление на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № СО 7723 АХ,
чрез нанасяне на удар с управлявания от него автомобил е повредил процесния лек
автомобил, счупвайки съответните части от него,като вещта е станала временно
негодна да се използва по предназначението и.
От субективна страна подсъдимия
Н.П. е извършил деянието виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК - съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
е съзнавал, че вещта, която поврежда е чужда за него и нанасяйки удар върху нея
с управлявания от него автомобил, ще я
повреди и е искал да извърши тези
действия, и да настъпи този резултат.
Изложеното се установява и
обвинението се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
разследването доказателства: показанията на свидетелите М.Л.М., Д.В. К., Ц.Н.Н., Г.А.А., Л.П.Л., М.Х.П. и Ц.Т.Ц.; от приложените по делото заверени
копия на трудовите договори и длъжностните характеристики на свидетелите М.Л.М.,
Д.В. К. и Г.А.А.;
справки от СЗДП - ТП ДЛС „***“; приложените копия на документи за собственост
на товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с рег. № *** и пълномощно, касаещо ползването и разпореждането със същия
автомобил; заключението на изготвената
по делото съдебно – оценителна експертиза;
справка за съдимост и характеристична справка.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.Г.П. съдът съобрази
наличието на отегчаващите отговорността обстоятелства-обремененото му съдебно
минало и предишни осъждания, лошите характеристични данни, както и липсата на смекчаващите
отговорността обстоятелства и при
условията на чл.54, ал.1 от НК за деянието по чл.269, ал.1 от НК го осъди на „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години,а за деянието по чл.216,
ал.1 от НК и при условията на чл.54, ал.1 от НК го осъди на „лишаване от
свобода“ за срок от 1/една/ година.
Съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС постанови подсъдимият да изтърпи всяко от така наложените му наказания
“лишаване от свобода” при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното
наказание.
Съдът приложи разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК като постанови на подсъдимия
Н.Г.П. да бъде наложено едно общо наказание, най-тежкото от така определените
му наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното наказание.
Съдът
прие,че са налице основанията на чл.25,
ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на осъжданията на подсъдимия по
настоящето дело и по НОХД №***. по
описа на РС-Ботевград и по
НОХД № ***. по описа на РС-Ботевград,тъй като деянията по същите са
извършени преди да е имал влязла в законна сила присъда,респ. споразумение за
което и да е от тях и са при условията на реална съвкупност,при което
наказанията следва да бъдат групирани и да бъде определено за изтърпяване едно
общо наказание-най-тежкото от тях.
Съдът на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК групира
наложените наказания на подсъдимия Н.Г.П., както следва: наложеното му по
настоящата присъда наказание, което е „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/
години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, с наложеното му със споразумение по НОХД №***. по
описа на РС-Ботевград, в сила от 21.11.2018г., наказание лишаване от
свобода за срок от 9 /девет/ месеца, което е постановено на основание чл.57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС, да изтърпи при
първоначален „общ“ режим
и наложеното му със споразумение по
НОХД № ***. по описа на РС-Ботевград, в сила от 17.07.2019г. наказание „пробация“
включващо пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца,
като му определи и наложи за изтърпяване едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване
от свобода“ за срок от 2/две/ години, ефективно.
На основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС,
съдът постанови подсъдимия Н.Г.П. да изтърпи наложеното общо наказание „лишаване от свобода”
за срок 2/две/ години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25, ал.2 от НК при изпълнение
на общото наказание „лишаване от свобода”, съдът приспадна изцяло изтърпяното наказание „лишаване от свобода“,
наложено на Н.Г.П. по НОХД № ***. по описа на РС-Ботевград.
На основание чл.59, ал.1, т.1 НК, съдът приспадна
от така определеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което Н.Г.П.,
е бил задържан по НОХД № ***. по описа на РС-Ботевград, считано от 02.08.2017
г. до 14.08.2017 г. и от 08.10.2018 г. до 21.11.2018 г., като един ден
задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“, както и на основание чл.59, ал.1, т.2 НК приспадна от така определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което Н.Г.П. е бил с взета мярка за неотклонение „домашен арест“ по
същото дело, считано от 15.08.2017 год. до 07.10.2018 год., като два дни
„домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.3 от НК присъедини
изцяло към така определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, наложеното на Н.Г.П. по НОХД № ***.
по описа на РС-Ботевград
наказание „глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева, вносима в полза на Републиканския бюджет.
Съдът прие,че така наложеното наказание на
подсъдимия ще въздейства на същия за преосмисляне на поведението му и за
неговото превъзпитание в отговорно отношение с оглед на недопускане на
престъпни прояви в бъдеще и ще изпълни целите на генералната и специална
превенция на закона.
Съдът осъди подсъдимият Н.Г.П., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:с***, да заплати сумата в размер
на 46.92 /четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ лева, за направени
на досъдебното производство разноски, платими
в полза на ОД „МВР“ София, по сметка IBAN ***,
BIC ***: UNCRBGSF, „Уникредит Булбанк“ АД гр.София.
Съдът осъди подсъдимият Н.Г.П.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:с***, да заплати сумата в размер
на 732.46 /седемстотин тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ лева,
за направени в съдебното производство разноски, в полза на държавата, платими
по сметка на Районен съд-Ботевград.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №318/2018г.
по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :