№ 2144
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110133702 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.“ ЕАД срещу
„Б.М.И.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран предявени от „Е.П.“ ЕАД срещу „Б.М.И.“ ЕООД
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95а, ал. 1 и чл. 107 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция № **** от 14.10.2020 г., а именно: сумата от 9288,67
лв. – главница, представляваща неизплатена ел. енергия и мрежови услуги за
периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г., начислени по клиентски номер *** за
обект – сграда, находяща се в с. Саранци, Бетонов възел, сумата от 343,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2022 г. до
27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2023 г., до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 59309 по
описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за снабдяване с електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № **** от 14.10.2020 г., сключен между
„Е.П.“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, в
1
качеството му на продавач и доставчик от последна инстанция, и „Б.М.И.“
ЕООД, в качеството му на купувач и краен клиент. Поддържа, че в изпълнение
на този договор в периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г. е доставил
електрическа енергия за стопанска дейност до следния имот, а именно: с.
Саранци, Бетонов възел, с клиентски номер ***. Към момента на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът не бил изпълнил задължението си
да заплати на „Е.П.“ ЕАД, доставената електрическа енергия и мрежови
услуги в процесния период в общ размер на 9632,28 лева по следните фактури
за периода на потребление, както следва: Фактура № ****
В петитума на исковата молба ищецът е посочил, че претендира
главница в размер на 4604,29 лв., а в обстоятелствената част на исковата молба
и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
ищецът е посочил, че претендира главница в размер на 9288,67 лв. В тази
връзка на ищеца следва да се дадат указания да посочи какъв размер на
главницата за ел. енергия и мрежови услуги претендира за периода от
01.09.2022 г. до 31.08.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище, че предявените искове са допустими,
но неоснователни, тъй като задължението било платено.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95а, ал.
1 и чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни
отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа
енергия, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция, респ.
- качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, обема на
реално доставената в процесния имот електрическа енергия за исковия период
и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, както и
изпадане на ответника в забава за заплащане на дължимите главници за
електрическа енергия, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
2
забава.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
Съдът като взе предвид изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички факти, обуславящи основателността на исковата претенция.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССЕ е неоснователно, тъй
като не е необходимо, доколкото се отнасят до факти и обстоятелства, относно
които страните не спорят.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 59309/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
18.03.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
3
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок с изрична писмена молба по
делото да посочи: каква сума претендира за главница, като ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок на основание чл. 129, ал. 3
исковата молба ще бъде върната.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички факти, обуславящи основателността на
исковата претенция.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания
на ищеца.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 59309/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
4
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5