Решение по дело №1313/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на К. Й. Б. срещу Заповед №1983К-772/02.05.2023 г. на. Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя – старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [област] при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число нарушаване на правото на защита, поради материална незаконосъобразност - липса на извършване на вменените нарушения и липса на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В с. з. доводите се поддържат от адв. Д.. Иска се отмяна на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са развити в представената писмена защита.

А. съд- [област], след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че жалбоподателят К. Й. Б. е заемал длъжността младши инспектор в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Асеновград към РДПБЗН- [област] при ГДПБЗН- МВР.

Във връзка с постъпили предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, отразени в предложение № 1047р-4054/21.10.2022 г. по описа на РДПБЗН- [област], справка рег. № 239р-21298/12.10.2022 г. на началника на РУ- Асеновград и приложените към нея материали за образувано ДП № 273/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура- [област] и преписка с рег. № 239 ЗМ- 695/11.10.2022 г. по описа на РУ- [община], със Заповед № 1983К-1791/09.11.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (л.120-121) е било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу жалбоподателя младши инспектор К. Б. и е определен дисциплинарно разследващ орган, като е наредено дисциплинарното производство да приключи в 3 месечен срок от датата на издаване на заповедта.

Данните, които следвало да бъдат изяснени са свързани с това, че на 11.10.2022 г., в 08,10 ч. в РУ- Асеновград при ОДМВР- [област] чрез телефон от РЦ- 112 в ОДЧ е получен сигнал от лицето Д. К. В. от [населено място] затова, че движещият се пред нея лек автомобил марка „Фолкваген Голф“ светло сив на цвят с рег. № [рег. номер], по главен път II-86 в посока [населено място]- [населено място], в района на завод КЦМ, се е ударил от лявата страна в мантинелата на пътното платно, след което продължил движението си в посока [населено място]. Установен бил собственика на автомобила- младши инспектор К. Б., който с писмено обяснение е заявил, че на 11.10.2022 г. сутринта между 07,30 ч. и 08,00 часа е управлявал личния си автомобил „Фолкваген Голф“ светло сив на цвят с рег. № [рег. номер] с посока от [населено място] към [населено място]. Независимо, че полицейските органи не са го спрели в момент на управление на автомобила Баруков е тестван в 10,09 ч. за алкохол в РУ- [община], като е установена концентрация на алкохол над 1,2 промила- 1,73 промила алкохол в издишания въздух, като е отказал да даде кръв за химичен анализ. Поведението на служителя е станало известно на гражданско лице. Действията на Б.били квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване па правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР " деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР". В хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия орган изготвил покана рег. № 1047р-4505/24.11.2022 г. по описа на РДПБЗН- [област] (л.139) за запознаване със Заповед № 1983К-1791/09.11.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР за образуваното срещу жалбоподателя Б.дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съответно изготвил покана рег. № 104700-20/05.01.2023 г. за даване на писмени обяснения. Младши инспектор Б.се е запознал срещу подпис с горепосочените документи на 24.11.2022 г. в 10: 20 часа като са му били разяснени правата да участва в дисциплинарното производство самостоятелно, като дава обяснения, предоставя доказателства или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат.

Във връзка с връчената покана № 104700-20/05.01.2023 г., жалбоподателят Б.депозирал обяснения с вх. № 1047в-1037/30.11.2022 г. (л.218), в които посочва, че на 11.10.2022 г. около 06,30 часа отишъл до [област] до заведение „Сикретс“, което се намира в хотел „Санкт Петербург“, за да се види с приятел. Посочва, че за около 45-50 мин. е употребил кафе, вода и Ред бул. Заведението затваряло и с приятеля му останали пред заведението още 20 мин, след което той си тръгнал за [община]. През това време съпругата му позвънила неколкратно, на които позвънявания не отговорил. Преди 08,00 часа, докато пътувал за [община], тя отново му позвънила и той приел разговора, като тя бил много ядосана, затова, че не я е предупредил, че ще излиза. След приключване на разговора понечил да остави телефона на седалката, но той се плъзнал и паднал между вратата и седалката. Навел се да го вземе, в което време леко се отклонил наляво към мантинелата. Направил рязка маневра в дясно и продължил по пътя, тъй като повредата на автомобила била козметична. Прибрал се вкъщи, където скандалът продължил, при което той се ядосал и притеснил, което го накарало да изпие чаша уиски на екс. Впоследствие и втора, и трета чаша. Дошла полиция, задавали му въпроси, но не помни точно какви и кога, тъй като бил повлиян много от алкохола. Бил тестван с дрегер.

В обяснения вх. № 104700-96/13.01.2023 г. (л.214), Б.посочва, че на 11.10.2022 г. сутринта между 07,30- 08,00 ч. не е реализирал ПТП с личния си автомобил „Фолкваген Голф“ с рег. № [рег. номер]. Действително в района на КЦМ отклонил вниманието си от пътното платно, тъй като се пресегнал да вземе падналия до страничната врата телефон, като в този момент съвсем леко закачил с предния калник страничната мантинела, но продължил напред, тъй като нямало щети нито по автомобила, нито по други участници в движението, нито по пътната инфраструктура. В времето между 07,00 и 08,00 часа провел два телефонни разговора със съпругата си и като се прибрал двамата се скарали, поради което тай започнал да пие, за да облекчи положението. Посочва, че е отказал да даде кръвна проба, тъй като това е негово право.

Срокът на дисциплинарното производство е удължен до 09.03.2023 г. със Заповед № 1983К-195/27.01.2023 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Според положен върху посочената заповед подпис жалбоподателят се е запознал със заповедта на 01.02.2023 г.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство, ДРО е изготвил Обобщена справка peг. № 1047р-863/27.02.2023 г., с която Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР се е запознал на 17.03.2023 г., видно от положения подпис върху нея. Н. основание чл. 207, ал. 11 във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗМВР, ДРО е изготвил Покана до Б.peг. № 1047р-868/28.02.2023 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, която му е връчена лично на 28.02.2023 г. в 10,00 ч.

След запознаване с всички материали, със заповед № 1983к-573 от 17.03.2023 г., ДНО е разпоредил да бъдат събрани допълнителни доказателства, указани в заповедта в петнадесет дневен срок от издаването на настоящата заповед. Разпоредено е издаване на нова справка и становище от ДРО. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчната му отметка от 21.03.2023 г., удостоверена с подпис и дата.

Б.е дал писмени обяснения с вх. № 104700-709/22.03.2023 г.

Снети са писмени сведения от М. Б., А. Б., мл. автоконтрольор Д. К., началник група „Пътен контрол“ М. И., приложени на л. 348-351 от делото.

Н. 31.03.2023 г. ДРО е изготвил нова Обобщена справка peг. № 1047р-1355/31.03.2023 г.

Н. основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, ДРО е изготвил Становище peг. № 1047р-953/06.03.2023 г. и становище peг. № 1047р-1465/05.04.2023 г., с които Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР се е запознал, видно от положения подпис.

Със Заповед № 1983к- 635/30.03.2023 г. е изменена т.3 от разпоредителната част на заповед № 1983к-573 от 17.03.2023 г., като срокът за събиране на допълнителни доказателства е удължен до 06.04.2023 г.

Жалбоподателят Б.е представил писмено обяснение вх. № 104700-1001/13.04.2023 г., относно направените от ДРО констатации в обобщените справки, като е оспорил факта на извършване на вменените му дисциплинарни нарушения.

С оспорената заповед №1983К-772/02.05.2023 г. на. Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на оспорващия, като младши инспектор в РДПБЗН- [област] при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. 15, 19, 20, 28 от ЕК/ вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", и е прекратено служебното му правоотношение в МВР /л. 12- 22 от делото/. В заповедта са възпроизведени констатациите на ДРО, отразени в обобщените справки и писменото становище, като много подробно и обстоятелствено ДНО е описал случилото се във въпросната сутрин, посочил е кои събития и действия на Б.приема за безспорно доказани и въз основа на кои доказателства. Издателят на оспорената заповед е възприел за доказано и съставомерно от обективна и субективна страна, че с действията си на 11.10.2022 г. по главен път II-86 в посока от [населено място] към [населено място], мл. инспектор Б.е допуснал извършването на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕКПДСМВР/, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13- "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение", като е нарушил следните норми от ЕКПДСМВР – т. 15 – "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 – "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 – "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" и т. 28, б. "а" и б. "б" – "Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; и б. "б" на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Сочи се още в оспорената заповед, че поведението на оспорващия е станало известно както на лица от системата на МВР, така и на лица извън нея, на органи на съдебната власт, медицински лица и на обществото като цяло, тъй като информацията е разпространена в публикации на информационна агенция „Фокус“ и БНР от 11.10.2022 г., както и съобщение от пресцентър на страницата на ОДМВР- [област].

По делото са представени цитираните писмени доказателства, служебни справки, сведения от ст. инспектор М. И., младши инспектор Д. К., младши инспектор Д. С., инспектор Г. А., протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство № 273/2022 г. по описа на ОСлО към ОП- [област], разпечатка от телефоните на св. М. Т. Б. и на жалбоподателя К. Й. Б. за проведени разговори и повиквания на дата 11.10.2022 г., съдебно-медицинска експертиза.

От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свид. В. У., провела изследването на жалбоподателя, посочва, че в протоколът се отразява какъв алкохол е пило изследваното лице. Резултатът, който е написала е по данни от талона, който й бил предоставен от полицая. Сочи, че в протокола в т.5, където пише „време и консумация: дата“ е записана дата 11.10.22 г. и час „след 00.00 ч.“. Последните данни се попълват в присъствие на полицай.

От показанията на свидетеля Д. К., се установява, че работел по график като автопатрул по „Пътен контрол“ в [община]. Бил извикан в РУ- Асеновград от инспектор „Пътен контрол“ М. И. да извърши тест с техническо средство на лице, управлявало автомобил след употреба на алкохол. Н. място установил, че това е жалбоподателят, изпробвал го с техническо средство за употреба на алкохол, чието показание помни че е било над 1.20 промила. Съставил АУАН на лицето, което изпробвах, въз основа на пробата на дрегера. Впоследствие, както е редът, го придружил до медицинско заведение - МБАЛ – [община], където нямам спомен дали даде кръв или отказа. След което лицето било задържано в РУ – [община]. Посочва, че не е правил оглед на автомобила.

Свидетелят Й. А. споделя, че съпругата на жалбоподателя М. Б. му се обадила една сутрин през месец октомври 2022 г. да отиде до дома им, тъй като имало полицаи и го помолила да каже, че той е карал автомобила, защото К. е пил, като не може да посочи кога и къде е пил. Авков отишъл на място и казал пред полицаите, че той е управлявал автомобила. Споделя, че вечерта преди инцидента К. му се обадил да излизат някъде. Н. следващия ден, когато М. му се обадила, не споменала към колко часа се е прибрал К..

Св. М. Б., съпруга на жалбоподателя споделя, че събуждайки се сутринта установила, че К. го няма, започнала да му звъни настоятелно няколко пъти, като той не й вдигал. Накрая вдигнал и казал, че се прибира. След като се прибрал, двамата се скарали и той си сипал уиски, което изпил на екс. Изпил поне 2-3 чаши уиски. Понеже се притеснила, че е диабетик, му сложила ядки. След това, около 1-1,30 ч. дошла полицията. Казали, че го търсят, защото бил направил ПТП и бил изведен от дома им. Посочва, че звъннала на свой познат Йорданчо да дойде, тъй като полицаите казали, че К. е пил и тя се притеснила да не му вземат книжката, тъй като е пожарникар.

В производството е разпитана и Д. В., която разказва, че през м. октомври 2022 г. пътувала за работа сутринта към 8 ч. в посока [област]-[община]. Точно преди отбивката за завод „Агрия” АД, в който работи, забелязала движещата се втора кола пред нея, да се движи много бавно, със 70 км. при ограничение 90 км. Наредила се зад тях, за да се престрои за изхода към „Агрия” АД. Направило й впечатление, че колата се движи много бавно. Забелязала, че въпросна кола се отклонила от дясна лента вляво и се ударила в мантинелата, след това завила на дясно и се върнала в дясната лента за движение. Понеже автомобилът не спрял, а продължил да се движи, ускорявайки скоростта, позвънила на [тел. номер], където съобщила номера на автомобила.

Посочва, че автомобилът се е управлявал уверено преди удара, движеше се в лентата. След удара, докато се прибере в лентата за движение, криволичел.

В хода на съдебното производство са назначени единична и тричленна съдебно-медицински експертизи. Заключението на вещите лица, изготвили тройната съдебно- медицинска експертиза не е оспорено от страните и съдът го цени като обективно и безпристрастно дадено. За да отговорят на поставените задачи вещите лица са съобразили както писмените доказателства по делото, така и събраните писмени сведения и показанията на свидетелите. В изследването експертите подробно са описали формулите, въз основа на които примат какво количество алкохол следва да е приел и резорбирал Боруков, за да бъде отчетен резултат от 1,73 промила алкохол в издишания въздух в 10,09 ч., съответно изпитото количество към 7,30 ч.- 8,00 ч.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР.

Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание, и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на адинистративно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, с която е определен състава на дисциплинарно разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство /от което той се е възползвал, вкл. е участвал и негов проц. представител – адв. Д./, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по същото, т. е. не е налице и ограничаване на правата на Боруков.

Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по- късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая, за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата /17.03.2023 г., на която дата от дисциплинарно-наказващия орган е положена резолюция "Запознат! Директор на РДПБЗН"/, на която ДНО се е запознал с обобщената справка, постъпила в РДПБЗН- [област] с рег. № 1047р-863/27.02.2023 г., и това е меродавният момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. При това положение оспорената заповед от 02.05.2023 г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като към датата на издаването й не е изтекъл и двугодишния срок от извършването на нарушението – 11.10.2022 г.

ДНО е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. Б.е депозирал неколкратно писмени обяснения, като същите са приети от дисциплинарно-наказващият орган преди издаване на оспорената заповед.

Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.

Налице е и съответствие на издадената заповед с приложимите материалноправни норми.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, дисциплинарната отговорност на К. Б. е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, и за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарно-наказващият орган е достигнал до този извод, като е взел предвид резултатите от проведеното дисциплинарно производство срещу Б.(обобщена справка peг. № 1047р-863/27.02.2023 г., обобщена справка peг. № 1047р-1355/31.03.2023 г., становище рег. № 1047р-953/06.03.2023 г. и становище peг. № 1047р-1465/05.04.2023 г. на дисциплинарно-разследващия орган), при което е установено, че на 11.10.2022 г. в 8,10 часа в РУ- Асеновград при ОДМВР- [област], чрез телефон от РЦ-112 в ОДЧ е получен от лицето Д. В. сигнал, че движещият се пред нея автомобил марка „Фолкваген Голф“, светло сив на цвят с рег. № [рег. номер], по главен път II-86 в посока [населено място]- [населено място], в района на завод КЦМ, се е ударил от лявата страна в мантинелата на пътното платно, след което продължил движението си в посока [населено място]. В резултат на извършени издирвателни мероприятия бил установен собственикът на автомобила- младши инспектор К. Б., който е открит в дома си, пред който е бил паркиран визирания лек автомобил. В писмено обяснение Б.е заявил, че на 11.10.2022 г. сутринта между 07,30 ч. и 08,00 часа е управлявал личния си автомобил „Фолкваген Голф“, светло сив на цвят с рег. № [рег. номер] с посока от [населено място] към [населено място]. Независимо, че полицейските органи не са го спрели в момент на управление на автомобила, Баруков е тестван в 10,09 ч. за алкохол в РУ- [община], като е установена концентрация на алкохол над 1,2 промила- 1,73 промила алкохол в издишания въздух, като е отказал да даде кръв за химичен анализ. Същият бил задължан в РУ- Асеновград а срок до 24 часа за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Н. Б.бил състав АУАН серия АД, № 364944 от 11.10.2022 г. за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, приет без възражения от Боруков. Не били налице данни жалбоподателят да е обжалвал наложените му със заповед № 95/11.10.2022 г. и заповед № 94/11.10.2022 г. принудителни административни мерки.В РУ- Асеновград била образувана преписка № 239 ЗМ- 695/11.10.2022 г. по описа на РУ- Асеновград и следствено дело № 273/2022 г. по описа на ОСлО към ОП- [област].

Действията на Б.са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване етичните принципи, заложени в т.15, т.19, т.20 и т. 28 б. "а" и б. "б" от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, като по този начин виновно е нарушил етичните принципи и които действия са станали достояние на други служители на МВР и граждани.

Съдът намира, че възприетото от него по- горе, следва по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства. Няма спор, че оспорващият е управлявал във времето 07,30 ч.- 08,00 ч. собствения си лек автомобил марка „Фолкваген Голф“, светло сив на цвят с рег. № [рег. номер], по главен път II-86 в посока [населено място]- [населено място], като в района на завод КЦМ, се е отклонил от платното, в което се е движил и се е ударил от лявата страна в мантинелата на пътното платно, след което продължил движението си в посока [населено място]. Спорният въпрос е дали К. Б. е управлявал собственото си МПС под въздействието на алкохол, респ. кога е употребил алкохол. Разпитаната по делото М. Б. установява, че съпругът й си е сипал уиски след като се е прибрал към 08,10 ч., като е изпил 2-3 чаши, чиито показания следва да бъдат ценени много внимателно, по реда на чл. 172 от ГПК. Нейният, иначе подробен разказ, за събитията на 11.10.2022 г., съдът не кредитира като достоверен освен поради нейната заинтересованаст и тъй като същите се опровергават от констатациите на изслушаните експертизи. Същите противоречат и на вече приетото, че съпругът й е употребил алкохол след 00,00 ч., в който смисъл е протоколът за медицинско изследване на л.230-231 от делото. Свидетелят Авков също съобщава, че Б.е пил, без да конкретизира кога. Съдът приема, че употребата на алкохол е строго личен акт, поради което Б.единствен е знаел вида, съдържанието и количеството на употребените от него течности. Той е разказал на извършващия кръвната му проба за алкохол м.ф. В. У. /при снемане на анамнезата му, "че е изпил уиски около 300 мл. на 11.10.2022 г. след 00,00 ч. Видно от съдържанието на протокола е налице липса на каквато и да е възможност да е налице неправилно отразяване на дадените данни от Б.за тези обстоятелства, тъй като съдържанието на протокола е удостоверено, не само с подписа на алкохол м.ф. В. У., но и с подписа на самия оспорващ – л. 231 от делото, като липсват каквито и да е наведени и доводи, и ангажирани доказателства в процеса в насока – било че е налице някакъв порок на волеизявлението на Боруков, респ. че е упражнена спрямо него принуда, или да е оспорено авторството на положения под протокола подпис по реда на чл. 193 от ГПК. А щом тези оспорвания не са направени, за съда не остава друга възможност, освен да кредитира същите като достоверни и логични, и да възприеме отразеното в тях за истинно. В тази насока са и сведенията дадени от алкохол м.ф. В. У., която е разпитана в рамките на настоящото производство. Твърденията на Боруков, че е започнал употреба на алкохол след 00. 00 ч. на 11.10.2022 г. се потвърждават и от резултата от пробата с техническото средство "Алкотест дрегер - 7510" с фабричен № АКРМ 073. Въз основа на тези данни, единичната и тройната съдебномедицинската експертиза, приети в производството /с изчисления по формулата на Видмарк, чрез връщане назад/ е установено, че в периода от 07,30 до 08.10 ч. на 11.10.2022 г. /когато е бил по главен път II-86 в посока [населено място]- [населено място]/, приблизителното количество на алкохол в кръвта на К. Б., е било около 2,0385 промила. Предвид всичко горепосочено, съдът не възприема защитната теза на Б.и приема, че същият е управлявал на 11.10.2022 г., в периода 07. 30 ч.- 08,10 ч. собственото си МПС, под въздействието на алкохол тъй като е недопустимо не само за обикновените граждани, но още повече за служителите на МВР, да управляват МПС под въздействието на алкохол, а според изслушаната експертиза, според метода на Видмарк, количеството алкохол в кръвта на Боруков, в интервала към 08.10 ч., е било 2,0385 промила.

В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, доколкото описаното в оспорения административен акт, поведение е несъвместимо с морално- етичните правила и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. До уронване престижа на службата води такова поведение на държавния служител, което намалява авторитета на институцията МВР, респ. на нейните дирекции и структури, пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. В аспекта на горното, и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства съдът счита, че дисциплинарното нарушение е доказано - релевираното деяние на оспорващия правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата е поведението на оспорващия, доколкото виновно се нарушават т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а" и "б" от Етичния кодекс. Съгласно т. 15 - "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 - "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" и т. 28, б. "а" и б. "б" – "Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; и б. "б" на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.

В случая от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства, следва да се приеме, че оспорващият е нарушил визираните в оспорената заповед етични правила, с което е уронил престижа на службата. Не е спорно и, че младши инсп. Б.е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – протоколи - л. 144-148 от делото.

С. Т. постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС, "деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция". В заповедта, в унисон с приетото в цитираното тълкувателно постановление е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване. В казуса се установява, че деянието е станало известно на множество полицейски служители от РУ- Асеновград към ОДМВР – [област], на лица извън системата на МВР, на органи на съдебната власт, медицински лица и на обществото като цяло, тъй като информацията е разпространена в публикации на информационна агенция „Фокус“ и БНР от 11.10.2022 г., както и съобщение от пресцентър на страницата на ОДМВР- [област], което е довело и до накърняване на доброто й име и до намаляване на доверието в нейната работа. От изложеното следва, че поведението на мл. инсп. Б.е несъвместимо с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронва престижа на службата и доверието в почтеността и в професионализма на полицейските органи.

Квалифицирането на деянието на оспорващия като дисциплинарно нарушение предполага същото да е извършено виновно /като формата на вина е без значение/. Твърдения за липса на вина нарушителят не прави, а и субективният елемент от състава на нарушение се доказва от събраните доказателствени средства. Описаното в оспорената заповед поведение на мл. инсп. Б.се явява несъвместимо с етичните правила, с което е уронен престижът на службата, както правилно е приел ДНО. Същото е съставомерно дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, т. е. тежко нарушение, за извършването на което на нарушителя е наложено дисциплинарното наказание "уволнение", предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е постановено прекратяване на служебното правоотношение.

Релевираното деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с оглед на което органът действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил предвиденото в правната норма дисциплинарно наказание "уволнение", като в тези случаи, той няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение, което е и наложеното от ДНО. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Изрично в оспорената заповед е посочено и, че е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, формата на вината и тежестта на нарушението, т. е. критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като неговото безупречно поведение до момента на инцидента, предвид тежестта и сериозността на последния, не може да доведе до налагането на друго, по- леко по вид наказание, което доказва и наличието на съответствие на издадения акт с целта на закона.

Предвид изложеното, съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен и подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна. Атакуваната заповед е надлежно мотивирана, като съобразно установените фактически обстоятелства, е приложен правилно материалния закон и е съобразена целта на закона.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 300 лева депозит за вещо лице и 30 лева- депозит за разпит на свидетел. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК А. съд [област], І отделение, ІX състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от К. Й. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед №1983К-772/02.05.2023 г. на. Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя – старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [област] при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

ОСЪЖДА К. Й. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 430 (четиристотин и тридесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.