Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 12.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря В. Николова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 1077 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.М.М. *** против Наказателно
постановление № 315123 – F347727 от 29.01.2018г. издадено от Директора на ТД на
НАП гр. В. Търново.
В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган не бил събрал
необходимите доказателство, вследствие на които да се убеди, че действително е
нарушена разпоредбата на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч. Жалбоподателят не бил
присъствал при съставянето на акта, поради което фактическата обстановка не е напълно изяснена. От много години кооперацията била с
преустановена дейност. Неподаването на ГФО
би могло да се приеме за маловажен случай.
Претендира се отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят поддържа жалбата.
Процесуалният представител на
ответната ТД на НАП В. Търново, офис на
НАП Габрово, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като
такава да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът, като взе предвид жалбата
и наведените в нея доводи, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства
от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.М.
– С. и П.И., служители при ТД на НАП,
офис Габрово се установи, че при извършена справка на 29.08.2017г. е
констатирано, че М.М., в качеството си на ликвидатор на „Обслужваща търговска производствена и земеделска кооперация „Съгласие” в ликвидация,
е допуснал да не бъде изпълнено задължението на кооперацията по чл. 38
ал.1 т.1 от ЗСЧ, да се публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, на
ГФО на дружеството за 2016г., в законоустановения срок – до 30.06.2017г. Установено е, че „Обслужваща
търговска производствена и
земеделска кооперация „Съгласие” в ликвидация, е подала Годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., в която данъчно задълженото лице е
декларирало, че през 2016г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетоводството.
След установяване на нарушението е изпратена покана
за образуване на административно наказателно производство до кооперацията с
изх. № 3310/29.08.2017г., която е върната на 31.08.2017г.
За установеното нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч
във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч е съставен АУАН на 04.10.2017г. срещу М.М.М.
на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН.
Съставеният акт впоследствие е връчен надлежно, подписан без възражения.
Към датата на съставяне на акта, „Обслужваща търговска производствена и земеделска кооперация „Съгласие” в
ликвидация не е подала заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски
регистър, изискващия се по Закона за счетоводството ГФО по реда на чл. 38 ал.1
т.1 от ЗСч.
Въз основа съставения АУАН е издаден Наказателно постановление № 315124-F347741 от
29.01.2018г. от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което за нарушение на
чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч на М.М.М. *** е наложено наказание глоба в размер на 200
лева на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
Приложена е заповед № ЗМФ-755 от 14.08.2017г. относно
материалната компетентност на издателя на наказателното постановление.
Съгласно посочената в наказателното постановление,
като нарушена норма на чл.38, ал.1 т.1 от ЗСч, предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон
– чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър,
в срок до 30 юни на следващата година.
Според приложената санкционна норма на чл.74, ал.1 от
ЗСч., който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се
наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв.
Безспорно е, че към датата на издаване на
наказателното постановление, „Обслужваща
търговска производствена и
земеделска кооперация „Съгласие” в ликвидация е предприятие по смисъла на ЗСч,
търговец по смисъла на Търговския закон, и като такова е длъжно да съставя и
публикува в търговския регистър годишен финансов отчет на дружеството, а
жалбоподателя М. е допуснал да не бъде
изпълнено това задължение на кооперацията.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че ГФО на дружеството за 2016 г. не е публикуван в Търговския
регистър в срок до 30 юни 2017 г., с което от обективна страна се осъществява
нарушението, описано в наказателното постановление, както и че през 2016г. кооперацията не е осъществявала
дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
С ДВ, бр. 92
от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. е изменен чл.38, ал.9 от ЗСч, като съгласно новата му редакция - „Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: 1. бюджетни
предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим
финансов одит; и 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се
публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси
по чл.12, ал.1, т.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се
дължат.“
При наличните по делото категорични данни, че
кооперацията не е осъществявала дейност през 2016 г., тя попада в приложния
обхват на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. Този извод не се променя от факта, че
дружеството не е декларирало същото обстоятелство с декларация, публикувана в
търговския регистър, както предвижда втората част от разпоредбата на чл.38,
ал.9, т.2 от ЗСч., тъй като подобно изискване не е имало до влизането в сила на
нормата -на 01.01.2018 г., и не е можело да бъде изпълнено от адресатите му до
този момент. Тълкуването на разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. води на
извода, че релевантен по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл.38 от
същия закон е обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през
отчетния период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му
оповестяване в търговския регистър в определен срок, са изисквания относно
доказването му, които следва да бъдат съобразявани занапред.
В хода на настоящото производство е налице условие за прилагане на чл.3 ал.2 от ЗАНН,
съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя, тъй като преди влизане на наказателното постановление в сила е
влязъл в сила по-благоприятен за дееца закон.
Константно съдебната практика приема, че
по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки
административнонаказателни последици, респективно по-благоприятен режим.
Прилагането на принципа на по-благоприятния закон се свързва както с
хипотезите, в които се предвижда по-леко по вид или размер наказание за деяния,
които представляват административни нарушения и по стария закон, така и със
случаите, при които се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани
дотогава като административни нарушения.
При тази
законова регламентация и с оглед неосъществена през 2016 г. дейност по смисъла
на ЗСч от кооперацията, е налице по-благоприятен закон за нарушителя. От
изложеното по-горе е видно, че вече е отпаднало задължението за лицата, които
през отчетния период не са осъществявали дейност да подават ГФО. Налице са
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, като
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като с него се налага
санкция, несъществуваща понастоящем.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени нарушения в хода на административно наказателното
производство, които се твърдят в жалбата.
По изложените по-горе съображения, съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 315124-F347741 от 29.01.2018г. издадено от Директора на ТД на НАП В. Търново, с което на М.М.М. ***, е наложена глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч, като неправилно и незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено. РАЙОНЕН СЪДИЯ: