РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бяла, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20244510200101 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Н. А., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Р.,
ул.“В.“ №.. против НП №24-4569-000004/ 22.03.2024г., издадено от Началник
РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с което на жалбоподателя, за нарушение на
чл.104Б, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 месеца.
Жалбоподателя оспорва фактическите констатации в акта. Навежда
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
съставяне на АУАН и издаване на НП довели до ограничаване правото му на
защита. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя допълва
подробно съображенията за нарушение на процесуалните правила с
твърдения за нарушение на чл.40 от ЗАНН и на чл.53, ал.1 от ЗАНН вр. чл.28
от ЗАНН. На посочените основания моли наказателното постановление да
бъде отменено. Претендират се направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не
1
е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. Н. А. е правоспособен водач на МПС. Има издадено
СУМПС №********* на 05.02.2024г., с придобити категории „М“ „В“. Като
такъв има издаден АУАН и ЕФ от дата 21.02.2024г. за нарушения по ЗДвП.
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя
А. е започнало със съставяне на АУАН за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП
за това, че на 29.02.2024 г. в 12,30 часа, в Община Д. м., на път /Р.-Б./-Д. м.-Ш.-
О.-/К.-О./, км 4+500, в посока към гр. Д. м., като водач на лек автомобил Форд
Мондео с рег. № ......, собственост на Н. Б. А., извършва следното нарушение
при управлението му: Като водач на горепосоченото МПС участва и извършва
нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване с друг
водач - Е. Е.А. с МПС Ауди А4 Авант черен на цвят с рег. номер ........, като
съзнателно спират превозните средства един до друг на последният ляв завой
успоредно до могилите в посока гр.Две могили откриваща им се права
отсечка в разстояние на около 1 км., като от престояващо положение на
автомобилите и даден старт между водачите същите съзнателно тръгват от
място,ускоряват значително скоростта си на движение създавайки
непосредствена опасност за движението, движат се в двете ленти за движение
и навлизат в гр.Д. м., обозначен с табела Д11 и преминават през кръстовище
образувано с ул. Камчия с висока скорост и малко след това преустановяват
нерегламентираното състезание, организирано от тях.
Нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено с
подпис на св.Х. В. М.. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани възражения срещу съставения АУАН, с които били оспорени
констатациите в акта, с твърдения, че не е налице извършено нарушение, а
правомерно управление на МПС съобразно ЗДвП.Нарушителят посочил още,
че обясненията, които е дал в сградата на РУ Две могили не отговарят на
обективната действителност и не ги поддържа, като поискал снемането на
обяснения от очевидец на случая- Е. Е. А. По възражението била извършена
проверка от АНО. Посоченият от жалбоподателя свидетел Амдиев се
възползвал от правото си да не дава обяснения, което удостоверил саморъчно.
Жалбоподателят А. бил уведомен, че при съставяне на АУАН са спазени
изискванията на процесуалния закон и предстои издаване на НП. Така въз
2
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2
ЗДвП са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева
и "Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством обясненията на нарушителя, показанията на
свидетелите-А. Ж., И. С., С. С., Х. М., Е. А., писмените доказателства – АУАН,
НП докладни записки, писмени обяснения, справка за нарушител, справка за
собственост на МПС, веществени доказателства-1бр.оптичен носител, оглед
на веществено доказателство.
Преки доказателства досежно извършеното нарушение и участието на
нарушителя А. се съдържат в показанията на свидетелите И. С. и С. С..
Същите са полицейски служители, очевидци на нарушението, които подробно
описват поведението на жалбоподателя А. и на другия водач Е. А. на
процесната дата и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който
се движат управляваните от посочените лица автомобили, мястото, откъдето
са тръгнали-„могилите“, с рязък старт от превъртане на гуми и форсиране на
двигателя, движението им в посока населеното място-гр.Д. м., изминатото
разстояние-от 500м. до 1км., навлизането в населеното място-гр.Д. м.,
движейки се успоредно в двете ленти за движение, с висока скорост,
преминаването им през кръстовище, образувано между ул.“К.“ и път III,
където била финалната им линия, а на нея имало три лица, позиционирани на
пътната лента, както и последвалото второ преминаване на автомобилите по
същия маршрут. Става ясно от показанията им, че са наблюдавали
нерегламентираното състезание от близко разстояние в дома си, като
непосредствено са разпознали както автомобилите, така и двамата водачи-
жалб.А. и св.А., които познават лично. Впоследствие св.С. се е придвижил на
самото място на провеждане на „гонката“ и е възприел точно и ясно всички
подробности относно действията на двамата водачи, а св.С. заснела кратък
видеоклип от нерегламентираното състезание, а записът бил приобщен като
веществено доказателство под формата на оптичен носител.Показанията на
двамата полицейските служители са подробни, последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се помежду си относно фактите от
значение за предмета на доказване, поради което следва да им се даде вяра.
3
Въпреки, че св.С. и св.С. са съпрузи, това обстоятелство не влияе по никакъв
начин на обективността и безпристрастността на техните показания, а и
липсват доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на
техните показания. Напротив, показанията им кореспондират напълно с
останалите гласни и писмени доказателства. Така св.А. Ж. сочи в показанията
си, че заедно със св.Х. М. е оказал съдействие на св.С. по сигнала му за
провеждане на нерегламентирано състезание, като на място установил както
двамата водачи и автомобилите им, спрени на изхода от табелата за гр.Две
могили, така и очевидците на нарушението-О. Г., М. П. и П. С.. Св.Ж. е
заявил, че едно от лицата М. П. му е съобщил, че двамата водачи са водили
предварителен разговор помежду си, като са искали да измерят кой от
автомобилите им е по-бърз, което изявление съвпада напълно със заявеното от
жалб.А. в първоначалните му обяснения.Св. С. С. в показанията си
потвърждава също, че жалб.А. е признал за проведеното нерегламентирано
състезание. В показанията си св.Хр.М. също установява посетения на място
сигнал за провеждане на нерегламентирани „гонки“ между автомобили в
рамките на град Две могили, на кръстовище, третокласен път, с права отсечка,
която е един от входовете към гр.Две могили, което напълно кореспондира с
установеното от останалите гласни доказателства относно мястото на
нарушението. Приложените в преписката обяснения на О. Г., М. П. и П. С.
несъмнено подкрепят изложените в АУАН и НП фактически констатации на
нарушението, на което посочените три лица лично са присъствали,
възприемайки начина на движение на автомобилите-успоредно на пътното
платно едни до друг, форсирането на автомобилите, посоката им на движение,
наличието на предварителна уговорка между водачите за провеждане на
нерегламентираното състезание. Приложените 2бр.докладни записки и
1бр.становище по случая безспорно кореспондират с останалия
доказателствен материал и категорично обосновават извършеното
административно нарушение. В хода на съдебното производство е извършен
оглед на веществено доказателство оптичен носител по реда на чл.285 от
НПК, като с него са фиксирани снимки с автомобилите на участниците в
нерегламентираното състезание и кадри от видеофайл от самото движение и
преминаване на автомобилите по асфалтовия път, които им пряко отношение
към изясняване на фактическите обстоятелства на нарушението. Липсват
данни, които да поставят под съмнение достоверността на съдържимото в
4
оптичния носител, поради което то изцяло се възприема от съда като
обективно.
Действително в приложеното възражение нарушителят оспорва
фактическите констатации в АУАН, сочи също, че изложеното в
първоначалните му обяснения не отговаря на действителността. В тази връзка
съдът счита възраженията му за чисто формални и израз на неговата защитна
теза, която обаче не е подкрепена от други доказателства. Самият
жалбоподател не излага в какво се състоят конкретно възраженията му срещу
фактическите констатации на нарушението, не дава обяснения във връзка с
вмененото му деяние, нито ангажира събирането на доказателства, които да
оборят обвинителната теза. Разпитаният свидетел Емирджан Амдиев по
същество не излага твърдения относно самото нарушение, а относно
процедурата по съставяне и връчване на АУАН в РУ Две могили, поради което
показанията му нямат отношение и не допринасят за изясняване на предмета
на доказване-налице ли е извършено от жалбоподателя нарушение на
посочената в АУАН и НП дата и място. Обобщено, нарушителят не е могъл да
опровергае констатации на нарушението в АУАН, тъй като всички събрани
доказателства изграждат една цялостна и непротиворечива фактическа
обстановка. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП законодателят е придал на редовно
съставените актове презуптивна доказателствена сила и същата по
отношение на процесният АУАН не е оборена от останалите събрани в хода на
производството доказателства, а напротив, напълно се подкрепя от тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и
в самото НП са отразени датата, мястото и часа на нарушението, както и
всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 104Б, т. 1 ЗДвП,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност.
5
Неоснователно е възражението за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно текста на цитираната норма АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. От показанията на св.Ж. се установява, че е
спазил процедурата по съставяне и връчване на АУАН, която технологично е
обяснил пред съда. Същият сочи, че първоначално нарушителят е отказал да
подпише акта, поради което в таблета е отбелязъл, че е при отказ. След
изваждане на акта на хартиен носител, той и свидетелите С.и са се разписали в
него, прочел е акта на жалб.А., последният е отказал да се подпише, което
било удостоверено с подпис от св.Х. М., а впоследствие нарушителят е
подписал разписката, с която му бил връчен екземпляр от акта. Свидетелят Ж.
е посочил, че е предявил акта при дежурния, на пропуска, където е бил
разписан, което се потвърждава от св.А. и от нарушителя. Св.С. и св.С.
посочват, че са положили подписите си в акта, като свидетели на
нарушението. Дали двамата са присъствали или не при предявяване на акта на
нарушителя, или обратно, дали жалбоподателят е присъствал когато двамата
са полагали подписите си, дали жалбоподателя е присъствал физически при
съставяне на акта от св.Ж., къде са били при физическото съставяне на акта
св.С. и св.С., къде точно е направен отказът от страна на жалб.А. да подпише
акта-в помещение в сградата на РУ Две могили или на входа на полицейското
управление, кой къде е бил от свидетелите при подписване на акта, са
технически въпроси които са ирелевантни за преценката спазена ли е
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Изолирани са твърденията на
жалбоподателя, че при връчване на акта подписът на св.М. е бил положен, тъй
като такива обстоятелства не се установяват от останалите събрани по делото
гласни доказателства, дори и от показанията на св.А., който в с.з. сочи, че в
актовете са били положени подписи от двамата свидетели по АУАН. Св.Ж. и
св.М. сочат еднопосочно, че след като нарушителя отказал да подпише акта,
това е било удостоверено с подпис от св.М., на които показания следва да се
даде вяра, пред твърденията на жалбоподателя за първоначално положен
подпис от този свидетел, като същите следва да се примат за недоказани. Факт
е, че е съставен АУАН от актосъставителя на жалб.А., с който последният е бил
запознат и е отказал да подпише, налице са в акта подписи на свидетели
очевидци, налице е и подпис на св.М., удостоверяващ отказа на
жалбоподателя да се подпише в акта като нарушител. Т.е. всички действия по
6
съставяне на АУАН и към момента на съставянето му са извършени в
присъствието на нарушителя и свидетелите в него. Следователно, съдът
намира, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице при
съставянето на АУАН. Същото е било запознато с АУАН в цялост, още към
момента на съставянето на акта с всички приети за осъществили се факти и
правната норма под която същите са субсумирани и е вписал наличието на
възражения във връзка с тях. Впоследствие по реда и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН от страна на жалбоподателя са били депозирани писмени възражения и
е поискано събиране на допълнителни доказателства, а на по-късен етап
същият е упражнил правото си на жалба срещу издаденото му наказателно
постановление и по този начин в пълнота е реализирал правото си на защита.
Неоснователни са и доводите на защитата, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в НП АНО не е изложил аргументи,
относно това, защо не счита, че деянието не е маловажно. Действително АНО
не е отразил в НП преценката си относно приложението на чл.28 ЗАНН, но
това нарушение би било съществено само ако такива предпоставки
действително са били налице, а АНО не ги е приложил. Настоящият съдебен
състав счита, че не са налице основания деянието да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на такъв, съгласно легалната дефиниция на т.4 от пар.1 на
ДР на ЗАНН. По делото не се установяват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Установено е по делото, че нерегламентираното състезание е
извършено в светлата част на деня, на един от входовете за населено място
гр.Две могили, т.е. с интензивно движение, на сравнително дълга отсечка, в
двете ленти за движение, продължило и в населеното място, което неминуеми
би могло да създаде опасност както за живота и здравето на нарушителя, така
и за останалите участници в движението, т.е. налице е висока степен на
обществена опасност на деянието.На следващо място видно от данните по
делото нарушителят е млад водач на МПС с издадено СУМПС на 05.02.2024г.,
т.е. кратко време преди нарушението, но има вече издаден АУАН и ЕФ за
нарушения по ЗДвП, което също следва да се отчете като отегчаващо
обстоятелство.Тези обстоятелства, отчетени от съда, изключват приложението
7
на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 104б, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се
установява и доказва, че жалбоподателят на 29.02.2024 г. в 12,30 часа, в
Община Д.м., на път трети клас № 5001, км 4+500, в посока към гр. Д. м., като
водач на лек автомобил Форд Мондео с рег. № ..........., собственост на Н. Б. А.
участва и извършва нерегламентирано състезание по път отворен за
обществено ползване с друг водач- Е. Е. А. с МПС Ауди А4 Авант черен на
цвят с рег. номер ......, като съзнателно спират превозните средства един до
друг на последният ляв завой успоредно до могилите в посока гр.Две могили
откриваща им се права отсечка в разстояние на около 1 км., като от
престояващо положение на автомобилите и даден старт между водачите
същите съзнателно тръгват от място, ускоряват значително скоростта си на
движение създавайки непосредствена опасност за движението, движат се в
двете ленти за движение и навлизат в гр. Две могили, обозначен с табела Д11
и преминават през кръстовище образувано с ул. Камчия с висока скорост и
малко след това преустановяват нерегламентираното състезание,
организирано от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП на водача на МПС е
забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване. В конкретния случай, се
установява, че между двата автомобила е имало предварителна уговорка за
провеждане на нерегламентираното състезание, съгласуване на времето и
мястото на провеждане, началната и финалната линия,
надпревара/съревнование/ след тръгване от равен старт, съпоставка на
възможностите на автомобилите.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като в
съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от
състава на това нарушение, като последният е съзнавал обществено-опасните
последици на деянието и е целял същите. Съзнавал е, че използва път отворен
8
за обществено ползване за извършване на нерегламентирано състезание, което
е в нарушение на ЗДвП, но въпреки това извършил деянието.
Правилно е издирана и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, пр. 2 ЗДвП, в която
санкциите са с фиксирани размери досежно всяко едно от кумулативно
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са наложени
на жалбоподателя.
По изложените съображения НП се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Представителят на АНО претендира разноски за юрисконсулт в
размер на 150 лв., за които е представил и списък /л. 64 от делото/.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК, на АНО
следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. с
оглед фактическата и правна сложност на делото, участието на процесуалния
представител в две проведени съдебни заседания и процесуалната му
активност по ангажиране на допълнителни доказателства.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-4569-000004/ 22.03.2024г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили, с което на Т. Н. А., ЕГН
**********, от гр.Д. м., обл.Р., ул.“В.“ №.. за нарушение на чл.104Б, т.1 от
ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 12 месеца.
ОСЪЖДА Т. Н. А., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Р., ул.“В.“ №.. да
заплати на Областна дирекция наМВР-Русе сумата от 100лв. за
9
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
10