№ 2207
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110212786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на А. М. Ш. против Наказателно
постановление № 21-4332-025466/09.12.2021г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл. 70, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 20,00.
Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, като твърди, че за констатираната
неизправност е узнал едва при спирането му за проверка от страна на контролните органи.
Твърди, че АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Прави искане
за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпило е писмено становище с изложени доводи по същество в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 24.11.2021г., около
01:29 часа в с. Мрамор, на ул. Васил Левски, с посока на движение от ул. Република към ул.
Мичур управлявал МПС л.а Ауди А 4, с рег. № ХХХХ, като задният номер на МПС не бил
осветен.
За посоченото нарушение на чл.70, ал. 1 от ЗДвП, бил съставен АУАН от св. Т на длъжност
мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, за извършено от жалбоподателя нарушение, който бил
подписан с възражения и препис бил връчен на същата дата.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т, като намира същите за ясни, логични,
последователни и подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства.
По делото не са налични противоречиви доказателства, поради което е безпредметно
извършването на подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
2
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, доколкото и в АУАН и в НП
ясно и конкретно са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и
описание на самото нарушение. Словесната и цифровата квалификация на нарушението
съвпадат изцяло.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства оборващи описаната
в АУАН фактическа обстановка, а при извършената проверка съдът не е констатирал
нарушение при неговото съставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП „При движение през нощта и при намалена
видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или
дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер.“
Не се спори по делото, че към момента на съставянето на АУАН управляваното от
жалбоподателя МПС е било без работеща светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер. Фактът, че жалбоподателят е управлявал МПС без да са му
известни тези обстоятелства, не изключва неговата вина, като елемент от субективна страна
на състава на административното нарушение по чл. 70, ал.1 ЗДвП. Дори да се приеме, че
водачът е нямал съзнание, че автомобила е без габарити и осветление на задната табела,
следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал.3 НК във вр.
с чл. 11 ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал.1 ЗАНН, деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл. 7 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
3
изрично предвидените случаи; като в случая разпоредбите на чл. 70, ал.1 ЗДвП не
изключват наказуемостта при непредпазливост. Движението на автомобил през нощта при
липсата на осветление на регистрационната табела затруднява неговия контрол.
В действителност разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима към всеки един вид
нарушение, освен тези, за които е изключено изрично приложението ѝ. Настоящият съдебен
състав, обаче не намери конкретното нарушение да е с по – ниска степен на обществена
опасност от типичните за този вид нарушения, поради което прие, че АНО правилно не е
приложил посочената разпоредба.
По отношение на размера на наложената санкция същата е определена от законодателя във
фиксиран размер, които съдът не би могъл да ревизира.
По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-025466/09.12.2021г. на
Началник сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в
размер на 20,00.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4