№ 21959
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110130302 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 115935/07.06.2022
г., уточнена с молба с вх. № 261222/20.09.2023 г., уточнена с молба с вх. №
14111/16.01.2024 г. от К. И. А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. А. А., със съдебен адрес: гр. С*, телефон
*, ****@************.** срещу А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН
********** и двамата със адрес: гр. С*, с която са предявени следните два
обективно кумулативно съединени иска, както следва:
Правна квалификация:
1. Положителен установителен вещен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1, пр. 1 ГПК, с който да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на имота, докладван като
предмет на иска, както следва:
1. Главен вещен иск - на основание наследство и договор за делба,
обективиран в протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53
състав.
2. Евентуален вещен иск – на основание давностно владение от
22.07.1994 г.
2. Кумулативно предявен Конститутивен облигационен иск с правна
квалификация с чл.28, ал.1 ЗЗД, с който да бъде частично унищожен
1
договор за покупко – продажба между страните от 22.07.1994г.,
обективиран в нотариален акт (н.а.) № 142, том LXXXIV дело 16806 от
22.07.1994г., издаден от I Нотариат – СРС, по отношение на предмета
на вещния иск, поради грешка в предмета относно процесните 27
кв.м. на договор за покупко-продажба от 22.07.1994г., обективиран в
нотариален акт № 142, том LXXXIV дело 16806 от 22.07.1994г., издаден
от I Нотариат – СРС.
Предмет на вещния иск:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (шест осем едно три четири
точка осем пет пет едно точка три пет седем) по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София
(столица), одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
Кремиковци, кв. „В*, с площ от 369 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори *.
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) ищците твърдят, че са
съсобственици парцел IV-279, находящ се в гр. София, кв. „В*“, ул. „8“, № 35
ВЕДНО с построената в него жилищна сграда със ЗП от 78 кв. м. и гараж 28
кв. м., който сега представлява ПИ с идентификатор *. Твърдят, че този имот
по КК са придобили по наследство и договор за делба, обективиран в
протокол по гр.д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав, а по силата на
посочения договор за делба ответниците са собственици на граничещия с
имота им ПИ с идентификатор *, с номер по предходен план: парцел XVI-279.
Излага твърдения, че през 1994 г., ищците и техният наследодател и
ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба между
ищците, като при сключване на договора страните са имали намерение
вътрешната регулационна линия между двата имота да е с отстояние от 4
метра от сградата в имота на ищците.
Сочат, че впоследствие бил изменен действащият регулационен план със
Заповед № 134/29.06.1994г. и от описаното дворно място с обща площ от 650
кв.м. са обособени два самостоятелни имота, а именно: собственият на
ищците УПИ IV-279 и собственият на ответниците УПИ XVI-279.
Твърдят, че на 22.07.1994г. страните сключили договор за продажба, въз
основа на който част от дворното място с площ от 304 кв.м. от УПИ VI-279 е
прехвърлено на ответниците, без построения в него гараж с площ от 27 кв.м., а
през 1994г. ответникът А. изградил ограда на отстояние от 4 метра от сградата
в имота на ищците, като същата граничела с долепеният до западната външна
стена в имота на ищците гараж. Твърдят, че оградата е заснета и нанесена като
кадастрална граница между имота на ищците с идентификатор * и имота на
ответниците с идентификатор * съгласно действащите КККР. Твърдят, че са
уведомени за инициирана със заявление от 23.09.2021 г. процедура по
изменение на КККР по реда на чл. 54 ЗКИР спрямо съседния на ищците ПИ с
2
идентификатор *, собственост на ответниците, с което последните оспорват
правото на собственост на ищците по отношение на процесните 27 кв.м., с
което ответниците претендират да са собственици на посочената част, която
ищците владеят от 22.07.1994 г. и понастоящем. Във връзка със заявлението е
издадена Заповед № 18-178/16.01.2022 г. на Началника на СГКК- гр. София,
срещу която е подадена жалба от ищците и е образувано адм.д. № 2113/2022 г.
по описа на АССГ, 56 състав.
Моли съда да уважи иска за поземления имот. Формулират петитум
именно за поземления имот, а не за къщата. За нея нямат страните нямат спор.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор на ИМ (ОИМ).
Излагат подробни съображения, че ИМ е нередовна, предвид противоречие в
обстоятелствената част на исковата молба и неточен петитум. По същество
ответниците оспорват исковете при твърдение, че те са собственици на
процесната реална част, попадаща в собствения им ПИ с идентификатор
38134.8551.297, като ищците не са придобили правото на собственост върху
процесните 27 кв.м. на посочените основания, тъй като ответниците са
придобили същата на основание покупко-продажба по договор от 22.07.1994г.
Намират, че ищците не са придобили правото на собственост върху тази
реална част от имота поради липса на годен обект на собственост, доколкото
процесната реална част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен
парцел. В този смисъл излагат доводи, че представките за обособяване на
самостоятелен парцел не са изпълнени, доколкото според минимално
установените в чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ размери, парцелите на
малкоетажно застрояване в градовете следва да са най-малко 14 м. лице и 300-
1000 кв.м. повърхност, поради което не е било допустимо съществуването на
парцел с размери по-малко от посочените, с оглед на което и при действието
на посочената разпоредба, така и според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не е било
допустимо придобитият от ответниците имот да е с площ под 300 кв.м.
Излагат доводи, че сключеният предварителен договор не съдържа изискуеми
задължителни уговорки, поради което от съдържанието на същия не могат да
бъдат правени изводи относно съществените условия на окончателния
договор, тъй като липсва индивидуализация на предмета му, а единствено в
процесния договор за покупко-продажба е отразена окончателната воля на
страните. Поддържат, че грешката в мотивите, съображенията и подбудите на
страна по оспорения от ищците договор няма отношение към
действителността на сделката, а касаят субективен елемент, който е
ирелевантен по отношение на наведените от ищците доводи за
недействителност на сделката в оспорената част. Релевират възражение за
погасяване по давност на правото на ищците да оспорват процесния договор
за покупко-продажба като унищожаем, а при условията на евентуалност– в
случай, че съдът приеме, че е налице частична унищожаемост на договора,
претендират осъждане на ищците да им заплатят сумата от 578 лв.,
представляваща равностойността на дадената продажната цена относно частта
3
от 27 кв.м. по договора. Оспорват ищците да са придобили процесната реална
част от имота по давност, тъй като не е налице годен обект, който да е
възможно да бъде придобит по давност, доколкото не отговаря на
изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, като е налице законова
забрана по чл.200 ЗУТ за придобиването й. Оспорват твърденията в исковата
молба, че ищците необезпокоявано и добросъвестно са владели процесната
реална част при твърденията, че последните не са демонстрирали открито
спрямо ответниците промяната на намерението си за своене. По предявените
положителни установителни искове за собственост въвеждат възражение на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че спорната част от процесния поземлен имот
не е нанесена правилно в кадастралната карта, като вследствие на това
границите, отразени в нея, не отговарят на границите и действителната площ
на притежавания от ответниците имот. Претендират разноски.
С допълнителна молба с вх. № 41494/08.02.2024 г., ответникът твърди,
че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът претендира да е собственик
на реална част от имот, но не я описал (възражение за описание на имот). По
същността оспорва иска като счита за недоказан. Твърди, че ответникът е
собственик на поземления имот. Твърди, че имотът на ответниците не е
правилно нанесен като в него следва да се включва част от имота на ищците.
Поддържа възражението, че искът е с правна квалификация чл.54 ЗКИР,
поради това, че границата на имотите не е нанесена правилно, т.е. част от
имота на ответника е нанесена в имота на ищеца (възражение за иск по
ЗКИР). По отношение на давността счита, че същата не е текла, тъй като не
може да се придобие реална част от имот, ако няма необходимите размери
(възражение за размер на реална част от ПИ). Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците се явяват лично и се
представляват от адвокат. Поддържат исковете. Моли да се уважат.
Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и чрез адвокат. Поддържа
отговора на исковата молба. Моли исковете да се отхвърлят. Претендират
разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна прец* на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Със заповед на № 18-178-06.01.2022 г. на началника на СГКК – София е
изменена КК и КР, като е променена границата между имот * (имот на
ответника) и * (имот на ищеца). Съгласно представена скица проект границата
се изменя от запад към изход, т.е имотът на ищците става по-малък. Площта
на * преди изменението на КК и КР е била 369 кв.м., а след 340 кв.м (л.6-10
4
от делото). Заповедта е отменена от ВАС, тъй като става въпрос за
материално право (л.240-241 от делото). При това положение промяната в КК
и КР е доказателство, което обуславя наличието на правен интерес у ищците
да заведат това дело. Спорът за материално право, т.е. отменената заповед на
началника на СГКК, е основание за предявяване иска за собственост. В този
смисъл е ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ако искът е от лице, с което не е уважена молбата за промяна на КК и
КР, искът е с правна квалификация по чл.54 ЗКИР. Ако искът е от лице, което
твърди, че е собственик на засягащия имот, то искът може да бъде
установителен или ревандикационен. В случая исковата молба е подадена от
собственик на имот, който се засяга от изменението на КК и КР, т.е. не от
лицето, които е подало искането пред АГКК. При това положение искът е
установителен, а не по чл.54 ЗКИР. Последният иск щеше да бъде ако
ответникът беше предявил иск срещу ищеца като твърди, че е собственик на
имота, който е погрешно нанесен в КК. Ищците не твърдят грешка в КК и КР,
а спор за материално право. Ето защо искът е по чл.124 ГПК. Ето защо
възражението на ответника, че искът е с правна квалификация чл.54 ЗКИР е
неоснователно.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
През 1977 година И* А. и А* А., и двамата от кв. В*, гр. София са
признати за собственици на ДВОРНО МЯСТО от 1335 кв.м., представляващо
УПИ VIII-общ от кв.73 по плана на м. В* – София, при съседни: от две страни
улици, Н* П*, ведно две едноетажни жилищни сгради. И* А. владее северната
половина от мястото и къщата, а А* А. владее реално югоизточната половина
от мястото и къщата (л.12 от делото).
През 1992 г. И* А. почива и като наследници оставя П* И. А.А, К. И. А.
и Р. И. А.А (л.141 от делото).
През 1993 г. е извършена доброволна делба на гореописания имот. П* И.
А.А, К. И. А. и Р. И. А.А получават в дял и става изключителни собственици
на ДВОРНО МЯСТО от 600 кв. м., съставляващо парцел IV-249 от кв.73 от
плана на кв. В* – София, *, ведно с построената в мястото ЖИРИЩНА
СГРАДА на етаж и полуетаж със застроена площ (ЗП) от 78 кв. м., както и
ГАРАЖ със ЗП от 27 кв. м.
А* А. и И* А.А получават в дял и стават изключително собственици на
ДВОРНО МЯСТО от 675 кв. м., съставляващо парцел V-278 от квартал 78 по
5
плана на кв. В* – София, улица № 8 и 33, ведно с построената в това
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП 76 кв. м. (л.13-14 от делото).
Скицата на имота е показана на л.150 от делото.
Собствеността на П* И. А.А, К. И. А. и Р. И. А.А е отбелязано и в
разписните листове (л.137 от делото).
На 09.03.1994 г. страните по делото подписват предварителен договор, с
който ищците се задължават, при изготвяне на необходимите документи, да
продадат чрез нотариален акт на ответника недвижим имот около 270 кв.м.
(л.17,195 от делото).
През март 1994 г. П* И. А.А, К. И. А. и Р. И. А.А, като наследници на И*
А. подава молба за промяна на дворищната регулация на имот IV-279, като от
този имот да се образуват два нови парцела (л.142, 132 от делото). В о.с.з. е
оспорена истинността на този документ.
В обяснителната записка е записано, че новият парцел XVI-279 получава
лице от 16.50 метра и квадратура от 304.00 метра. Старият парцел IV-279
остава ъглов и с квадратура 346 кв. м. заедно със съществуващата в него
двуетажна жилищна сграда (л.144-145 от делото).
През юни месец 1994 г. е одобрено изменението на плана, като от имот
IV-279 с кв. от 675 кв.м., се получават два имотна IV-279 от 346 кв.м. и XVI-
279 с 304 кв.м. Скицата носи подписите на ищците, което не е оспорено от
страните (л.147 от делото)
На 22.07.1994 г. П* И. А.А, К. И. А. и Р. И. А.А продават на ответника А.
П. А. ДВОРНО МЯСТО от 304 кв.м, представляващо парцел XVI-279 от кв.
73 по плана на кв. В* – София, без построения в него ГАРАЖ с площ от 27 кв.
м., при съседи: улица, парцел III-280, V-278, IV-279 (собственост на ищците)
(л.15-16 от делото).
При изповядване на сделката е представена скица, съгласно която
посочва границата между двата имота (л.86 от делото).
По време на сделката А. П. А. е в граждански брак с Г. И. А. (л.195 от
делото).
През октомври 1994 г. в полза на ответника е издадено разрешение за
строеж в имот XVI-279 (л.84 от делото). Във визата за проектиране е
нанесена границата между двата имота (л.85 от делото).
През 1994 г. на ответника е съставен протокол за определяне на
строителна линия и ниво на строеж, съгласно който къщата в имота на
ответника е на три метра от западната граница с имота III-280, а къщата е 9
метра широка. Разстоянието между къщата на ответника и границата с ищеца,
т.е. до дворищната регулация (ДР), е 3 метра, считано от къщата на ответника
(л.82 от делото).
Ответникът е поставил ограда между двата парцела, съгласно дадени
указания на техническо лице от общината и желанието на П* И. А.А, оградата
да е на 4 метра от къщата на ищците. Мястото на тази ограда до ден днешен не
6
е променяна.
През 1997 г. ответникът Р. И. А.А сключва граждански брак, който е
прекратен през 2006 г., поради развод (130 от делото). Същата е позната с
имената Р. И. А.а и Р. И. П. и Р. И. А.а – Х* (л.191 от делото).
На 03.02.2002 г. П* И. А.А е починала като е оставила за наследници
двете си деца – ищците К. И. А. и Р. И. А.А (л.18,185 от делото)
По делото се приети няколко технически експертизи.
От заключението на първата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
нейната защита се установи, че къщата на ответника е нанесена неправилно в
КК, тъй като включва балкона, а същият не е следвало да бъда заснет.
Установи се през 1977 година е имало един голям имот – парцел VIII с площ
от 1335 км. м. Собственици на него са били И* А. и А* А.. През 1993 г. този
имот е разделен на северен и южен, вследствие на доброволна делба.
Северният имот получават ищците, а южният други лица, които не са страни
по делото. Вещото лице установява, че регулацията е приложена, когато е
разделен големият парцел на северен и южен през 1988 г.. През 1994 г.
северният имот се разделя на две части – източен (IV-279) на ищците и
западен (XVI-279). Уточнява, че северният парцел се разделя на източен и
западен през 1994 г. Това разделяне е станало по инициатива на ищците.
Източният парцел е на ищците IV-279, а западният XVI-279 на ответниците.
Западният се продава на ответника. Установява, че в имота на ответника има
черно петно, а след това има червени линии при визата за проектиране. За
него не е ясно защо има черно петно, което означава вече построена сграда, а
по-късно линиите са червени, т.е. при издаване на виза за проектиране.
Установява, че оградата се намира на разстояние 4 метра от къщата на ищците
в техния имот. Оградата не е по дворищно-регулационната линия (ДРЛ).
Действащата КК и по-точно границата между имотите не по ДРЛ от 1994 г.
Установява, че поставената ограда, по която е изработена КК, не е по
дворищно-регулационната линия (ДРЛ). Уточнява, че ако трябва да се постави
оградата по ДВР, същата трябва да е по синята линия. Така оградата се намира
по на запад, а ДРЛ е по на изток. Представена е комбинирана скица. Според
заключението ДРЛ трябва да е по точки 1-2 от комбинираната скица, но
оградата не е по нея. Площта между дворищната регулационна линия и
оградата (по КК) е 26.85 кв. м. (л.226-239, 246-247 от делото).
От втората СТЕ се установи, че имотът на ищците има лице към улица
61, както следва: 19.33 метра по РП по букви Б, В и 18.72 метра по КК по
точки 2,3. Площта на имота на ищците по КК е 369 кв.м., по РП – 342 кв.м.
Лицето на имота но ответниците по РП е 16.29 метра по точки А, Б, а по КК –
15.19 метра по точки 1,2. Площта по КК е 277 кв.м., а по РП – 302 кв.м. (л.
312, 274-278 от делото).
По делото е прието заключението на трета СТЕ. От заключението се
установи, че първият КП засяга имота през 1977 г. През 1991 г. е изработен
нов РП, като с този план имотът от 1977 г. е разделен на северен и южен.
7
Основанието за изработване на РП от 1991 г. е именно извършените промени в
района – делбата на имота. През 1994 г. има изменение на РП, като основание
за изменение е по искане на собствениците (л.337-340 от делото).
В предната част на двора на ищците, между тяхната къща и оградата,
която е построена от ответника, има гараж. Този гараж се ползва от ищците,
които складират вещи и го ползват като склад. Вход до този гараж имат само
ищците. Зад този гараж, отново до оградата, има малини, които ищците са ги
садили, гледали. Събирали плодовете им. На един метър от оградата има
дърво круша в двора на ищците. От 1994 г. до сега, ищците се грижат за
малините, крушата, като правили зимнини и използват гаража.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО –
АНАЛИТИЧНА ЧАСТ)
По делото няма противоречия между доказателствата, които да не могат
да се отстранят чрез правилата на анализа и формалната логика при тяхното
съпоставяне, както и да не позволяват категорично и по несъмнен начин да се
приеме описаната фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установена от показанията на свидетелите, обясненията на страните по делото,
писмените доказателствени средства и доказателства и заключенията на
изготвените експертизи, които са взаимно допълващи се.
Предварителния договор за продажба е сключен между ищците и Г. А..
Доколкото към момента на сключване на договора, същата е била съпруга с
ответника, и все още е, съдът прие, че предварителният договор е сключен
между страните по делото. Същото не се оспорва (л.195 от делото).
В лични обяснения, ищецът К. И. признава, че техният имот е на две
улици, т.е. ъглов имот. Признава, че оградата между двата имота е поставена
от ответника преди 30 години заедно с техническо лице от общината.
Уточнява, че ответникът иска да измести оградата по регулационната линия.
Признава, че в техният имот е съществувало сграда и гараж към продажбата
през 1994 г. Съдът не кредитира показанията на ищецът К. И. в частта, с която
твърди, че уговорката за имота през 1994 г. е била, че оградата между двата
парцела да бъде на разстояние 4 метра от къщата на ищците. Това е така, тъй
като по делото няма доказателства за тази договорка за продажбата през 1994
г. Липсва такъв доказан мотив за продажбата. Същото не е уговорено в н.а.,
поради което съдът не го приема за договорка, респективно за доказано. Освен
това, нормите по отношение на това как от един парцел се разделя и се
получават два, на какво разстояние да е границата, т.е. дворищната регулация
(ДР) от построените вече къщи, какво лице да имат парцелите, се определят от
императивни правни норми (тогава по ЗТСУ и ППЗТСУ, сега по ЗУТ), а не по
договорка между страните. Дори и същата да е договорка да е била между
страните, съдът я приема като нищожна, поради противоречие със закона, тъй
8
като законът определя по какъв начин да се разположи ДР и на какво
отстояние. Това не може да стане по договорка със страните. Освен това
липсва такава договорка в н.а., а със същата има значение за определяне на
границите на продавания имот. Доколкото чл.18 ЗЗД изисква нотариална
форма за продажба, устна уговорка за това какво ще се продава
(индивидуализират имот на 4 метра от къщата на ищците) е нищожна, поради
липса на форма (л.245 от делото).
Съдът напълно кредитира обяснителната записка по изменението на
дворищно-регулационния (ДРП) и застроителен план (ЗП). Видно от нея,
разделянето на имот IV-279 в два нови: IV-279 от 346 кв.м. и XVI-279 с 304
кв.м., е извършено съгласно ППТЗТСУ и ЗТСУ. Р законно. Спазените са
благоустройствените норми.
Ищецът Р. Х*, в лично обяснение, признава, че мотивите за разделяне
на имота през 1994 г. на две, е че искали да го продадат на ответника, за да
може ответникът да си построи къща. В тази част съдът кредитира
обясненията й като логични, последователни и подкрепящи се от другите
доказателства. Съдът не кредитира нейните обяснения в частта, с която
твърди, че уговорката за разделянето на имота е границата между двата имота
да бъде на 4 метра от тяхната къща. Не се кредитира и в частта, с която са се
договорили да продадат на ответника 277 кв.м. Първо по делото не се
установи да е имало такова уговорка между страните за посочената квадратура
и отстояние 4 метра от къщата на ищеца. Същото го няма в предварителна
договор, а освен това предварителният договор няма значение за правото на
собственост, а само задължението за продажба в уговорения срок и за
уговорения предмет. Ето защо всички възражения на страните за този
предварителен договор са без правно значение за собствеността. Второ, през
1994 г. страните са подписали договор за покупко-продажба на имот. Имотът е
описан по тогава действащата дворищна регулация като парцел XVI-279 с
квадрата от 304 кв.м. Представеният н.а., в частта за продажба, е частен
диспозитивен документ и обвързва сраните, които са го подписали с неговото
съдържание. Следователно продажбата през 1994 г. е по регулационния план,
действащ тогава и за имот с квадратура от 304 кв.м. Ето защо посочените
части от обясненията на ищеца са в противоречие на закона и другите
доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира (л.245 от
делото).
Ответникът А. А., в лични обяснения, признава, че сам е поставил
оградата под ръководството на техническо лице от общината. Признава, че
ответникът му е казал, че оградата не е по регулационната линия. Признава, че
майката на ищците П* А.а е казала на техника от общината оградата да бъде
на 4 метра от къщата на ищците. Признава, че оградата е поставена, където е
определило техническото лице и от 1994 г. до сега не е променяна. Съдът не
кредитира останалата част от обясненията на ответника, защото не са
доказани, не са относими и противоречат на житейската логика. Ответникът
иска да прехвърли вината за грешно поставената ограда и определена
9
дворищна регулация на техническо лице от общината. Такива доказателства
не са събрани, а и същият се е разписал в протокола за строителна линия и
същият е поставил оградата, без да го оспори. Освен това както казва вещото
лице, къщата на ответниците е построена извън издадената виза за
проектиране и в една част е търпима. При това положение е без значение
техническото лице какво е написало в документите, след като фактически
ответникът е извършвал действия, които не отговарят на дадените му
разрешения (л.245-246 от делото).
Съдът кредитира заключението на вещото лице по първата СТЕ в частта,
посочена по-горе. Съдът не кредитира обясненията на вещото лице, дадени в
о.с.з. и заключението, в частта за разстояние между къщите до ограда и до
ДРЛ, както и площта на имотите и с колко се разминават. Установените от него
факти не са относими към предмета на делото. Това е така, тъй като по делото
не се установи страните да са имали уговорка за разстоянието между къщите и
оградата или ДРЛ. Представеният договор по чл.19 ЗЗД не може да произведе
вещно-транслативен ефект и позоваването му от вещото лице не е правилно.
По тази причина, и позоваването на този договор от вещото лице и
отговорените въпроси са неверни. Съдът кредитира заключението и в частта,
че след делбата през 1988 г. ДР е приложена, като имотът се разделя на
северен и южен. Но съдът не кредитира обясненията на вещото лице, че
регулацията от 1994 г., когато северният имот се разделя на две (източен и
западен), не е приложена. В случая не може да става въпрос за приложена
регулация. За приложена регулация не може да се говори, когато изменението
на дворищно-регулационния план (ДРП) става по инициатива на
собствениците. Когато изменението на регулационния план е извършено по
волята на заинтересованите собственици, планът се счита приложен и не може
да става въпрос за отпадане на отчуждителното действие. В този смисъл е
Решение № 222/4.05.2010 г. по гр. д. № 136/2009 г., ВКС, ІІ г. о. По делото се
установи, че именно собствениците са станали причина за изменение на ДРП,
за да се обособят два имота. Единият от който е продаден на ответниците. Ето
защо с влизане в сила на изменението на регулационния план, парцеларните
граници стават имотни.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице и в частта за
разминаването площите на двамата процесни имота между договорено и
описано в н.а. Същите се позовават на предварителния договор за покупко-
продажба за бъдеща продажба на 270 кв.м. Позоваването не е правилно, тъй
като договорът не произвежда транслативен ефект. Второ, след като има
разминаване между КК (по ограда) и ДРЛ, то е логично двата имота да имат
различни площи при двете заснемания (по КК и РП). Без значение е какви са
техните площи в момента.
Индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не
площта им, която е функция на границите. площта не е решаващ
индивидуализиращ белег при спор за собственост; меродавна е площта,
включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ
10
пространство - решение № 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5251/2007
г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 661/96 г., 5-
членен с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I
г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о.,
решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о. Решение
№ 63 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 233/2020 г., II г. о., ГК.
Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното
местонахождението, вид, номер и граници. Площта, вида и предназначението
на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за
неговата индивидуализация /в този смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по
гр. д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д.
№ 408/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. №
1584/2009 г. на ВКС, І г. о. и др./.
Площите нямат значение за правото на собственост, тъй като даден имот
първо се индивидуализира по граници, а след това по регулационен план,
кадастрална карта. Важно е площта, който е между установените граници, а не
записаната площ в н.а.
При това положение е без значение с колко е разминаването по площи за
правото на собственост. Без значение е колко са се договорили по
предварителен договор и колко са получили. В н.а. от 1994 г. за покупко-
продажба имотът е индивидуализиран и посочен като номер. Посочена е
площта в н.а., която се прехвърля. Но площта не индивидуализира имота.
Страните са подписали този договор и не могат да оспорят съдържанието му,
тъй като е диспозитивен документ. При това положение е без правно значение
колко е площта и колко е разминаването между двата имота. От съществено
значение по делото са границите на имота. А площите са функции на граници.
В този смисъл е Решение № 99 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2013
г.
Съдът не кредитира първото заключение в частта по въпрос 12. С него
ответната страна се опитва да докаже, ако границата е по регулационния план,
дали процесните имоти отговарят на изискванията на ЗУТ. Причината, поради
която съдът не кредитира заключението в тази част, че вещото лице се
позовава на ЗУТ. Делбата на двамата имота на източен и западен през 1994 г. е
по действащите норми на ЗТСУ и ППЗТСУ, поради което дали един имот
може да съществува следва да се преценява от гледна точка на
благоустройствените норми, действали към момента на делбата на имота, в
случая обособяването на нов имот след делба. Прилагането на критерии за
площ и лице за имоти, които са въведени след образуването на имота, не е
правно и логически обосновано, тъй като противоречи на справедливостта,
забраната даден закон да действа за минал момент и възникнали факти, да се
преуреждат с нов закон.
По отношение на втората експертиза съдът я кредитира напълно, като
обективна, достоверна, изготвена от компетентно вещо лице. Следва да се
11
направи едно уточнение. По делото се установи, че оградата между двата
имота е по на запад, а регулационната линия по на изток. При този факт, би
трябвало лицето на имота на ищците по РП да е по-малко от лицето по КК,
защото има изместване. И обратното – лицето по РП на имота на ответниците
следва да е по-голямо, отколкото лицето по КК. Това е установено само по
отношение на лицето на ответниците. По отношение на лицето на ищците,
лицето е по голямо по РП, отколкото по КК. Има разминаване от формалната
логика. Но това не се дължи на грешка от вещото лице и по-никакъв начин не
може да промени изводите, че имотът на ищците по РП е по-малък от КК,
както и че имотът на ответника по РП е по-голям от КК. Това разминаване в
лицето на имота на ищците се дължи, че им разлика между регулационен план
и КК в североизточната част на имота на ищците. По Кадастрална карта
имотът свършва по точка 3 от комбинираната скица, докато по РП имотът на
ищците продължава до т. В от комбинираната скица. При това положение т. В
е след т. 3, поради което се удължава лицето по РП. Това по никакъв начин не
променя установената разликата между КК и РП.
Съдът напълно кредитира и заключението на третата СТЕ, като пълна,
вярна и изготвена от компетентно вещо лице.
По делото е разпитан свидетелят Л.а П*. Съдът кредитира нейните
показания частично, тъй като същата е свидетел-очевидец и бивш съпруг на
ищеца К. А.. В тази част нейните показания се потвърждават от останалите по
делото събрани доказателства и са житейски и логично обосновани. От
нейните показания се установи, че ответникът е купил неговия имот от
ищците, след като го разделили на две през 1994 г. Установи се, че ответникът
е поставил оградата, където е в момента през 1994 г. и от тогава не е
променяна оградата. Свидетелства, че по оградата, в двора на ищците има
малини, за които се грижи и добива плодове и прави сладка. Свидетелства, че
на един метър от оградата, в имота на ищците има круша, за която се грижи.
Бере плодовете. Свидетелката установи, че предната част на двора, пред
малините, между къщата на ищците и оградата, има гараж, в който ищците
складира стари предмети и го ползват като склад. Съдът не кредитира
показанията й в частта, че оградата е следвало да бъде на 4 метра от къщата на
ищците. По делото не се установи такава договорка между страните. Освен
това, за определяне оградата между имотите, т.е границата е без значение
какво страните са се споразумели устно. Това е така, тъй като прехвърлянето
на недвижим имот става чрез н.а. В представения н.а. липсва такава
договорка. Ето защо дори и да се приеме, че страните са се споразумели
границата да е на 4 метра от къщата на ищците, то договорката е нищожна,
поради липса на форма, тъй като липсва в н.а. В останалата част съдът не
кредитира показанията на свидетеля, тъй като установява неотносими по
делото факти и обстоятелства (л.247-248, от делото).
По делото е разпитан свидетелят П*. Съдът кредитира неговите
показания, тъй като установява факти и обстоятелства за стар гараж, на
мястото, на когато е построената къщата на ответника. В останалата част,
12
съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като установените от него
факти и обстоятелства не са относими към предмета на делото (л.248 от
делото).
По делото е разпит свидетелят Т*. Съдът кредитира неговите
показания, тъй като установява факти и обстоятелства за стар гараж, на
мястото, на когато е построената къщата на ответника. В останалата част,
съдът не кредитира показанията на свидетеля, установените от него факти и
обстоятелства не са относими към предмета на делото (л.248 от делото).
По отношение на констатирането от вещото лице, че в имота на
ответниците е имало черно петно в застроителния план, а после червено,
съдът приема за подкрепящо се с останалите доказателства. Свидетелят Д* и
Н* твърдят, че в имота но ответника е имало гараж, на чието място е
построена къщата. Тълкувайки съвкупно този факти и установеното от
вещото лице, съдът приема, че този гараж е бил построен, за което е отразено
черно петно, т.е. като построена сграда. При визата за проектиране и
строителната линия през 1994 г. къщата е отбелязана с червени линии, тъй
като предстои да се построи. Така установеното от вещото лице напълно
съвпада и с показанията на свидетелите. Следователно на мястото на стария
гараж, който е попълнен в РП, е изградена къщата на ответника.
Съдът не приема, че гаражът, за който свидетелите Д* и Н* говорят е
именно гаражът на свид. П*, който се ползва като склад. Това е така, тъй като
гаражът на ищците не е нанесен в КК, а черните линии именно това означават,
че е нанесен. Освен това свидетелят казват, че на мястото на този гараж е
къщата на ответниците. При това положение, съдът приема, че в имота е
имало първи гараж, който е построен преди разделянето на имота през 1994 г.
и на чието място е построена къщата на ответника. А гаражът на ищците е
построен по-късно.
По отношение на обясненията на страните и свидетелските показания на
страните досежно уговорката оградата да е на 4 метра от къщата на ищците,
съдът приема, че този факт може да се ползва само като индиция за
субективните намерения на страните, но не и да доказва правото на
собственост. Не се ползва за установяване право на собственост, тъй като
имотът през 1994 г. е продаден като е описан по граници и регулационен план.
Следователно се продава така описания имот. В договора за продажба, няма
такава индивидуализация за границата на новия имот. Доколкото чл. 18 ЗЗД
изисква уговорката да е в н.а., то след като липсва в него, договореното е
нищожно, поради липса на форма, на основание чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД.
Освен това страните не могат да определят по какъв начин северният имот да
се раздели на източен и западен, тъй като това се определя по силата на закона
с оглед повелителни правни норми на благоустройствените закони. Ето защо
не може да се приеме, че продаденият имот започва на 4 метра от същата на
ищците на запад. Страните се позовават на предварителния договор, съгласно
който черпят права. Това не е правилно, тъй като той не поражда вещни права.
13
Въпреки това по делото се установи, че страните са имали устна
уговорка, че оградата трябва да е на четири метра от къщата на ищците. С
оглед приетите СТЕ, то оградата, т.е. границата по КК е именно на такова
разстояние. Разстоянието от 3.98 метра (л.233 между къщата на ищците и
КК), което е почти 4 метра. Като се има предвид измерването и техниката през
1994 г. и сегашното заснемане, то разминаването е почти и несравнимо малко.
Следователно фактическа оградата се намира на 4 метра от къщата на ищците.
Тъй като е поставена лично от ответника и той не е възразил за това (с оглед
факта, че я монтирал и направил сам), съдът приема, ме същият е изразил
съгласие именно там да е оградата, т.е. сам е очертал границите на правото на
собственост.
ПО ПРАВОТО
На разбираем за страните език, по делото се спори къде минава
границата между двата имота, т.е. кой е собственик на площта, заключена
между точки 6,2,1,5,6 от комбинираната скица, находяща се на л.233 от
делото, която площ представлява теренът заключен между кадастрална карта и
дворищно-регулационна линия. Страните спорят дали тази площ е част от
имота на ищеца или от имота на ответника. Спори се къде минава границата.
И двете страни не претендират права върху тази площ като
самостоятелен обект на правото на собственост, т.е. като отделен ПИ. Ето
защо ограничението по чл.19 ЗУТ не важи. На това основание възражението
на ответника за размери на имота не е основателно.
С оглед инициираното производство по ЗКИР от ответника пред СГКК,
същият твърди, че е собственик на имот, заключен между точки т.8,2,1,7,8 от
комбинираната скица, находяща се на л.233 от делото, който имот включва
ПИ с идентификатор * и площта между точки 6,2,1,5,6 от комбинираната
скица, находяща се на л.233, която площ представлява теренът заключен
между кадастрална карта и дворищно-регулационна линия.
Ищецът твърди, че е собственик на имот * по сега действащата КК,
който имот е между точки 6,10,9,4,5,6 от комбинираната скица, находяща се на
л.233 от делото.
Ако ответникът беше предявил иск, то същият следваше да се
квалифицира по чл.54 ЗКИР, тъй като щеше да твърди, че част от неговия
имот погрешно е нанесен като част от съседния. Тъй като делото е заведено от
ищците, то искът е положителен установителен, тъй като същите не твърдят
грешка в КК, тъй като имотът им е правилно отразен, а искат да се реши със
силата на пресъдено нещо, че са собственици на процесния имот и ответникът
да няма претенции за спорната част. Искът за непълнота и грешка в КК не е и
иск за граници - местоположението на границите, се установява чрез иск за
собственост, в който ще се установят пространствените предели на правото на
собственост в спорния участък - Решение № 99 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4583/2013 г., I г. о., Решение № 151 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3536/2019 г., I гр.о. Не е и иск по чл. 109а ЗС - Определение № 169 от
14
1.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2018 г., I г. о. Тъй като страните спорят
за границата между тях, възражението на ответника, че искът е по чл.54 ЗКИР
е неоснователно.
Следователно следва да се определи какво става с имота и как е
получен с течение на времето.
През 1977 г. имотът е бил един – парцел VIII, който е включвал имоти
по сега действаща КК *, *, *.
През 1993 г. този имот се дели на две части – северен и южен. Северният
е имот 279, а южният е 278. Имотът е поделен чрез съдебна делба, при което
регулационният план се променя.
През 1994 г. ищците инициират производство по делба на имот 279, като
от него се обособят два парцела IV-279 и XVI-279. Планът за изменение на
регулацията е приета. Парцелите са по границите на тогава действащият
регулационен план.
Парцел XVI-279 е западният и представлява имот между т. 8,2,1,7,8 от
комбинираната скица, находяща се на л.233 от делото.
Парцел IV-279 е източният и представлява имот между т. 2,3,4,1,2 от
комбинираната скица, находяща се на л.233 от делото.
С продажбата от 1994 г. ищците продават именно парцел XVI-279, т.е.
имот между т. 8,2,1,7,8. Имотът е описан по тогава действащия РП. Съвпада
по граници, описан в н.а. Без значение е каква му е площта, при положение, че
границите му съвпадат по регулационния план. Ето защо съдът приема, че с
продажбата през 1994 г. ответникът е станал собственик на парцел XVI-279,
имот между т. 8,2,1,7,8 от комбинираната скица на л.233 от делото. Имотът
включва ПИ с идентификатор * и площта между точки 6,2,1,5,6 от
комбинираната скица на л.233, която площ представлява теренът заключен
между кадастрална карта и дворищно-регулационна линия.
При това положение ищците са станали собственици на парцел IV-279,
т.е. между т. 2,3,4,1,2, на основание наследство от И* А. и договор за делба,
обективиран в протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав.
Това е така, тъй като когато действаше ЗТСУ, обхватът на правото на
собственост се определяше от парцелните линии по дворищно-регулационния
план. Т.е. дворищната регулация става основа за определяне на имотните
граници. При изработването на КК, същата следва да отговаря именно на
имотните граници, т.е. на регулационния план (при приложена регулация).
Така парцеларните граници, определени с ДРП, стават имотни граници.
В случая е без значение дали регулацията е приложена. Указанията в ТР
№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС на РБ, тъй като за
приложена регулация се говори само когато се придават части от имот.
Приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при
която следва да се изработи новият план. В случай, че предшествуващият план
не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план
15
или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен
план на населеното място. Това налага да се познават нормативно уредените
основания за изменение на дворищнорегулационен план, тъй като
стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията
по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или
юридически лица, се свързва с различни изходни предпоставки в зависимост
от различията в основанията за изменение на влезлия в сила
дворищнорегулационен план.
Но това не е приложимо в процесния случай, при който имотът (ДРП) се
разделя по волята на собствениците – ищци. Когато изменението на
регулационния план е извършено по волята на заинтересованите собственици,
планът се счита приложен и не може да става въпрос за отпадане на
отчуждителното действие. В този смисъл е Решение № 222/4.05.2010 г. по
гр. д. № 136/2009 г., ВКС, ІІ г. о.
По отношение на спорната част, т.е. площта, заключена между линията
по КК и дворищната регулация, съдът приема, че ищецът не я е придобил на
основание делба и наследство, защото се е разпоредител с нея. Въпреки това
същият я е придобил, на основание давностно владение.
По делото са събрани достатъчно данни, че от 1994 г. ищците са
полагали грижи за процесното място – направили гараж, садили са малини и
круши. Нещо повече извличали са ползи от тези неща, добивали са плодовете
на тези вещи – ползвали гаража за склад, прибирали биологичните плодове на
малините и крушите. Правили са сладка. Доказана е фактическата власт на
владението (corpus). От 1994 г. до датата на предявяване на иска, периодът е
повече от 10 години.
Съгласно чл.69 ЗЗД, ищците владеят имота за себе си. Не е оборена
презумпцията от ответника. Доказа се същото, че е спокойно, постоянно и
непрекъснато и несъмнително. Това се доказа, както от свидетелските
показания, така и от обясненията на страните. По делото не се спори, че
оградата е била поставена от ответника през 1994 г. лично от него, като
същият се е съобразил с искането на П* А.а – на 4 метра от къщата на ищците.
При това положение ответникът сам се е отказал от правото си на собственост
и е допуснал ответниците да го придобият по давност. Същият не се
противопоставял. Напротив с поставянето на оградата, ответникът сам е
приел, че владението е било явно, манифестирано и спокойно.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ответника, че
техническото лице го е подвело къде да постави оградата. По делото няма
доказателства в тази насока. Съществува презумпцията, че строителната
линия е съгласно дворищната регулация.
Не може да се приеме, че поставянето на ограда от ответника
представлява търпими (съизволителни) действия между комшии, с които той
дава права на ищците да ползват неговата част от имота (за дребни неща) без
противопоставяне. От поставянето но оградата, ответникът не е упражнявал
16
фактическа власт върху спорно място, което при съизволителните действия го
има. Със самото поставяне ответникът манифестира, че няма субективния
елемент, че тази площ е негова, че е негов собственик. При съизволителните
действия собственикът знае, че имотът е негов, но не се противопоставя на
другите да го ползват за задоволяване на дребни нужди. Нещо повече, както
всички страни признават факта, че са имали договорка, оградата да е на 4
метра от къщата на ищците. Както съда по-нагоре изложи, същото има
значение за субективния елемент – за своенето, за намерение за това коя част
от ПИ е собственост на страните. По делото се установи, че в момента
оградата е на разстояние от 3.98 метра (в предната част) до 4.08 метра (в
задната част) от къщата на ищците. При това положение, доколкото тези
факти за тези 4 метра се признават от страните, съдът приема, че е доказан
субективният елемент за своене на това място. Сам ответникът е нямал
намерение за своене на тази спорна част. С ограждането извън своята
собственост, ответникът е признал правата на други лица.. Нямал е
намерение, че е част от неговия имот. Сам ищецът признава, че оградата е
поставена от него на 4 метра от къщата, след като П* А.а му е казала.
При това положение, с оглед изтеклия период, манифестирането,
реалното полагане на грижи върху спорната част, липсата на
противопоставяне, явното владение, спокойното, съдът приема, че ищците са
станали собственици на спорната част, на основание давностно владение.
По отношение на периодът на владението. По делото няма
доказателства кога е построена оградата, но видно от протокола, разрешението
е дадено на 17.05.1995 г. Прилагайки житейската логика, владението е
започнало през м.07.1995 г. и продължило до сега. Ето защо следва да се
признаят за собственици, на основание давностно владение от м.07.1995 г.
Следователно, за площта между точки 2,3,4,1,2 ищците са станали
собственици на имота, на основание наследство от И* А. и договор за делба,
обективиран в протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав.
Площта между точки 6,2,1,5,6, площта между дворищна регулация и
кадастрална карта, ищците са я придобили, на основание давностно владение
от м.07.1995 г., на основание чл.79 ЗС.
По делото не се установи, а и не се твърди, че площта между точки
6,2,1,5,6 е придобита като отделен имот, а като част от имота на ищците. При
това положение не е необходимо да се изследва дали отговаря на
благоустройствените закони по площ и лице. По делото се доказа, че тези две
парчета са придобити от ищците със съзнанието за цял имот.
Следователно имотът на ищците е 6,2,3,4,1,5,6 или това е площта между
точки 6,3,4,5,6 от комбинираната скица, тъй като точки 2 и 4 са съответно
между точки 6 и 3; 4 и 5.
В действителност има разлика между имотът, който ищците са
придобили по наследство и делба (т.6,3,4,5,6) и този по КК, доколкото по
карта представлява 6,10,9,4,5,6, т.е. по КК имотът на ищците е с един
17
триъгълник по-малко (т.10,3,9,10). С оглед мащаба на комбинираната скица,
съдът приема, че това разминаване попада в хипотезата на чл. 18, ал. 4, т. 2
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ бр.
4/13.01.2017 г., последно изменение ДВ, бр. 72/31.08.2021 г./. Това
разминаване е в допустими стойности.
С оглед принципът, че КК трябва да отразява действителните факти по
граници на имота, съдът приема, че следва да се произнесе именно по
границите по заснетата КК. Ето защо съдът следва да признае ищците за
собственици на имот, заключен в площта между точки 6,10,9,4,1,5,6 от
комбинираната скица, находяща се на л.233 от делото. Т.е. триъгълникът
между т.10,3,9,10, който по РП е собственост на ищците, а според КК е извън
техния имот, не следва да се включва в настоящото произнасяне на съда.
При съпоставка на тази площ с действащата КК, съдът приема, че тази
площ отговаря на имот с идентификатор *, т.е. сегашната действащата КК е
вярна.
Ответниците са собственици на * по сега действащата КК.
Ето защо съдът следва да уважи така предявения иск, като по
отношение на ответниците признае ищците, че са собственици на поземлен
имот *, на основание наследство от И* А. и договор за делба, обективиран в
протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав и на основание
давностно владение от м.07.1995 г., на основание чл.79 ЗС.
Съдът признава двете придобивни основания, тъй като различни части
от имота са придобити на различни основание.
Към решението не е необходимо да се прилага скица, тъй като
процесният имот е по сега действащата КК и няма нейно засягане с
решението.
По конститутивния иск оп чл.28 ЗЗД
Съдът приема, че площта на имота не може да представлява грешка в
предмета на договора за покупко-продажба, тъй като не го индивидуализира, а
определя продажбата цена, съгласно обичая в практиката. Индивидуализира се
предмета чрез неговите граници и описание по РП или КК.
Договорът е сключен през 1994 г., поради което срокът по чл.32 ЗЗД,
искът се предявява в тригодишен срок, в който грешката е открита. По делото
не се установи грешката да е открито в тригодишен период преди завеждане
на делото.
Напротив на 23.09.2021 г. ответникът инициира процедура по изменение
на КК. Ищците подават на 25.10.2021 г. Видно от изложените от тях
твърдения, същият са продали на ответника точно толкова колкото е трябвало.
Твърдят, че разминаването е станало, защото ответникът е поставил оградата
(л.6 от делото).
При това положение, ищците са знаели за квадратурата, която се
18
разминава още с поставянето на оградата през 1995 г.
Срокът по чл.32 ЗЗД е изтекъл.
Освен това, с оглед гореизложеното, няма грешка в предмета на
договора досежно площта, тъй като страните са го индивидуализира
достатъчно ясно.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск с правна квалификация
по чл.28 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По възраженията на ответника
Ответникът твърди, че липсва годен обект на правото на собственост.
През 1994 г. северният имот се разделя на източен и западен. Съгласно тогава
действащите правила на чл. 54, ал.1 ППЗТСУ парцелите за малкоетажно
застрояване в градовете имат следните размери: най-малко 14 м лице и 300 -
1000 кв. м повърхност.
По регулационен план – площта на ищеца е 342 кв.м., а на ответника 302
кв.м. Лицето на ищеца е 19.33 кв.м., а на ответника е 16.29 кв.м. При това
положение и двата имота отговарят на изискванията по РП км 1994 г.
По сега действащата КК имотът на ищците има площ 369 кв.м., а на
ответниците 277 кв.м. Лицето на ищците е 18.72 кв.м., а на ответника 15.19
кв.м.
Съгласно чл. 19, ал.1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери: в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност.
Следва да се припомни, че ЗУТ се прилага от 31.03.2001 г. Съгласно § 6,
ал.1 ПЗ на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон
териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени
планове запазват действието си. Посочените планове се изменят при
условията и по реда на този закон.
Следователно РП от 1994 г. запазва действието, като следва да се има
предвид, че по ЗУТ, ПРЗ няма вещно-отчуждително действие, а има само
досежно нормите за строителство. При това положение КК може да не
съвпада с плана за регулация и застрояване. В областта на вещното право, КК
следва да отразява действителното положение на правото на собственост, а не
ПРЗ. При това положение няма изисквания ПИ като единици на КК да бъде в
размери по-малки от тези по ЗУТ. Все пак следва да се отчете факта, че
процесният имот е заварен от ЗУТ и не следва да се изисква промяна на ПРЗ
само защото не отговаря на застроителните норми на ЗУТ, при положение, че
когато имотът е образуван е отговарял по ЗТСУ и ППЗТСУ.
Ето защо е безпредметно да се изследва критериите по чл.19 ЗУТ дали
отговарят на размерите на имота по КК и КР. На това основание възражението
на ответниците е неоснователно.
По разноските
19
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Съгласно представен списък с разноски и доказателства за извършени
разходи, ищците претендират сумата от 2 199.00 лева. По делото не са налице
доказателства за кой от двата иска какво е възнаграждението, поради което
съдът приема, че адвокатското възнаграждение е общо за двата иска,
равномерно. Всички претендира разноски са свързани с доказване на двата
иска, поради което не следва да се отнасят само за единия или другия иск.
Доколкото половината е уважено, то разноските, които следва да се
признаят на ищците са в размер на 1099.50 лева (половината от 2199 лева).
Ищците защитават право на собственост и не са задължителни другари,
при това положение всеки един от тях е направил разноски. При това
положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от
двамата ответници, поотделно сумата от 549.75 лева, като разноски па
настоящото дело.
Ето защо А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и
двамата със адрес: гр. С* следва да бъдат осъдени да заплатят на К. И. А.,
ЕГН ********** сумата от 549.75 лева (петстотин четиридесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 30302/2022
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със
адрес: гр. С* следва да бъдат осъдени да заплатят на Р. И. А., ЕГН **********
сумата от 549.75 лева (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 30302/2022 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответниците претендират разноски в размер на 2500.00 лева. ПО делото
няма доказателства адвокатски хонорар в какъв размер е за всеки иск, поради
което съдът приема, че същият е за двата иска равномерно. Направените от
тях разноски касаят едновременно и двата иска, поради което следва да си
признаят равномерно и за двата.
Доколкото единият от два иска е отхвърлен, ответниците имат право на
разноски на 1250.00 лева. Ответниците са в режим на СИО, поради което и
двамата имат право на тази сума общо, а не поотделно. Тъй като ищците са
двама, всеки един от тях трябва да заплати на ответниците общо сумата от
1250.00 лева. При това положение всеки един от ищците трябва да заплати на
ответника сумата от 625.00 лева.
Ето защо К. И. А., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на
А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр.
С* сумата от 625.00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляващи
разноски по гр. д. № 30302/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Ето защо Р. И. А., ЕГН **********следва да бъде осъден да заплати на
20
А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр.
С* сумата от 625.00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляващи
разноски по гр. д. № 30302/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А. П. А., ЕГН
********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр. С*, че К. И.
А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН ********** са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (шест осем едно три четири точка
осем пет пет едно точка три пет седем) по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София
(столица), одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
Кремиковци, кв. „В*, с площ от 369 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори *, на основание наследство от И* А. и договор за делба,
обективиран в протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав и
на основание давностно владение от м.07.1995 г., на основание чл.79 ЗС.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и
двамата със адрес: гр. С* да заплатят на К. И. А., ЕГН ********** сумата от
549.75 лева (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 30302/2022 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и
двамата със адрес: гр. С* да заплатят на Р. И. А., ЕГН ********** сумата от
549.75 лева (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 30302/2022 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** да заплати на А. П. А., ЕГН
********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр. С* сумата от
625.00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по гр.
д. № 30302/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН ********** да заплати на А. П. А., ЕГН
********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр. С* сумата от
625.00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по гр.
д. № 30302/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
21
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22